Битка при Свищов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Bimbelov (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 258: Ред 258:
|5
|5
|щабскапитан
|щабскапитан
|Петрович
|[[Антон Кожухаров|Петрович]]
|убит
|убит
|-
|-

Версия от 03:08, 17 юни 2020

Битка при Свищов
Руско-турска война (1877–1878)
Десантът при Свищов. Художник Николай Дмитриев-Оренбургски
Десантът при Свищов. Художник Николай Дмитриев-Оренбургски
Информация
Период14 – 16 юни/26 юни-28 юни 1877
МястоЗимнич-Свищов
Резултатпобеда за Русия
Страни в конфликта
Русия Османска империя
Командири и лидери
генерал-майор Михаил Драгомиров Ахмед Хамди паша
Сили
Сборен руски десантен отряд от 17 батальона, 6 сотни и 64 оръдия Свищовски османски гарнизон от 6 табора, 1 ескадрон и 6 оръдия
Жертви и загуби
802 убити и ранени офицери и войницинеизвестни
Карта

Битка при Свищов е десант на Действащата руска армия през река Дунав при Зимнич-Свищов и бой за превземане на Свищов в Руско-турската война (1877 – 1878).

Оперативна обстановка

На 10/22 юни 1877 г. главнокомандващият Дунавската руска армия княз Николай Николаевич решава десантът на главните руски сили през река Дунав да бъде извършен при град Свищов през нощта на 14/26 срещу 15/27 юни. Създаден е Сборен отряд с командир генерал-майор Михаил Драгомиров в състав 14-а пехотна дивизия, 4-та стрелкова бригада и други подразделения. Общо 17 батальона, 6 сотни и 64 оръдия, групирани в 3 ешелона. Взети са мерки за дезориентиране на противника, опазване на тайната и провеждане на същия ден на резервна десантна операция.

Османското командване очаква десант при Никопол, Олтеница или Гюргево. В района на реалния десант неговите сили са съсредоточени при Свищов в състав от 1 табор, 1 ескадрон и 2 оръдия и при село Вардим от 5 табора и 4 оръдия. Командир е Ахмед Хамди паша.

Извършване на десанта

генерал-майор Михаил Драгомиров

След съсредоточаване на Сборния отряд при Зимнич генерал-майор Михаил Драгомиров запознава на 14/26 юни командния състав с непосредствените задачи. В 20:00 часа е съобщено на император Александър II точното място на десанта – устието на река Текирдере между Свищов и Вардим.

Частите на първия ешелон са 12 роти от 53-ти Волински пехотен полк, сотня пластуни, 60 казаци и 8 оръдия с командир полковник Николай Родионов в 01:00 часа на 15/27 юни потеглят от пристанището на Зимнич. От силния вятър и течение редът на понтоните се разстройва и до устието на река Текирдере достигат само няколко съда, а останалите се разпръсват встрани. Противникът открива със закъснение десанта и не е в състояние да му попречи. Създадено е предмостие: западен, южен и източен фронт, на който са разположени 11,5 роти. На разсъмване капитан Александър Фок увлича роти от 53-ти Волински пехотен полк и атакува командния десен бряг на река Текирдере, изтласква противника и отразява последвалата контраатака. Противниковите сили от другите участъци се насочват към мястото на десанта. Пристигналият втори руски ешелон от движение се включва в битката и десният бряг здраво е овладян. Поручик Иван Моторний по личен почин вдига своята 2-ра стрелкова рота, увлича 54-ти Мински пехотен полк и с подкрепата на артилерията изтласква противниковите сили по целия източен фронт. Осигурява безопасността на мястото на десанта.

Бой за Свищов

Щиков бой на Свищовските височини. Художник Николай Дмитриев-Оренбургски

Руските части от западния фронт предприемат атака и изтласкват противника от височините на изток от града, заети с лозя и градини. С третия ешелон пристига командващият генерал-майор Михаил Драгомиров. Натрупал достатъчно сили, около 11:00 часа атакува и към 14:00 часа превзема Свищовските височини. Около 15:00 часа руските части навлизат в Свищов. Разстроените и претърпели загуби противникови сили се оттеглят към село Вардим и Търново. На следващия ден 16/28 юни е заето село Вардим и позиции по река Пенда. Едновременно е изградено и предмостово укрепление.

Резултати

Десантът при Свищов е образец на блестящо планирана и проведена операция. Освободен е първият български град Свищов. Инженерните части с командир генерал-майор Александър Деп в следващите дни построяват два понтонни моста през река Дунав, по който са прехвърлени главните руски сили. Открити са оперативните линии за действия съгласно стратегическия план за водене на войната, разработен от генерал-лейтенант Николай Обручев.

Загуби

Руски загуби в периода 14 – 15 юни 1877 г. [1]
подразделение убити и удавени изчезнали ранени общо
офицери нисши чинове нисши чинове офицери нисши чинове офицери нисши чинове
Гвардейски отряд - 14 - 2 19 2 33
34-ти Севски пехотен полк - - - - 1 - 1
35-и Брянски пехотен полк - 1 - - 2 - 3
36-и Орловски пехотен полк - - - - 1 - 1
53-ти Волински пехотен полк 3 68 17 7 182 10 267
54-ти Мински пехотен полк 3 151 14 3 107 6 272
55-и Подолски пехотен полк - 10 5 3 69 3 84
56-и Житомирски пехотен полк - - 2 2 19 2 21
16-и стрелкови батальон - - - - 7 - 7
7-и пластунски батальон - - - - 16 - 16
23-ти Донски казашки полк - - - - 1 - 1
2-ра пеша планинска батарея 3 21 - 1 - 4 21
3-ти понтонен батальон - - - - - - -
4-ти понтонен батальон - 9 - 1 5 1 14
5-и понтонен батальон - 15 - 1 10 1 25
6-и понтонен батальон - 7 - - 1 - 8
моряци 1 5 - - 3 1 8
ОБЩО 10 301 38 20 443 30 782
Списък на загиналите офицери при десанта [2]
чин имена убит/починал от раните
53-ти Волински пехотен полк
1 щабскапитан Ящинский убит
2 щабскапитан Брянов починал от раните
3 подпоручик Григорь-Швили убит
4 прапорщик Лукьянов убит
54-ти Мински пехотен полк
5 щабскапитан Петрович убит
6 подпоручик Каненберг убит
7 прапорщик Фьодоров убит
8 прапорщик Рыжкин починал от раните
9 прапорщик Иванов починал от раните
55-и Подолски пехотен полк
10 прапорщик Зданн починал от раните
2-ра пеша планинска батарея
11 подполковник Стрельбицкий удавил се
12 щабскапитан Кобиев удавил се
13 подпоручик Тюрберт удавил се
моряци
14 лейтенант Добровольский убит

Галерия

Източници

  • Генов Ц. Освободителната война 1877 – 1878, Изд. „Наука и изкуство“, София, 1978, с. 85 – 95.
  • Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „П. Берон“, София, 1986, с. 87 – 88.
  • Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 г. на Балканском полуострове, Санкт Петербург, издание Военно-исторической комиссии Главнаго штаба, 1898 – 1911, Вып. 23: Подготовка к переправе через Дунай, переправа у Зимницы и общия распоряжения после переправы. Санкт Петербург, 1899.