Лили Попиванова: Разлика между версии
м Bot: Automated text replacement (-\b([5-9](?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?(?:т|м)?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2) |
м Bot: Automated text replacement (-\"\[\[([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\]\]\" +„\1“) |
||
Ред 28: | Ред 28: | ||
== Филмография == |
== Филмография == |
||
* |
* „[[Те победиха]]“ (1940), режисьор [[Борис Борозанов]], [[Йосип Новак]] |
||
* |
* „[[Изпитание]]“ (1942), режисьор [[Хрисан Цанков]] |
||
* [[Под игото (филм, 1952)]] – Рада Госпожина (Премиера 10 ноември 1952 г.) |
* [[Под игото (филм, 1952)]] – Рада Госпожина (Премиера 10 ноември 1952 г.) |
||
* [[Следите остават]] – Майката на Бебо (Премиера 3 септември 1956 г.) |
* [[Следите остават]] – Майката на Бебо (Премиера 3 септември 1956 г.) |
Версия от 19:23, 27 юни 2020
Лили Попиванова | |
българска актриса | |
Лили Попиванова в ролята на Мамилиус от „Зимна приказка“ на Шекспир. | |
Родена | |
---|---|
Починала | 19 ноември 2008 г.
|
Семейство | |
Уебсайт |
Лилия (Лили) Георгиева Попиванова е видна българска драматична актриса, народна артистка от 1971 г.
Биография
Лили Попиванова е родена в 1922 г. в Неврокоп. Неин баща е Георги Попиванов, политик от Български земеделски народен съюз, избиран за народен представител, а след налагането на комунистическия режим лежал в лагера Белене.[1] Докато е ученичка посещава тетралната школа на Николай Фол в София, а след закриването ѝ учи в театралната студия на Боян Дановски. В 1938 година става драматична ученичка в Народния театър. Участва в представления за деца като играе предимно момчешки роли - Дейвид Копърфийлд („Дейвид Копърфийлд“ на Дикенс), Момчето („Две деца около света“ на М. Олфюс), Диньо („Диньо Мързелана“ на Борис Борозанов).[2]
Участва като разказвачка на приказки в детския радиочас на Българското радио.[2][3]
През 1948 г. влиза в Българския земеделски народен съюз. От 1976 г. е членка на Управителния съвет на партията.[2]
Удостоена е с орден „НРБ“ III степен в 1972 г. и с I степен в 1982 г.[4]
Умира на 19 ноември 2008 г.[5]
ТВ ТЕАТЪР
- „Сочно филе за Фрекен Авсениус“ (1982) (Свен Огорд), 2 части
- „Но преди да станем големи “ (1972) (Владимир Голев)
- „Дипломат“ (1971) (Самуел Альошин)
- „Джени – жена по природа“ (1969) (Ърскин Колдуел)
- „Почти семейна история“ Дончо Цончев
Филмография
- „Те победиха“ (1940), режисьор Борис Борозанов, Йосип Новак
- „Изпитание“ (1942), режисьор Хрисан Цанков
- Под игото (филм, 1952) – Рада Госпожина (Премиера 10 ноември 1952 г.)
- Следите остават – Майката на Бебо (Премиера 3 септември 1956 г.)
- Бъди щастлива Ани – Лекарката (Премиера 24 април 1961 г.)
- Семейство Калинкови – учителката Ченкова (Премиера 10 юни 1966 г.), 12 серии
- С пагоните на дявола (1967), 5 серии – кръчмарката
- Насрещно движение – (Премиера 17 юли 1978 г.)
- Приключенията на Авакум Захов (1980), 6 серии- (в 5-а серия)- (Премиера 29 декември 1980 г.)
Източници
- ↑ Ковачев, Пенчо. 50 златни български филма. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2008. ISBN 9789540902814. с. 17.
- ↑ а б в Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 340.
- ↑ Златни гласове на Радиотеатъра: Лили Попиванова // БНР. 26 януари 2010 13:03. Посетен на 10 февруари 2013 г.
- ↑ Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 341.
- ↑ Лили Попиванова (3.11.1922 – 19.11.2008) // Култура, Брой 41 (2524). 28 ноември 2008 г. Посетен на 10 февруари 2013 г.