Потребител беседа:Илиев2010

Здравей, Sz2ou! Добре дошъл/дошла в Уикипедия, свободната енциклопедия. Най-подходящото място, откъдето можеш да започнеш твоята работа тук, е въведението. Няма нужда да притежаваш някакви специални умения, за да допринасяш в полза на енциклопедията, така че не се колебай и дай своя принос! Уикипедия е свободна енциклопедия, базирана на уики-технологията. С нея изграждаме мрежа от статии, категории, портали и други, които могат да бъдат редактирани от всеки и по всяко време. Всички съвети и препоръки, които ще получиш от по-опитните уикипедианци, са само с добри намерения и с цел да те улеснят. Надяваме се и ти да помагаш на новите потребители след време. Моля да се запознаеш с условията за ползване, достъпни най-отдолу на всяка страница. Не ползвай Уикипедия и сродните проекти, ако не ги приемаш. Помощ Ако не можеш да се справиш с някой проблем чрез Наръчника на уикипедианеца, не се колебай да попиташ общността. Не се притеснявай, ако направиш грешка в редакцията си. Всяка страница има история на предишните си версии и загубената информация може лесно да бъде възстановена.

Съвети към новодошлите Преди да създадеш нова статия, увери се, че нейният обект отговаря на критериите за значимост. Много важно е статиите, които пишеш, да съблюдават неутралната гледна точка и информацията в тях да е подкрепена с цитирани източници и то благонадеждни. За тестове и чернови можеш да използваш твоя подстраница, например Потребител:Илиев2010/Пясъчник. Отбелязвай за наблюдение страниците, които редактираш или те интересуват, чрез звездичката горе в дясно на страниците или чрез отметката „Наблюдаване на страницата“ при редактиране. Така ще можеш да следиш промените по тях чрез твоя списък за наблюдение. В настройките можеш да включиш опцията „Добавяне на страниците, които редактирам, в списъка ми за наблюдение“, което прави това автоматично. Много от статиите в българската Уикипедия са изцяло или частично преведени от другоезични Уикипедии. Ако знаеш други езици, можеш да допринасяш и по този начин. По правило, най-отдолу на преведените статии се поставя шаблон {{Превод от}} Подписвай се когато пишеш на дискусионните страници (става с четири вълнообразни черти, ~~~~, или с щракване върху бутона за подпис над полето за редактиране). Ако искаш да привлечеш вниманието на друг редактор, използвай в своята реплика шаблона {{пинг}} заедно с потребителското име на редактора, например {{пинг|Илиев2010}}. Не забравяй за подписа от горната точка! Ако желаеш, може да споделиш нещо за себе си на твоята потребителска страница. Възможността другите да се запознаят с твоите знания и опит придава тежест на редакциите ти. Кутийката „Вавилон“ показва какви езици говориш. Желателно е да я добавиш към потребителската си страница. Картинките, които качваш за ползване в Уикипедия трябва да бъдат под свободен лиценз, а не със запазени авторски права. Ти притежаваш авторските права на картинките, създадени от теб, ако не са производни на други творби. Ако нещо не трябва да е в Уикипедия Ако откриеш статия с изцяло неенциклопедично съдържание или създадеш статия по погрешка, добави шаблона {{бързо изтриване|причина}} към текста, за да бъде статията премахната след преглед от администратор.

Don't speak Bulgarian?

Vodnokon4e (беседа) 08:03, 19 септември 2018 (UTC)

Преместване на страници

Здравейте! Благодаря Ви за помощта в обогатяването на българската Уикипедия. Дали може само да Ви обърна внимание, че когато премествате страници, трябва да използвате именно функцията за преместване, достъпна от менюто „Още“ над страницата, а не да копирате съдържанието на новото място, изтривайки го от старото. При копирането се губи цялата история на редакциите, която е важна, както за да се проследят направените промени, така и за установяване на авторството от гледна точка на авторските права (дори и публикуваните под свободен лиценз текстове имат автори). Преместването, напротив, запазва историята на редакциите непокътната. Приятно редактиране!
— Luchesar • Б/П 09:57, 27 септември 2018 (UTC)

Благодаря за съвета Luchesar:. Може ли някой да погледне статията ми дали всичко е наред? Илиев2010 (беседа) 20:15, 27 септември 2018 (UTC)

За съжаление нямам време да прегледам подробно статията, но веднага ми правят впечатление две неща:

• Изключително добре сте се справили с оформлението. Заслужавате наистина поздравления за това – изключително малко хора успяват да създадат толкова добре изглеждаща статия от първия си опит, да не говорим за използването на шаблони и таблици.
• От текста обаче има какво още да се желае, най-вече в план на енциклопедичност. Например изречението „Съхранило духа на възрожденските предци, наследило възрожденския плам на патрона си, днес Второ основно училище „Петко Рачов Славейков“ – Стара Загора, твори модерно бъдеще.“ звучи чудесно на собствен уебсайт или в рекламна брошура, но няма да срещнете подобни заредени с патос изрази в сериозни научни енциклопедии. Освен това, подобни амбициозни твърдения, също като „Високият професионализъм на педагогическите специалисти, съвременните форми и методи за работа, обновената материална база и позитивната атмосфера го правят едно от най-предпочитаните в града.“, имат нужда от поне толкова благонадеждни независими източници, където директно да се твърди същото – конкретните думи може да са различни, но смисълът трябва да бъде точно този. В противен случай се получава оригинално изследване, каквото няма място в Уикипедия. Например твърдението „Второ основно училище „Петко Р. Славейков“ е неизменно сред най-добрите три училища в област Стара Загора, според данни на МОН.“ трябва не само да бъде подкрепено с конкретен източник (какъвто в момента отсъства), но този източник трябва наистина директно да потвърждава, че училището „неизменно“ е сред най-добрите. Иначе казано, ако само бъдат цитирани някакви статистики от МОН, на които читателят трябва сам да направи анализ и евентуално да се убеди, че наистина е налице такова „неизменно“ класиране, това представлява оригинално изследване, което рано или късно ще бъде изтрито. В този случай може или да се посочат конкретни години от статистиките, например „училището е сред най-добрите три през годините тази, тази и тази“, или да се потърси благонадежден източник, където въпросната неизменност да е спомената.

Освен това, важно е да се държи историческа перспектива. В раздела „Директор“ например е по-важно първо да бъдат посочени директорите през годините, включително с какво може да са били забележителни някои от тях, и едва накрая може да се спомене мимоходом (а не чак толкова подробно, освен ако няма значимост, достатъчна за Уикипедия) и „настоящия“ директор. Пиша „настоящ“ в кавички, защото статията се пише днес, но утре, когато някой читател я отвори, директорът ще бъде със сигурност различен, а невинаги статията ще бъде своевременно актуализирана.

Като цяло, нека тези няколко критични бележки не Ви обезсърчават. Напротив, справяте се впечатляващо добре, но наистина е хубаво да премахнете известното количество рекламно звучащи изречения (обикновено на такива статии слагаме шаблона {{паун}}).

Още веднъж, приятно редактиране и благодарности за приносите Ви!
— Luchesar • Б/П 10:46, 29 септември 2018 (UTC)

Благодаря Ви за подробните указания Luchesar:! Ще се постарая да изпълня напълно изискванията на Уикипедия.

Поколебах се дали личността на настоящия директор е достатъчно значима от гледна точка на Уикипедия. Към кого мога да се обърна с въпрос дали мога да създам такава статия? Илиев2010 (беседа) 11:32, 29 септември 2018 (UTC)

Най-добре задайте въпроса на Уикипедия:Разговори. Там можете също да помолите други редактори да погледнат статията за училището.
— Luchesar • Б/П 11:35, 29 септември 2018 (UTC)

Почтеност и Интегритет

Тези две статии дали не трябва да се слеят? Между другото поздрави за качествените редакции.-- Сале (беседа) 11:19, 10 юли 2019 (UTC)

Интегритет, би следвало да е чуждицата за българската дума почтеност, но в българския език, аз поне, я приемам повече с второто ѝ значение: Цялостност, целокупност. Примерно „интегритет на база данни“, което няма нищо общо с добродетелта. Илиев2010 (беседа) 11:26, 10 юли 2019 (UTC)

Единственият случай на упортреба на български, която аз съм засичала, е „териториален интегритет“ – в случая напълно ненужна чуждица за „териториална цялост“. В етически план употреби в нашия език няма и съответно статията е за мигновено сливане в почтеност за мен иначе се излагаме, а и учим и без това податливите на англицизми млади поколения на безсмислици. -- Алиса Селезньова (беседа) 11:53, 10 юли 2019 (UTC)

Аз съм „за“ да остане българската дума. Съдържанието на Интегритет дублира намиращото се в Почтеност. Илиев2010 (беседа) 18:50, 12 юли 2019 (UTC)

Чуждици

Попаднах на Чокър, която вероятно сте превели от статия на друг език в Уикипедия. Ако е така, Ви моля да свикнете да поставяте шаблона за превод, както е посочено в приветственото каре горе. Но думата ми е за чуждицата. Можете ли да посочите благонадежден източник на български език за „Чокър“? Моля да не забравяте, че Уикипедия отразява съществуващото положение на езика и не въвежда нови думи, макар и очевидно липсващи в речника.--Ket (беседа) 12:02, 10 юли 2019 (UTC)

Нещо такова ли? Илиев2010 (беседа) 12:06, 10 юли 2019 (UTC)

Хм, не бих се доверила на конкретния автор, който също така въвежда „якето бомбър“ и „лъмбърсексуалните мъже“. За разговорна реч хайде както и да е, но не и за енциклопедия. На Ваше място бих допълнила Огърлица (колие пренасочва натам)--Ket (беседа) 13:52, 10 юли 2019 (UTC)

Статуса на статията би трябвало да е като на торква (https://en.wikipedia.org/wiki/Torc) - общото е, че са бижута, но принципно са различни. В английската Уикипедия има обособена статия за чокъра. Думата в България се е наложила и няма български еквивалент. Не разбрах какво точно предлагате – в Огърлица да се направи линк с „Основна статия: Чокър“ ли? Илиев2010 (беседа) 14:26, 10 юли 2019 (UTC)

Промених статията, но @Ket, в английската Уикипедия е направено разграничение между двете: https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_jewellery_types#Neck Да го приложа ли в българската Уикипедия? Илиев2010 (беседа) 15:24, 10 юли 2019 (UTC)

Не ме разбрахте, не съм съгласна изобщо с наличието на статия с такова име. По-добре да бяхте разширили Огърлица и евентуално да бяхте споменали там, че това нещо съществува като вариант. Сега поради нарасналия авторитет на Уикипедия ще дадем възможност да я посочват като източник и пример за употреба на тази чуждица, което не е добра практика--Ket (беседа) 18:49, 10 юли 2019 (UTC)

@Ket, ако мога някак да се оправдая, тази чуждица вече е наложена и, както споменах, няма български еквивалент. Дори в английската Уикипедия тя не е в графа Огърлица, а в друга. Илиев2010 (беседа) 18:54, 10 юли 2019 (UTC)

┌────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────┘Напротив, в тяхната статия има раздел Classifying necklaces, където има степенуване по дължина и въпросният чокър е на първо място, защото е най-къс--Ket (беседа) 08:43, 25 юли 2019 (UTC)

@Ket, и там е в графа "некласически огърлици", също както торквата, която и в българската Уикипедия е самостоятелна статия. Изхождайки от Чужди думи смятам, че неправилно наричате чокъра чуждица, вместо заемка. Първото замърсява езика ни, замествайки ненужно родно название, а второто обогатява езика ни, т.к. няма български еквивалент. Ако вие посочите българска дума, чието значение еднозначно дефинира чокъра, то аз лично ще Ви подкрепя тази статия да не съществува. Илиев2010 (беседа) 09:34, 25 юли 2019 (UTC)

Именно наложеността оспорвам. Все пак нека и други редактори вземат отношение--Ket (беседа) 07:15, 11 юли 2019 (UTC)

Няма нужда да се оправдавате, но трябва да посочите достоверни източници, че тази чуждица се е наложила. Особено пък ако я няма в последното издание на българския правописен речник. -- Сале (беседа) 18:28, 11 юли 2019 (UTC)

МЕП

Междуезикови препратки, тоест връзки към чуждоезичните уикита, можеш да добавяш към новите си статии като настинеш върху Добавяне на препратки долу вляво под Езици. Пишеш езиковия код (примерно en за английски) и името на статията там и готово. Поздрави. --ShockD (беседа) 19:16, 14 юли 2019 (UTC)

Добре. По спомени, преди години, не работеше, нямах нужните права. Илиев2010 (беседа) 19:23, 14 юли 2019 (UTC)

Хм, по принцип всеки има права, дори и без регистрация. Пробвай, пък ако не става, ми пиши. --ShockD (беседа) 19:28, 14 юли 2019 (UTC)

Получи се. Благодаря. Илиев2010 (беседа) 20:15, 14 юли 2019 (UTC)

Джон Атанасов

Принципно сте прав с корекциите, но промяната в първото изречение ми се струва неудачна. Предходният вариант „новаторска сметачна машина с отделен запомнящ модул, по-късно призната за един от първите електронни непрограмируеми компютри със специално предназначение.“ е много по-стегнат, вярно отразява същността и смятам, че трябва да се върне. Написали сте „по-късно призната за едно от първите цифрови изчислителни устройства. Тази сметачна машина не отговаря на съвременната дефиниция за компютър, защото не е програмируема.“ Това е вярно, но не му е мястото точно отпред. По статията имаше много дискусии, тя е обект на непрекъснати опити да го определят като българин, така че трябва да сме много внимателни именно с увода. Компютър не е само онова, което разбираме днес - има и непрограмируеми компютри, особено в зората на развитието им, каквато е и машината на Атанасов. Вие използвате две понятия - изчислително устройство (по-общо, но недефинирано) и сметачна машина - за нея има отделна статия. Дълго време компютър на Атанасов-Бери фигурираше в първото изречение, но след това го променихме именно поради изложените от Вас съображения. Аз смятам, че то е наложено понятие, което можем да обясняваме, но не и там, където сте се опитали да го направите. По-надолу в статията машината е подробно описана и който се интересува, може да го прочете.--Ket (беседа) 08:08, 21 октомври 2019 (UTC)

Объркването, поето от комунистическата пропаганда, чиято цел е да докаже, че имаме пръст във всяко изобретение, е от значението на думата "компютър". Тя означава "изчислител", т.е. човек, който се занимава с (в общия случай математически) изчисления. И по време на Студената война, когато се е водела космическата надпревара, безброй незнайни компютри (чернокожи жени, наети на ниско заплащане) са участвали в мисиите за изпращане на хора на Луната. Впоследствие тези хора били заменени от сметачни машини. Те отново се означават на англ. език с computers. Електронният калкулатор също е изчислителна машина, но не е компютър. И това, че "само" не е програмируема или нещо друго, не означава, че може да я назовем компютър, който обаче не е това или онова. Има съвременна дефиниция за компютър, на която тази тясно специализирана машина ABC не отговаря. Точният превод на Atanasoff-Berry Computer е "сметачна машина на Атанасов-Бери". Просто в българския език използваме една дума за превод на две принципно различни машини.

Точното място това да се заяви е точно началото на статията. Заглавието, към статията, която ми давате, е също мит битуващ само в Българската Уикипедия, но не ми се водят редакторски войни, защото тежестта на един мит се оправдава с това, че е наложен. Първият самолет, който не лети; първата подводница, която не се потапя; първият компютър, който не се поддава на програмиране... Няма нужда от такива заявления, без значение има ли принос в това човек с български корени. Илиев2010 (беседа) 12:00, 21 октомври 2019 (UTC)

О, не ме разбирайте погрешно, напълно споделям мнението Ви. И все пак, (може би за съжаление) Уикипедия отразява само съществуващото положение, подкрепено с източници. Дайте източник за предложената от Вас формулировка и с удоволствие ще го включа. Аз съм лично ангажирана със статията, както може да се види от историята, и доста дълго време избистряхме текста с помощта на един от пионерите на електрониката в Б-я, който допринася без регистрация и направи много за изясняването на фактите. Относно занятието изчислител - не сте прав, в Б-я имаше професия „калкулант“ (и това е написано тук). Ще изчакам малко и ако нямате против, ще върна предната формулировка--Ket (беседа) 12:20, 21 октомври 2019 (UTC)

Не виждам какво има за доказване/позоваване. Изчислителната машина ABC не отговаря на съвременната дефиниция за компютър. С други думи тя не е компютър. Предходните форми, които английската дума computer отбелязва нямат смисъла на българската дума и в потвърждение на това в България никой не нарича негърките или неафриканоамериканци сметачки "компютри".

Това, с калкуланта, не разбрах в каква връзка е. Мога да дам още един пример: Кварцовият часовник е неелектронен електронен часовник. С какво тази информация дава яснота и какво ако изглежда много стегнато. Назоваването на ABC като компютър е погрешно, подвеждащо и объркващо. Само това, без никаква стойност. Илиев2010 (беседа) 14:30, 21 октомври 2019 (UTC)

Вашата последна реплика е прочетена от:   Ket--Ket (беседа) 15:38, 21 октомври 2019 (UTC)

Г-н Илиев, много се радвам да видя човек, който се интересува от историята "Джон Атанасоф". Първото нещо, което искам да ви кажа е, че историята на Джон Атанасоф е изключително отровно четиво. Искам предварително да ви се извиня, но ще ви кажа неща от които можете да "ударите тавана". Аз прочетох около 7 хиляди страници отнасящи се до тази история и мога да ви кажа и докажа че няма абсолютно нищо вярно, повтарям абсолютно нищо вярно! Цялата история на Джон Атанасоф е фалшифицирана от ... Джон Атанасоф самия. Сендов фаршифицира фаршификацията т.е. доукрасява измислиците на Атанасоф. Тази фалшификация започва през ноември 1968 г. по време на предварителните показания пред съда. Атанасоф е обявен за фалшификатор през 2000 г. от Калвин Моерс заради измислиците му, публикувани във "Advent ..."-та във връзка със проваления проект във NOL 1945 г. Проверих твърденията на Моерс и мога да ви кажа, че Моерс е прав ... Атанасоф фалшифицира. Това се потвърждава и от Роберт Елбълрн, заместника на Атанасоф в NOL. Положих година и половина труд да проверя всичко, което Атанасоф твърди в "Advent ..."-та. Няма нито една истина, всичко е лъжи. Най-забавната лъжа е история с адвокат Етиен ("Adsvent ..." - стр. 260, първа колона, последен параграф), който през 1954 г. му "казал" ..."ENIAC е изведен от тебе". Атанасоф пласира тази история в предваритерните си показания на 4 декемри 1968 г. ("Depositions ..." - стр. 884, 890, 906-907)и адвокат Додс (адвоката на Sperry Rand) му доказва, че това са небивалици защото патента на ENIAC е издаден през 1963 г., а не през 1954 г.

По отношение на Кети ... това е един много ентусиазиран и еродиран редактор, който действително уважавам и ми беше много проятно да общувам. Тя се стреми да бъде коректен редактор ... на английски се казва "to be fair". За съжаление не можеш да бъдеш коректен когато пишеш за некоректна история. В профилите на редакторите на У намерих следния самоцитат “Всички правила са съставени от разумни хора, каквито всички се надяваме, че сме. Все пак, интерпретирането им трябва да се прави с оглед спазване на основните принципи на У и ако правилата пречат на подобряването на проекта, те могат да се игнорират. Различните мнения трябва да се дискутират, а не игнорират чрез сляпо следване на правилата и процедурите. Освен това правилата могат да бъдат променяни, за да отразяват постигнат консенсус.” Ако искате пример, в който правилата пречат, то страницата за Джон Атанасоф е перфектният пример. В случая с Джон Атанасоф, ако следвате правилата на У стигате до ... разпространяване на фалшификации. Казано по друг начин, ако искате да кажете истината за Атанасоф трябва да игнорирате правилата на У. Явно е, че има разбиране, въпросът е кога ще разпознаят ситуацията ... че правилата на У пречат на проекта. В момента страницата е пълна с фалшификации, източник на които е самия Атанасоф ... черешата на тортата е историята с кръчмата в Илинойс, която е представена като легенда. Атанасоф пласира тази история на 12 ноември 1968 г. около 3.30 след обед. Тази история е променяна поне 5 пъти, като всяка промяна може да се определи по дата и час и може точно да се докаже, че е фалшификация на това, което описва през 1940 г. в "Computing ...." Както и да е ...

По отношение на компютър, каркуратор и т.н. Терминът "calculating machine" e въведен от Джо Деш в неговия патент US 2,595,045 от март 1940 г., терминът "computer" e въведен от Джордж Стибиц в неговия патент US 2,668,661 от 19 април 1941 г.. Имайте предвид, че термините не са нещо фискирано, те се променят като всичко друго. Атанасоф не е изобретил първия електронен компютър. Неговият експериментален модел (the breadboard) е третия електронен компютър компютър, първият е на Артър Дикинсон от IBM (впечатляваща разработка - US 2,580,740 ануари 1940 г). Е, какво е компютър - компютър е всяко устройство, което изпълнява отновният цикъл на изчисленията - събиране, преместване и натрупване. Ако се заинтересувате от периода 1870-1935 г. ще видите, че табулаторите правят същото. Към 1935 г. те се използват за изчисления на дифиринциални уравнения в областта на лунната теория и изпълняват автоматична интерполация. Съвременната дефиниция на компютрите със запомнена програма е изведена в периода 1930-1936 г. от Курт Гьодел, Алонзо Чълч и Алън Тюринг и се основава на теорията на изчислимостта, но това е надграждане на вече съществуваща архитектурна база - изчислително устройство, отделни регистър и акумулатор, и област на синхронизация. При табулаторите областта на синхронизация се задава от лостовата система и електрозадвижването. За да вдигнеш "честотата" вдигаш оборотите до "излитане". Компютрите със запомнена програма стъпват на тази основа и добавят памет. Та като говорим за терминология позволете ми да ви дам един пример с термина "памет". Атанасоф непрекъснато говори за "памет", но в АВС компютъра няма памет ... има регистър и акумулатор, това е ... В академичните среди се прихласват, че прототипа на паметта е безкрайната лента на Тюринг. Защо? Защото има област от клетки (например да речем 1х10), дисциплина на търсене (последователно) и цикличност (като стигне до 10 и се връща в 1). Това е вярно ... само че прототипа на паметта е дефиниран от Густав Тошек през 1932 г. в неговия патент за магнитния барабан (US 2,080,100). За да осигурите достъп до област от клетки ви е необходима адресна шина и какво представлява адресната шина - един последователен брояч. Такова нещо в Атанасоф няма. В делото Honeywell v. Sperry Rand машината на Атанасоф е наречена Atanasoff-Berry Computer, но това е един от последните Бабидж компютри. Отново да се върнем на Стибиц (Model I на Bell Labs, AT&T) ... какво представлява този компютър ... калкулатор на комплексни числа. ЕNIAC също го дефинират като компютър (погледнете US 3,120,606). Така че предефинирането на АВС компютъра като сметачна машина е неудачно. Компютрите и калкулаторите произлизат от последните Бабидж машини, които са наречени компютри от изобретателите им. Нататък термина компютър се прилага към съвремените компютри а Бабидж машините т.е. машини без запомнена програма ги преименуват на калкулатори. Съвременните научни, графични калкулатори също са със запомнена програма, но са специализирани. Та това е ... Надявам се този коментар да бъде от полза ... Койчо Никойски (нали искате подпис ... на подписах се, не ща приноси, просто пишете истината)103.217.167.213 04:08, 4 ноември 2019 (UTC)

Благодаря за информацията. Илиев2010 (беседа) 19:08, 4 ноември 2019 (UTC)

Г-н Илиев,

извинете ме, но бих искал да дам пояснение и за неелектронния електронен кварцов часовник. Това също е фалшификация на Атанасоф. В “Advent …”- на стр.272, първа колона, трети параграф Атанасоф гордо пише “Като описвах моята машина, аз казах че въпреки че тя имаше механичен тактов генератор, всички изчисления бяха електронни. Ферил (адвокат на Sperry Rand – бел. авт.) каза, че това значи че АВС е механичен компютър. И това продължи отново и осново. Неотдавна аз описах тази интерпретация на Ферил на Дейвид Бичър, мой студент, приятел и колега. Той отговори, че аз е трябвало да кажа на Ферил, че повечето съвременни машини са механични, в съответствие с този принцип, тъй като почти всички зависят от механичната честота на осцилиращ кварцов кристал.”. Това нещо се пише от човек с докторат по физика. Този мозъчен запек е подет с ентусиазъм от “патриоти” като Сендов, Боянов и техните последователи от фондация “Тангра”. Позволете ми да обясня нещо. Кварцовият осцилатор не е движещ се елемент, той е деформиращ се елемент. Деформацията на материала е в рамките на неговата еластичност. Всеки материал се деформира, но не всеки материал се движи. Пример, всеки материал при нагряване се разширява т.е. деформира. При въртене и електромотора се деформира (има съпротивление на оста, центробежни сили на ротора т.н.). По логиката на Атанасоф, тъй като всички материали са изградени от електрони, атоми и молекули, и тъй като при триене се натрупва статично електричество, то двигателят с вътрешно горене е електронен елемент, нали?

Това не е единствения случай, в който Атанасоф прави научни фалшификации. Други случаи са ключа с две състояния (по патентен закон, подмяната на един ключ с две състояния с друг не е патент и по този въпрос Атанасоф бяга като дявол от тамян), регенерирането на кондензатора в неговите регистри (процеса на регенериране на кондензатор е наблюдаван още през 1912 г. от Лий Де Форест, Фриц Лоуенщайн, Едуин Армстронг и още двама независимо един от друг, процеса на регенериране на кондензатора е в основата на осцилаторите), логическите уранения (логически уравнения се използват от 1891 г. – комутатор на Стоугър, използването на логически уравнения за изичисления е заслуга на Клод Шаннон). Самият АВС компютър е изведен от табулаторите на IBM и затова има доказателства известни на съда, най-елементарното е задвижването на АВС компютъра е задвижване на табулатор.

АВС компютъра не е правен от Атанасоф, правен е от Клифорд Берри (електоника и електрозадвижване), Герт Вайсман (механика и трите барабана) и Боб Мадър (захранване и монтаж) и още много студенти, които са идвали и отивали. Имената им се знаят от ведомостите за плащане. Това е установено от Националния Музей за Американска История (Смитсониън). Че АВС не работи е било ясно много преди юни 1942 г. (около година) и през февруари 1942 г. Атанасоф пише писма на приятели, в които се оплаква от Берри. Всъщност, единственото което е правил е да пише писма на тоя и на оня. Това е! Дори патента не е писан от него, а от Берри. Той не е можел да демонстрира машината и когато тримата (Берри, Вайсман и Мадър) напускат остава като заяк на фарове ... и какво прави ... пише гневни писма на Мадър и Берри. В съда през 1968 г. заявява, че през 1938 г. е правил таблици за събиране и вадене. Таблиците са правени от Джордж Грос и още един студент.

Комунистическата пропаганда ... това е анти-българска пропаганда. Защо? Защото преди всичко разпространява невежество (погледнете какво е написал патриота Цвятко Доревски на страницата на Колумбийския Университет). Това е заслугата на Сендов и компания. В допълнение може да се каже, че злоупотребява с доверието на нацията, злепоставя нацията, самата история на Атанасоф и дейността на Сендов са научна фалшификация, измама на държавни институции (погледнете какво пише на страницата на Президенството) и национална измама (училища, читалища, улици кръстени на измамник: фалкификаторът, измамникът и шарлатанина Сендов получава държавни награди, същите са Боянов и Тангра).

Страницата на Атанасоф започва с фалшификациите още в първото изречение ... бил електроинженер ... . Никога и никъде Атанасоф не се е определил като електроинженер: определил се е като теоритичен физик. Като капак, на много места, включително и в “Adventa …” заявява “Цялата моя работа върху кондензаторната памет и суматорния механизам беше изцяло теоритична; никакви експерименти не бяха направени за извеждане на схемите или за проверката им”. В интервювата с Бони Каплан за Смитсониън казва, че никога не е експериментирал с електроника.

В обръщението си “Към Родината на моя баща” Атанасоф започва с думите: “Като посвещавам тази версия от моите спомени на хората от родината на баща ми ...” и никой не се сеща да попита “ей, другарю Атанасоф колко са версиите на вашите спомени”. Мога до ви кажа, че Атанасоф има версии за всякакъв случай в зависимост от ситацията.

Накрая, най-голямата научна фалшификация на Атанасоф е в едно непубликувано на мрежата интервю с Бони Каплан за Националния Музей за Американска История (Смитсониън) от 23 август 1972 г., в което Атанасоф твърди, че той е измислил компютъра със запомнена програма ... историята е, че фон Нойман му е обяснявал концепцията на Тюрин във връзка с проектирането на компютъра в NOL и след това нашият “герой” е казал “аз измислих това”. Резилът е пълен! Когато четях тези истории потънах от срам, а в Вългария се гордеят с фалшификатор и шарлатанин. България е единствената страна в света издигнала паметници на фалшификатор. Затова цялата история е анти-българска кампания.

И накрая на помълчим в памет на изгорените от комунизма и слугите им поколения български инженери ................................................

Простете за коментара, надявам се да не приемете този коментар като вандализация на вашата беседа, просто се опитах накратко ви опиша дереджето. Желая ви много успехи и удовлетворение.

Койчо Никойчев 103.217.167.213 22:22, 5 ноември 2019 (UTC)

Шаблони

Здравейте. На страниците Школо и Уча.се (поне за тях забелязах) е поставен {{Компания}}. Тези статии са за онлайн платформите, а не за компаниите, които стоят зад тях. Поради това според мен няма да е лошо шаблона да се смени с {{Уебсайт}}. --Nikki080 (беседа) 07:52, 16 март 2020 (UTC)

Но "уебсайт" не е с еквивалентно на "компания". Защо да не са компания? Илиев2010 (беседа) 08:17, 16 март 2020 (UTC)

Повечето параметри са еднакви. Освен това статиите са за самите сайтове както и пише „Уча.се/Школо (shkolo.bg) е онлайн платформа“ --Nikki080 (беседа) 08:47, 16 март 2020 (UTC)

Не знам. В момента съм зает и не мога да разсъждавам по темата.Илиев2010 (беседа) 08:54, 16 март 2020 (UTC)

Статии дребосъци

Здравейте, моля не създавайте статии от 2 - 3 изречения, които се приемат като микромъничета. Ако не се разширят, такива статии се изтриват след две седмици. Освен това, моля добавяйте МЕП към всяка от тях. Виждам, че темата е дискутирана тук. --Молли (беседа) 17:59, 27 май 2020 (UTC)

Молли, превеждам статии от чужди езици (предимно английски) с пълното им съдържание. На какво основание тези статии не могат да съществуват в българската Уикипедия? Илиев2010 (беседа) 18:01, 27 май 2020 (UTC)

На основание минимална информация. Моля, прочетете У:ММ и ще се ориентирате. Между другото, какво означава капетонови градини? Употребил сте термина в статията „Erica hirtiflora“. Търсих в нета, но не намерих такъв термин на български. --Молли (беседа) 18:10, 27 май 2020 (UTC)

Запознах се. Не, че не съм го чел и преди. Статиите не се състоят от едно изречение или по-малко. Заредете Taxobox. Илиев2010 (беседа) 18:18, 27 май 2020 (UTC)

Изреченията трябва да са не по-малко от 3 и таксокутията не се включва към тях. А и не виждам никакво зареждане. --Молли (беседа) 18:23, 27 май 2020 (UTC)

Как така три? За микромъниче пише 1, а за мъниче 2-3. Прочетете това, което ме карате да чета! Така добре ли е? Erica haematocodon Илиев2010 (беседа) 18:24, 27 май 2020 (UTC)

Такава е практиката. Нищо не се зарежда. И какно стана с МЕП-овете и капетоновите градини? --Молли (беседа) 18:26, 27 май 2020 (UTC)