Красимир Зафиров: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“); козметични промени
Ред 27: Ред 27:
}}
}}


'''Красимир Зафиров''' (роден на 20 май 1950 г.) е бивш [[България|български]] футболист, [[вратар]]. Клубна легенда на [[ФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]], където преминава по-голямата част от кариерата му.<ref>[https://varnautre.bg/2019/05/20/114691/%D0%B2%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%80-%E2%84%961-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BA-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D1%83%D0%B2%D0%B0-%D1%80%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%B4 Вратар №1 на Спартак празнува рожден ден] varnautre.bg 20 май 2019 г.</ref> За "соколите" изиграва общо 461 официални мача – 227 в „А“ група, 175 в „Б“ група, 55 за купата и 4 в евротурните.
'''Красимир Зафиров''' (роден на 20 май 1950 г.) е бивш [[България|български]] футболист, [[вратар]]. Клубна легенда на [[ФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]], където преминава по-голямата част от кариерата му.<ref>[https://varnautre.bg/2019/05/20/114691/%D0%B2%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%80-%E2%84%961-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BA-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D1%83%D0%B2%D0%B0-%D1%80%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%B4 Вратар №1 на Спартак празнува рожден ден] varnautre.bg 20 май 2019 г.</ref> За „соколите“ изиграва общо 461 официални мача – 227 в „А“ група, 175 в „Б“ група, 55 за купата и 4 в евротурните.


Играл е също за [[ФК Велбъжд (Кюстендил)|Велбъжд (Кюстендил)]], [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море (Варна)]] и [[ПФК Шумен 2010|Шумен]].
Играл е също за [[ФК Велбъжд (Кюстендил)|Велбъжд (Кюстендил)]], [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море (Варна)]] и [[ПФК Шумен 2010|Шумен]].


== Кариера ==
== Кариера ==
Зафиров израства в школата на [[ФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]]. През 1969 г. като войник заиграва във втородивизионния [[ФК Велбъжд (Кюстендил)|Велбъжд (Кюстендил)]], където за два сезона записва 45 мача в „Б“ група.
Зафиров израства в школата на [[ФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]]. През 1969 г. като войник заиграва във втородивизионния [[ФК Велбъжд (Кюстендил)|Велбъжд (Кюстендил)]], където за два сезона записва 45 мача в „Б“ група.


През лятото на 1971 г. се завръща във Варна и облича екипа на [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]], където обаче има статута на трети вратар след [[Симеон Нинов]] и Иван Симеонов. През сезон [[„А“ група 1971/72|1971/72]] изиграва само един мач, който е негов дебютен в „А“ група. На 17 октомври 1971 г. е на вратата на "моряците" при загуба с 0:1 като гост на [[ОФК Спартак (Плевен)|Спартак (Плевен)]].
През лятото на 1971 г. се завръща във Варна и облича екипа на [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]], където обаче има статута на трети вратар след [[Симеон Нинов]] и Иван Симеонов. През сезон [[„А“ група 1971/72|1971/72]] изиграва само един мач, който е негов дебютен в „А“ група. На 17 октомври 1971 г. е на вратата на „моряците“ при загуба с 0:1 като гост на [[ОФК Спартак (Плевен)|Спартак (Плевен)]].


През 1972 г. Зафиров се завръща в родния си клуб [[ФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]] и бързо се утвърждава като титулярен вратар. Дебютира за "соколите" на 20 август 1972 г. при равенство 3:3 с [[ФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]]. Остава в клуба 12 сезона, в които неизменно е №1 под рамката на Спартак. В тях изиграва общо 363 мача за първенство – 188 в „А“ група и 175 в „Б“ група. С отбора достига до финал за [[Купа на България по футбол|Купата на България]] през [[Купа на Народна република България 1982/83|1982/83]]. През есента на 1983 г. записва 4 мача в турнира за [[Купа на носителите на купи|КНК]], включително двата мача срещу английския колос [[ФК Манчестър Юнайтед|Манчестър Юнайтед]]. През [[„А“ група 1983/84|1983/84]] помага на Спартак да достигне до бронзовите медали в „А“ група. Обявен е за най-добър вратар на сезона, след като в 22 изиграни срещи допуска 20 гола.
През 1972 г. Зафиров се завръща в родния си клуб [[ФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]] и бързо се утвърждава като титулярен вратар. Дебютира за „соколите“ на 20 август 1972 г. при равенство 3:3 с [[ФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]]. Остава в клуба 12 сезона, в които неизменно е №1 под рамката на Спартак. В тях изиграва общо 363 мача за първенство – 188 в „А“ група и 175 в „Б“ група. С отбора достига до финал за [[Купа на България по футбол|Купата на България]] през [[Купа на Народна република България 1982/83|1982/83]]. През есента на 1983 г. записва 4 мача в турнира за [[Купа на носителите на купи|КНК]], включително двата мача срещу английския колос [[ФК Манчестър Юнайтед|Манчестър Юнайтед]]. През [[„А“ група 1983/84|1983/84]] помага на Спартак да достигне до бронзовите медали в „А“ група. Обявен е за най-добър вратар на сезона, след като в 22 изиграни срещи допуска 20 гола.


През лятото на 1984 г., на 34-годишна възраст, вратарят преминава във втородивизионния [[ПФК Шумен 2010|Шумен]]. През сезон 1984/85 е твърд титуляр на вратата на отбора. Изиграва 33 мача за шуменци в „Б“ група.
През лятото на 1984 г., на 34-годишна възраст, вратарят преминава във втородивизионния [[ПФК Шумен 2010|Шумен]]. През сезон 1984/85 е твърд титуляр на вратата на отбора. Изиграва 33 мача за шуменци в „Б“ група.


През 1985 г. Зафиров се завръща в Спартак (Варна). През сезон [[„А“ група 1985/86|1985/86]] за втори път е обявен за най-добър вратар в „А“ група, тъй като допуска само 21 гола в 24 мача. По време на втория си престой в клуба изиграва общо 39 мача в първенството и слага край на кариерата си през 1988 г.
През 1985 г. Зафиров се завръща в Спартак (Варна). През сезон [[„А“ група 1985/86|1985/86]] за втори път е обявен за най-добър вратар в „А“ група, тъй като допуска само 21 гола в 24 мача. По време на втория си престой в клуба изиграва общо 39 мача в първенството и слага край на кариерата си през 1988 г.


Бивш треньор на [[ФК Девня|Девня]] и [[Антибиотик-Лудогорец]]. Живее в [[Бяла (Област Варна)|Бяла]] и е треньор на местния [[ФК Черноморец (Бяла)|Черноморец]].
Бивш треньор на [[ФК Девня|Девня]] и [[Антибиотик-Лудогорец]]. Живее в [[Бяла (Област Варна)|Бяла]] и е треньор на местния [[ФК Черноморец (Бяла)|Черноморец]].

Версия от 08:17, 26 юни 2020

Красимир Зафиров
Лична информация
Роден20 май 1950 г.  (на 73 г.)
ПостВратар
Юношески отбори
1962 – 1969България Спартак (Варна)
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1969 – 1971
1971 – 1972
1972 – 1984
1984 – 1985
1985 – 1988
Общо:
България Велбъжд
България Черно море
България Спартак (Варна)
България Шумен
България Спартак (Варна)
45
1
363
33
39
481
(0)
(0)
(0)
(0)
(0)
(0)
Национален отбор
1978 – 1982България България3(0)
Треньор
1994
1998 – 1999
1999 – 2000
2002 – 2015
Спартак (Варна)
Антибиотик-Лудогорец (пом.)
Антибиотик-Лудогорец
Черноморец (Бяла)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Красимир Зафиров (роден на 20 май 1950 г.) е бивш български футболист, вратар. Клубна легенда на Спартак (Варна), където преминава по-голямата част от кариерата му.[1] За „соколите“ изиграва общо 461 официални мача – 227 в „А“ група, 175 в „Б“ група, 55 за купата и 4 в евротурните.

Играл е също за Велбъжд (Кюстендил), Черно море (Варна) и Шумен.

Кариера

Зафиров израства в школата на Спартак (Варна). През 1969 г. като войник заиграва във втородивизионния Велбъжд (Кюстендил), където за два сезона записва 45 мача в „Б“ група.

През лятото на 1971 г. се завръща във Варна и облича екипа на Черно море, където обаче има статута на трети вратар след Симеон Нинов и Иван Симеонов. През сезон 1971/72 изиграва само един мач, който е негов дебютен в „А“ група. На 17 октомври 1971 г. е на вратата на „моряците“ при загуба с 0:1 като гост на Спартак (Плевен).

През 1972 г. Зафиров се завръща в родния си клуб Спартак (Варна) и бързо се утвърждава като титулярен вратар. Дебютира за „соколите“ на 20 август 1972 г. при равенство 3:3 с Локомотив (София). Остава в клуба 12 сезона, в които неизменно е №1 под рамката на Спартак. В тях изиграва общо 363 мача за първенство – 188 в „А“ група и 175 в „Б“ група. С отбора достига до финал за Купата на България през 1982/83. През есента на 1983 г. записва 4 мача в турнира за КНК, включително двата мача срещу английския колос Манчестър Юнайтед. През 1983/84 помага на Спартак да достигне до бронзовите медали в „А“ група. Обявен е за най-добър вратар на сезона, след като в 22 изиграни срещи допуска 20 гола.

През лятото на 1984 г., на 34-годишна възраст, вратарят преминава във втородивизионния Шумен. През сезон 1984/85 е твърд титуляр на вратата на отбора. Изиграва 33 мача за шуменци в „Б“ група.

През 1985 г. Зафиров се завръща в Спартак (Варна). През сезон 1985/86 за втори път е обявен за най-добър вратар в „А“ група, тъй като допуска само 21 гола в 24 мача. По време на втория си престой в клуба изиграва общо 39 мача в първенството и слага край на кариерата си през 1988 г.

Бивш треньор на Девня и Антибиотик-Лудогорец. Живее в Бяла и е треньор на местния Черноморец.

Успехи

Спартак (Варна)
  • Най-добър вратар в „А“ група (2): 1983/84, 1985/86

Бележки

Външни препратки