Голям юс: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-{{Unicode\|(.*?)}} +\1)
м В нито един български говор не е запазено оригиналното носово произношение на юсовете. Там, където има останки от него в Беломорска Македония и Родопите не става въпрос за носови гласни (като в полски, френски, португалски и пр.), а за разложен назализъм - т.нар. ринезъм. В Костурско наместо глаголното окончание"-еш" има "-иш" - Ш к л и ф о в, Б. Костурският говор. С., 1968; Ш к л и ф о в, Б. Речник на костурския говор. С., 1977
Ред 10: Ред 10:
[[Файл:Bulgarian dialect map-yus.png|200px|мини|Развой на големия юс в българските диалекти]]
[[Файл:Bulgarian dialect map-yus.png|200px|мини|Развой на големия юс в българските диалекти]]


Следният цариградски труд на хилендарския свещенослужител Иларион Стоянов от 1844 г. свидетелства за борбата за запазване на българския облик на езика и азбуката по време на Османското владичество в условията на нахлуване на печатни руски текстове.: „''...много полезно бы было Български-тѣ списатели дабы ся свѣстили ѿ прелесть-тѫ, въ коѭ-то сѫ паднали! И дабы ѡбърнали вниманіе-то си да изслѣдватъ Българскі-атъ языкъ, не вече въ печатаны-тѣ цьрковны книгы, (кои-то сѫ исправени по Русско-то произношеніе), но въ кожены-тѣ стары рѫкописы, въ кои-то є погребенно сѫкровище-то на днешный-атъ Български языкъ.''“<ref>Православное оученіе или Сокращенно Хрістіанско Богословіе… преведено на Български… ѿ Священноинока Хилиндарскаго Іларіона Стоянова Еленчанина, въ Цариградѣ, 1844, стр. 222</ref>. От тези редове се вижда и ранният облик на доосвобожденческия български правопис и употребата както на ѫ, така и на неговия йотиран вариант ѭ.
Следният цариградски труд на хилендарския свещенослужител Иларион Стоянов от 1844 г. свидетелства за борбата за запазване на българския облик на езика и азбуката по време на Османското владичество в условията на нахлуване на печатни руски текстове.: „''...много полезно бы было Български-тѣ списатели дабы ся свѣстили ѿ прелесть-тѫ, въ коѭ-то сѫ паднали! И дабы ѡбърнали вниманіе-то си да изслѣдватъ Българскі-атъ языкъ, не вече въ печатаны-тѣ цьрковны книгы, (кои-то сѫ исправени по Русско-то произношеніе), но въ кожены-тѣ стары рѫкописы, въ кои-то є погребенно сѫкровище-то на днешный-атъ Български языкъ.''“<ref>Православное оученіе или Сокращенно Хрістіанско Богословіе… преведено на Български… ѿ Священноинока Хилиндарскаго Іларіона Стоянова Еленчанина, въ Цариградѣ, 1844, стр. 222</ref>. От тези редове се вижда и ранният облик на доосвобожденческия български правопис и употребата както на ѫ, така и на неговия [[Ѭ|йотиран вариант]] ѭ.


=== Развой на големия юс в българските диалекти ===
=== Развой на големия юс в българските диалекти ===
От почти всички български диалекти е отпаднал изговорът на големия юс. Но в [[Солунски говор|Солунския]] и [[Костурски говор|Костурския говор]] все пак е запазен носовият изговор: ''"Къ<sup>Н</sup>де гре<sup>Н</sup>деш, мило че<sup>Н</sup>до?"'' ("Кѫдѣ грѧдєшъ, мило чѧдо?")
От почти всички български диалекти е отпаднал изговорът на големия юс. Но в [[Солунски говор|Солунския]] и [[Костурски говор|Костурския говор]] той все пак е запазен под формата на разложен назализъм - ''"Кънде грендиш, мило чендо?"'' ("Кѫдѣ грѧдишъ, мило чѧдо?")


=== Големият юс в правописа след Освобождението ===
=== Големият юс в правописа след Освобождението ===

Версия от 16:42, 2 юли 2020

Кирилска буква Ѫ
Уникод (hex)
Главна: U+0468
Mалка: U+0469

Ѫ, ѫ или Голям юс, Голяма носовка е наименованието, давано на специфична фонема, съществувала в старобългарския език и съответстващите ѝ графеми в кирилицата и глаголицата. Буквата изразява носовия гласен звук [ɔ̃]н, ън).

Големият юс в старобългарския/доосвобожденски правописи

Развой на големия юс в българските диалекти

Следният цариградски труд на хилендарския свещенослужител Иларион Стоянов от 1844 г. свидетелства за борбата за запазване на българския облик на езика и азбуката по време на Османското владичество в условията на нахлуване на печатни руски текстове.: „...много полезно бы было Български-тѣ списатели дабы ся свѣстили ѿ прелесть-тѫ, въ коѭ-то сѫ паднали! И дабы ѡбърнали вниманіе-то си да изслѣдватъ Българскі-атъ языкъ, не вече въ печатаны-тѣ цьрковны книгы, (кои-то сѫ исправени по Русско-то произношеніе), но въ кожены-тѣ стары рѫкописы, въ кои-то є погребенно сѫкровище-то на днешный-атъ Български языкъ.[1]. От тези редове се вижда и ранният облик на доосвобожденческия български правопис и употребата както на ѫ, така и на неговия йотиран вариант ѭ.

Развой на големия юс в българските диалекти

От почти всички български диалекти е отпаднал изговорът на големия юс. Но в Солунския и Костурския говор той все пак е запазен под формата на разложен назализъм - "Кънде грендиш, мило чендо?" ("Кѫдѣ грѧдишъ, мило чѧдо?")

Големият юс в правописа след Освобождението

Наричана и „широко ъ“ или „ъ-кръстато“, графемата ѫ е запазена в българския правопис до правописната реформа от 1945.

При положение, че в повечето диалекти е отпаднал специфичният изговор на големия юс, мястото на изписване на буквата се учи само наизуст и, понастоящем, без езиков усет.

Вижте също

Външни препратки

Бележки

  1. Православное оученіе или Сокращенно Хрістіанско Богословіе… преведено на Български… ѿ Священноинока Хилиндарскаго Іларіона Стоянова Еленчанина, въ Цариградѣ, 1844, стр. 222