Трикери: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 8: Ред 8:
18.11.2010</ref> други по-стари мнения свързват това число с броя на депортираните – македонски българи и пленени войници, но се предполага, че броят на задържаните там е поне двойно по-голям<ref>[http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=1097&sectionid=5&id=00008 О. р. полковник, доц. д-р Димитър Зафиров, Трикери – българска трагедия, забравена дори от историята, в-к Сега 23 януари 2004]</ref>. През 1914 година чешкият журналист и писател [[Владимир Сис]] посещава острова и документира гръцките изстъпления срещу хвърлените там българи.<ref>[http://www.blitz.bg/article/4354 Михайлов, Любомир, „Трикери. Българска трагедия, забравена и от историята“, 13.02.2008 г., www.blitz.bg]</ref>
18.11.2010</ref> други по-стари мнения свързват това число с броя на депортираните – македонски българи и пленени войници, но се предполага, че броят на задържаните там е поне двойно по-голям<ref>[http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=1097&sectionid=5&id=00008 О. р. полковник, доц. д-р Димитър Зафиров, Трикери – българска трагедия, забравена дори от историята, в-к Сега 23 януари 2004]</ref>. През 1914 година чешкият журналист и писател [[Владимир Сис]] посещава острова и документира гръцките изстъпления срещу хвърлените там българи.<ref>[http://www.blitz.bg/article/4354 Михайлов, Любомир, „Трикери. Българска трагедия, забравена и от историята“, 13.02.2008 г., www.blitz.bg]</ref>


В 1917 г. [[Константин Мутафов]] издава пиесата „Пленникът от Трикери“, екранизирана в [[Пленникът от Трикери|едноименния филм]] през 1929 г.
В 1917 г. [[Константин Мутафов]] издава пиесата „Пленникът от Трикери“, екранизирана в [[Пленникът от Трикери|едноименния филм]] през 1929 г.


== Личности ==
== Личности ==

Версия от 10:56, 9 юли 2020

Остров Трикери, най-големият от островите в залив Пегаситиокос. Вдясно – п-в Пелион

Трикери (на гръцки: Τρίκερι) е малък гръцки остров в Пагасетийския залив (Волоския залив) на Егейско море. Със същото име в Гърция днес има още град, отстоящ на континенталната част срещу остров Трикери, както и община, включваща острова и града с това име. Общината е част от Ном Магнезия.

История

През юни 1913 година, след избухването на Междусъюзническата война гръцките военни власти арестуват хиляди невинни българи от Солунско[1] и други райони на Егейска Македония, които заедно с пленените български войници са натоварени на кораби с цел да бъдат интернирани на остров Трикери.[2][3] По пътя обаче много от тях са хвърлени в Егейско море. Така загиват солунският български архимандрит Евлогий и секретарят му Христо Батанджиев – един от шестимата основали ВМОРО.

Безлюдният остров е превърнат в първия в Европа концентрационен лагер. Нещастните българи са принудени да издържат на нечовешки условия за живот, като има остър недостатък на питейна вода и храна. На острова няма нито един извор, а чувалите с хляб, доставяни понякога с кораб са били хвърляни в морето. При пристигането на Карнегиевата анкета в Солун гръцките власти обявяват холерна епидемия на острова, което не позволява анкетиращите да проверят условията там. На 9 октомври 1913 г. параходът „Варна“ натоварва на борда си 1800 български войници и 11 офицери и потегля към Варна[4]. Остава неизяснен точният брой на загиналите на път за острова и на самия него, според очевидци за по-малко от 3 месеца тук са унищожени хиляди българи. По противоречивите гръцки данни загиват около 7000 души,[5] други по-стари мнения свързват това число с броя на депортираните – македонски българи и пленени войници, но се предполага, че броят на задържаните там е поне двойно по-голям[6]. През 1914 година чешкият журналист и писател Владимир Сис посещава острова и документира гръцките изстъпления срещу хвърлените там българи.[7]

В 1917 г. Константин Мутафов издава пиесата „Пленникът от Трикери“, екранизирана в едноименния филм през 1929 г.

Личности

Починали в Трикери
  • Васил Мончев (1847 – 1913), български търговец от град Прилеп, Македония;
  • Поп Георги (поп Гоно), български свещеник от Енидже-Вардар.
  • Спиро Суруджиев (? – 1913), български просветен и църковен деец.

Източници

Бележки