Конституция на Франция (1791): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“); козметични промени
 
Ред 1: Ред 1:
{{без източници}}
{{без източници}}
[[File:Constitution de 1791. Page 1 - Archives Nationales - AE-I-10-1.jpg|thumb|Конституцията от 1791]]
[[Файл:Constitution de 1791. Page 1 - Archives Nationales - AE-I-10-1.jpg|мини|Конституцията от 1791]]
'''Конституцията на Франция от 1791''' е приета от [[Учредително събрание (Франция)|Учредителното събрание]] през септември 1791 г. в хода на [[Френската революция]].
'''Конституцията на Франция от 1791''' е приета от [[Учредително събрание (Франция)|Учредителното събрание]] през септември 1791 г. в хода на [[Френската революция]].


Тази конституция превръща Франция в [[конституционна монархия]]. Основните спорове при създаването ѝ са разделението на властите между краля (изпълнителната власт) и законодателната власт и правото на краля на вето. Въпреки че [[Декларация за правата на човека и гражданина|Декларацията за правата на човека и гражданина]] служи като преамбюл на конституцията, а според нея гражданите са с равни права, конституцията ги разделя на "активни" и "пасивни": активни са само онези французи, които са навършили 25 години, имат уседналост в града или кантона от известно време, плащат преки данъци от не по-малко от тридневна надница, не работят като прислуга и са положили гражданска клетва. По този начин най-бедните са лишени от политически права. Активните граждани могат да избират на свои първични събрание общинските власти, а с оглед на националното представителство избират свои представители вече с по-голям имуществен ценз. Тези избраници образуват избирателно събрание във всеки департамент, което на свой ред избира департаментска администрация и представители в националното законодателно събрание отново от измежду активните граждани.
Тази конституция превръща Франция в [[конституционна монархия]]. Основните спорове при създаването ѝ са разделението на властите между краля (изпълнителната власт) и законодателната власт и правото на краля на вето. Въпреки че [[Декларация за правата на човека и гражданина|Декларацията за правата на човека и гражданина]] служи като преамбюл на конституцията, а според нея гражданите са с равни права, конституцията ги разделя на „активни“ и „пасивни“: активни са само онези французи, които са навършили 25 години, имат уседналост в града или кантона от известно време, плащат преки данъци от не по-малко от тридневна надница, не работят като прислуга и са положили гражданска клетва. По този начин най-бедните са лишени от политически права. Активните граждани могат да избират на свои първични събрание общинските власти, а с оглед на националното представителство избират свои представители вече с по-голям имуществен ценз. Тези избраници образуват избирателно събрание във всеки департамент, което на свой ред избира департаментска администрация и представители в националното законодателно събрание отново от измежду активните граждани.


{{Френска революция}}
{{Френска революция}}

[[Категория:Френска революция]]
[[Категория:Френска революция]]
[[Категория:Конституции на Франция]]
[[Категория:Конституции на Франция]]

Текуща версия към 15:30, 25 юни 2020

Конституцията от 1791

Конституцията на Франция от 1791 е приета от Учредителното събрание през септември 1791 г. в хода на Френската революция.

Тази конституция превръща Франция в конституционна монархия. Основните спорове при създаването ѝ са разделението на властите между краля (изпълнителната власт) и законодателната власт и правото на краля на вето. Въпреки че Декларацията за правата на човека и гражданина служи като преамбюл на конституцията, а според нея гражданите са с равни права, конституцията ги разделя на „активни“ и „пасивни“: активни са само онези французи, които са навършили 25 години, имат уседналост в града или кантона от известно време, плащат преки данъци от не по-малко от тридневна надница, не работят като прислуга и са положили гражданска клетва. По този начин най-бедните са лишени от политически права. Активните граждани могат да избират на свои първични събрание общинските власти, а с оглед на националното представителство избират свои представители вече с по-голям имуществен ценз. Тези избраници образуват избирателно събрание във всеки департамент, което на свой ред избира департаментска администрация и представители в националното законодателно събрание отново от измежду активните граждани.