Долно Нерези: Разлика между версии
м -Уникод |
Добродушен (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 24: | Ред 24: | ||
}} |
}} |
||
'''Долно Нерези''' (официално Тафталидже II, {{lang|mk|Тафталиџе II}}) е [[квартал]] на [[Скопие]], столицата на [[Северна Македония]]. |
'''Долно Нерези''' (официално Тафталидже II, {{lang|mk|Тафталиџе II}}) е [[квартал]] на [[Скопие]], столицата на българоезичната [[Северна Македония]]. |
||
== География == |
== География == |
||
Ред 46: | Ред 46: | ||
| '''Всичко''' |
| '''Всичко''' |
||
|- |
|- |
||
| [[ |
| [[българи]] |
||
| 10 288 |
| 10 288 |
||
|- |
|- |
Версия от 05:51, 27 юни 2020
- Тази статия е за селото в Община Карпош. За стружкото село вижте Нерези.
Долно Нерези Долно Нерези | |
— квартал — | |
Новопостроени къщи в Долно Нерези след Скопското земетресение, дарение от Норвегия, 1964 г. | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Скопски |
Община | Карпош |
Географска област | Кършияка |
Надм. височина | 290 m |
Население | 12 418 души (2002) |
Пощенски код | 1020 |
МПС код | SK |
Долно Нерези в Общомедия |
Долно Нерези (официално Тафталидже II, на македонска литературна норма: Тафталиџе II) е квартал на Скопие, столицата на българоезичната Северна Македония.
География
Долно Нерези е част от Община Карпош и е разположен в югозападната част на града на изток от Вардар, на юг от булевард „Партизански отреди“, който го отделя от Карпош IV, на запад от улица „Московска“, която го отделя от Тафталидже и на север от булевард „Македония“, който го отделя от Средно Нерези.
История
В края на XIX век Долно Нерези е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Нерѣзи (Горно и Долно) живеят 260 българи християни и 300 арнаути мохамедани.[1]
В началото на XX век цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Нерези (Горно и Долно) има 288 българи екзархисти.[2]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Нерези (Nerezi) като албанско село.[3]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Нерези като смесено българо-албанско село.[4]
Според преброяването от 2002 година Долно и Средно Нерези имат 12 418 жители.[5]
Националност | Всичко |
българи | 10 288 |
албанци | 1353 |
турци | 93 |
роми | 19 |
власи | 58 |
сърби | 378 |
бошняци | 14 |
други | 217 |
Бележки
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 205.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, р.114-116.
- ↑ Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
|
|