Атанас Узунов (революционер): Разлика между версии

Атанас Узунов
	Атанас Узунов
български революционер
Роден	1851 г. Одрин, Османска империя
Починал	26 юни 1907 г. (56 г.) София, България
Политика
	Депутат
	III ВНС
Семейство
Братя/сестри	Анастасия Желязкова

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 05:43, 1 юни 2020

Тази статия е за революционера. За българския офицер вижте Атанас Узунов (офицер).

Атанас Цвятков Узунов е български революционер и лидер на ВРО.

Биография

Атанас Узунов е роден през 1851 г. в град Одрин. Семейството е на копривщенския чорбаджия Цвятко Узунов. Брат е на Анастасия Желязкова. Семейството му се преселва в Цариград (1856) и учи в гръцко и френско училище (до 1865). Завършва гимназия в Николаев (1865 – 1871).

Завръща се в България и работи като учител в Сливен (1872). Влиза във връзка с Васил Левски и ръководи революционната дейност в района. След смъртта на Васил Левски БРЦК го определя за негов заместник и ръководител на ВРО. Псевдонимите му са Цвятко Крадлеков, Дългия, Иван Конокрадев, Буюклю кара Мустафа, Георги Аргидиадис.

За дейността му по това време пишат Стоян Заимов, Минчо Кънчев, Захари Стоянов и други. След покушението над хасковския чорбаджия хаджи Ставри Примо е арестуван и осъден на 15 години каторга в рудниците Аргана Мадени в Диарбекир (1873). Учител е в тамошното гръцко училище (1874). Бяга заедно с Васил Йонков (Гложанеца) и през Ерусалим, Яфа и Цариград стига до Одеса (1876). Установява се като учител в Орел (Русия).

Участва като преводач в Руската императорска армия през Руско-турската война (1877 – 1878).

След войната е окръжен управител в Лозенград (1878) и служител в Сливен. Учител в Софийската класическа гимназия (1879 – 1881) и в Ловеч (1882 – 1884). Пътува до град Орел и се жени за Елисавета Николаевна Верьовкина, дъщеря на генерал-лейтенант Николай Верьовкин (1880).

Привърженик на Либералната партия. Избиран е за народен представител (1886 – 1887).

След русофилските бунтове през 1887 г. емигрира в Русия и живее в имението на жена си. Инспектор към Българската екзархия в Цариград (1904 – 1906).

Съчинения

Цвятко войвода. Драма в три действия от А. Ц. Узунов, Букурещ, 1876.
Узунов, А., Добър хайдутин! Драма в пет действия (написана в Аргана Мадени), София, 1880.

Литература

Протоколи от съдебния процес срещу Атанас Узунов и другите подсъдими по Хасковското покушение през 1873 година / Под ред. [с предг.] Кирила Възвъзова-Каратеодорова; Прев. от османотур. Стефан Андреев и др. София: Нар. библ. Кирил и Методий, 1975.
Димитрова, Е., Заместникът на Левски. Атанас Узунов, София: ОФ, 1987.

@@ Ред 23: / Ред 23: @@
 | постове1    = {{Депутат-България|без заглавие=1|3в=1}}
 | известен-с  =
-| отличия     =  }}
+| отличия     = }}
 }}
@@ Ред 29: / Ред 29: @@
 == Биография ==
-Атанас Узунов е роден през 1851 г. в град Одрин. Семейството е на копривщенския чорбаджия Цвятко Узунов. Брат е на [[Анастасия Желязкова]]. Семейството му се преселва в [[Цариград]] (1856) и учи в гръцко и френско училище (до 1865). Завършва гимназия в [[Николаев (град)|Николаев]] (1865-1871).
+Атанас Узунов е роден през 1851 г. в град Одрин. Семейството е на копривщенския чорбаджия Цвятко Узунов. Брат е на [[Анастасия Желязкова]]. Семейството му се преселва в [[Цариград]] (1856) и учи в гръцко и френско училище (до 1865). Завършва гимназия в [[Николаев (град)|Николаев]] (1865 – 1871).
 Завръща се в България и работи като учител в [[Сливен]] (1872). Влиза във връзка с [[Васил Левски]] и ръководи революционната дейност в района. След смъртта на Васил Левски [[БРЦК]] го определя за негов заместник и ръководител на [[ВРО]]. Псевдонимите му са ''Цвятко Крадлеков, Дългия, Иван Конокрадев, Буюклю кара Мустафа, Георги Аргидиадис''.
@@ Ред 35: / Ред 35: @@
 За дейността му по това време пишат [[Стоян Заимов]], [[Минчо Кънчев]], [[Захари Стоянов]] и други. След [[Покушение срещу хаджи Ставри Примо|покушението над хасковския чорбаджия хаджи Ставри Примо]] е арестуван и осъден на 15 години каторга в рудниците Аргана Мадени в [[Диарбекир (вилает)|Диарбекир]] (1873). Учител е в тамошното гръцко училище (1874). Бяга заедно с [[Васил Йонков (Гложанеца)]] и през Ерусалим, Яфа и Цариград стига до Одеса (1876). Установява се като учител в [[Орел (град)|Орел]] (Русия).
-Участва като преводач в Руската императорска армия през  [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]].
+Участва като преводач в Руската императорска армия през [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]].
-След войната е окръжен управител  в [[Лозенград]] (1878) и служител в [[Сливен]]. Учител в Софийската класическа гимназия (1879-1881) и в [[Ловеч]] (1882-1884). Пътува до град Орел и се жени за Елисавета Николаевна Верьовкина, дъщеря на генерал-лейтенант Николай Верьовкин (1880).
+След войната е окръжен управител в [[Лозенград]] (1878) и служител в [[Сливен]]. Учител в Софийската класическа гимназия (1879 – 1881) и в [[Ловеч]] (1882 – 1884). Пътува до град Орел и се жени за Елисавета Николаевна Верьовкина, дъщеря на генерал-лейтенант Николай Верьовкин (1880).
-Привърженик на [[Либералната партия]]. Избиран е за народен представител (1886-1887).
+Привърженик на [[Либералната партия]]. Избиран е за народен представител (1886 – 1887).
-След [[Офицерски бунт (1887)|русофилските бунтове през 1887 г.]] емигрира в Русия и живее в имението на жена си. Инспектор към [[Българска екзархия|Българската екзархия]] в Цариград (1904-1906).
+След [[Офицерски бунт (1887)|русофилските бунтове през 1887 г.]] емигрира в Русия и живее в имението на жена си. Инспектор към [[Българска екзархия|Българската екзархия]] в Цариград (1904 – 1906).
 == Съчинения ==