Атанас Георгиев: Разлика между версии

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
уточнения, език.ред
Ред., корекции. Дъновски става свещеник много по-късно.
Ред 9: Ред 9:


== Биография ==
== Биография ==
Атанас Георгиев е роден в село [[Гулица]], Варненско, около 1805 г. Баща му Георги (наричан от гърците Йоргаки) Фучеджиоглу е чорбаджия на селото, а коренът му е от виден български род в [[Призренско|Призрен]], [[Косово]] и [[Метохия]].
Атанас Георгиев е роден в село [[Гулица]], Варненско, около 1805 г. Баща му Георги (наричан от гърците Йоргаки) Фучеджиоглу е чорбаджия на селото, а {{източник|коренът му е от виден български род в [[Призренско|Призрен]], [[Косово]] и [[Метохия]].|2020|06|24}}


Образованието на Атанас започва в близкото село [[Козичино|Еркеч]], при енорийския свещеник отец Михаил. След това баща му го изпраща в гръцкото училище в Месембрия, където изучава гръцки, и на уроци при тамошния ходжа за усвояване на турския език.
Образованието на Атанас започва в близкото село [[Козичино|Еркеч]], при енорийския свещеник отец Михаил. След това баща му го изпраща в гръцкото училище в Месембрия, където изучава гръцки, и на уроци при тамошния ходжа за усвояване на турския език.
Ред 15: Ред 15:
През 1820 – 1821 година по време на [[Гръцка война за независимост|Гръцката завера]] заедно с много селски първенци баща му е арестуван и всички са затворени в [[Месембрия]]. Мнозина са екзекутирани, но при изпълнение на смъртното наказание на групата, в която е бащата, настанала страшна буря и пашата харизал живота на осъдените християни.<ref name="beinsadouno.com" /> {{източник|Постъпил по време на [[Руско-турска война (1828 – 1829)|Руско-Турската война]] като преводач при русите, с които е ходил чак до [[Одрин]]|2020|06|24}}. След войната баща му и много други семейства напускат Голица и тръгват на север; той се заселва в с. Хадърча, днешното с. [[Николаевка]], [[Варненско|Варненско.]] Няколко години след това умира и Атанас става глава на семейството. Бива избран за мухтар на селото и придобива почетното звание „чорбаджи“.<ref name="beinsadouno.com">{{cite web|url=http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/Атанас_Чорбаджи_(Хъдържалията)|title=АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХЪДЪРЖАЛИЯТА). Сп. „Памятникъ“, 1895, 6, 549 – 560|автор=Иконом Ив. К. Радов|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|publisher=beinsadouno.com|архив_дата=|accessdate=2019-08-05|date=}}</ref>
През 1820 – 1821 година по време на [[Гръцка война за независимост|Гръцката завера]] заедно с много селски първенци баща му е арестуван и всички са затворени в [[Месембрия]]. Мнозина са екзекутирани, но при изпълнение на смъртното наказание на групата, в която е бащата, настанала страшна буря и пашата харизал живота на осъдените християни.<ref name="beinsadouno.com" /> {{източник|Постъпил по време на [[Руско-турска война (1828 – 1829)|Руско-Турската война]] като преводач при русите, с които е ходил чак до [[Одрин]]|2020|06|24}}. След войната баща му и много други семейства напускат Голица и тръгват на север; той се заселва в с. Хадърча, днешното с. [[Николаевка]], [[Варненско|Варненско.]] Няколко години след това умира и Атанас става глава на семейството. Бива избран за мухтар на селото и придобива почетното звание „чорбаджи“.<ref name="beinsadouno.com">{{cite web|url=http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/Атанас_Чорбаджи_(Хъдържалията)|title=АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХЪДЪРЖАЛИЯТА). Сп. „Памятникъ“, 1895, 6, 549 – 560|автор=Иконом Ив. К. Радов|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|publisher=beinsadouno.com|архив_дата=|accessdate=2019-08-05|date=}}</ref>


Атанас Георгиев сам и на свои разноски отворил в 1847 г. първото българско училище в селото. За пръв български учител назначил младия [[Константин Дъновски]] от родопското село [[Читак]]. Младият учител, започва работа с 10 – 15 ученици в килера на чорбаджи Атанасовата къща. След училището, чорбаджи Атанас убедил своите съселяни да отворят и българска църква. През следващата година е построена специална сграда с две стаи. Едната е за училище, а другата – за църква. Но гръцките интриги спират строителството. Тогава чорбаджи Атанас отива във Варна и с турски големци издейства разрешение за продължаване на строежа. На 26.10.1851 г. в присъствието на много селяни от съседните села сградата е осветена от Варненския митрополит Порфирий и пръв български свещеник става споменатият Константин Дъновски. Започват училищните занятия.<ref name="bg-patriarshia1">{{cite web|url=https://bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=58 |title=Отец Константин ДЪНОВСКИ – пример за служение на Бога и народа си (1830 – 1918) |publisher=Bg-patriarshia.bg |date= |accessdate=2019-08-05}}</ref>
Атанас Георгиев сам и на свои разноски отваря през 1847 г. първото българско училище в селото. За пръв български учител назначава младия [[Константин Дъновски]] от родопското село [[Устово]]. Младият учител започва работа с 10 – 15 ученици в приспособения килер на чорбаджи Атанасовата къща и тогава ентусиазираните селяни приемат отколешната идея на чорбаджията да се построи училище. Същевременно чорбаджи Атанас ги убеждава да направят и българска църква. През следващата година е построена специална сграда с две стаи. Едната е за училище, а другата – за църква. Но гръцките интриги спират строителството. Тогава чорбаджи Атанас отива във Варна и с турски големци издейства разрешение за продължаване на строежа. На 26.10.1851 г. в присъствието на много селяни от съседните села сградата е осветена от Варненския митрополит Порфирий. <ref name="bg-patriarshia1">{{cite web|url=https://bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=58 |title=Отец Константин ДЪНОВСКИ – пример за служение на Бога и народа си (1830 – 1918) |publisher=Bg-patriarshia.bg |date= |accessdate=2019-08-05}}</ref>


На 26 октомври 1851 г. по инициатива на Атанас Георгиев се издава височайш ферман за осветяването на новопостроената църква „Св. Атанасий Александрийски“, на която церемония присъства дори и самият гръцки владика Порфирий. На 3 април 1860 г. [[Иларион Макариополски]] провъзгласява в [[Цариград]] независимостта на [[Българска православна църква – Българска патриаршия|Българската православна църква]], което обнадеждава всички българи. На 24 юли 1860 г. се състои събрание, на което присъстват първенците и от околните села и градове на Варна. Всички присъстващи единогласно приемат да упълномощят Атанас Чорбаджи да отиде в Цариград, за да връчи лично подписка и да говори от името на българите от Варненска област, че те всички се отказват от гръцката патриаршия и се присъединяват към Българската източноправославна църква. Атанас Георгиев се отправя за Цариград, където остава да работи за отстояването на българските народностни интереси до края на живота си. Той почива на 20 юли 1865.
На 26 октомври 1851 г. по инициатива на Атанас Георгиев се издава височайш ферман за осветяването на новопостроената църква „Св. Атанасий Александрийски“, на която церемония присъства дори и самият гръцки владика Порфирий. На 3 април 1860 г. [[Иларион Макариополски]] провъзгласява в [[Цариград]] независимостта на [[Българска православна църква – Българска патриаршия|Българската православна църква]], което обнадеждава всички българи. На 24 юли 1860 г. се състои събрание, на което присъстват първенците и от околните села и градове на Варна. Всички присъстващи единогласно приемат да упълномощят Атанас Чорбаджи да отиде в Цариград, за да връчи лично подписка и да говори от името на българите от Варненска област, че те всички се отказват от гръцката патриаршия и се присъединяват към Българската източноправославна църква. Атанас Георгиев се отправя за Цариград, където остава да работи за отстояването на българските народностни интереси до края на живота си. Той почива на 20 юли 1865.

Версия от 13:10, 24 юни 2020

Атанас Георгиев
български възрожденец
Роден
1805 г.
Починал
20 юли 1865 г. (60 г.)
Цариград, Османска империя

Атанас Георгиев-Чорбаджи е български възрожденец и чорбаджия, който взема дейно участие в църковните борби през XIX век. Той е дядо на Петър Дънов, основателя на Всемирното бяло братство.[1][2]

Биография

Атанас Георгиев е роден в село Гулица, Варненско, около 1805 г. Баща му Георги (наричан от гърците Йоргаки) Фучеджиоглу е чорбаджия на селото, а коренът му е от виден български род в Призрен, Косово и Метохия.[източник? (Поискан преди 1394 дни)]

Образованието на Атанас започва в близкото село Еркеч, при енорийския свещеник отец Михаил. След това баща му го изпраща в гръцкото училище в Месембрия, където изучава гръцки, и на уроци при тамошния ходжа за усвояване на турския език.

През 1820 – 1821 година по време на Гръцката завера заедно с много селски първенци баща му е арестуван и всички са затворени в Месембрия. Мнозина са екзекутирани, но при изпълнение на смъртното наказание на групата, в която е бащата, настанала страшна буря и пашата харизал живота на осъдените християни.[1] Постъпил по време на Руско-Турската война като преводач при русите, с които е ходил чак до Одрин[източник? (Поискан преди 1394 дни)]. След войната баща му и много други семейства напускат Голица и тръгват на север; той се заселва в с. Хадърча, днешното с. Николаевка, Варненско. Няколко години след това умира и Атанас става глава на семейството. Бива избран за мухтар на селото и придобива почетното звание „чорбаджи“.[1]

Атанас Георгиев сам и на свои разноски отваря през 1847 г. първото българско училище в селото. За пръв български учител назначава младия Константин Дъновски от родопското село Устово. Младият учител започва работа с 10 – 15 ученици в приспособения килер на чорбаджи Атанасовата къща и тогава ентусиазираните селяни приемат отколешната идея на чорбаджията да се построи училище. Същевременно чорбаджи Атанас ги убеждава да направят и българска църква. През следващата година е построена специална сграда с две стаи. Едната е за училище, а другата – за църква. Но гръцките интриги спират строителството. Тогава чорбаджи Атанас отива във Варна и с турски големци издейства разрешение за продължаване на строежа. На 26.10.1851 г. в присъствието на много селяни от съседните села сградата е осветена от Варненския митрополит Порфирий. [3]

На 26 октомври 1851 г. по инициатива на Атанас Георгиев се издава височайш ферман за осветяването на новопостроената църква „Св. Атанасий Александрийски“, на която церемония присъства дори и самият гръцки владика Порфирий. На 3 април 1860 г. Иларион Макариополски провъзгласява в Цариград независимостта на Българската православна църква, което обнадеждава всички българи. На 24 юли 1860 г. се състои събрание, на което присъстват първенците и от околните села и градове на Варна. Всички присъстващи единогласно приемат да упълномощят Атанас Чорбаджи да отиде в Цариград, за да връчи лично подписка и да говори от името на българите от Варненска област, че те всички се отказват от гръцката патриаршия и се присъединяват към Българската източноправославна църква. Атанас Георгиев се отправя за Цариград, където остава да работи за отстояването на българските народностни интереси до края на живота си. Той почива на 20 юли 1865.

Бележки

  1. ↑ а б в Иконом Ив. К. Радов. АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХЪДЪРЖАЛИЯТА). Сп. „Памятникъ“, 1895, 6, 549 – 560 // beinsadouno.com. Посетен на 2019-08-05.
  2. ↑ „Младият Петър Дънов“ | Приятели на дъгата // Friendsoftherainbow.net, 2012-11-22. Посетен на 2019-08-05.
  3. ↑ Отец Константин ДЪНОВСКИ – пример за служение на Бога и народа си (1830 – 1918) // Bg-patriarshia.bg. Посетен на 2019-08-05.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Атанас_Георгиев&oldid=10357387“.