Димитър Миланов (футболист): Разлика между версии

Димитър Миланов Стоянов
	Димитър Миланов Стоянов
български футболист
Роден	18 октомври 1928 г. София, България
Починал	1995 г. (66 г.) София, България
Награди

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 19:00, 16 юни 2020

Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Миланов.

Димитър Миланов Стоянов – Пижо е български футболист, нападател. Играл е за Ботев (София) (1946 – 1947), Септември (София) (1947 – 1948) и ЦСКА (1948 – 1960).

Кариера

Шампион на България е 10 пъти през 1948, 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959 и 1960, носител на купата на страната през 1951, 1954 и 1955 г. В „А“ група има 208 мача и 89 гола. Голмайстор на „А“ група през 1949 с 11 гола и 1951 г. с 14 гола. За КЕШ има 11 мача и 6 гола за ЦСКА.

Има 39 мача и 20 гола за националния отбор в периода 1948 – 1959 г. С него участва 2 пъти на Олимпийските игри – през 1952 и 1956 г., като втория път печели бронзов медал. Първият български футболист, отбелязал гол на стадион „Уембли“, макар и на Олимпийския отбор на Великобритания, който е аматьорски. Един от най-изявените крайни нападатели, с находчивост пред противниковата врата. Рядко скромен човек и отличен футболист. Той не е можел да играе слабо. Винаги е излизал на терена всеотдайно да се раздаде докрай. Роден за голмайстор, рядко пропуска мач без гол. Не е съзнавал какво богатство е за футбола. Никога не се е удрял в гърдите, не се е хвалил. Претенции към никого не е предявявал.

„Заслужил майстор на спорта“ от 1960 г. е треньор.

@@ Ред 16: / Ред 16: @@
 == Кариера ==
-Шампион на България е 10 пъти през [[1948]], [[1951]], [[1952]], [[1954]], [[1955]], [[1956]], [[1957]], [[1958]], [[1959]] и [[1960]], носител на [[Национална купа на България|купата на страната]] през [[1951]], [[1954]] и [[1955]] г. В [["А" ПФГ|„А“ група]] има 208 мача и 89 гола. Голмайстор на [["А" ПФГ|„А“ група]] през [[1949]] с 11 гола и [[1951]] г. с 14 гола. За [[Купа на европейските шампиони|КЕШ]] има 11 мача и 6 гола за ЦСКА.
+Шампион на България е 10 пъти през [[1948]], [[1951]], [[1952]], [[1954]], [[1955]], [[1956]], [[1957]], [[1958]], [[1959]] и [[1960]], носител на [[Национална купа на България|купата на страната]] през [[1951]], [[1954]] и [[1955]] г. В [[„А“ ПФГ|„А“ група]] има 208 мача и 89 гола. Голмайстор на [[„А“ ПФГ|„А“ група]] през [[1949]] с 11 гола и [[1951]] г. с 14 гола. За [[Купа на европейските шампиони|КЕШ]] има 11 мача и 6 гола за ЦСКА.
 Има 39 мача и 20 гола за [[Национален отбор по футбол на България|националния отбор]] в периода [[1948]] – [[1959]] г. С него участва 2 пъти на [[Олимпийски игри|Олимпийските игри]] – през [[Летни олимпийски игри 1952|1952]] и [[Летни олимпийски игри 1956|1956]] г., като втория път печели бронзов медал. Първият български футболист, отбелязал гол на стадион „[[Уембли]]“, макар и на Олимпийския отбор на [[Великобритания]], който е аматьорски. Един от най-изявените крайни нападатели, с находчивост пред противниковата врата. Рядко скромен човек и отличен футболист. Той не е можел да играе слабо. Винаги е излизал на терена всеотдайно да се раздаде докрай. Роден за голмайстор, рядко пропуска мач без гол. Не е съзнавал какво богатство е за футбола. Никога не се е удрял в гърдите, не се е хвалил. Претенции към никого не е предявявал.