Инген: Разлика между версии
м overlinking |
{{xxx-мъниче}} → {{мъниче|xxx}} |
||
| Ред 37: | Ред 37: | ||
* [http://www.roman-emperors.org/ingen.htm Ingenuus] |
* [http://www.roman-emperors.org/ingen.htm Ingenuus] |
||
{{Древен Рим |
{{мъниче|Древен Рим}} |
||
[[Категория:Римски военачалници]] |
[[Категория:Римски военачалници]] |
||
Текуща версия към 05:44, 25 май 2020
Тази статия е за римския военачалник. За китайския монах вижте Инген (монах).
| Инген | |
| римски военачалник | |
 Портрет в Promptuarii Iconum Insigniorum | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 260 г.
|
| Националност |  Римска империя |
| Инген в Общомедия | |
Инген (на латински: Ingenuus; + 260 г.) е военачалник и римски управител на Панония и узурпатор против император Галиен. Регира от около 258 до юни 260 г.
През 257 – 258 или юни 260 г. той е управител на провинция Долна Мизия.[1]
Първоначално Инген има за задача военното възпитание на Валериан Цезар, най-старият син на Галиен и от 256 г. съимператор на баща си. През 258 г. момчето умира ненадейно и Инген изпада в критично положение. Когато Валериан попада в плен на сасанидите през 260 г., Инген се провъзглася за император и се вдига срещу Галиен. Императорът изисква войската от Галия и се среща с Инген при Мурса. Армията на узурпатора е разбита, Инген убит или се самоубил. Към неговите поддръжници вероятно се числи и Регалиан, който също се издига за император.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Аврелий Виктор, De caesaribus 33,2
- Евтропий, 9,8
- Historia Augusta, Dreißig Tyrannen 9
- Зонара 12,24
- Bouvier's Law Dictionary, Revised 6th Ed (1856)
- Сергеев И. П. Римская империя в III веке нашей эры: Проблемы социально-политической истории. Харьков, 1999. С. 113—117.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Dicţionar de istorie veche a României („Dictionary of ancient Romanian history“) (1976) Editura Ştiinţifică şi Enciclopedică, pp. 399-401.
