Дук: Разлика между версии
м Disambiguated: Цезар → Юлий Цезар |
{{xxx-мъниче}} → {{мъниче|xxx}} |
||
Ред 7: | Ред 7: | ||
<references /> |
<references /> |
||
{{Древен Рим |
{{мъниче|Древен Рим}} |
||
[[Категория:Титли]] |
[[Категория:Титли]] |
||
[[Категория:Римска империя]] |
[[Категория:Римска империя]] |
Версия от 05:44, 25 май 2020
Част от серията статии за | ||
Древен Рим | ||
---|---|---|
Периоди | ||
|
||
Обикновени магистратури | ||
|
||
Извънредни магистратури | ||
|
||
Мандатни длъжности | ||
|
||
Институции, римско право | ||
|
Дук (на латински: Dux, множествено число: duces) е римска военна титла, възприета по-късно в редица европейски страни и превърнала се в благородническа титла (херцог). Етимологията на латински идва от глагола ducere, т.е. в смисъл на водач, лидер, който да води, да поведе, да заповядва на войската. Римляните възлагат на тези командири отбраната на определена територия и я дават и на чужденци. В своите Записки за Галската война Цезар използва термина само по отношение на келтски генерали, като единственото изключение е римски генерал без официален военен чин.[1]
Нахлуващите варварски племена възприемат титлата и започват да я използват за владетелите, отговорни за големи територии, например в днешна Франция и Германия. Монарсите от династията на Каролингите продължават да ги назначават с тази задача, но техните по-слаби наследници са принудени постепенно да ги освобождават от контрола на короната и те придобиват самостоятелност в територията, която им е отредена[2].
Източници
- ↑ Thomas Wiedemann, “The Fetiales: A Reconsideration,” Classical Quarterly 36 (1986), p. 483. Друг римлянин, наричан дук, е младият Публий Крас, който е твърде млад]].
- ↑ Duke | title // Encyclopedia Britannica. Посетен на 1 януари 2020. (на английски)