Тракия (магистрала): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
George6996 (беседа | приноси)
Ред 281: Ред 281:
* АМ „Тракия“ ще прави връзка с [[Черно море (магистрала)|АМ „Черно море“]] чрез пътен възел [[Ветрен (квартал на Бургас)|Ветрен]] и ще прави връзка с град [[Варна]].
* АМ „Тракия“ ще прави връзка с [[Черно море (магистрала)|АМ „Черно море“]] чрез пътен възел [[Ветрен (квартал на Бургас)|Ветрен]] и ще прави връзка с град [[Варна]].
* Планира се АМ „Тракия“ да прави връзка с Република [[Сърбия]] при [[ГКПП Калотина]], след разширението на северната дъга на [[Околовръстен път (София)|околовръстния път на София]]. От сръбска страна магистралата [[Ниш]]-[[Цариброд|Димитровград]] и българска граница е завършена ноември 2019 година.
* Планира се АМ „Тракия“ да прави връзка с Република [[Сърбия]] при [[ГКПП Калотина]], след разширението на северната дъга на [[Околовръстен път (София)|околовръстния път на София]]. От сръбска страна магистралата [[Ниш]]-[[Цариброд|Димитровград]] и българска граница е завършена ноември 2019 година.
* Планира се изграждане на [[Рила (магистрала)|АМ „Рила“]], която ще осъществява пряка връзка между [[Струма (магистрала)|АМ „Струма“]] и [[Хемус (магистрала)|АМ „Хемус“]], ще се свърже с АМ „Тракия“ на две места – при [[Вакарел]] с продължение към [[Потоп (село)|Потоп]] и при пътен възел [[Мирово (Софийска област)|Мирово]] близо до [[Ихтиман]].
* Планира се изграждане на [[Рила (магистрала)|АМ „Рила“]], която ще осъществява пряка връзка между [[Струма (магистрала)|АМ „Струма“]] и АМ „Тракия“, ще се свърже с АМ „Тракия“ на две места – при [[Вакарел]] с продължение към [[Потоп (село)|Потоп]] и при пътен възел [[Мирово (Софийска област)|Мирово]] близо до [[Ихтиман]].
* Път E87 в участъка [[Бургас]] – [[Созопол]] е изграден като високоскоростен път и е вероятно да стане продължение на автомагистрала „Тракия“ или „Черно море“.
* Път E87 в участъка [[Бургас]] – [[Созопол]] е изграден като високоскоростен път и е вероятно да стане продължение на автомагистрала „Тракия“ или „Черно море“.
* Планира се изграждането на магистрален път между [[Пловдив]] и [[Асеновград]] чрез разширяването на участък от второкласен път 86 (Южен [[Околовръстен път (Пловдив)|околовръстен път на Пловдив]] – Асеновград – Пампорово – Смолян).<ref>{{cite web | year = 2007 | url = http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=169305 | title = 2008 г.: Магистрала свързва Пловдив и Асеновград | work = Dariknews.bg | accessdate = 4 юни | accessyear = 2010}}</ref>
* Планира се изграждането на магистрален път между [[Пловдив]] и [[Асеновград]] чрез разширяването на участък от второкласен път 86 (Южен [[Околовръстен път (Пловдив)|околовръстен път на Пловдив]] – Асеновград – Пампорово – Смолян).<ref>{{cite web | year = 2007 | url = http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=169305 | title = 2008 г.: Магистрала свързва Пловдив и Асеновград | work = Dariknews.bg | accessdate = 4 юни | accessyear = 2010}}</ref>

Версия от 21:47, 25 юли 2020

Вижте пояснителната страница за други значения на Тракия.

А1
А1
Тракия
„Тракия“ близо до Вакарел
СтранаБългария
НачалоСофия
КрайБургас
Дължина360 km (построени: 360 km)
Тракия в Общомедия

Автомагистрала „Тракия“, означена като А1, е автомагистрала в Южна България.

Тя свързва столицата София с Пловдив и продължава към Бургас на брега на Черно море. Магистралата е част от Паневропейски транспортен коридор 8. Общата дължина на автомагистрала „Тракия“ е 360 km, като последният участък е пуснат в експлоатация на 15 юли 2013 г., 40 години след започване на изграждането ѝ.[1]

Име

Магистралата е кръстена на историко-географската област Тракия, по чието протежение преминава.

Изходи

Изход km Дестинация Платна Забележка
0 София-СОП, „Цариградско шосе“ В експлоатация
4,4 Лозен, Равно поле В експлоатация
5.9 Нови хан В експлоатация
23,3 Вакарел В експлоатация
34,3 Ихтиман-север В експлоатация
46.2 Ихтиман-юг, Костенец В експлоатация
54,0 Траянови врата В експлоатация
60,2 Ветрен В експлоатация
68,9 Церово, Велинград В експлоатация
79.8 Калугерово, Динката В експлоатация
89,9 Пазарджик, Панагюрище В експлоатация
112,3 Цалапица, Съединение, Стамболийски; връзка за Кричим, Девин, Пещера и Перущица, през Стамболийски В експлоатация
118,9 Пловдив-запад, Пампорово (до и от запад само) В експлоатация
120,6 Пловдив-запад, Пампорово (до и от изток само) В експлоатация
126,1 Пловдив-север, Труд II-64, връзка за Карлово и Хисаря В експлоатация
132,3 Пловдив-изток II-56 В експлоатация
137,2 Трилистник В експлоатация
150,2 Белозем III-565 В експлоатация
164,3 Първомай В експлоатация
168,5 (Хасково/Димитровград; Истанбул ; ) В експлоатация
174,5 Чирпан-запад В експлоатация
184,7 Чирпан-изток В експлоатация
208,2 Стара Загора, I-5, В експлоатация
240 Нова Загора III-554 В експлоатация
275,4 Ямбол-запад II-53 В експлоатация
283 Площадка за почивка, Кабиле В експлоатация
289,4 Ямбол-изток I-7 В експлоатация
323,8 Карнобат III-795 В експлоатация
351 Българово, Нефтохим, Бургас, III-5393 В експлоатация
359 Бургас, Ветрен, I-6, II-73 В експлоатация

История

„Тракия“ е първата автомагистрала в България и има изключително значение за икономиката и транспорта на страната. На 19 май 1964 г. е взето решение за изграждането ѝ като част от автомагистрален пръстен, влючващ още автомагистралите „Хемус“ и „Черно море“.[2] Главни проектанти на „Тракия“ са инженерите Гавраил Гавраилов и Иван Коларов.

Историческо развитие на магистралата
Историческо развитие на магистралата

Договори и тръжни процедури

На 16 декември 2004 г. е обявено, че правителството на Симеон Сакскобургготски е взело решение за доизграждане и отдаване на концесия на автомагистрала „Тракия“ на българо-португалския консорциум „Магистрала „Тракия“ АД за срок от 35 години (максималният позволен от закона срок). Концесионерът трябва да доизгради, експлоатира и поддържа автомагистралата, като за сметка на това той може да събира такси (ТОЛ такси) от преминаващите автомобили.

Договорът за автомагистрала „Тракия“ е подписан на 29 март 2005 г. между правителството и консорциума „Магистрала „Тракия““ АД. Сключването на този договор поражда един от най-големите политически скандали в периода 2005 – 2006 г. в България. Основните причини за това са непрозрачността и липсата на търг или конкурс при определяне на концесионера, както и твърденията, че договорът е изключително неизгоден за държавата.

В следващите 3 години са подписани няколко анекса към договора, но до изпълнението му така и не се стига и на 22 май 2008 г. правителството на Сергей Станишев прекратява действието на договора с мотива, че концесионерът не е изпълнил задължението си да осигури необходимото финансиране за изграждането и реконструкцията на пътните участъци от София до Бургас. Кабинетът възлага на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Министерството на финансите да проучат други възможни форми за изграждане на участъка от Стара Загора до Карнобат.

През 2008 г. са обявени тръжни процедури за доизграждане на автомагистралата, които обаче са спрени след писмо от генералната дирекция „Вътрешен пазар и услуги“ на Европейската комисия.[3]

В проведените през лятото на 2009 г. парламентарни избори изграждането на Автомагистрала „Тракия“ е една от основните теми в политическите дебати.[4]

Строителство

Строителството на автомагистралата започва през 1973 г. До промените през 1989 г. строителството се изпълнява предимно от „Пътни строежи“, но участват и войските на Министерството на транспорта.

Изграждане: 1978 – 2010 (София – Оризово)

  • През 1978 година са готови първите 10 km до отбивката за Нови хан.
  • През 1984 година магистралата стига до Пловдив.
  • През 1995 година правителството на Жан Виденов тегли заем от Европейската банка за възстановяване и развитие и на 17 ноември 1995 година открива участък от 32 km, от Пловдив до Оризово – от 132-ри km на автомагистралата до края на 165-и km (по проект 167+500) при пътен възел Плодовитово.[5]
  • През юли 2000 година кабинетът на Иван Костов сключва финансов договор с Европейската инвестиционна банка на стойност 100 млн. евро, с които да се изградят отсечките Оризово – Стара Загора и КарнобатБургас, с обща дължина 74 km. От българска страна съфинансирането е в размер от 140 млн. евро.
  • През 2001 година е пуснат в експлоатация пътен възел Оризово от 165-и km до 169+700 km (по проект 171), като 165-и km от „Тракия“ съвпада с нулевия километър (началото) на автомагистрала „Марица“. Той включва 4 km от автомагистрала Тракия и 5 km от автомагистрала Марица. В следващите 10 години са извършени предпроектни проучвания на лотове 2, 3 и 4.[6]
  • През 2010 година правителството на Бойко Борисов започва строителството на последните отсечки по проект „Доизграждане на АМ „Тракия“, лотове 2,3 и 4“ с обща дължина 115 km, финансирани от Кохезионния фонд на Европейския съюз и държавния бюджет. Инвестицията е за 699 648 287,19 лева.

Лот 1 Оризово – Стара Загора

Автомагистрала Тракия 178-и km – нощен изглед край Чирпан

Лот 1 е с дължина 38,6 km от км 171+500 до км 210+100. Първият подучастък от лот 1 – между пътен възел Оризово и Чирпан е в експлоатация от 1 юли 2006 г. Той обхваща трасето от 171-ви до края на 186-и km. Вторият подучастък между Чирпан и Стара Загора от края на 186-и km до 208-и km действа от 5 октомври 2007 г. Този участък завършваше в началото на 208-и km с временно кръгово кръстовище на пътя Стара Загора – Хасково на около 5 km южно от Стара Загора, което е трансформирано в пътен възел тип пълна детелина при изграждането на Лот 2 Стара Загора – Нова Загора. Крайната цена на участъка е 198 160 000 лв.[7]

Лот 2 Стара Загора – Нова Загора

Лот 2 е с дължина 31,8 km от км 210+100 до км 241+900. Пътят е с габарит А29 и проектна скорост 140 km/h. Изграден е 1 пътен възел и 19 големи съоръжения – 14 надлеза и 5 моста.

  • На 12 ноември 2009 година министърът на регионалното развитие в правителството на Бойко Борисов – Росен Плевнелиев, обявява началото на тръжната процедура за избор на изпълнител на лот 2 от Aвтомагистрала „Тракия“. Строителството започва през юни 2010 г. Срокът за изпълнение е 25 месеца – юли 2012 г.[8]
  • На 8 април 2010 г. е издадено разрешително за строеж.
  • На 23 април 2010 г. е подписан договор за строително-монтажни работи с Обединение ”Магистрала Трейс” ДЗЗД с водещ партньор „Трейс Груп Холд“ АД. Стойността на договора е 137 868 000,00 лева с ДДС.
  • На 28 май 2010 г. е подписан договор за строителен надзор с „Пътинвест-инженеринг“ АД като стойността на договора е 1 349 578,80 лв. с ДДС.
  • На 1 юли 2012 г. лотът е официално открит.[9]

Лот 3 Нова Загора – Ямбол

Лот 3 е с дължина 35,697 km от км 241+900 до км 277+597. Пътят е с габарит А29 и проектна скорост 140 km/h. Изградени са 17 големи съоръжения – 12 надлеза, 4 подлеза и 1 мост.

  • На 8 юни 2010 г. за изпълнител е обявена гръцката фирма „Актор“, която предлага цена от 133 973 906,02 лв. с ДДС.
  • На 14 юли 2010 г. е подписан договор за строително-монтажни работи с „Актор“.
  • На 29 юли 2010 г. е подписан договор за строителен надзор с Обединение „Т7 / СНИК“, като стойността на договора е 1 077 240 лв. с ДДС.
  • На 2 август 2010 г. е направена първа копка. Срокът за изпълнение е 25 месеца – септември 2012 г.[10]
  • На 12 юли 2012 г. лотът е официално открит.[11]

Лот 4 Ямбол – Карнобат

Президентът Росен Плевнелиев и министърът на регионалното развитие и благоустройството Десислава Терзиева при официалното откриване на последния участък от магистрала „Тракия“

Лот 4 е с дължина 49,08 km от км 276+200 (съвпада с км 277+597 на Лот 3) до км 325+280,[12] като първият подучастък (от Ямбол до Зимница) е дълъг 14,8 km,[13] а вторият (от Зимница до Карнобат) е с дължина 34,28 km.[14] Пътят е с габарит А29 и проектна скорост 140 km/h. Изградени са 3 пътни възела както и 27 големи съоръжения – 12 надлеза, 11 подлеза и 4 моста.

  • На 6 юни 2010 г. са отворени техническите оферти.
  • На 29 юни 2010 г. са отворени ценовите оферти на техническите оферти.
  • На 31 август е подписан договорът за строителството на участъка – сдружение „Тракия IV“, съставено от девет български фирми, повечето от които са на „Холдинг Пътища“.[15] Договорената стойност е 209,646 млн. лв. (официално цената е обявена без ДДС – 174,705 млн. лв.). По време на строежа се установява, че от намиращите се в близост напоителни канали изтича вода.
  • На 31 август е подписан договорът за строителен надзор с Дружество по ЗЗД „План инвест – Пловдивинвест – ЛОТ4“, като стойността на договора е 974 400 лв. с ДДС.
  • Първата копка е направена на 3 септември 2010 г. Срокът за изпълнение е 28 месеца – януари 2013 г.[16]
  • През юли 2011 г. правителството отпуска 13 млн. лева на „Напоителни системи“ за отстраняване на проблема.[17] Към октомври 2011 г. строителството на този участък е около 50% от предвиденото.[18]
  • Първият подучастък на лота е официално открит на 26 август 2012 г.,[19] а вторият – на 15 юли 2013 г[1]

Лот 5 Карнобат – Бургас

Лот 5 е с дължина 35,288 km от км 328+280 до км 360+568 при пътния възел на бургаския кв. Ветрен и първокласния път гр. Бургас – гр. Айтос. Участъкът е в експлоатация от 2 ноември 2006 г. и е с крайна цена 150,266 млн. лв. По-ниската цена от лот 1 се дължи на факта, че е започнат в края на 80-те години на 20 век.[7]

Магистрални връзки

Инфраструктура

Тунели

Тунел Траянови врата

Траянови врата

  • Проектиран ???
  • Съоръжението е построено през 70-те години на 20 век
  • Дължина на тунела: тръба София – Пловдив 739 m, тръба Пловдив – София 746 m
  • Светла широчина на всяка тръба – 12,5 m
  • Напречно сечение на тръба – 78 m2

Виадукти

Вакарел

  • Виадуктът е близо до с. Вакарел и е висок над 100 метра
  • Две успоредни конструкции, всяка по 14 метра
  • Носеща конструкция – стоманобетонна

Галерия

Любопитно

  • От пълното отваряне на Лот 1 през октомври 2007 г. до юни 2010 г. маркировката на всички километри след 184-тия е сгрешена. Използвани са проектните маркировки в последните няколко километра, затова след 184-ти km следва направо 187-и km, а последната табела при кръговото кръстовище била с номер 210. През юни 2010 тази грешка е поправена и магистралата завършваше при 208 km.

Източници

  1. а б „Тракия” – първата цяла магистрала на България // btv.bg. 2013. Посетен на 15 юли 2013.
  2. Мултимедийни досиета – Магистрала „Тракия“ // bnt.bg. 2010. Посетен на 23 април 2010.
  3. Мултимедийни досиета – Автомагистрала „Тракия“ в дати // bnt.bg. 2010. Посетен на 23 април 2010.
  4. Любен Дилов направи 101-ва копка на магистрала „Тракия“ // bnt.bg. 2010. Посетен на 23 април 2010.
  5. PM VIDENOV OPENS 32-KM SECTION OF TRAKIA MOTORWAY // Hellenic Resources Network. 1995. Посетен на 17 Feb 2013.
  6. Божидар Йотов: За 6 месеца организирахме цялата държава, за да извървим пътя за строителството на АМ „Тракия“ // focus-news.net. 2010. Посетен на 23 април 2010.
  7. а б Доизграждане на Автомагистрала „Тракия“, Лотове 2,3 и 4 // www.napi.government.bg. 2010. Посетен на 8 юни 2010.
  8. Строителството на лот 2 на автомагистрала „Тракия“ започва на 5 юни // www.darikfinance.bg. 2010. Посетен на 8 юни 2010.
  9. "Откриха Лот 2 на автомагистрала „Тракия“ от Стара Загора до Нова Загора", 1 юли 2012, 09:29, Агенция „Фокус“.
  10. Очаква се изграждането на отсечката между Нова Загора и Ямбол на автомагистрала „Тракия“ да започне още през това лято // www.chambersz.com. 2010. Посетен на 8 юни 2010.
  11. "Борисов пуска Лот 3 на магистрала Тракия // www.darikfinance.bg, 12 юли 2012.
  12. Автомагистрала „Тракия“ Оризово – Бургас Участък Лот 4 „Ямбол – Карнобат“ // trakia-lot4.com. 2012. Посетен на 26 август 2012.
  13. Магистрала „Тракия“ до Петолъчката вече е готова // stroitelstvo.info. 2012. Посетен на 8 септември 2012.
  14. В АПИ бяха отворени офертите за поддържане на АМ „Тракия“, Лот 2, Лот 3 и Лот 4 и прилежащите пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на магистралата // www.api.government.bg. 2012. Посетен на 1 септември 2012.
  15. Лот 4 на магистрала Тракия вече има разрешение за строеж // stroitelstvo.info. 2010. Посетен на 31 август 2010.
  16. „Холдинг Пътища“ с най-ниска оферта за Лот 4 от „Тракия“ // www.pari.com. 2010. Посетен на 29 юни 2010.
  17. Дават 13 млн. за отводняване на лот 4 на АМ Тракия // journey.bg, 13 юли 2011. Посетен на 2 август 2011.
  18. "Предвиждаме ново кръгово на околовръстното при обхода на „Младост“ // sg.stroitelstvo.info, 10 октомври 2011.
  19. Връщането от морето по още 15 km магистрала // btv.bg. 2012. Посетен на 26 август 2012.
  20. 2008 г.: Магистрала свързва Пловдив и Асеновград // Dariknews.bg. 2007. Посетен на 4 юни 2010.

Външни препратки