Арон (комитопул): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Арон Български (или Аарон) е български болярин, трети син на комит Никола и брат на българския цар Самуил, и на комитопулите Давид и Мойсей.
м Премахнати редакции на Лютица (б.), към версия на BotNinja
Етикет: Отмяна
Ред 2: Ред 2:
{{Личност|аристократ}}
{{Личност|аристократ}}


'''Арон''' Български (или '''Аарон''') е [[българи|български]] [[болярин]], трети син на [[комит Никола]] и брат на българския цар [[Самуил]], и на комитопулите [[Давид (комитопул)|Давид]] и [[Мойсей (комитопул)|Мойсей]].
'''Арон''' (или '''Аарон''') е [[българи|български]] [[болярин]], трети син на [[комит Никола]] и брат на българския цар [[Самуил]], и на комитопулите [[Давид (комитопул)|Давид]] и [[Мойсей (комитопул)|Мойсей]].


Скоро след като цар [[Петър I (България)|Петър]] (''управлявал:'' 927 – 969) умира, все още свободните български земи се управляват от синовете на комит Никола – [[Давид (комитопул)|Давид]], [[Мойсей (комитопул)|Мойсей]], Арон и [[Самуил]]. Като лидери на българската аристократична класа, те също са част от съюза на киевския княз [[Светослав I|Светослав]] с болярите в България срещу императора на Византия. През 970 г. при съвместни действия българи и руси разбиват византийците при [[Пловдив]].<ref>Strässle, 2006, I.3.1, стр. 72</ref><ref>Според Златарски теорията, че Светослав е спечелил се основава на руски летопис и е съмнителна. (''виж'' Златарски стр. 577)</ref>
Скоро след като цар [[Петър I (България)|Петър]] (''управлявал:'' 927 – 969) умира, все още свободните български земи се управляват от синовете на комит Никола – [[Давид (комитопул)|Давид]], [[Мойсей (комитопул)|Мойсей]], Арон и [[Самуил]]. Като лидери на българската аристократична класа, те също са част от съюза на киевския княз [[Светослав I|Светослав]] с болярите в България срещу императора на Византия. През 970 г. при съвместни действия българи и руси разбиват византийците при [[Пловдив]].<ref>Strässle, 2006, I.3.1, стр. 72</ref><ref>Според Златарски теорията, че Светослав е спечелил се основава на руски летопис и е съмнителна. (''виж'' Златарски стр. 577)</ref>

Версия от 10:18, 15 юни 2020

Вижте пояснителната страница за други личности с името Аарон.
Арон
български аристократ
Роден
Починал
Религияправославие
Семейство
РодКомитопули
БащаНикола
МайкаРипсимия
Братя/сестриМойсей
Самуил
Давид
ДецаИван Владислав

Арон (или Аарон) е български болярин, трети син на комит Никола и брат на българския цар Самуил, и на комитопулите Давид и Мойсей.

Скоро след като цар Петър (управлявал: 927 – 969) умира, все още свободните български земи се управляват от синовете на комит Никола – Давид, Мойсей, Арон и Самуил. Като лидери на българската аристократична класа, те също са част от съюза на киевския княз Светослав с болярите в България срещу императора на Византия. През 970 г. при съвместни действия българи и руси разбиват византийците при Пловдив.[1][2]

След няколко победи срещу византийците, четиримата братя добиват голям престиж. Комитопулите са славени като герои – борци срещу Византия. Допълнителна слава им донася това, че приемат избягалия след падането на Преслав патриарх Дамян, като така той може да продължи да бъде глава на българската църква.[3]

Комитопулите управляват България заедно. Давид ръководи българските територии в Тесалия, негов управленчески център са Костур и Преспа. Вторият брат – Мойсей се организира в Струмица. Неговата цел е да охранява българското Беломорие. Арон – третият брат се намира в Средец, той възпира византийците да не преминат линията Одрин – Пловдив – София – Ниш – Белград. Най-малкият брат, Самуил управлява Видин, негова задача е да изготви план за освобождението на изгубените български земи на североизток[4]. Главната цел и на четиримата братя е да укрепят държавата и да си върнат изгубените български земи[5].

Югоизточна Европа около 1000 г. (карта XXXV от „Атлас към историческата география на Европа от Фриман“, 1903)

Моментът на комитопулите настъпва, когато византийският император Йоан Цимисхий е отровен от любовницата си[6][7] Подстрекавани от четиримата братя, българите в завладените от Византия земи се вдигат на въстание и отхвърлят византийската власт, бунтът е воден от местни аристократи – Петър и Боян, които са връзката на комитопулите с останалите български земи – [8]. В хода на бунта византийските управители са изгонени, а хората признават властта на братята. Под византийска власт остават само Тракия, Родопите и Стара планина. В началото византийците дори не разбират, те се занимават със своите вътрешни сътресения, около убийството на Цимисхий.

Този момент на слабост е използван от българите, Мойсей обсажда Серес, но случайно хвърлен камък от крепостта го убива на място[9], Давид също загива при странни обстоятелства, той е убит от наемни убийци, край Преспа, често съвременните историци твърдят, че зад тези убийства стои Самуил, с цел да си осигури самостоятелна власт, но подобни предположения не са доказани[9]. Действията на двамата братя преди смъртта им привличат вниманието на Византия към тях, което дава възможност на Самуил да се подготви за ново настъпление.

Скоро след освобождаването на българските територии от река Дунав до Стара планина, българите се насочват към отвъддунавска България, която също е поробена. Византийските сили там не са добре подготвени за война и скоро отстъпват[10].

Плачевното положение на Византия в северните балкански части, дава възможност на византийския управител на Месопотамия – Варда Склир да вдигне бунт против младия император Василий II. Склир дори изпраща сина си Роман да се приготви за обсада на Цариград.

След смъртта на Давид и Мойсей, Арон е най-възрастният от вече двамата братя. Той ръководи българските земи, които се намират най-близо до Тракия, император Василий решава да се насочи към него. Освен да предотврати съюз между българите и византийските бунтовници, един евентуален договор с Арон ще възпре появата на втори фронт от север, докато войските на императора се бори за потушаването на бунта в Мала Азия. Друг е въпросът, че Арон иска да спре войната с Византия и постепенно да си осигури самостоятелна власт, като отстрани по някакъв начин брат си Самуил[10]

Договорът между двамата владетели включва сродяване. Арон избира за своя жена сестрата на Василий II. От Цариград е изпратен севастийският митрополит, който вместо сестрата на императора води със себе си неизвестна никому жена (наречена от някои хронисти проститутка), Арон веднага разкрива измамата и нарежда митрополитът да се обезглави и главата му да се прати на Василий II[11], когато византийският император разбира за стореното събира армия, и се насочва към прохода Траянови врата, щом го преминава достига Средец и обсажда града. Обсадата продължава 20 дни, византийците претърпяват поражение. Българите изгарят обсадните машини и взимат със себе си много добитък, злато и пленници. Василий II побягва, но поради несъобразителност минава отново през Траянови врата, където се натъква на засада от Самуил, притекъл се на помощ на своя брат. Почти цялата византийска армия е унищожена или попада в плен[12], а императорът бяга. Според повечето извори датата на това поражение е 17 август 986 г.[13].

В същия този ден Самуил научава и за тайните преговори на Арон с Василий за сепаративен мир и за замислите му да го убие. Така започва скандалът между двамата братя, който завършва със смъртта на Арон и целия му род. Това става в местността Разметаница, близо до дн. Дупница на 14 юни (най-вероятно през 987 г.).[14] Единствен оцелява синът му Иван Владислав, защото за неговия живот се застъпва Самуиловият син Гавраил Радомир[10]. По-късно /август 1015 г./ Иван Владислав убива Гавраил Радомир по време на лов и заема неговото място на престола, а потомците му стават известни като ааронов клон на Комитопулите.

След смъртта на Арон цяла България минава в ръцете на Самуил.

Бележки

  1. ↑ Strässle, 2006, I.3.1, стр. 72
  2. ↑ Според Златарски теорията, че Светослав е спечелил се основава на руски летопис и е съмнителна. (виж Златарски стр. 577)
  3. ↑ С. Бобчев, „Старобългарски правни паметници“, стр. 118
  4. ↑ Д. Ангелов, „Византийски влияния върху средновековна България“, стр. 405
  5. ↑ Ал. Милев, „Гръцките жития на Климент Охридски“, стр. 124
  6. ↑ Ioannes Scylitzes, Historia, p. 470
  7. ↑ Има версии че е починал от тиф (виж Георгий Острогорски, „История на византийската държава“, София 1998, стр. 390), други сочат че е убит от печенеги.
  8. ↑ Й. Иванов, „Български старини из Македония“, София, 1970, стр. 550
  9. ↑ а б С. Бобчев, „Старобългарски правни паметници“, стр. 118
  10. ↑ а б в Р. Грујиħ, „Три хиландарске повлье“, стр. 14
  11. ↑ Цанев, 2006, стр. 252 – 253
  12. ↑ Leo Diaconic. Historia, стр. 171 – 173
  13. ↑ Розен, В. Р. „Император Василий Болгаробойца“, стр. 21
  14. ↑ Пламен Павлов, „Цар Самуил и българската епопея“, София – Велико Търново, 2002
Тази статия за българин все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Арон_(комитопул)&oldid=10342182“.