Атанас Георгиев

Атанас Георгиев
български възрожденец
Роден	1805 г. Гулица, Османска империя
Починал	20 юли 1865 г. Цариград, Османска империя

Атанас Георгиев-Чорбаджи е български възрожденец и чорбаджия, който взема дейно участие в църковните борби през XIX век. Той е дядо на Петър Дънов, основателя на Всемирното бяло братство.

Биография

Атанас Георгиев е роден в село Гулица, Варненско, около 1805 г. Баща му Георги (наричан от гърците Йоргаки) Фучеджиоглу е чорбаджия на селото, а коренът му е от виден български род в Призрен, Косово и Метохия.

Образованието на Атанас започва в близкото село Еркеч, при енорийския свещеник отец Михаил. След това баща му го изпраща в гръцкото училище в Месембрия, където изучава гръцки, и на уроци при тамошния ходжа за усвояване на турския език.

През 1820 – 1821 година по време на Гръцката завера заедно с много селски първенци баща му е арестуван и всички са затворени в Месембрия. Мнозина са екзекутирани, но при изпълнение на смъртното наказание на групата, в която е бащата, настанала страшна буря и пашата харизал живота на осъдените християни. Постъпил по време на Руско-Турската война като преводач при русите, с които е ходил чак до Одрин^{[източник? (Поискан преди 1395 дни)]}. След войната баща му и много други семейства напускат Голица и тръгват на север; той се заселва в с. Хадърча, днешното с. Николаевка, Варненско. Няколко години след това умира и Атанас става глава на семейството. Бива избран за мухтар на селото и придобива почетното звание „чорбаджи“.

Атанас Георгиев сам и на свои разноски отворил в 1847 г. първото българско училище в селото. За пръв български учител назначил младия Константин Дъновски от родопското село Читак. Младият учител, започва работа с 10 – 15 ученици в килера на чорбаджи Атанасовата къща. След училището, чорбаджи Атанас убедил своите съселяни да отворят и българска църква. През следващата година е построена специална сграда с две стаи. Едната е за училище, а другата – за църква. Но гръцките интриги спират строителството. Тогава чорбаджи Атанас отива във Варна и с турски големци издейства разрешение за продължаване на строежа. На 26.10.1851 г. в присъствието на много селяни от съседните села сградата е осветена от Варненския митрополит Порфирий и пръв български свещеник става споменатият Константин Дъновски. Започват училищните занятия.

На 26 октомври 1851 г. по инициатива на Атанас Георгиев се издава височайш ферман за осветяването на новопостроената църква „Св. Атанасий Александрийски“, на която церемония присъства дори и самият гръцки владика Порфирий. На 3 април 1860 г. Иларион Макариополски провъзгласява в Цариград независимостта на Българската православна църква, което обнадеждава всички българи. На 24 юли 1860 г. се състои събрание, на което присъстват първенците и от околните села и градове на Варна. Всички присъстващи единогласно приемат да упълномощят Атанас Чорбаджи да отиде в Цариград, за да връчи лично подписка и да говори от името на българите от Варненска област, че те всички се отказват от гръцката патриаршия и се присъединяват към Българската източноправославна църква. Атанас Георгиев се отправя за Цариград, където остава да работи за отстояването на българските народностни интереси до края на живота си. Той почива на 20 юли 1865.