Гергина Тончева: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎Външни препратки: неработеща препратка - заменена
→‎Биография: частично прередактиране - отстранявне дублиране на информация, добавяне на непосочена информация за награди
Ред 7: Ред 7:
На 27 септември 1954 г. става гимназиален учител за първи път в Ивайловград, където съпругът ѝ е районен прокурор. През 1957 г. семейството се премества в Девин, където тя работи като гимназиален учител още 3 години. Съпругът ѝ получава ново назначение като околийски прокурор.
На 27 септември 1954 г. става гимназиален учител за първи път в Ивайловград, където съпругът ѝ е районен прокурор. През 1957 г. семейството се премества в Девин, където тя работи като гимназиален учител още 3 години. Съпругът ѝ получава ново назначение като околийски прокурор.


През 1960 г. Гергина Тончева се връща със семейството си в София, където тя постъпва в новооткритата 91-ва гимназия с преподаване на немски език ([[I Немска гимназия]]), с директор Танка Хинкова. Гергина Тончева преподава български език и литература до [[1977]] г., когато е поканена да заеме длъжността директор на новосъздадената [[НГДЕК|класическа гимназия]] (НГДЕК „Константин-Кирил Философ“). Там тя преподава предмета Любословие. На [[17 май]] [[2003]] година е наградена с [[Стара планина (орден)|орден „Стара планина“]] за изключителния ѝ принос към българската култура и образование. По случай 30 години НГДЕК, е наградена с отличие на СУ „Св. Климент Охридски“ на [[10 октомври]] [[2007]] г.
През 1960 г. Гергина Тончева се връща със семейството си в София, където постъпва в новооткритата 91-ва гимназия с преподаване на немски език ([[I Немска гимназия]]), с директор Танка Хинкова. Гергина Тончева преподава български език и литература до [[1977]] г.


На 10 октомври 1977 г. в София се създава новото класическо училище на България – НГДЕК – Националната гимназия за древни езици и култури „Константин – Кирил Философ“, още известна като Класическата гимназия, като е поканена за директор на гимназията. Тя остава на поста си до 8 ноември 2010 г.
На 10 октомври 1977 г. в София се създава новото класическо училище на България – [[НГДЕК|Националната гимназия за древни езици и култури „Константин – Кирил Философ“ (НГДЕК)]], известна още като Класическа гимназия. Гергина Тончева е поканена за директор на гимназията. Там тя преподава предмета Любословие.

На [[17 май]] [[2003]] година за изключителния ѝ принос към българската култура и образование е наградена с [[Стара планина (орден)|орден „Стара планина“]] . По случай 30 години НГДЕК, е наградена с отличие на СУ „Св. Климент Охридски“ на [[10 октомври]] [[2007]] г.

На укрепването и развитието на Националната гимназия за древни езици и култури, като неин директор, Гергина Тончева отдава тридесет и три години от живота си - до 8 ноември 2010 г.

На 9 юли 2020 г., заедно с академик Антон Дончев, става първият лауреат на новоучредената награда за духовен принос на името на Патриарха на българската литература Иван Вазов.<ref>[https://nationaltheatre.bg/bg/novini/napusna-ni-laureatt-na-vazovata-nagrada-gergina-toncheva Народен театър "Иван Вазов"]</ref>


== Личен живот ==
== Личен живот ==

Версия от 09:45, 12 юли 2020

Гергина Тончева
българска учителка и културна деятелка
Родена
Гергина Иванова Тончева
Починала
11 юли 2020 г. (87 г.)

Учила вСофийски университет
НаградиПочетен гражданин на София (2018)
Орден „Стара планина“
Марко Семов (2010)
Научна дейност
Работила в91 НЕГ
НГДЕК „Константин-Кирил Философ“

Гергина Иванова Тончева е български учител, първи директор на НГДЕК.

Биография

Гергина Тончева е родена на 25 декември 1932 г. в с. Садовец, Плевенско. Завършва гимназия в гр. Сандански. Завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“, със специалност българска филология.

На 27 септември 1954 г. става гимназиален учител за първи път в Ивайловград, където съпругът ѝ е районен прокурор. През 1957 г. семейството се премества в Девин, където тя работи като гимназиален учител още 3 години. Съпругът ѝ получава ново назначение като околийски прокурор.

През 1960 г. Гергина Тончева се връща със семейството си в София, където постъпва в новооткритата 91-ва гимназия с преподаване на немски език (I Немска гимназия), с директор Танка Хинкова. Гергина Тончева преподава български език и литература до 1977 г.

На 10 октомври 1977 г. в София се създава новото класическо училище на България – Националната гимназия за древни езици и култури „Константин – Кирил Философ“ (НГДЕК), известна още като Класическа гимназия. Гергина Тончева е поканена за директор на гимназията. Там тя преподава предмета Любословие.

На 17 май 2003 година за изключителния ѝ принос към българската култура и образование е наградена с орден „Стара планина“ . По случай 30 години НГДЕК, е наградена с отличие на СУ „Св. Климент Охридски“ на 10 октомври 2007 г.

На укрепването и развитието на Националната гимназия за древни езици и култури, като неин директор, Гергина Тончева отдава тридесет и три години от живота си - до 8 ноември 2010 г.

На 9 юли 2020 г., заедно с академик Антон Дончев, става първият лауреат на новоучредената награда за духовен принос на името на Патриарха на българската литература Иван Вазов.[1]

Личен живот

Баща ѝ е починал, когато тя е едва на 5 години. С брат ѝ, две години по-малък от нея, са отгледани от майка си. Жени се за Георги Тончев, юрист по образование, раждат им се дъщери на име Мая и Антония. Години по-късно Гергина Тончева се сдобива с четири внучки на име Мила и Антония (деца на Мая), Яна и най-малката Ина (деца на Антония).

Тончева почива на 11 юли 2020 година в София.[2]

Награди и отличия

  • Орден „Стара планина“ – I степен
  • Заслужил учител
  • Почетен знак със синя лента на СУ „Св. Климент Охридски“
  • Почетна награда на Академия „Vivarium Novum“ Рим
  • Награда „Проф. Марко Семов“ – за ярко присъствие в духовния живот на нацията
  • Награда за принос към столичното образование

Източници

Външни препратки

... директор на Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“ (10 октомври 1977 – 8 ноември 2010) Силвия Бакърджиева-Соколова