Метаезик: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире |
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“, -“([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\” +„\1“) |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
Представката ''мета'' (''μετά'') идва е от гръцки и означава „след/отвъд“. Най-общо казано, с [[представка]]та мета се описва нещо, което е над това, което следва тази представка. Например – метафизичното е отвъд физичното. |
Представката ''мета'' (''μετά'') идва е от гръцки и означава „след/отвъд“. Най-общо казано, с [[представка]]та мета се описва нещо, което е над това, което следва тази представка. Например – метафизичното е отвъд физичното. |
||
Терминът |
Терминът „метаезик“ се употребява в [[математика]]та и [[логика]]та със следното значение: формализиран език, със средствата на който се изследват свойствата на съответните предметни (или обектни) теории, разграничава се равнището на самите описвани предмети и n-тото равнище на тяхното описание. В [[лингвистика]]та метаезикът е специално създаден език с цел само да описва естествения език. Въз основа на тази идея [[Роман Якобсон]] формира идеята си за метаезиковата функция на [[Език (лингвистика)|езика]].<ref>Борислав Георгиев, [http://vpechatleniata.blogspot.com „Езикът, на който говорим за битието на езика“] – Liternet.bg</ref> |
||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
Текуща версия към 18:34, 28 юни 2020
Представката мета (μετά) идва е от гръцки и означава „след/отвъд“. Най-общо казано, с представката мета се описва нещо, което е над това, което следва тази представка. Например – метафизичното е отвъд физичното.
Терминът „метаезик“ се употребява в математиката и логиката със следното значение: формализиран език, със средствата на който се изследват свойствата на съответните предметни (или обектни) теории, разграничава се равнището на самите описвани предмети и n-тото равнище на тяхното описание. В лингвистиката метаезикът е специално създаден език с цел само да описва естествения език. Въз основа на тази идея Роман Якобсон формира идеята си за метаезиковата функция на езика.[1]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Борислав Георгиев, „Езикът, на който говорим за битието на езика“ – Liternet.bg