Младши сержант: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 15:16, 5 юни 2020

Младши сержант / Старшина II-ра степен
(ОP-5) на БА

младши сержант
от БА

младши сержант
от BBC

старшина – II степен
от ВМС

Младши сержант е военно звание във въоръжените сили на някои страни, по ранг по-низш от сержант и по-висш от ефрейтор.

България

Младши сержант е първото и най-нисше сержантско (старшинско) звание в българската армия което съответства в някои армии на други държави (Италия Франция Испания и други) на званието капрал.^[1] Званието се присвоява на войници със звание ефрейтор след успешно завършване на няколкомесечни курсове в школа за младши сержанти.

Във флота еквивалентното звание е старшина II степен.

История

След Освобождението на България и създаването на Софийското военно училище се въвежда военното звание „младши унтерофицер“. През 1880 година с циркуляр №105 е преименувано на „капрал“, със заповед №29 от 1883 година е върнато званието „младши унтерофицер“, след което съгласно заповед №5 от 15 май 1907 година за всички родове войски се въвежда званието „младши подофицер“.^[2]

В Царство България (в българската войска до 9 септември 1944 година и българската народна войска от 9 септември 1944 до 15 септември 1946 година) се е използвало еквивалентното звание кандидат подофицер и се е давало на войници с чин ефрейтор както за заслуги в мирно време, така и за проявена храброст и доблест по време на войните, които България е водила – Балканска война 1912 – 1913 г., Първа световна война 1915 – 1918 г. и Втора световна война 1941 – 1945 г.

Източници

↑ Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България, 26 февруари 2010 г., чл. 138
↑ Пулова, Н., Пулов, Й. – „18 пехотен Етърски на Н.В. цар Фердинанд I полк в дати и събития 1889 – 1944“, Велико Търново, 1997, Издателство „ПИК“, стр. 179

Шаблон:Военна-мъниче

[1] Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България, 26 февруари 2010 г., чл. 138

[2] Пулова, Н., Пулов, Й. – „18 пехотен Етърски на Н.В. цар Фердинанд I полк в дати и събития 1889 – 1944“, Велико Търново, 1997, Издателство „ПИК“, стр. 179

[1]

[2]

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 | caption_align = center
 | header_align = center
-| header    =  '''<span style="color:white;">Младши сержант / Старшина II-ра степен<br>(ОP-5) на БА</span>
+| header    = Младши сержант / Старшина II-ра степен<br>(ОP-5) на БА
- | header_background = red
-| footer  =
-| footer_background =red<span style="color:#AF4035;">'''tiefrot'''</span>
 | footer_align = center
 | width     = 90
@@ Ред 14: / Ред 11: @@
 | caption2 = <span style="color:#2C39Bf;">младши сержант<br>от BBC</span>
 | image3  = Rank insignia of Старшина II-ра степен of the Bulgarian Navy.png
-| caption3 = <span style="color:#black;">старшина – II степен</span><br>от ВМС
+| caption3 = старшина – II степен<br>от ВМС
 }}
@@ Ред 27: / Ред 24: @@
 След [[Освобождението на България]] и създаването на [[Военно училище|Софийското военно училище]] се въвежда военното звание „младши унтерофицер“. През 1880 година с циркуляр №105 е преименувано на „капрал“, със заповед №29 от 1883 година е върнато званието „младши унтерофицер“, след което съгласно заповед №5 от 15 май 1907 година за всички родове войски се въвежда званието „младши подофицер“.<ref>Пулова, Н., Пулов, Й. – „18 пехотен Етърски на Н.В. цар Фердинанд I полк в дати и събития 1889 – 1944“, Велико Търново, 1997, Издателство „ПИК“, стр. 179</ref>
-В Царство България (в българската войска до [[9 септември]] [[1944]] година и българската народна войска от 9 септември 1944 до [[15 септември]] [[1946]] година) се е използвало еквивалентното звание ''кандидат подофицер'' и се е давало на войници с чин ефрейтор както за заслуги в мирно време, така и за проявена храброст и доблест по време на войните, които България е водила -[[Балканска война]] 1912 – 1913 г., [[Първа световна война]] 1915 – 1918 г. и [[Втора световна война]] 1941 – 1945 г.
+В Царство България (в българската войска до [[9 септември]] [[1944]] година и българската народна войска от 9 септември 1944 до [[15 септември]] [[1946]] година) се е използвало еквивалентното звание ''кандидат подофицер'' и се е давало на войници с чин ефрейтор както за заслуги в мирно време, така и за проявена храброст и доблест по време на войните, които България е водила – [[Балканска война]] 1912 – 1913 г., [[Първа световна война]] 1915 – 1918 г. и [[Втора световна война]] 1941 – 1945 г.
 == Източници ==