Бохемия: Разлика между версии
м без интервал |
→История: Първата световна война Етикет: липсва шаблон в раздел Източници |
||
| Ред 22: | Ред 22: | ||
При [[Хабсбурги]]те автономията на Бохемия е редуцирана, което води до националистическо движение сред чехите към края на [[18 век]], борещо се за възвръщане на бившите права на кралството и по-висш статут на чешкия език, което завършва с неуспяла революция. |
При [[Хабсбурги]]те автономията на Бохемия е редуцирана, което води до националистическо движение сред чехите към края на [[18 век]], борещо се за възвръщане на бившите права на кралството и по-висш статут на чешкия език, което завършва с неуспяла революция. |
||
След края на [[Първата световна война]] Бохемия влиза в състава на новосъздадената [[Чехословакия]]. Преди [[Втората световна война]] северните гранични райони на Бохемия, населени от немско мнозинство в региона, са анексирани от [[Германия]] – първият и единствен случай в историята на областта, в който тя е разделена. По време на войната Бохемия и Моравия са протекторат под германска окупация. |
След края на [[Първата световна война]] <ref> PRECLÍK, Vratislav. Masaryk a legie (Масарик и Легии), Ваз. Книга, váz. kniha, 219 str., vydalo nakladatelství Paris Karviná, Žižkova 2379 (734 01 Karviná, CZ) ve spolupráci s Masarykovým demokratickým hnutím (изданная издательством «Пари Карвина», «Зишкова 2379» 734 01 Карвин, в сотрудничестве с демократическим движением Масаpика, Прага) , 2019, ISBN 978-80-87173-47-3, str. 125-131 </ref> Бохемия влиза в състава на новосъздадената [[Чехословакия]]. Преди [[Втората световна война]] северните гранични райони на Бохемия, населени от немско мнозинство в региона, са анексирани от [[Германия]] – първият и единствен случай в историята на областта, в който тя е разделена. По време на войната Бохемия и Моравия са протекторат под германска окупация. |
||
След разпадането на Чехословакия от началото на [[1993]] г. Бохемия остава в [[Чешка социалистическа република|Чешката социалистическа република]], преименувана на [[Чешка република]]. |
След разпадането на Чехословакия от началото на [[1993]] г. Бохемия остава в [[Чешка социалистическа република|Чешката социалистическа република]], преименувана на [[Чешка република]]. |
||
Версия от 18:28, 8 юни 2020
Тази статия е за историческата област. За средновековната държава вижте Земи на Чешката корона.
Бохемия (на чешки: Čechy; на немски: Böhmen) е историческа област в западната и централната част на съвременнната държава Чехия (на чешки: Česko). Бохемия има площ от 52 750 km² и население от 6,25 милиона души и граничи с Германия на север, юг и запад, Полша на североизток, областта Моравия на изток и Австрия на юг.
Бохемия не е административна единица на днешна Чехия, а е поделена между Пражки столичен окръг, Средночешки, Пилзенски, Карловарски, Устецки, Либерецки и Краловохрадецки краеве, както и части от Пардубицки край, Височински край и Южночешки край.
Големи градове в областта са Прага, Либерец, Усти над Лабем, Ческе Будейовице, Пилзен.
История
Римляните наричат областта Boiohaemum на келтското племе бойи, което я обитава. От 1 век пр.н.е. по тези земи се настаняват германи. След като те мигрират на югозапад, към 6 век Бохемия е населена от славяни, предците на днешните чехи.
След като се освобождават от аварско владичество през 7 век, славяните в Бохемия попадат под властта на династията Пршемисъл, която продължава до 1306 г. Обитателите на областта приемат християнството през 9 век, което води до близки отношения с Източното Франкско кралство при Каролингите. По-късно при Свещената Римска империя Бохемия е автономна част.
Първи Болеслав I използва титлата „Крал на Бохемия“ след 940 г., но неговите наследници носят титлата княз. С кралско звание са удостоени князете Вратислав II и Владислав II, но едва при Отокар II (царувал 1253 – 1278). В средата на 13 век започва значителна немска имиграция в района, а през 1348 г. в Прага е открит първият университет в Централна Европа. При Карл IV Бохемия достига своя политически и териториален апогей, а самият крал става император на Свещената Римска империя.
Чешко движение срещу чужденците, главно немци, е подтикнато от религиозното движение на Ян Хус, предшественик на Мартин Лутер, който в крайна сметка е изгорен на клада. Неговите последователи продължават конфликта, превърнал се впоследствие в Хуситски войни.
През 1618 борбата за бохемския трон се превръща в Тридесетгодишната война, опустошила чешките земи и довела до изгонването на протестантското благородничество. Под обновената конституция от 1627 чешкият е обявен за официален език на кралството, макар че немският, чиято роля се увеличила, и латинският, се ползвали от аристократите.
При Хабсбургите автономията на Бохемия е редуцирана, което води до националистическо движение сред чехите към края на 18 век, борещо се за възвръщане на бившите права на кралството и по-висш статут на чешкия език, което завършва с неуспяла революция.
След края на Първата световна война [1] Бохемия влиза в състава на новосъздадената Чехословакия. Преди Втората световна война северните гранични райони на Бохемия, населени от немско мнозинство в региона, са анексирани от Германия – първият и единствен случай в историята на областта, в който тя е разделена. По време на войната Бохемия и Моравия са протекторат под германска окупация.
След разпадането на Чехословакия от началото на 1993 г. Бохемия остава в Чешката социалистическа република, преименувана на Чешка република.
Външни препратки
-
Пристигането на мисионерите Кирил и Методий в Моравия
автор: Венцеслав Черни -
Короната на свети Вацлав -
Чешкото пратеничество при Василевса през 1433
автор: Венцеслав Черни -
- ↑ PRECLÍK, Vratislav. Masaryk a legie (Масарик и Легии), Ваз. Книга, váz. kniha, 219 str., vydalo nakladatelství Paris Karviná, Žižkova 2379 (734 01 Karviná, CZ) ve spolupráci s Masarykovým demokratickým hnutím (изданная издательством «Пари Карвина», «Зишкова 2379» 734 01 Карвин, в сотрудничестве с демократическим движением Масаpика, Прага) , 2019, ISBN 978-80-87173-47-3, str. 125-131