Падежи и падежни остатъци в българския език: Разлика между версии
м Защити „Падежи и падежни остатъци в българския език“: Бот: временна защита с/у вандализъм ([Редактиране=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 17:01, 26 юни 2020 (UTC)) [Преместване=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 17:01, 26 юни 2020 (UTC))) |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
== Падежи в българския говор == |
== Падежи в българския говор == |
||
Падежите са дуди |
|||
В българския говор е останал един-единствен падеж, като изключим [[Именителен падеж|именителния]], който заема [[подлог]]ът в [[изречение]]то, и това е [[Звателен падеж|звателният падеж]]. Той се употребява, когато трябва да се назове дадено лице или даден предмет, за да отправи към него послание, заповед, молба и др. |
В българския говор е останал един-единствен падеж, като изключим [[Именителен падеж|именителния]], който заема [[подлог]]ът в [[изречение]]то, и това е [[Звателен падеж|звателният падеж]]. Той се употребява, когато трябва да се назове дадено лице или даден предмет, за да отправи към него послание, заповед, молба и др. |
Версия от 16:52, 26 юни 2020
Падежи в българския говор
В българския говор е останал един-единствен падеж, като изключим именителния, който заема подлогът в изречението, и това е звателният падеж. Той се употребява, когато трябва да се назове дадено лице или даден предмет, за да отправи към него послание, заповед, молба и др.
Съществителните от мъжки род приемат окончания -о,-ю или -е:
- мъж – мъжо;
- ученик – ученико;
- кон – коню;
- Иван – Иване;
- сърп – сърпе;
- вълк – вълче.
Особени са имената, които завършват на -ър. При тях имаме изпадане на гласния ъ:
- Димитър – Димитре;
- колобър – колобре;
- Дувър — Дувре.
Има и изключения: катър – катъре.
Има думи, които не се скланят в звателен падеж. В тези случаи се употребява именителният падеж. Такава дума е чук.
Съществителните от женски род приемат окончания -йо и -о:
- слива – сливо;
- Мария – Марийо;
- България – Българийо.
Звателният падеж на имената от среден род съвпада с именителния им падеж:
- дете – дете;
- куче – куче;
- въже – въже.
Падежни остатъци у българския език
От дателен падеж
- майце е остатък от дателен падеж на майка;
- мами е остатък от дателен падеж на мама; среща в народните песни („Мама Стояну думаше“);
- Стояну е остатък от дателен падеж на Стоян; среща се в народните песни („Мама Стояну думаше“) и в поезията;
- Изразът "тем подобни"; "тем" (от стб.„тѣмъ“) е архаична форма от дателен падеж на показателното местоимение в м.р. мн. ч. „те“;
- Кратките местоимения "ми", "ти", "му", "ѝ", "ни", "ви", "им";
- Дългите архаични местоимения "нему", "ней", "нам", "вам", "тям";
От винителен падеж
Такива думи са: сутрин, вечер, зимъс, днес, нощес, есенес, пролетес, лятос, вред.
Пълни форми за винителен падеж: мене, тебе, него, нея, него, нас, вас, тях (пряко допълнение).
От родителен падеж
Такива думи са: снощи, отстрани, довечера, отръки, допъти.
Преди Христа и след Христа. Срв. с израза на руски „до эры Христа“, в превод „до ерата на Христос“.
Своего рода в смисъл на „по своя род“, „по своята същност“, „по същността си“.
От творителен падеж
- тялом/телом е остатък от творителен падеж на тяло;
Други такива са: духом, чудом, посредством, пешком, пълзешком, силом, бегом, нощем, денем, сбогом, кръгом, гърбом, редом, тихом, мигом, ребром. Думите плачешком, лежешком и тичешком представят стар творителен падеж на сегашното деятелно причастие на съответните глаголи плача, лежа и тичам.
- Цифром, числом, словом широко се употребяват в документи, особено търговски.
- Наречието „Сбогом“ - съ Богомь, в което „Богомь“ е склонено в творителен падеж.
- Наречието "съвсем" - съ вьсѣмь, в което "вьсѣмь" е склонено в творителен падеж.
От местен падеж
Такива думи са: горе, отгоре, долу, отдолу, зиме, лете, утре, вкратце, есени, пролети, върху, срещу и между.
Литература
Андрейчин, Л., Петя Асенова и др. Граматика на съвременния български книжовен език. Том II. Морфология. С., 1983, Издателство на БАН.