Враниловци: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
}} |
}} |
||
''' |
'''Вранѝловци''' е [[село]] в [[Северна България]], [[община Габрово]], [[област Габрово]]. |
||
== География == |
|||
Село Враниловци се намира на около 9 km запад-северозападно от центъра на областния град [[Габрово]] и 16 km югоизточно от [[Севлиево]]. Разположено е в широката долина между [[Черновръшки рид|Черновръшкия рид]] на югозапад и платото [[Стражата (плато)|Стражата]] на североизток, край левия бряг на река [[Лопушница (приток на Росица)|Лопушница]]. През селото тече река Шаварна, ляв приток на Лопушница<ref name=ГЕБ>[[Голяма енциклопедия „България“]], том 4, стр. 1434, [[Труд (издателство)|Книгоиздателска къща „Труд“]], София, [[2011]] г.</ref>. Климатът е [[Умереноконтинентален климат|умереноконтинентален]], почвите в землището са преобладаващо [[Сиви горски почви|светлосиви горски]]<ref name=ГЕБ/>. [[Надморска височина|Надморската височина]] в центъра на селото при сградата на кметството е около 285 m, в северния край при устието на Шаварна намалява до около 280 m, а във високия югоизточен край нараства до около 395 m. |
|||
През северния край на Враниловци минава второкласният [[републикански път II-44]] (Севлиево – Габрово), а в селото от него се отклонява на юг третокласният [[републикански път III-4402]], минаващ през селата [[Райновци (Област Габрово)|Райновци]], [[Смиловци (Област Габрово)|Смиловци]] и [[Гъбене]] към село [[Горна Росица]]. |
|||
На около 600 m северозападно от селото, на река Лопушница, има [[язовир]] с площ около 19 ha, по-голямата част от която е в землището на Враниловци, а останалата е в землищата на селата [[Новаковци]] и [[Армените]].<ref>[https://kais.cadastre.bg/bg/Map Агенция по геодезия, картография и кадастър, Карта, село Враниловци, поземлен имот 12168.10.153]</ref> |
|||
Населението на село Враниловци, наброявало 520 души при [[Преброявания на населението в България|преброяването]] към [[1934]] г., след известни колебания в числеността намалява до 268 души (по текущата демографска статистика за населението) към [[2019]] г.<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=847&ezik=bul Справка за населението на с. Враниловци, общ. Габрово, обл. Габрово]</ref> |
|||
== История == |
== История == |
||
| Ред 20: | Ред 29: | ||
== Личности == |
== Личности == |
||
| ⚫ | |||
; Родени във Враниловци |
|||
| ⚫ | |||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references /> |
<references /> |
||
* Христо Иванов Колев – „История на просветното дело в село Враниловци“ и Протойерей Стефан Стефанов |
* Христо Иванов Колев – „История на просветното дело в село Враниловци“ и Протойерей Стефан Стефанов |
||
{{Община Габрово}} |
|||
[[Категория:Села в област Габрово]] |
[[Категория:Села в област Габрово]] |
||
Версия от 20:00, 1 юли 2020
| Враниловци | |
  Враниловци  Враниловци | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 347 души[1] (15 март 2024 г.) 22,2 души/km² |
| Землище | 15,625 km² |
| Надм. височина | 277 m |
| Пощ. код | 5347 |
| Тел. код | 06713 |
| МПС код | ЕВ |
| ЕКАТТЕ | 12168 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Габрово |
| Община – кмет | Габрово Таня Христова (ГЕРБ; 2011) |
Вранѝловци е село в Северна България, община Габрово, област Габрово.
География
Село Враниловци се намира на около 9 km запад-северозападно от центъра на областния град Габрово и 16 km югоизточно от Севлиево. Разположено е в широката долина между Черновръшкия рид на югозапад и платото Стражата на североизток, край левия бряг на река Лопушница. През селото тече река Шаварна, ляв приток на Лопушница[2]. Климатът е умереноконтинентален, почвите в землището са преобладаващо светлосиви горски[2]. Надморската височина в центъра на селото при сградата на кметството е около 285 m, в северния край при устието на Шаварна намалява до около 280 m, а във високия югоизточен край нараства до около 395 m.
През северния край на Враниловци минава второкласният републикански път II-44 (Севлиево – Габрово), а в селото от него се отклонява на юг третокласният републикански път III-4402, минаващ през селата Райновци, Смиловци и Гъбене към село Горна Росица.
На около 600 m северозападно от селото, на река Лопушница, има язовир с площ около 19 ha, по-голямата част от която е в землището на Враниловци, а останалата е в землищата на селата Новаковци и Армените.[3]
Населението на село Враниловци, наброявало 520 души при преброяването към 1934 г., след известни колебания в числеността намалява до 268 души (по текущата демографска статистика за населението) към 2019 г.[4]
История
Между 7 и 4 век пр. Хр. районът е населен от древни тракийски скотовъдни племена. През землището под витата скала, преминава стар римски път, който в миналото представлява важен военен и търговски маршрут, съединяващ Трансилвания и Мизия с Цариград и Анадола. Селото е основано през първата половина на 17 век от преселници от опожареното и напълно разграбено от турците славянобългарско селище Тахтаклий. Земите са заети от днешното село Драгановци. В продължение на половин век заселниците създават първите задруги със свой имот и постепенно формират 3 махали: Данчевци, Враниловци и Божковци.
По време на Балканската война от 1912 г. един човек от селото се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]
Описание на селището
В селото има два магазина, читалище, кметство, библиотека, два жилищни блока, център с красив площад, върху който се издига паметникът на загиналите във войните и в борбата срещу фашизма. Подновен е жилищният фонд, асфалтирани са улиците, селището е водоснабдено и електрифицирано.
Личности
- Никола Маринов (1909 – 1982), български писател, роден във Враниловци.
Източници
- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б Голяма енциклопедия „България“, том 4, стр. 1434, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2011 г.
- ↑ Агенция по геодезия, картография и кадастър, Карта, село Враниловци, поземлен имот 12168.10.153
- ↑ Справка за населението на с. Враниловци, общ. Габрово, обл. Габрово
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 835.
- Христо Иванов Колев – „История на просветното дело в село Враниловци“ и Протойерей Стефан Стефанов