Лехово (дем Суровичево): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 30: Ред 30:
В 1868 година в Лехово е построена църквата „[[Свети Димитър (Лехово)|Свети Димитър]]“, обявена за защитен исторически паметник в 1987 година.<ref name="Διαρκής κατάλογος">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://listedmonuments.culture.gr/fek.php?ID_FEKYA=8949&v17= | заглавие = ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/51769/1231/26-1-1987 - ΦΕΚ 281/Β/9-6-1987 | достъп_дата = 10 май 2015 г | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων | цитат = | език = }}</ref>
В 1868 година в Лехово е построена църквата „[[Свети Димитър (Лехово)|Свети Димитър]]“, обявена за защитен исторически паметник в 1987 година.<ref name="Διαρκής κατάλογος">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://listedmonuments.culture.gr/fek.php?ID_FEKYA=8949&v17= | заглавие = ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/51769/1231/26-1-1987 - ΦΕΚ 281/Β/9-6-1987 | достъп_дата = 10 май 2015 г | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων | цитат = | език = }}</ref>


През XIX век в Лехово се заселват албанци християни от [[Епир]]. В края на века Лехово е голяма [[паланка]] с християнско [[гъркомани|гъркоманско]] [[албанци|албанско]] и [[арумъни|влашко]] население. [[Александър Синве]] ("[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]") в 1878 година пише, че в ''Лехова'' (Léhova) живеят 1800 гърци.<ref>[[s:fr:Fichier:Synvet - Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.]]</ref> Според „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Елеово (Eléovo) има 300 домакинства и 900 жители [[албанци]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 110-111.</ref>
През XIX век в Лехово се заселват албанци християни от [[Епир]]. В края на века Лехово е голяма [[паланка]] с християнско [[гъркомани|гъркоманско]] [[албанци|албанско]] и [[арумъни|влашко]] население. [[Александър Синве]] ([[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]) в 1878 година пише, че в ''Лехова'' (Léhova) живеят 1800 гърци.<ref>[[s:fr:Fichier:Synvet - Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.]]</ref> Според „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Елеово (Eléovo) има 300 домакинства и 900 жители [[албанци]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 110 – 111.</ref>


В 1889 година [[Стефан Веркович]] („[[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]“) пише за Лехово:
В 1889 година [[Стефан Веркович]] („[[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]“) пише за Лехово:


{{цитат|Срещу [[Клисура (дем Костур)|Клисура]], в друг участък на [[Мурик|Мирихската планина]], на четири часа и половина разстояние е разположено арнаутското градче Лахово със 130 къщи, от които и някои [[арумъни|влашки]]. Данъкът им, освен местните селски разходи, достига суми ог 9800 пиастри. Жителите са преобладаващо занаятчии - дърводелци, и земеделци. Повечето от тях подобно на клисурци, пътуват на гурбет различни места и работят като дърводелци, овчари и прочее. Почвата тук е неплодородна, страда от засушавания и изобщо като планинска - негодна за земеделие. В селото има две църкви с двама свещеници и едно училище с учител свещеник.<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр.144-145.</ref>}}
{{цитат|Срещу [[Клисура (дем Костур)|Клисура]], в друг участък на [[Мурик|Мирихската планина]], на четири часа и половина разстояние е разположено арнаутското градче Лахово със 130 къщи, от които и някои [[арумъни|влашки]]. Данъкът им, освен местните селски разходи, достига суми ог 9800 пиастри. Жителите са преобладаващо занаятчии – дърводелци, и земеделци. Повечето от тях подобно на клисурци, пътуват на гурбет различни места и работят като дърводелци, овчари и прочее. Почвата тук е неплодородна, страда от засушавания и изобщо като планинска – негодна за земеделие. В селото има две църкви с двама свещеници и едно училище с учител свещеник.<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр.144 – 145.</ref>}}


Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година в ''Елеово (Елехово)'' има 750 жители [[арнаути]] и 90 жители [[власи]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_38.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 250.]</ref> Според гръцки данни в селото има 2500 албанофони с гръцко съзнание.<ref>[http://georgedm.no-ip.org/index.php?option=com_content&task=view&id=848&Itemid=369 Λέχοβο]</ref>
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година в ''Елеово (Елехово)'' има 750 жители [[арнаути]] и 90 жители [[власи]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_38.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 250.]</ref> Според гръцки данни в селото има 2500 албанофони с гръцко съзнание.<ref>[http://georgedm.no-ip.org/index.php?option=com_content&task=view&id=848&Itemid=369 Λέχοβο]</ref>
Ред 40: Ред 40:
Почти цялото население е вярно на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] и градчето е крепост на [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцките андарти]], воюващи срещу българските чети на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]].<ref>Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 45.</ref> По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] селото е опожарено от османците.<ref>„[[Автономия (бюлетин)|Автономия]]“, № 43, цитирано по: Тзавела, Христофор „Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев“, София, 2003, стр.23.</ref>
Почти цялото население е вярно на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] и градчето е крепост на [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцките андарти]], воюващи срещу българските чети на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]].<ref>Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 45.</ref> По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] селото е опожарено от османците.<ref>„[[Автономия (бюлетин)|Автономия]]“, № 43, цитирано по: Тзавела, Христофор „Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев“, София, 2003, стр.23.</ref>


По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Елеово'' има 90 власи и 750 албанци и работи влашко училище.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176-177.</ref>
По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Елеово'' има 90 власи и 750 албанци и работи влашко училище.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176 – 177.</ref>


=== В Гърция ===
=== В Гърция ===
Ред 46: Ред 46:
През [[Балканска война|Балканската война]] в селото влизат гръцки войски и след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата]] остава в Гърция. През Втората световна война селото пострадва от окупационните власти. След сражение между германски части и гръцка паравоенна чета селото е опожарено.<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)] Иноформацията може да е и за село [[Елхово (Нередска планина)|Елхово]].</ref> През 1955 година гръцките власти сменят българското име на селото на '''Ироико''' (в превод ''Героично''). Но албаноговорещото му население отказва да приеме новото име и на следващата 1956 година името Лехово е върнато. През 1998 година Лехово е обявено за [[град герой (Гърция)|село герой]].
През [[Балканска война|Балканската война]] в селото влизат гръцки войски и след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата]] остава в Гърция. През Втората световна война селото пострадва от окупационните власти. След сражение между германски части и гръцка паравоенна чета селото е опожарено.<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)] Иноформацията може да е и за село [[Елхово (Нередска планина)|Елхово]].</ref> През 1955 година гръцките власти сменят българското име на селото на '''Ироико''' (в превод ''Героично''). Но албаноговорещото му население отказва да приеме новото име и на следващата 1956 година името Лехово е върнато. През 1998 година Лехово е обявено за [[град герой (Гърция)|село герой]].


Според изследване от 1993 година селото е арванитско, като в него [[арванитски език|арванитският език]] е запазен на средно ниво, а [[арумънски език|влашкият]] на ниско.<ref>[http://strates.revues.org/document381.html Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"]</ref>
Според изследване от 1993 година селото е арванитско, като в него [[арванитски език|арванитският език]] е запазен на средно ниво, а [[арумънски език|влашкият]] на ниско.<ref>[http://strates.revues.org/document381.html Riki Van Boeschoten. „Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)]</ref>


В 2002 година [[Леховско училище|Леховското училище]] и [[Леховска чешма|Леховската чешма]] са обявени за защитени паметници.<ref name="Διαρκής κατάλογος 2">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://listedmonuments.culture.gr/fek.php?ID_FEKYA=17534&v17= | заглавие = ΥΑ ΥΠΠΟ/ΔΙΛΑΠ/Γ/590/35066/6-6-2002 - ΦΕΚ 872/Β/12-7-2002 | достъп_дата = 2 юли 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων | цитат = | език = }}</ref>
В 2002 година [[Леховско училище|Леховското училище]] и [[Леховска чешма|Леховската чешма]] са обявени за защитени паметници.<ref name="Διαρκής κατάλογος 2">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://listedmonuments.culture.gr/fek.php?ID_FEKYA=17534&v17= | заглавие = ΥΑ ΥΠΠΟ/ΔΙΛΑΠ/Γ/590/35066/6-6-2002 - ΦΕΚ 872/Β/12-7-2002 | достъп_дата = 2 юли 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων | цитат = | език = }}</ref>


До 2011 година Лехово е самостоятелна община в ном Лерин.
До 2011 година Лехово е самостоятелна община в ном Лерин.
Ред 91: Ред 91:
* {{флагче|Гърция}} Константинос Панайотис (Κωνσταντίνος Παναγιωτίδης), гръцки андартски деец от трети клас, помощник на [[Григор Войнов]] – Аграфиотис, през 1906 година заловен и хвърлен в затвора от турците<ref name="manos.171." />
* {{флагче|Гърция}} Константинос Панайотис (Κωνσταντίνος Παναγιωτίδης), гръцки андартски деец от трети клас, помощник на [[Григор Войнов]] – Аграфиотис, през 1906 година заловен и хвърлен в затвора от турците<ref name="manos.171." />
* {{флагче|Гърция}} Николаос Николаидис (Νικόλαος Νικολάϊδης), гръцки андартски деец, ятак на капитан Каудис<ref name="manos.171." />
* {{флагче|Гърция}} Николаос Николаидис (Νικόλαος Νικολάϊδης), гръцки андартски деец, ятак на капитан Каудис<ref name="manos.171." />
* {{флагче|Гърция}} Петрос Дульо (Πέτρος Δημουλιός), гръцки андартски деец от втори клас, кмет на селото между 1933-1935 година<ref name="manos.170." />
* {{флагче|Гърция}} Петрос Дульо (Πέτρος Δημουλιός), гръцки андартски деец от втори клас, кмет на селото между 1933 – 1935 година<ref name="manos.170." />
* {{флагче|Гърция}} Петрос Каралис (Πέτρος Καραλής), гръцки андартски деец, четник<ref name="manos.171." />
* {{флагче|Гърция}} Петрос Каралис (Πέτρος Καραλής), гръцки андартски деец, четник<ref name="manos.171." />
* {{флагче|Гърция}} Петрос Орфанидис (Πέτρος Ορφανίδης), гръцки андартски деец, куриер на капитан Каравитис<ref name="manos.171." />
* {{флагче|Гърция}} Петрос Орфанидис (Πέτρος Ορφανίδης), гръцки андартски деец, куриер на капитан Каравитис<ref name="manos.171." />
* {{флагче|Гърция}} Петрос Стефанидис Кудзос (Πέτρος Στεφανίδης ή Κούντζος), гръцки андартски деец от първи клас, ръководител на местния гръцки комитет 1904-1905 година, раняван при битка в Съботско, носител на златен медал от македонската борба<ref name="manos.171." />
* {{флагче|Гърция}} Петрос Стефанидис Кудзос (Πέτρος Στεφανίδης ή Κούντζος), гръцки андартски деец от първи клас, ръководител на местния гръцки комитет 1904 – 1905 година, раняван при битка в Съботско, носител на златен медал от македонската борба<ref name="manos.171." />
* {{флагче|Гърция}} [[Стерьос Бинопулос]] (1888 – 1965), гръцки революционер и политик
* {{флагче|Гърция}} [[Стерьос Бинопулос]] (1888 – 1965), гръцки революционер и политик


Ред 103: Ред 103:


== Литература ==
== Литература ==
* {{cite book |title= Το Λέχοβο στην ιστορική του πορεία |last= Οικονόμου|first=Παντελής Π |authorlink= |coauthors= |year=1976 |publisher= |location=Θεσσαλονίκη |isbn= |pages= |url= |accessdate= |quote= |lang-hide= 1|lang= el}}
* {{cite book |title= Το Λέχοβο στην ιστορική του πορεία |last= Οικονόμου|first=Παντελής Π |authorlink= |coauthors= |year=1976 |publisher= |location=Θεσσαλονίκη |isbn= |pages= |url= |accessdate= |quote= |lang-hide= 1|lang= el}}

== Бележки ==
<references/>


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
Ред 109: Ред 112:
* {{икона|el}} [http://users.otenet.gr/~rslehovu/rs4.htm Сайт за Лехово]
* {{икона|el}} [http://users.otenet.gr/~rslehovu/rs4.htm Сайт за Лехово]
* [http://www.macedonian-heritage.gr/Museums/Folklore/Laografiko_Lexovou.html Фолклорният музей в Лехово].
* [http://www.macedonian-heritage.gr/Museums/Folklore/Laografiko_Lexovou.html Фолклорният музей в Лехово].

== Бележки ==
<references/>


{{Дем Суровичево}}
{{Дем Суровичево}}
{{Портал|Македония}}
{{Портал|Македония}}

[[Категория:Села в дем Суровичево]]
[[Категория:Села в дем Суровичево]]
[[Категория:Арванитски селища]]
[[Категория:Арванитски селища]]

Версия от 18:25, 5 юли 2020

Вижте пояснителната страница за други значения на Лехово.

Лехово
Λέχοβο
— село —
Изглед към селото
Изглед към селото
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемСуровичево
Географска областВич
Надм. височина921 m
Население1227 души (2001)
Пощенски код530 73
Телефонен код23850 – 45
Лехово в Общомедия

Лехово или Елехово или Елеово (на гръцки: Λέχοβο, Лехово, катаревуса Λέχοβον, Леховон, между 1955 и 1956 Ηρωϊκό, Ироико, катаревуса Ηρωϊκόν, Ироикон[1][2]) е село в Гърция, дем Суровичево (Аминдео), област Западна Македония с 1227 жители (2001), мнозинството от които арванити.

География

Селото е разположен на 60 километра южно от град Лерин (Флорина) на главния път от Суровичево (Аминдео) за Костур (Кастория) в южното подножие на планината Вич (Вици). Към землището на Лехово е присъединено и землището на заличеното в 1980 година село Врабчин (Химадио).

История

В Османската империя

В 1868 година в Лехово е построена църквата „Свети Димитър“, обявена за защитен исторически паметник в 1987 година.[3]

През XIX век в Лехово се заселват албанци християни от Епир. В края на века Лехово е голяма паланка с християнско гъркоманско албанско и влашко население. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Лехова (Léhova) живеят 1800 гърци.[4] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Елеово (Eléovo) има 300 домакинства и 900 жители албанци.[5]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Лехово:

Срещу Клисура, в друг участък на Мирихската планина, на четири часа и половина разстояние е разположено арнаутското градче Лахово със 130 къщи, от които и някои влашки. Данъкът им, освен местните селски разходи, достига суми ог 9800 пиастри. Жителите са преобладаващо занаятчии – дърводелци, и земеделци. Повечето от тях подобно на клисурци, пътуват на гурбет различни места и работят като дърводелци, овчари и прочее. Почвата тук е неплодородна, страда от засушавания и изобщо като планинска – негодна за земеделие. В селото има две църкви с двама свещеници и едно училище с учител свещеник.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Елеово (Елехово) има 750 жители арнаути и 90 жители власи.[7] Според гръцки данни в селото има 2500 албанофони с гръцко съзнание.[8]

Почти цялото население е вярно на Цариградската патриаршия и градчето е крепост на гръцките андарти, воюващи срещу българските чети на ВМОРО.[9] По време на Илинденско-Преображенското въстание селото е опожарено от османците.[10]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Елеово има 90 власи и 750 албанци и работи влашко училище.[11]

В Гърция

Етнографският музей

През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата остава в Гърция. През Втората световна война селото пострадва от окупационните власти. След сражение между германски части и гръцка паравоенна чета селото е опожарено.[12] През 1955 година гръцките власти сменят българското име на селото на Ироико (в превод Героично). Но албаноговорещото му население отказва да приеме новото име и на следващата 1956 година името Лехово е върнато. През 1998 година Лехово е обявено за село герой.

Според изследване от 1993 година селото е арванитско, като в него арванитският език е запазен на средно ниво, а влашкият на ниско.[13]

В 2002 година Леховското училище и Леховската чешма са обявени за защитени паметници.[14]

До 2011 година Лехово е самостоятелна община в ном Лерин.

Галерия

Преброявания

  • 1913 – 1691 жители
  • 1920 – 1172 жители
  • 1928 – 1292 жители
  • 1940 – 1477 жители
  • 1951 – 1195 жители – намаляването на населението се дължи на Гражданската война.
  • 1961 – 1177 жители
  • 1971 – 1205 жители
  • 1981 – 1194 жители

Личности

Георгиос Сейменис
Родени в Лехово
  • Антониос Мендос (Αντώνιος Μένδος), гръцки андартски деец от трети клас[15]
  • Атанасиос Папаянис (Αθανάσιος Παπαγιάννης), гръцки андартски деец от втори клас[15]
  • Василиос Папазисис (Βασίλειος Παπαζήσης), гръцки андартски деец от трети клас[15]
  • Георгиос Папалексиу (Γεώργιος Παπαλεξίου), гръцки андартски деец от трети клас[15]
  • Георгиос Спанос (Γεώργιος Σπανός), гръцки андартски деец от трети клас[15]
  • Димитриос Папазис (Δημήτριος Παπαζήσης), гръцки андартски деец от трети клас[15]
  • Евангелос Дульо Царухас (Ευάγγελος Δούλης ή Τσαρουχάς), гръцки андартски деец от втори клас, назначен от Павлос Мелас за ръководител на местния комитет, подпомага четите на Цондос, Каудис, Рувас и Влахоянис, разкрит е и лежи 4 месеца в турски затвор[16]
  • Евангелос Тацис (Ευάγγελος Τάτσης), гръцки андартски деец от трети клас, лекар и ятак на гръцките чети, ранен в сражение с турците през януари 1906 година и затворен в Битоля, където е изтезаван[15]
  • Евтимиос Леховитис (Ευθύμιος Λεχοβίτης), гръцки андартски деец, подпомага Каравитис за селата от леринското поле[15]
  • Зиси Дульо (? – 1908), гръцки андартски капитан
  • Ираклис Фидзос (Ηρακλής Φίτζιος), гръцки андартски деец от трети клас, секретар на гръцкия комитет и директор на гръцкото училище, той прибира отрязаната глава на Павлос Мелас от Статица, по-късно е осъден задочно на смърт от турските власти заради подписано от него писмо, намерено в убития капитан Фуфас[15]
  • Йоанис Папайоану (Ιωάννης Παπαϊωάννου), гръцки андартски деец от трети клас[15]
  • Каракиткос (Καρακίτσος), гръцки андартски деец, помощник на капитан Вардас[15]
  • Козмас Белиос (Κοσμάς Μπέλιος), гръцки андартски деец, изкарва четата на Каудис от засада през 1905 година[15]
  • Константинос Панайотис (Κωνσταντίνος Παναγιωτίδης), гръцки андартски деец от трети клас, помощник на Григор Войнов – Аграфиотис, през 1906 година заловен и хвърлен в затвора от турците[15]
  • Николаос Николаидис (Νικόλαος Νικολάϊδης), гръцки андартски деец, ятак на капитан Каудис[15]
  • Петрос Дульо (Πέτρος Δημουλιός), гръцки андартски деец от втори клас, кмет на селото между 1933 – 1935 година[16]
  • Петрос Каралис (Πέτρος Καραλής), гръцки андартски деец, четник[15]
  • Петрос Орфанидис (Πέτρος Ορφανίδης), гръцки андартски деец, куриер на капитан Каравитис[15]
  • Петрос Стефанидис Кудзос (Πέτρος Στεφανίδης ή Κούντζος), гръцки андартски деец от първи клас, ръководител на местния гръцки комитет 1904 – 1905 година, раняван при битка в Съботско, носител на златен медал от македонската борба[15]
  • Стерьос Бинопулос (1888 – 1965), гръцки революционер и политик
Починали в Лехово

Литература

  • Οικονόμου, Παντελής Π. Το Λέχοβο στην ιστορική του πορεία. Θεσσαλονίκη, 1976.

Бележки

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ηρωϊκόν -- Λέχοβον
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ηρωϊκόν -- Λέχοβον
  3. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/51769/1231/26-1-1987 - ΦΕΚ 281/Β/9-6-1987 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 10 май 2015 г.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
  5. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 110 – 111.
  6. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр.144 – 145.
  7. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 250.
  8. Λέχοβο
  9. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 45.
  10. Автономия“, № 43, цитирано по: Тзавела, Христофор „Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев“, София, 2003, стр.23.
  11. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176 – 177.
  12. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.) Иноформацията може да е и за село Елхово.
  13. Riki Van Boeschoten. „Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)“
  14. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΔΙΛΑΠ/Γ/590/35066/6-6-2002 - ΦΕΚ 872/Β/12-7-2002 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 2 юли 2020 г.
  15. а б в г д е ж з и к л м н о п р с Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 171. (на гръцки)
  16. а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 170. (на гръцки)

Външни препратки