Стоян Мълчанков: Разлика между версии

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
GadzhevaMaya (беседа | приноси)
190 редакции
нов източник
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“)
Ред 12: Ред 12:


== Биография ==
== Биография ==
Мълчанков е роден в 1873,<ref name="Гаджев Никога">Гаджев, Иван. Лушин - никога не ще забравим, София, 2005, стр. 91.</ref> 1875<ref name="ЕПК 596"/><ref name="Николов 112"/> или 1887<ref>Гаджев, Иван. Лушин - моята голгота, София, 2004, стр. 64.</ref> година в неврокопското село [[Скребатно]]. Първоначално образование получава в родното си село. В 1898 година завършва с тринадесетия випуск [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]].<ref name="Кандиларовъ 95">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ |location=София |pages=95 }}</ref><ref>{{Cite journal|last=Димитров|first=Благой|date=11 ноември 1933|title=Солунски спомени (по случай 50-годишния юбилей на Солунските български гимназии) Спомени от учебната 1896-97 година|url=|journal=в. Македония|volume=2116|pages=6|via=Дигитална колекция на Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий"}}</ref> В гимназията става член на ВМОРО. След завършването си, учителства в родното си [[Неврокоп]]ско, като развива и широка революционна дейност.<ref name="ИИ"/><ref name="ЕПК 596"/> По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Пребораженското въстание]] е войвода на чета, която участва в няколко сражения с османските войски - [[Бой при оброчището „Света Троица“|боя при оброчището „Света Троица“]], [[Бой при Обидим|боя при Обидим]] и [[Бой в Харамибунар|боя в местността Харамибунар]], заедно с [[Никола Груйчин]], [[Михаил Чаков]] и [[Иван Апостолов (революционер)|Иван Апостолов]].<ref name="ЕПК 596"/>
Мълчанков е роден в 1873,<ref name="Гаджев Никога">Гаджев, Иван. Лушин - никога не ще забравим, София, 2005, стр. 91.</ref> 1875<ref name="ЕПК 596"/><ref name="Николов 112"/> или 1887<ref>Гаджев, Иван. Лушин - моята голгота, София, 2004, стр. 64.</ref> година в неврокопското село [[Скребатно]]. Първоначално образование получава в родното си село. В 1898 година завършва с тринадесетия випуск [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]].<ref name="Кандиларовъ 95">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ |location=София |pages=95 }}</ref><ref>{{Cite journal|last=Димитров|first=Благой|date=11 ноември 1933|title=Солунски спомени (по случай 50-годишния юбилей на Солунските български гимназии) Спомени от учебната 1896-97 година|url=|journal=в. Македония|volume=2116|pages=6|via=Дигитална колекция на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“}}</ref> В гимназията става член на ВМОРО. След завършването си, учителства в родното си [[Неврокоп]]ско, като развива и широка революционна дейност.<ref name="ИИ"/><ref name="ЕПК 596"/> По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Пребораженското въстание]] е войвода на чета, която участва в няколко сражения с османските войски - [[Бой при оброчището „Света Троица“|боя при оброчището „Света Троица“]], [[Бой при Обидим|боя при Обидим]] и [[Бой в Харамибунар|боя в местността Харамибунар]], заедно с [[Никола Груйчин]], [[Михаил Чаков]] и [[Иван Апостолов (революционер)|Иван Апостолов]].<ref name="ЕПК 596"/>


След въстанието Мълчанков, като околийски войвода,<ref name="Гаджев Никога"/> е основна фигура на десницата – опозицията срещу [[Яне Сандански]] в Невкоропско. В 1905 година е заловен и осъден на смърт, но присъдата му е заменена с доживот и е заточен на остров [[Родос]]. Амнистиран в 1908 година след [[Младотурска революция|Младотурския преврат]], Мълчанков се връща в [[Неврокоп]] и учителства. През март 1909 година е сред основателите на околийското учителско дружество „Пробуда“ и е избран в настоятелството му.<ref name="ЕПК 596"/>
След въстанието Мълчанков, като околийски войвода,<ref name="Гаджев Никога"/> е основна фигура на десницата – опозицията срещу [[Яне Сандански]] в Невкоропско. В 1905 година е заловен и осъден на смърт, но присъдата му е заменена с доживот и е заточен на остров [[Родос]]. Амнистиран в 1908 година след [[Младотурска революция|Младотурския преврат]], Мълчанков се връща в [[Неврокоп]] и учителства. През март 1909 година е сред основателите на околийското учителско дружество „Пробуда“ и е избран в настоятелството му.<ref name="ЕПК 596"/>

Версия от 10:52, 11 юли 2020

Стоян Мълчанков
български революционер
Роден
1875 г.
Починал
22 април 1920 г. (45 г.)
Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Народен представител в:
XVIII ОНС   XIX ОНС   
Стоян Мълчанков в Общомедия
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Мълчанков (11-и в третата колона).

Стоян Иванов Мълчанков е български революционер, просветен деец, политик и деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2][3]

Биография

Мълчанков е роден в 1873,[4] 1875[2][3] или 1887[5] година в неврокопското село Скребатно. Първоначално образование получава в родното си село. В 1898 година завършва с тринадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[6][7] В гимназията става член на ВМОРО. След завършването си, учителства в родното си Неврокопско, като развива и широка революционна дейност.[1][2] По време на Илинденско-Пребораженското въстание е войвода на чета, която участва в няколко сражения с османските войски - боя при оброчището „Света Троица“, боя при Обидим и боя в местността Харамибунар, заедно с Никола Груйчин, Михаил Чаков и Иван Апостолов.[2]

След въстанието Мълчанков, като околийски войвода,[4] е основна фигура на десницата – опозицията срещу Яне Сандански в Невкоропско. В 1905 година е заловен и осъден на смърт, но присъдата му е заменена с доживот и е заточен на остров Родос. Амнистиран в 1908 година след Младотурския преврат, Мълчанков се връща в Неврокоп и учителства. През март 1909 година е сред основателите на околийското учителско дружество „Пробуда“ и е избран в настоятелството му.[2]

В 1909 година при Неврокопската афера е арестуван и заедно със Стоян Филипов и други дейци на десницата в революционното движение, затворен в Ени кауш в Солун, измъчван и осъден на смърт чрез обесване.[1] След застъпничество от страна на солунските консули присъдата му е заменена с доживотен затвор, излежаван в Смирна, Лесбос и Родос.[1] Амнистиран в 1911 година, се установява в България и учителства в Белослатинско.[1][4][2]

В Балканската война е войвода на чета №49 на Македоно-одринското опълчение, действаща заедно с чета №48 на Стоян Филипов в Неврокопско и Драмско.[8]

Неговата чета първа влиза в Неврокоп и освобождава задържаните в казармите на града българи. Стоян Мълчанков става околийски началник в Неврокоп, но скоро с 480 доброволци заминава за тракийския фронт, за да участва в Обсадата на Одрин.[4] На 3 март 1913 година оглавява формираната в същия ден Нестроева рота на 13 кукушка дружина.[1][8] През Междусъюзническата война е командир на рота и се сражава при Страцин.[4]

В 1919 година е избран за депутат от Народната партия в 18 и 19 Обикновено народно събрание.[2][1] Използвайки приятелството си с министър-председателя Александър Стамболийски, Мълчанков съдейства за построяването на железопътната линия от Саранбей до Добринища с идеята да бъде продължена до Неврокоп.[4]

Мълчанков е убит на 22 април 1920 година по нареждане на Тодор Паница на път от Неврокоп за Разложко в местността Буковска лъка в Момина клисура.[51][2]

Погребан е в София.[52]

Деецът на ВМОРО Лазар Томов пише за него:

„ Никога не падаше въ униние, въ отчаяние, но всѣкога намираше запасъ отъ енергия да продължи и работи за народа си. Твърдъ като гранитъ, силенъ като хала, той не отстѫпваше отъ предначертания си планъ. Нищо не бѣ в сила да повали несъкрушимия му духъ.[1] “

Синът му Иван Мълчанков (1899 – 1954)[52] е секретар на четата на войводата Илия Попиванов.[53] След Деветосептемврийския преврат лежи в затвори. Другият му син Кирил е учител по история в Огняновската прогимназия и е убит от комунистическата власт на 5 октомври 1944 година без присъда в Лушин.[4] Третият му син Александър също е преследван от комунистическата власт. Брат му Костадин Ив. Мълчанков-Жарата (1887-1971) е участник в Балканските войни и доброволец в Македоно-одринското опълчение. Арестуван e от комунистическата власт след като е искал да почерпи приятелите си след смъртта на Георги Димитров „за радостната новина“ и е заточен в Белене, откъдето по-късно бяга и умира в САЩ.[54][55]

В книгата си „Забравените дейци на ВМРО“, Бистра Риндова за първи път подробно изследва живота и делото на Стоян Мълчанков и цитира думите на дъщеря му Люба Ст. Мълчанкова-Бандева: „Баща ми обичаше да си приказва: Най-лесно е да убиеш неприятеля - пет лева е едно куршумче, колко му е. Това не удовлетворява човека. Ще се бориш умствено за него, да му докажеш, че си повече от него. Това е борбата.“[54]

Историкът и зам. областен управител на Софийска област Николай Борисов, заедно с журналиста Ивайло Шопски, създател на „Пътуващо читалище“ подготвят документален филм „Премълчаното за войводата Мълчанков“ по случай 100-годишнината от убийството на Стоян Мълчанков.[56][57] По този повод е създадена и песен за големия войвода „Илинден - Великден“ в изпълнение на Бисера, Лидия и оркестър „Шевица“, текст на Ивайло Шопски и аранжимент на Иван Йосифов.[58]

Външни препратки

Бележки

  1. ↑ а б в г д е ж з Томовъ, Лазаръ. Стоянъ Мълчанковъ // Илюстрация Илинден 1 (7). февруари 1928. с. 14.
  2. ↑ а б в г д е ж з Енциклопедия „Пирински край“, том Ι. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 596.
  3. ↑ а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 112.
  4. ↑ а б в г д е ж Гаджев, Иван. Лушин - никога не ще забравим, София, 2005, стр. 91.
  5. ↑ Гаджев, Иван. Лушин - моята голгота, София, 2004, стр. 64.
  6. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 95.
  7. ↑ Димитров, Благой. Солунски спомени (по случай 50-годишния юбилей на Солунските български гимназии) Спомени от учебната 1896-97 година // в. Македония 2116. 11 ноември 1933. с. 6.
  8. ↑ а б „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 475, 894.
  9. ↑ а б в Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 81.
  10. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 716.
  11. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 824.
  12. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 362.
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 108.
  14. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 95.
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 532 – 533.
  16. ↑ а б в Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 25.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 13.
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 15.
  19. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 26.
  20. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 102.
  21. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 102.
  22. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 184.
  23. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 412.
  24. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 408.
  25. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 703.
  26. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 634 – 635.
  27. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 807.
  28. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 193.
  29. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 502.
  30. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 716.
  31. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 402.
  32. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 15.
  33. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 28.
  34. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 98, 102.
  35. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 75.
  36. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 29.
  37. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 12.
  38. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 17.
  39. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 581.
  40. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 160.
  41. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 137.
  42. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 378, 395.
  43. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 397.
  44. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 563.
  45. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 49.
  46. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 33.
  47. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 714.
  48. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 43.
  49. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 641.
  50. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 35.
  51. ↑ Томовъ, Лазаръ. Пиринъ-планина. София, 1927. с. 44.
  52. ↑ а б Парцел 33 // София помни. Посетен на 3 март 2016.
  53. ↑ Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 260.
  54. ↑ а б Риндова, Бистра. Забравени дейци на ВМРО. 2010.
  55. ↑ Гробът на Костадин Ив. Мълчанков в САЩ
  56. ↑ Василева, Светлана. Зам.-областен управител и журналист подготвят филм за войводата Стоян Мълчанков // Труд. Посетен на 27.04.2020.
  57. ↑ Прави се филм за непознатия войвода Стоян Мълчанков, 100 години след смъртта му // Сторник. Посетен на 28.04.2020.
  58. ↑ Песен по повод 100 години от смъртта на големия Стоян Мълчанков // Труд. 28.04.2020.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Стоян_Мълчанков&oldid=10387326“.