Народно събрание: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Bot: Automated text replacement (- пък + )
Редакция без резюме
Ред 18: Ред 18:
| брой_членове = 240
| брой_членове = 240
| структура = National Assembly (Bulgaria) diagram.svg
| структура = National Assembly (Bulgaria) diagram.svg
| парламентарни_групи = '''Кабинет (115)'''<br>• {{Color box|#0066CC}} [[ГЕРБ]] (95)<br>• {{Color box|#00008B}} [[Обединени патриоти]] (20)<br>'''Подкрепящи кабинета (12)'''<br>• {{Color box|#005F70}} [[Воля (партия)|Воля]] (12)<br>'''Опозиция (104)'''<br>• {{Color box|#E31E27}} [[БСП за България]] (79)<br>• {{Color box|#004193}} [[ДПС]] (25)<br>'''Независими (9)'''<br>• {{Color box|{{Independent (politician)/meta/color}}}} Независими (9)
| парламентарни_групи = '''Кабинет (115)'''<br>• {{Color box|#0066CC}} [[ГЕРБ]] (95)<br>• {{Color box|#00008B}} [[Обединени патриоти]] (20)<br>'''Подкрепящи кабинета (12)'''<br>• {{Color box|#005F70}} [[Воля (партия)|Воля]] (12)<br>'''Опозиция (103)'''<br>• {{Color box|#E31E27}} [[БСП за България]] (78)<br>• {{Color box|#004193}} [[ДПС]] (25)<br>'''Независими (10)'''<br>• {{Color box|{{Independent (politician)/meta/color}}}} Независими (10)
| дата_основаване = 10 февруари 1879 г.
| дата_основаване = 10 февруари 1879 г.
| избори = [[Парламентарни избори в България (2017)|26 март 2017]] г.
| избори = [[Парламентарни избори в България (2017)|26 март 2017]] г.

Версия от 09:42, 16 юли 2020

Вижте пояснителната страница за други значения на Народно събрание.
Народно събрание
Сградата на парламента
Сградата на парламента
Обща информация
ТипЕднокамарен парламент
Ръководители
ПредседателЦвета Караянчева
ПартияГЕРБ
Избран17 ноември 2017 г.
Състав
Членове240
Парламентарни групиКабинет (115)
•   ГЕРБ (95)
•   Обединени патриоти (20)
Подкрепящи кабинета (12)
•   Воля (12)
Опозиция (103)
•   БСП за България (78)
•   ДПС (25)
Независими (10)
•   Независими (10)
Допълнителна информация
Основаване10 февруари 1879 г.
Последни избори26 март 2017 г.
СедалищеСофия
Уебсайтparliament.bg
Народно събрание в Общомедия
Сградата на бившия Партиен дом – сега канцелария на Народното събрание

Народното събрание на Република България е държавният орган, който упражнява законодателната власт в Република България. Според Търновската конституция в България има Обикновено народно събрание и Велико народно събрание, а след отмяната ѝ, думата „обикновено“ отпада от наименованието на органа. От 28 май 1885 Народното събрание заседава в едноименната сграда в София, близо до която се намира и площад със същото име.

Началото на парламентарната демокрация в България е поставено на 14 април 1876 г. с откриването на Оборищенското събрание.[1][2][3]

Избори за Народно събрание

Гражданите могат да гласуват за партии, коалиции и независими кандидати. Всеки от тях получава определен брой гласове в абсолютен размер, като преди това са приспаднати недействителните гласове. Всеки абсолютен размер, отнесен към общата сума на действителните гласове, дава тежестта на подкрепата за партията. Въз основа на тези тегла се изчисляват и мандатите.

Народното събрание е съставено от парламентарни групи и независими депутати, като парламентарните групи представляват дадена политическа партия, а те от своя страна своите избиратели.

Функции и правомощия

Народното събрание е единствен законодателен орган на Република България. Събранието се учредява чрез третата глава на българската Конституция от 1991 г. (чл. 62 до чл. 91).[4] В Република България НС е върховен представителен орган на държавната власт, който изразява волята на народа и неговия суверенитет. Състои се от 240 народни представители, а Великото народно събрание – от 400 представители, избрани въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване за срок от 4 г. От своя състав то избира председател, заместник-председател, постоянни и временни комисии. Народното събрание е постоянно действащ орган. Народното събрание приема, изменя, допълва и отменя законите, приема държавния бюджет, установява данъците и определя техния размер, насрочва избори за президент на републиката, приема решение за произвеждане на национален референдум, избира и освобождава министър-председателя и по негово предложение Министерския съвет, създава, преобразува и закрива министерства по предложение на министър-председателя, избира и освобождава ръководителите на Българска народна банка и на други институции, определени със закон, решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир, обявява военно или друго извънредно положение по предложение на президента или на Министерския съвет, дава амнистия, учредява ордени и медали, определя официалните празници и др. Народното събрание ратифицира и денонсира предвидените в Конституцията на Република България международни договори.

Излъчване на правителство

Народното събрание има и конститутивна функция (англ. constitute – учредявам, назначавам; constitutive – учредителен). Тя е свързана с правомощията по одобряване структурата на МС по предложение на министър-председателя и с назначенията на високи държавни длъжности.

В случаите на невъзможност за съставяне на правителство от новоизбраното народно събрание, то се разпуска от президента, като това е съпроводено с назначаване на служебно правителство и насрочване на нови избори. Същото се случва и когато действащото правителство прекрати мандата си предсрочно.

Парламентарен контрол

Парламентарният контрол е дейност на народното събрание, при която народните представители (т.е. депутатите) упражняват контрол върху изпълнителната власт (т.е. правителството), като отправят питания, по които се води дебат в пленарната зала на НС. Водещият парламентарния контрол дава думата на питащите да развият въпроса (въпросите) си, след което думата се дава на съответния министър. Традиционно този контрол се осъществява всеки петък и се излъчва пряко от БНТ.

Избор на ръководители на други институции

  • Избира председателя на КФН;
  • Избира управителя на НЗОК за срок от 5 години.

Дейност и процедури

Преди изобщо да пристъпи към някакви сериозни обсъждания, всяко ново НС приема правилник, по който ще извършва дейността си. Докато приеме новия правилник, се съблюдава старият.

Работата на НС е разделена на сесии, които биват разделени от великденска, коледна и лятна ваканция. Продължителността, началото и краят на ваканциите се гласуват от НС.

НС може да води дебат по даден проектозакон. Тогава то осъществява най-присъщата си функция – законодателната. Проектозаконът може да е внесен от народни представители или от МС. Дебатите се водят в зала „Пленарна“ и по следния ред: от президиума се прочита предстоящото от дневния ред – например обсъждане на проектозакон, след което думата се дава на вносителите за изказване. Следват реплики, които може да бъдат една или повече. На репликата се отговаря с дуплика.

В края на дебата се обявява процедура по гласуване. Може да бъде поискана и процедура по прегласуване. В края на всяко гласуване или прегласуване се обявява на електронно табло резултатът: общият брой на гласувалите, гласувалите „за“, „против“ и „въздържал се“, както и гласуването по парламентарни групи. Водещият заседанието обявява дали проектозаконът е приет или отхвърлен.

Гласуването се извършва на две четения.

Преди да бъдат подложени на гласуване в пленарната зала, проектозаконите се разглеждат в комисиите, в чиито ресор попадат те. Една комисия винаги е водеща, а другите се означават като участващи. Разпределението се извършва от председателя на НС. Също така комисиите биват постоянни и временни; временните са проучвателни и анкетни.

Пример: в 42-рото НС има 23 постоянни комисии и 3 постоянни подкомисии. Временните са 11.

В рамките на пленарните заседания може да се отправят съобщения и да се дават лични обяснения (когато народен представител е лично засегнат от друг народен представител).

Институции, които се отчитат директно пред НС

Списък на Народните събрания в България

Парламент Мандат Брой депутати
Учредително Народно събрание 10.02.1879 – 16.04.1879 231
1 Велико Народно събрание 17.04.1879 – 26.06.1879 231
1 Обикновено Народно събрание 21.10.1879 – 24.11.1879 158
2 Обикновено Народно събрание 23.03.1880 – 18.12.1880 172
2 Велико Народно събрание 01.07.1881 307
3 Обикновено Народно събрание 10.12.1882 – 25.12.1883 47
4 Обикновено Народно събрание 27.06.1884 – 06.09.1886 195/286
3 Велико Народно събрание 19.10.1886 – 03.08.1887 493
5 Обикновено Народно събрание 15.10.1887 – 17.12.1889 285
6 Обикновено Народно събрание 15.10.1890 – 15.12.1892 276
4 Велико Народно събрание 03.05.1893 – 17.05.1893 577
7 Обикновено Народно събрание 15.10.1893 – 21.12.1893 145
8 Обикновено Народно събрание 15.10.1894 – 04.02.1896 149
9 Обикновено Народно събрание 01.12.1896 – 19.12.1898 159
10 Обикновено Народно събрание 16.05.1899 – 29.11.1900 169
11 Обикновено Народно събрание 22.02.1901 – 23.12.1901 166
12 Обикновено Народно събрание 22.04.1902 – 31.03.1903 188
13 Обикновено Народно събрание 02.11.1903 – 22.12.1907 189
14 Обикновено Народно събрание 15.06.1908 – 15.02.1911 203
5 Велико Народно събрание 09.06.1911 – 09.07.1911 414
15 Обикновено Народно събрание 15.10.1911 – 23.07.1913 213
16 Обикновено Народно събрание 19.12.1913 – 31.12.1913 204
17 Обикновено Народно събрание 20.03.1914 – 15.04.1919 257
18 Обикновено Народно събрание 02.10.1919 – 20.02.1920 237
19 Обикновено Народно събрание 15.04.1920 – 11.03.1923 232
20 Обикновено Народно събрание 21.05.1923 – 11.06.1923 245
21 Обикновено Народно събрание 09.12.1923 – 15.04.1927 267
22 Обикновено Народно събрание 19.06.1927 – 18.04.1931 275
23 Обикновено Народно събрание 20.08.1931 – 19.05.1934 283
24 Обикновено Народно събрание 22.05.1938 – 27.04.1939 160
25 Обикновено Народно събрание 24.02.1940 – 23.08.1944 160
26 Обикновено Народно събрание 15.12.1945 – 28.09.1946 276
6 Велико Народно събрание 07.11.1946 – 21.10.1949 465(375)
1 Народно събрание 17 януари 1950 – 02.11.1953 239
2 Народно събрание 14 януари 1954 – 11.12.1957 249
3 Народно събрание 13 януари 1958 – 04.11.1961 254
4 Народно събрание 15.03.1962 – 08.12.1965 321
5 Народно събрание 11.03.1966 – 18.05.1971 415
6 Народно събрание 07.07.1971 – 09.03.1976 400
7 Народно събрание 15.06.1976 – 07.04.1981 400
8 Народно събрание 16.06.1981 – 21.03.1986 400
9 Народно събрание 17.06.1986 – 03.04.1990 400
7 Велико Народно събрание 10.07.1990 – 02.10.1991 400
36 Народно събрание 04.11.1991 – 17.10.1994 240
37 Народно събрание 12 януари 1995 – 13.02.1997 240
38 Народно събрание 07.05.1997 – 19.04.2001 240
39 Народно събрание 05.07.2001 – 17.06.2005 240
40 Народно събрание 11.07.2005 – 25.06.2009 240
41 Народно събрание 14.07.2009 – 15.03.2013 240
42 Народно събрание 21.05.2013 – 06.08.2014 240
43 Народно събрание 27.10.2014 – 27 януари 2017 240
44 Народно събрание 19.04.2017 – 240

Велико Народно събрание

 Основна статия: Велико Народно събрание

Великото народно събрание (ВНС) е представителен държавен орган в Република България, избиран непосредствено от избирателите от цялата страна за решаване на важни държавни и обществени въпроси, като приемане или изменяне на Конституцията, промяна на територията на държавата, избиране на държавен глава, на регенти и др. Като институция на републиката ВНС е въведено с чл. 85 на Търновската конституция, премахнато е с конституцията от 1947 г., но впоследствие е възстановено с промени в Конституцията на Народна република България през 1990 г.

Според Конституцията на Република България от 1991 г. по правното си положение ВНС се различава от НС основно с особената си компетентност, към която спадат: приемането на нова конституция; промени в територията, формата на държавно управление и реда за изменяне на конституцията; отмяна на непосредственото действие на конституционните норми, примата на влезлите в сила международни договори или правата, които не могат да бъдат ограничавани при извънредно положение.

ВНС може да се свика по предложение на президента или на поне половината от депутатите в „обикновеното“ народно събрание. Избори се извършват не по-рано от 2 и не по-късно от 8 месеца от внасянето на проекта, ако е одобрен от поне 2/3 от всички депутати.

Броят на народните представители във ВНС е 400, като 200 от тях се избират по мажоритарния и 200 по пропорционалния принцип. Решенията за промени в конституцията се вземат с квалифицирано мнозинство 2/3 от всички народни представители на три гласувания в различни дни. След решаването на въпросите, за които е избрано, ВНС се разпуска. То може да изпълнява и функции, свързани с текущата законодателна дейност, но само при неотложни случаи. Актовете на ВНС се обнародват от председателя му, а президентът няма право на отлагателно вето.

Сграда на Народното събрание

 Основна статия: Сграда на Народното събрание
Сградата на Народното събрание

Сградата на Народното събрание е една от първите обществени сгради, построени след Освобождението. Намира се на площад „Народно събрание“ 2 в София.

Правителственото решение за построяване на сегашната сграда на Народното събрание е взето на 4 февруари 1884, като по това време министър-председател е Петко Каравелов.[5]

Проектът е изработен от архитекта Константин Йованович. Той е учил в Австрия и Швейцария и по-късно проектира и сградата на Скупщината в Белград (1891 – 1892). Основният камък е положен на 4 юни 1884 г., а сградата е тържествено осветена на 25 ноември същата година. През 1896 – 1899 година е построено двуетажно разширение от северната страна по проект на архитект Йордан Миланов. През 1925 г. е добавено и последното триетажно северно разширение по проект на архитект Пенчо Койчев, което и днес гледа към площад „Александър Невски“.

Сградата на парламента заема централно положение в композицията на площад „Народно събрание“. Стилът ѝ е неоренесанс, като на фронтона е изписан девизът „Съединението прави силата“, част и от националния герб на България. Сградата е исторически, архитектурен и художествен паметник на културата от национално значение. Тя е кандидат за символ на София.

Вижте също

Източници

  1. ↑ Цвета Караянчева: Заветите на Оборище приобщиха българския народ към голямото европейско семейство // Официален сайт на Народното събрание на България, 2 май 2019 г. Посетен на 16-11-2019.
  2. ↑ Марков, Христо Йонков. Великото Народно събрание на Оборище 1876 година – начало на българската парламентарна демокрация. Монография. София, Бул-корени, 2007. ISBN 978-954-798-026-6. с. 520.
  3. ↑ Русков, Иван. Фокусът на символите: Оборище като Иерусалим (Образи на националната памет). Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ – България. Научни трудове, том 49, кн. 1, сборник В – Филология, 2011.
  4. ↑ Към дейността му отношение имат и Правилника за организацията и дейността на НС, Законът за избиране на ВНС, който е отменен от БСП и ДПС през 2014 г., а въпросите за ВНС са уредени в Изборния кодекс, и Законът за избиране на народни представители.
  5. ↑ В. „Новинар“

Външни препратки

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Народно събрание.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Народно_събрание&oldid=10396047“.