Император на Япония: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 11:09, 26 май 2020

Императорът на Япония е държавният глава на Япония. Според конституцията на страната от 1947 г., той е „символът на държавата и единността на народа“. В миналото, той е бил и най-големият авторитет в шинтоизма. На японски език, императорът се нарича тенно (на японски: 天皇), означаващо „небесен суверен“.

В днешно време, императорът на Япония е единственият държавен глава с титлата „император“, а Японският императорски дом е най-старият монархически дом в света, запазил се до днес.^[1] Историческите корени на императорите произлизат от края на периода Кофун (3 – 6 век), но според традиционните сведения на Коджики (712 г.) и Нихоншоки (720 г.), Япония е била основана през 660 г. пр.н.е. от император Джинму, за който се твърди че е пряк наследник на богинята Аматерасу.^[2]^[3] Текущият император на Япония е Нарухито, който се възкачва на престола след абдикирането на баща си, Акихито, на 1 май 2019 г.

Ролята му в миналото се сменя между главно церемониална и символична такава и ролята на действителен владетел. След основаването на първия шогунат през 1199 г., императорите на Япония рядко заемат ролята на върховен главнокомандващ, за разлика от многото западни монарси. В известна степен, японските императори почти винаги са били контролирани от чужди политически сили. Така например, в периода 1192 – 1867 г. шогуните са реалните управляващи на Япония, макар да се назначават от самия император. След Реставрацията Мейжди през 1867 г., императорът се превръща в превъплъщение на всичките власти в държавата, което се узаконява чрез конституцията Мейджи от 1899 г. След въвеждането на нова конституция през 1947 г., ролята на императора се превръща в такава на церемониален държавен глава без политическа власт.

От средата на 19 век императорският дворец се намира в Токио, като дотогава се е намирал в Киото в продължение на почти 11 века. Рожденият ден на императора (в момента 23 февруари) е национален празник.

Роля

За разлика от повечето конституционни монарси, императорът не притежава главната изпълнителна власт. Тя се държи от Кабинета на министрите, оглавяван от министър-председател. Императорът не е и главнокомандващ на въоръжените сили – тази роля отново се пада на министър-председателя.

Правомощията на императора са ограничено само до церемониални функции. И докато той формално назначава министър-председателя, конституцията го задължава да зачете избора на парламента без право на отказ.

Източници

↑ Japan desperate for male heir to oldest monarchy // London, independent.co.uk, 1 март 1996. Посетен на 5 юни 2010.
↑ Kinsley, David. The goddesses' mirror : visions of the divine from East and West. Albany, State University of New York Press, 1989. ISBN 9780887068355. с. 80 – 90.
↑ Amaterasu // Посетен на 21 октомври 2017.

[1] Japan desperate for male heir to oldest monarchy // London, independent.co.uk, 1 март 1996. Посетен на 5 юни 2010.

[2] Kinsley, David. The goddesses' mirror : visions of the divine from East and West. Albany, State University of New York Press, 1989. ISBN 9780887068355. с. 80 – 90.

[3] Amaterasu // Посетен на 21 октомври 2017.

[1]

[2]

[3]

@@ Ред 5: / Ред 5: @@
 В днешно време, императорът на Япония е единственият държавен глава с титлата „[[император]]“, а [[Японски императорски дом|Японският императорски дом]] е най-старият монархически дом в света, запазил се до днес.<ref>{{cite news | title=Japan desperate for male heir to oldest monarchy | url=https://www.independent.co.uk/news/world/japan-desperate-for-male-heir-to-oldest-monarchy-1339667.html | newspaper=independent.co.uk | accessdate= 5 юни 2010 | location=London | date= 1 март 1996}}</ref> Историческите корени на императорите произлизат от края на периода [[Кофун (период)|Кофун]] (3 – 6 век), но според традиционните сведения на ''[[Коджики]]'' (712 г.) и ''[[Нихоншоки]]'' (720 г.), Япония е била основана през 660 г. пр.н.е. от император [[Джинму]], за който се твърди че е пряк наследник на богинята [[Аматерасу]].<ref>{{cite book|last1=Kinsley|first1=David|title=The goddesses' mirror : visions of the divine from East and West|date=1989|publisher=State University of New York Press|location=Albany|isbn=9780887068355|pages=80 – 90}}</ref><ref>{{cite web|title=Amaterasu|url=https://www.ancient.eu/Amaterasu/|website=Ancient History Encyclopedia|accessdate=21 октомври 2017}}</ref> Текущият император на Япония е [[Нарухито]], който се възкачва на престола след абдикирането на баща си, [[Акихито]], на 1 май 2019 г.
-Ролята му в миналото се сменя между главно церемониална и символична такава и ролята на действителен владетел. След основаването на първия [[шогунат]] през 1199 г., императорите на Япония рядко заемат ролята на върховен главнокомандващ, за разлика от многото западни монарси. В известна степен, японските императори почти винаги са били контролирани от чужди политически сили. Така например, в периода 1192 – 1867 г. шогуните са реалните управляващи на Япония, макар да се назначават от самия император. След [[Реставрация Мейжди|Реставрацията Мейжди]] през 1867 г., императорът се превръща в превъплащение на всичките власти в държавата, което се узаконява чрез конституцията Мейджи от 1899 г. След въвеждането на нова конституция през 1947 г., ролята на императора се превръща в такава на церемониален държавен глава без политическа власт.
+Ролята му в миналото се сменя между главно церемониална и символична такава и ролята на действителен владетел. След основаването на първия [[шогунат]] през 1199 г., императорите на Япония рядко заемат ролята на върховен главнокомандващ, за разлика от многото западни монарси. В известна степен, японските императори почти винаги са били контролирани от чужди политически сили. Така например, в периода 1192 – 1867 г. шогуните са реалните управляващи на Япония, макар да се назначават от самия император. След [[Реставрация Мейжди|Реставрацията Мейжди]] през 1867 г., императорът се превръща в превъплъщение на всичките власти в държавата, което се узаконява чрез конституцията Мейджи от 1899 г. След въвеждането на нова конституция през 1947 г., ролята на императора се превръща в такава на церемониален държавен глава без политическа власт.
 От средата на 19 век императорският дворец се намира в [[Токио]], като дотогава се е намирал в [[Киото]] в продължение на почти 11 века. Рожденият ден на императора (в момента 23 февруари) е национален празник.
 == Роля ==
-За разлика от повечето конституционни монарси, императорът не притежава главната изпълнителна власт. Тя се държи от [[Кабинет на Япония|Кабинета на министрите]], оглавяван от [[Министър-председател на Япония|министър-председател]]. Императорът не е и [[главнкомандващ]] на [[Японски сили за самоотбрана|въоръжените сили]] – тази роля отново се пада на министър-председателя.
+За разлика от повечето конституционни монарси, императорът не притежава главната изпълнителна власт. Тя се държи от [[Кабинет на Япония|Кабинета на министрите]], оглавяван от [[Министър-председател на Япония|министър-председател]]. Императорът не е и [[главнокомандващ]] на [[Японски сили за самоотбрана|въоръжените сили]] – тази роля отново се пада на министър-председателя.
 Правомощията на императора са ограничено само до церемониални функции. И докато той формално назначава министър-председателя, конституцията го задължава да зачете избора на [[парламент на Япония|парламента]] без право на отказ.