Атанас Узунов (революционер): Разлика между версии
Bulldog4eto (беседа | приноси) |
Редакция без резюме |
||
Ред 23: | Ред 23: | ||
| постове1 = {{Депутат-България|без заглавие=1|3в=1}} |
| постове1 = {{Депутат-България|без заглавие=1|3в=1}} |
||
| известен-с = |
| известен-с = |
||
| отличия = |
| отличия = }} |
||
}} |
}} |
||
Ред 29: | Ред 29: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Атанас Узунов е роден през 1851 г. в град Одрин. Семейството е на копривщенския чорбаджия Цвятко Узунов. Брат е на [[Анастасия Желязкова]]. Семейството му се преселва в [[Цариград]] (1856) и учи в гръцко и френско училище (до 1865). Завършва гимназия в [[Николаев (град)|Николаев]] (1865 |
Атанас Узунов е роден през 1851 г. в град Одрин. Семейството е на копривщенския чорбаджия Цвятко Узунов. Брат е на [[Анастасия Желязкова]]. Семейството му се преселва в [[Цариград]] (1856) и учи в гръцко и френско училище (до 1865). Завършва гимназия в [[Николаев (град)|Николаев]] (1865 – 1871). |
||
Завръща се в България и работи като учител в [[Сливен]] (1872). Влиза във връзка с [[Васил Левски]] и ръководи революционната дейност в района. След смъртта на Васил Левски [[БРЦК]] го определя за негов заместник и ръководител на [[ВРО]]. Псевдонимите му са ''Цвятко Крадлеков, Дългия, Иван Конокрадев, Буюклю кара Мустафа, Георги Аргидиадис''. |
Завръща се в България и работи като учител в [[Сливен]] (1872). Влиза във връзка с [[Васил Левски]] и ръководи революционната дейност в района. След смъртта на Васил Левски [[БРЦК]] го определя за негов заместник и ръководител на [[ВРО]]. Псевдонимите му са ''Цвятко Крадлеков, Дългия, Иван Конокрадев, Буюклю кара Мустафа, Георги Аргидиадис''. |
||
Ред 35: | Ред 35: | ||
За дейността му по това време пишат [[Стоян Заимов]], [[Минчо Кънчев]], [[Захари Стоянов]] и други. След [[Покушение срещу хаджи Ставри Примо|покушението над хасковския чорбаджия хаджи Ставри Примо]] е арестуван и осъден на 15 години каторга в рудниците Аргана Мадени в [[Диарбекир (вилает)|Диарбекир]] (1873). Учител е в тамошното гръцко училище (1874). Бяга заедно с [[Васил Йонков (Гложанеца)]] и през Ерусалим, Яфа и Цариград стига до Одеса (1876). Установява се като учител в [[Орел (град)|Орел]] (Русия). |
За дейността му по това време пишат [[Стоян Заимов]], [[Минчо Кънчев]], [[Захари Стоянов]] и други. След [[Покушение срещу хаджи Ставри Примо|покушението над хасковския чорбаджия хаджи Ставри Примо]] е арестуван и осъден на 15 години каторга в рудниците Аргана Мадени в [[Диарбекир (вилает)|Диарбекир]] (1873). Учител е в тамошното гръцко училище (1874). Бяга заедно с [[Васил Йонков (Гложанеца)]] и през Ерусалим, Яфа и Цариград стига до Одеса (1876). Установява се като учител в [[Орел (град)|Орел]] (Русия). |
||
Участва като преводач в Руската императорска армия през |
Участва като преводач в Руската императорска армия през [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]]. |
||
След войната е окръжен управител |
След войната е окръжен управител в [[Лозенград]] (1878) и служител в [[Сливен]]. Учител в Софийската класическа гимназия (1879 – 1881) и в [[Ловеч]] (1882 – 1884). Пътува до град Орел и се жени за Елисавета Николаевна Верьовкина, дъщеря на генерал-лейтенант Николай Верьовкин (1880). |
||
Привърженик на [[Либералната партия]]. Избиран е за народен представител (1886 |
Привърженик на [[Либералната партия]]. Избиран е за народен представител (1886 – 1887). |
||
След [[Офицерски бунт (1887)|русофилските бунтове през 1887 г.]] емигрира в Русия и живее в имението на жена си. Инспектор към [[Българска екзархия|Българската екзархия]] в Цариград (1904 |
След [[Офицерски бунт (1887)|русофилските бунтове през 1887 г.]] емигрира в Русия и живее в имението на жена си. Инспектор към [[Българска екзархия|Българската екзархия]] в Цариград (1904 – 1906). |
||
== Съчинения == |
== Съчинения == |
Версия от 05:43, 1 юни 2020
- Тази статия е за революционера. За българския офицер вижте Атанас Узунов (офицер).
Атанас Узунов | |
български революционер | |
Роден |
1851 г.
|
---|---|
Починал | |
Политика | |
Депутат | |
III ВНС | |
Семейство | |
Братя/сестри | Анастасия Желязкова |
Атанас Цвятков Узунов е български революционер и лидер на ВРО.
Биография
Атанас Узунов е роден през 1851 г. в град Одрин. Семейството е на копривщенския чорбаджия Цвятко Узунов. Брат е на Анастасия Желязкова. Семейството му се преселва в Цариград (1856) и учи в гръцко и френско училище (до 1865). Завършва гимназия в Николаев (1865 – 1871).
Завръща се в България и работи като учител в Сливен (1872). Влиза във връзка с Васил Левски и ръководи революционната дейност в района. След смъртта на Васил Левски БРЦК го определя за негов заместник и ръководител на ВРО. Псевдонимите му са Цвятко Крадлеков, Дългия, Иван Конокрадев, Буюклю кара Мустафа, Георги Аргидиадис.
За дейността му по това време пишат Стоян Заимов, Минчо Кънчев, Захари Стоянов и други. След покушението над хасковския чорбаджия хаджи Ставри Примо е арестуван и осъден на 15 години каторга в рудниците Аргана Мадени в Диарбекир (1873). Учител е в тамошното гръцко училище (1874). Бяга заедно с Васил Йонков (Гложанеца) и през Ерусалим, Яфа и Цариград стига до Одеса (1876). Установява се като учител в Орел (Русия).
Участва като преводач в Руската императорска армия през Руско-турската война (1877 – 1878).
След войната е окръжен управител в Лозенград (1878) и служител в Сливен. Учител в Софийската класическа гимназия (1879 – 1881) и в Ловеч (1882 – 1884). Пътува до град Орел и се жени за Елисавета Николаевна Верьовкина, дъщеря на генерал-лейтенант Николай Верьовкин (1880).
Привърженик на Либералната партия. Избиран е за народен представител (1886 – 1887).
След русофилските бунтове през 1887 г. емигрира в Русия и живее в имението на жена си. Инспектор към Българската екзархия в Цариград (1904 – 1906).
Съчинения
- Цвятко войвода. Драма в три действия от А. Ц. Узунов, Букурещ, 1876.
- Узунов, А., Добър хайдутин! Драма в пет действия (написана в Аргана Мадени), София, 1880.
Литература
- Протоколи от съдебния процес срещу Атанас Узунов и другите подсъдими по Хасковското покушение през 1873 година / Под ред. [с предг.] Кирила Възвъзова-Каратеодорова; Прев. от османотур. Стефан Андреев и др. София: Нар. библ. Кирил и Методий, 1975.
- Димитрова, Е., Заместникът на Левски. Атанас Узунов, София: ОФ, 1987.