Конституция на Франция (1791): Разлика между версии
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“); козметични промени |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{без източници}} |
{{без източници}} |
||
[[ |
[[Файл:Constitution de 1791. Page 1 - Archives Nationales - AE-I-10-1.jpg|мини|Конституцията от 1791]] |
||
'''Конституцията на Франция от 1791''' е приета от [[Учредително събрание (Франция)|Учредителното събрание]] през септември 1791 г. в хода на [[Френската революция]]. |
'''Конституцията на Франция от 1791''' е приета от [[Учредително събрание (Франция)|Учредителното събрание]] през септември 1791 г. в хода на [[Френската революция]]. |
||
Тази конституция превръща Франция в [[конституционна монархия]]. Основните спорове при създаването ѝ са разделението на властите между краля (изпълнителната власт) и законодателната власт и правото на краля на вето. Въпреки че [[Декларация за правата на човека и гражданина|Декларацията за правата на човека и гражданина]] служи като преамбюл на конституцията, а според нея гражданите са с равни права, конституцията ги разделя на |
Тази конституция превръща Франция в [[конституционна монархия]]. Основните спорове при създаването ѝ са разделението на властите между краля (изпълнителната власт) и законодателната власт и правото на краля на вето. Въпреки че [[Декларация за правата на човека и гражданина|Декларацията за правата на човека и гражданина]] служи като преамбюл на конституцията, а според нея гражданите са с равни права, конституцията ги разделя на „активни“ и „пасивни“: активни са само онези французи, които са навършили 25 години, имат уседналост в града или кантона от известно време, плащат преки данъци от не по-малко от тридневна надница, не работят като прислуга и са положили гражданска клетва. По този начин най-бедните са лишени от политически права. Активните граждани могат да избират на свои първични събрание общинските власти, а с оглед на националното представителство избират свои представители вече с по-голям имуществен ценз. Тези избраници образуват избирателно събрание във всеки департамент, което на свой ред избира департаментска администрация и представители в националното законодателно събрание отново от измежду активните граждани. |
||
{{Френска революция}} |
{{Френска революция}} |
||
[[Категория:Френска революция]] |
[[Категория:Френска революция]] |
||
[[Категория:Конституции на Франция]] |
[[Категория:Конституции на Франция]] |
||
Текуща версия към 15:30, 25 юни 2020
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Конституцията на Франция от 1791 е приета от Учредителното събрание през септември 1791 г. в хода на Френската революция.
Тази конституция превръща Франция в конституционна монархия. Основните спорове при създаването ѝ са разделението на властите между краля (изпълнителната власт) и законодателната власт и правото на краля на вето. Въпреки че Декларацията за правата на човека и гражданина служи като преамбюл на конституцията, а според нея гражданите са с равни права, конституцията ги разделя на „активни“ и „пасивни“: активни са само онези французи, които са навършили 25 години, имат уседналост в града или кантона от известно време, плащат преки данъци от не по-малко от тридневна надница, не работят като прислуга и са положили гражданска клетва. По този начин най-бедните са лишени от политически права. Активните граждани могат да избират на свои първични събрание общинските власти, а с оглед на националното представителство избират свои представители вече с по-голям имуществен ценз. Тези избраници образуват избирателно събрание във всеки департамент, което на свой ред избира департаментска администрация и представители в националното законодателно събрание отново от измежду активните граждани.
