Трикери: Разлика между версии
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
Ред 8: | Ред 8: | ||
18.11.2010</ref> други по-стари мнения свързват това число с броя на депортираните – македонски българи и пленени войници, но се предполага, че броят на задържаните там е поне двойно по-голям<ref>[http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=1097§ionid=5&id=00008 О. р. полковник, доц. д-р Димитър Зафиров, Трикери – българска трагедия, забравена дори от историята, в-к Сега 23 януари 2004]</ref>. През 1914 година чешкият журналист и писател [[Владимир Сис]] посещава острова и документира гръцките изстъпления срещу хвърлените там българи.<ref>[http://www.blitz.bg/article/4354 Михайлов, Любомир, „Трикери. Българска трагедия, забравена и от историята“, 13.02.2008 г., www.blitz.bg]</ref> |
18.11.2010</ref> други по-стари мнения свързват това число с броя на депортираните – македонски българи и пленени войници, но се предполага, че броят на задържаните там е поне двойно по-голям<ref>[http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=1097§ionid=5&id=00008 О. р. полковник, доц. д-р Димитър Зафиров, Трикери – българска трагедия, забравена дори от историята, в-к Сега 23 януари 2004]</ref>. През 1914 година чешкият журналист и писател [[Владимир Сис]] посещава острова и документира гръцките изстъпления срещу хвърлените там българи.<ref>[http://www.blitz.bg/article/4354 Михайлов, Любомир, „Трикери. Българска трагедия, забравена и от историята“, 13.02.2008 г., www.blitz.bg]</ref> |
||
В 1917 г. [[Константин Мутафов]] издава пиесата „Пленникът от Трикери“, екранизирана в |
В 1917 г. [[Константин Мутафов]] издава пиесата „Пленникът от Трикери“, екранизирана в [[Пленникът от Трикери|едноименния филм]] през 1929 г. |
||
== Личности == |
== Личности == |
Версия от 10:56, 9 юли 2020
Трикери (на гръцки: Τρίκερι) е малък гръцки остров в Пагасетийския залив (Волоския залив) на Егейско море. Със същото име в Гърция днес има още град, отстоящ на континенталната част срещу остров Трикери, както и община, включваща острова и града с това име. Общината е част от Ном Магнезия.
История
През юни 1913 година, след избухването на Междусъюзническата война гръцките военни власти арестуват хиляди невинни българи от Солунско[1] и други райони на Егейска Македония, които заедно с пленените български войници са натоварени на кораби с цел да бъдат интернирани на остров Трикери.[2][3] По пътя обаче много от тях са хвърлени в Егейско море. Така загиват солунският български архимандрит Евлогий и секретарят му Христо Батанджиев – един от шестимата основали ВМОРО.
Безлюдният остров е превърнат в първия в Европа концентрационен лагер. Нещастните българи са принудени да издържат на нечовешки условия за живот, като има остър недостатък на питейна вода и храна. На острова няма нито един извор, а чувалите с хляб, доставяни понякога с кораб са били хвърляни в морето. При пристигането на Карнегиевата анкета в Солун гръцките власти обявяват холерна епидемия на острова, което не позволява анкетиращите да проверят условията там. На 9 октомври 1913 г. параходът „Варна“ натоварва на борда си 1800 български войници и 11 офицери и потегля към Варна[4]. Остава неизяснен точният брой на загиналите на път за острова и на самия него, според очевидци за по-малко от 3 месеца тук са унищожени хиляди българи. По противоречивите гръцки данни загиват около 7000 души,[5] други по-стари мнения свързват това число с броя на депортираните – македонски българи и пленени войници, но се предполага, че броят на задържаните там е поне двойно по-голям[6]. През 1914 година чешкият журналист и писател Владимир Сис посещава острова и документира гръцките изстъпления срещу хвърлените там българи.[7]
В 1917 г. Константин Мутафов издава пиесата „Пленникът от Трикери“, екранизирана в едноименния филм през 1929 г.
Личности
- Починали в Трикери
- Васил Мончев (1847 – 1913), български търговец от град Прилеп, Македония;
- Поп Георги (поп Гоно), български свещеник от Енидже-Вардар.
- Спиро Суруджиев (? – 1913), български просветен и църковен деец.
Източници
- Велизар Лазаров, „Българският гарнизон в Солун през 1913 година“ – като PDF документ
- Владимир Сис, Гробовете на Трикери, ред. Димитър Мишев, изд. Народ и Армия, София 1914
- "Списъкъ на лицата интернирани от гръцкитѣ власти въ надвечерието на Междусъюзническата война – 1913 г. м. юний въ островъ „Трикири“ – отъ гр. Гумендже, Енидже-Вардарско, Македония и освободени на 14. XI. 1913 г."
Бележки
- ↑ Иван Лисичков, Вартоломеевската нощ в Солун и героичната защита на българската дружина, Шумен 1913
- ↑ Полк. (р) доц. д-р Димитър Зафиров, Българските пленници в крепостта Навпилон, в-к Дума, 04.09.2008
- ↑ Димитър Зафиров, Гробовете на Трикери
- ↑ Антон Прудкин, „Записки на Моряка“ (стр. 120 – 123), спомени на А. Прудкин – капитан на българския кораб репатрирал пленниците
- ↑ Александър Мирков, 7000 наши екзекутирани на гръцки остров, в-к 168 часа 18.11.2010
- ↑ О. р. полковник, доц. д-р Димитър Зафиров, Трикери – българска трагедия, забравена дори от историята, в-к Сега 23 януари 2004
- ↑ Михайлов, Любомир, „Трикери. Българска трагедия, забравена и от историята“, 13.02.2008 г., www.blitz.bg