Втора мароканска криза: Разлика между версии
м неправилно членуване - предлог и пълен член |
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“) |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Втората мароканска криза''' ({{lang|de|Zweite Marokkokrise}}) наричана още и '''Агадирска криза''' ({{lang|fr|Coup d'Agadir}}) избухва през през април 1911 г. и се изразява в изостряне на международните отношения в резултат от окупацията от Франция на мароканския град [[Фес]]. <ref>{{cite book |last= Стефанов |first= Георги |authorlink= Георги Стефанов |title= Международни отношения и външна политика на България 1789/1970 |year= 1977, ISBN 9534621511 |publisher= ДИ |
'''Втората мароканска криза''' ({{lang|de|Zweite Marokkokrise}}) наричана още и '''Агадирска криза''' ({{lang|fr|Coup d'Agadir}}) избухва през през април 1911 г. и се изразява в изостряне на международните отношения в резултат от окупацията от Франция на мароканския град [[Фес]]. <ref>{{cite book |last= Стефанов |first= Георги |authorlink= Георги Стефанов |title= Международни отношения и външна политика на България 1789/1970 |year= 1977, ISBN 9534621511 |publisher= ДИ „Наука и изкуство“}}</ref> |
||
== Развитие == |
== Развитие == |
Версия от 19:48, 9 юни 2020
Втората мароканска криза (на немски: Zweite Marokkokrise) наричана още и Агадирска криза (на френски: Coup d'Agadir) избухва през през април 1911 г. и се изразява в изостряне на международните отношения в резултат от окупацията от Франция на мароканския град Фес. [1]
Развитие
Непосредствено преди окупацията, през април 1911 г. избухва въстание в околностите на тогавашната столица на Мароко – Фес. Използвайки повода, французите под предлог за възстановяване на реда и защитата на френските граждани през май 1911 г. окупират Фес.
Германската империя, която се чувства ощетена от разрешаването на предходната Танжерска криза от 1905-1906 г. изпраща в пристанището на южномароканския град Агадир на 1 юли 1911 г. малката германска канонерка „Пантера”, последвана от мощния крайцер „Берлин”. Германия обявява, че ще превърне града с пристанището в своя военноморска база в отговор на френската окупация на Фес, а де факто и на цяло Мароко. Този акт хвърля в смут френските власти изправяйки страната на ръба на военен конфликт с Германия.
Лойд Джордж по линия на Антантата прави изявление в подкрепа на френската окупация и срещу дръзкия германски акт. При това стечение на обстоятелствата, Германия е принудена да се оттегли от политиката на „пушечна дипломация“ и да сключи на 30 март 1912 г. т.нар. договор от Фес, по силата на който Франция получава правото на протекторат над Мароко, а Германия като компенсация за това придобива част от френско Конго (Нов Камерун, съвременна република Конго).
Източници
- ↑ Стефанов, Георги. Международни отношения и външна политика на България 1789/1970. ДИ „Наука и изкуство“, 1977, ISBN 9534621511.