Долно Нерези: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м -Уникод
Редакция без резюме
Ред 24: Ред 24:
}}
}}


'''Долно Нерези''' (официално Тафталидже II, {{lang|mk|Тафталиџе II}}) е [[квартал]] на [[Скопие]], столицата на [[Северна Македония]].
'''Долно Нерези''' (официално Тафталидже II, {{lang|mk|Тафталиџе II}}) е [[квартал]] на [[Скопие]], столицата на българоезичната [[Северна Македония]].


== География ==
== География ==
Ред 46: Ред 46:
| '''Всичко'''
| '''Всичко'''
|-
|-
| [[македонци]]
| [[българи]]
| 10 288
| 10 288
|-
|-

Версия от 05:51, 27 юни 2020

Тази статия е за селото в Община Карпош. За стружкото село вижте Нерези.

Долно Нерези
Долно Нерези
— квартал —
Новопостроени къщи в Долно Нерези след Скопското земетресение, дарение от Норвегия, 1964 г.
Новопостроени къщи в Долно Нерези след Скопското земетресение, дарение от Норвегия, 1964 г.
Страна Северна Македония
РегионСкопски
ОбщинаКарпош
Географска областКършияка
Надм. височина290 m
Население12 418 души (2002)
Пощенски код1020
МПС кодSK
Долно Нерези в Общомедия

Долно Нерези (официално Тафталидже II, на македонска литературна норма: Тафталиџе II) е квартал на Скопие, столицата на българоезичната Северна Македония.

География

Долно Нерези е част от Община Карпош и е разположен в югозападната част на града на изток от Вардар, на юг от булевард „Партизански отреди“, който го отделя от Карпош IV, на запад от улица „Московска“, която го отделя от Тафталидже и на север от булевард „Македония“, който го отделя от Средно Нерези.

История

В края на XIX век Долно Нерези е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Нерѣзи (Горно и Долно) живеят 260 българи християни и 300 арнаути мохамедани.[1]

В началото на XX век цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Нерези (Горно и Долно) има 288 българи екзархисти.[2]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Нерези (Nerezi) като албанско село.[3]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Нерези като смесено българо-албанско село.[4]

Според преброяването от 2002 година Долно и Средно Нерези имат 12 418 жители.[5]

Националност Всичко
българи 10 288
албанци 1353
турци 93
роми 19
власи 58
сърби 378
бошняци 14
други 217

Бележки

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 205.
  2. Brancoff, D.M. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, р.114-116.
  3. Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
  4. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови