Сасунски бунт: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Anilucanova (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Етикет: Визуален редактор с уикитекст
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
'''Сасунският бунт от 1894 г.''' е конфликт между силите на [[Османска империя|Османската империя]] и арменската милиция, принадлежаща към партията на Арменското национално движение Хунчак в региона Сасун.
'''Сасунският бунт от 1894 г.''' е конфликт между силите на [[Османска империя|Османската империя]] и арменската милиция, принадлежаща към партията на Арменското национално движение Хунчак в региона Сасун.


== Предпоставки ==
== Предпоставки ==
Социалдемократическата хунчакска партия е арменско национално движение, което е особено активно в региона. През 1894 г. султан [[Абдул Хамид II]] започва да се насочва към арменския народ в предвестник на [[Арменски кланета (1894 – 1896)|кланетата]] в [[Арменски кланета (1894 – 1896)|Хамидий]]. Това преследване засилва националистическите настроения сред арменците.
Социалдемократическата хунчакска партия е арменско национално движение, което е особено активно в региона. През 1894 г. султан [[Абдул Хамид II]] започва да се насочва към арменския народ в предвестник на [[Арменски кланета (1894 – 1896)|кланетата]] в [[Арменски кланета (1894 – 1896)|Хамидий]]. Това преследване засилва националистическите настроения сред арменците.


В Сасун арменските националистически идеи бяха организирани от активисти на Хунчак, като Михран Дамадян, Хампарцум Бояджиян и Храйр Джогк .
В Сасун арменските националистически идеи бяха организирани от активисти на Хунчак, като Михран Дамадян, Хампарцум Бояджиян и Храйр Джогк .


== Конфликт ==
== Конфликт ==
[[Файл:Hampartsoum_Boyadjian-1.jpg|мини| Меджн Мурад ]]
[[Файл:Hampartsoum_Boyadjian-1.jpg|мини| Меджн Мурад ]]
Първата забележителна битка по време на бунта се провежда. Арменците от Сасун се сблъскват с османската армия и кювдите в Сасун, като поддавайки на многочисленото превъзходство.<ref name="Hayots p.42-44">{{Cite book|last=Kurdoghlian|first=Mihran|title=Hayots Badmoutioun, Volume III|year=1996|publisher=Hradaragoutioun Azkayin Ousoumnagan Khorhourti|location=Athens, Greece|pages=42–44}}</ref>
Първата забележителна битка по време на бунта се провежда. Арменците от Сасун се сблъскват с османската армия и кювдите в Сасун, като поддавайки на многочисленото превъзходство.<ref name="Hayots p.42-44">{{Cite book|last=Kurdoghlian|first=Mihran|title=Hayots Badmoutioun, Volume III|year=1996|publisher=Hradaragoutioun Azkayin Ousoumnagan Khorhourti|location=Athens, Greece|pages=42 – 44}}</ref>


Чуждестранните новинарски агенции остро критикуват събитията в Сасун. Британският премиер [[Уилям Гладстон|Уилям Еварт Гладстон]] нарича османския султан Хамид „Големият престъпник“ и „Червения султан“. Останалите [[Велика сила|Велики сили]] също протестират и изискват от Хамид обещаните от него реформи. В региона е изпратена разследваща комисия, съставена от френски, британски и руски представители, за да проучи събитието. <ref name="Hayots p.42-44">{{Cite book|last=Kurdoghlian|first=Mihran|title=Hayots Badmoutioun, Volume III|year=1996|publisher=Hradaragoutioun Azkayin Ousoumnagan Khorhourti|location=Athens, Greece|pages=42–44}}</ref>
Чуждестранните новинарски агенции остро критикуват събитията в Сасун. Британският премиер [[Уилям Гладстон|Уилям Еварт Гладстон]] нарича османския султан Хамид „Големият престъпник“ и „Червения султан“. Останалите [[Велика сила|Велики сили]] също протестират и изискват от Хамид обещаните от него реформи. В региона е изпратена разследваща комисия, съставена от френски, британски и руски представители, за да проучи събитието. <ref name="Hayots p.42-44">{{Cite book|last=Kurdoghlian|first=Mihran|title=Hayots Badmoutioun, Volume III|year=1996|publisher=Hradaragoutioun Azkayin Ousoumnagan Khorhourti|location=Athens, Greece|pages=42 – 44}}</ref>


== Последици ==
== Последици ==
През май 1895 г. Великите сили подготвят набор от реформи, които обаче никога не биват извършени, тъй като не са активно наложени на Османската империя. Политиките на [[Руска империя|Руската империя]] спрямо арменския въпрос се променят. Всъщност руският външен министър [[Алексей Лобанов-Ростовски]] подкрепя османската цялост. Неговите антиарменски възгледи са толкова силни, че иска „ Армения без арменци “. От друга страна, Великобритания е придобила значително влияние и власт в бившите османски [[Египет]] и [[Република Кипър|Кипър]], а за Гладстон добрите отношения с османците не са толкова важни, колкото преди. Междувременно Турция намери нов европейски съюзник в лицето на германеца [[Ото фон Бисмарк|Бисмарк]]. По този начин Османската империя се чувства свободна да извърши по-нататъшните [[Арменски кланета (1894 – 1896)|Армнски кланета]].<ref name="Hayots p.42-44">{{Cite book|last=Kurdoghlian|first=Mihran|title=Hayots Badmoutioun, Volume III|year=1996|publisher=Hradaragoutioun Azkayin Ousoumnagan Khorhourti|location=Athens, Greece|pages=42–44}}</ref>
През май 1895 г. Великите сили подготвят набор от реформи, които обаче никога не биват извършени, тъй като не са активно наложени на Османската империя. Политиките на [[Руска империя|Руската империя]] спрямо арменския въпрос се променят. Всъщност руският външен министър [[Алексей Лобанов-Ростовски]] подкрепя османската цялост. Неговите антиарменски възгледи са толкова силни, че иска „ Армения без арменци “. От друга страна, Великобритания е придобила значително влияние и власт в бившите османски [[Египет]] и [[Република Кипър|Кипър]], а за Гладстон добрите отношения с османците не са толкова важни, колкото преди. Междувременно Турция намери нов европейски съюзник в лицето на германеца [[Ото фон Бисмарк|Бисмарк]]. По този начин Османската империя се чувства свободна да извърши по-нататъшните [[Арменски кланета (1894 – 1896)|Армнски кланета]].<ref name="Hayots p.42-44">{{Cite book|last=Kurdoghlian|first=Mihran|title=Hayots Badmoutioun, Volume III|year=1996|publisher=Hradaragoutioun Azkayin Ousoumnagan Khorhourti|location=Athens, Greece|pages=42 – 44}}</ref>


== Източници ==
== Източници ==
<references />
<references />


{{Превод от|en|1894 Sasun rebellion|941129996}}
[[Категория:Въстания в Османската империя]]
[[Категория:Въстания в Османската империя]]
[[Категория:История на Армения]]
[[Категория:История на Армения]]

{{Превод от|en|1894 Sasun rebellion|8858857}}

Версия от 13:40, 31 май 2020

Сасунският бунт от 1894 г. е конфликт между силите на Османската империя и арменската милиция, принадлежаща към партията на Арменското национално движение Хунчак в региона Сасун.

Предпоставки

Социалдемократическата хунчакска партия е арменско национално движение, което е особено активно в региона. През 1894 г. султан Абдул Хамид II започва да се насочва към арменския народ в предвестник на кланетата в Хамидий. Това преследване засилва националистическите настроения сред арменците.

В Сасун арменските националистически идеи бяха организирани от активисти на Хунчак, като Михран Дамадян, Хампарцум Бояджиян и Храйр Джогк .

Конфликт

Меджн Мурад

Първата забележителна битка по време на бунта се провежда. Арменците от Сасун се сблъскват с османската армия и кювдите в Сасун, като поддавайки на многочисленото превъзходство.[1]

Чуждестранните новинарски агенции остро критикуват събитията в Сасун. Британският премиер Уилям Еварт Гладстон нарича османския султан Хамид „Големият престъпник“ и „Червения султан“. Останалите Велики сили също протестират и изискват от Хамид обещаните от него реформи. В региона е изпратена разследваща комисия, съставена от френски, британски и руски представители, за да проучи събитието. [1]

Последици

През май 1895 г. Великите сили подготвят набор от реформи, които обаче никога не биват извършени, тъй като не са активно наложени на Османската империя. Политиките на Руската империя спрямо арменския въпрос се променят. Всъщност руският външен министър Алексей Лобанов-Ростовски подкрепя османската цялост. Неговите антиарменски възгледи са толкова силни, че иска „ Армения без арменци “. От друга страна, Великобритания е придобила значително влияние и власт в бившите османски Египет и Кипър, а за Гладстон добрите отношения с османците не са толкова важни, колкото преди. Междувременно Турция намери нов европейски съюзник в лицето на германеца Бисмарк. По този начин Османската империя се чувства свободна да извърши по-нататъшните Армнски кланета.[1]

Източници

  1. а б в Kurdoghlian, Mihran. Hayots Badmoutioun, Volume III. Athens, Greece, Hradaragoutioun Azkayin Ousoumnagan Khorhourti, 1996. с. 42 – 44.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата 1894 Sasun rebellion в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​