Европейска конституция: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Нов ключ за Категория:Конституции: „“, ползвайки HotCat
м форматиране: 4x тире, 6lokavica, URL (ползвайки Advisor)
Ред 7: Ред 7:
== История ==
== История ==
=== Проектодоговор ===
=== Проектодоговор ===
Европейската конституция има за цел да кодифицира 2-та основни договора на Европейския съюз – [[Договор от Рим|Договора от Рим]] от 1957 г. и [[Маастрихтски договор|Договора от Маастрихт]] от 1992 г., изменени с [[Договор от Амстердам|Договора от Амстердам]] (1997) и [[Договор от Ница|Договора от Ница]] (2001). Смята се, че дебатът за бъдещето на Европа започва от реч на германския външен министър [[Йошка Фишер]] в Берлин през 2000 г.<ref>[http://www.rewi.hu-berlin.de/WHI/english/fce/fcespez2/fischerengl.htm "From Confederacy to Federation - Thoughts on the finality of European integration", Joschka Fischer, 12 май 2000]</ref> Процесът започва след [[Декларация от Лаакен|Декларацията от Лаакен]], когато е създаден Европейският конвент с председател бившият френски президент [[Валери Жискар д'Естен]], чиято цел е да създаде проект за конституция. Проектодоговорът е публикуван през юли 2003 г.<ref>[http://web.archive.org/20031008094017/european-convention.eu.int/DraftTreaty.asp?lang=EN Проект на договор за създаване на Конституция за Европа (.pdf)]</ref> След дълги обсъждания и спорове около предложението за гласуване с квалифицирано мнозинство, финалният текст е одобрен през юни 2004 г. и подписан от представители на страните-членки на 29 октомври 2004 г.<ref>[http://www.duma.bg/2004/1004/301004/sviat/sv-1.html ''Подписаха евроконституцията'', Дума, 30.10.2004 г.]</ref>
Европейската конституция има за цел да кодифицира двата основни договора на Европейския съюз – [[Договор от Рим|Договора от Рим]] от 1957 г. и [[Маастрихтски договор|Договора от Маастрихт]] от 1992 г., изменени с [[Договор от Амстердам|Договора от Амстердам]] (1997) и [[Договор от Ница|Договора от Ница]] (2001). Смята се, че дебатът за бъдещето на Европа започва от реч на германския външен министър [[Йошка Фишер]] в Берлин през 2000 г.<ref>[http://www.rewi.hu-berlin.de/WHI/english/fce/fcespez2/fischerengl.htm "From Confederacy to Federation – Thoughts on the finality of European integration", Joschka Fischer, 12 май 2000]</ref> Процесът започва след [[Декларация от Лаакен|Декларацията от Лаакен]], когато е създаден Европейският конвент с председател бившият френски президент [[Валери Жискар д'Естен]], чиято цел е да създаде проект за конституция. Проектодоговорът е публикуван през юли 2003 г.<ref>[http://web.archive.org/20031008094017/european-convention.eu.int/DraftTreaty.asp?lang=EN Проект на договор за създаване на Конституция за Европа (.pdf)]</ref> След дълги обсъждания и спорове около предложението за гласуване с квалифицирано мнозинство, финалният текст е одобрен през юни 2004 г. и подписан от представители на страните-членки на 29 октомври 2004 г.<ref>[http://www.duma.bg/2004/1004/301004/sviat/sv-1.html ''Подписаха евроконституцията'', Дума, 30.10.2004 г.]</ref>


=== Ратификация ===
=== Ратификация ===
Отначало се очаква, че всички страни ще ратифицират договора на ниво парламент, където той да мине безпроблемно, предвид подкрепата на всички управляващи правителства и одобрението на мнозинството от [[Европейски парламент|Европейския парламент]]. Първата държава, която изпробва подкрепата на обществото е [[Испания]], където на [[20 февруари]] [[2005]] договорът е подкрепен чрез [[референдум]] от близо 77% от гласувалите (42%). Изненадващо британският министър-председател [[Тони Блеър]] също обещава провеждането на референдум. До такъв обаче не стига, защото договорът е отхвърлен във Франция на 29 май<ref>[http://www.mediapool.bg/show/?storyid=105350 ''Франция отхвърли Европейската конституция'', Mediapool, 30. 05. 2005 г.]</ref> и в Холандия на 1 юни 2005 г.<ref>[http://bg.wikinews.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D1%82_2007#.D0.A5.D0.BE.D0.BB.D0.B0.D0.BD.D0.B4.D0.B8.D1.8F_.D0.BE.D1.82.D1.85.D0.B2.D1.8A.D1.80.D0.BB.D1.8F_.D0.95.D0.B2.D1.80.D0.BE.D0.BA.D0.BE.D0.BD.D1.81.D1.82.D0.B8.D1.82.D1.83.D1.86.D0.B8.D1.8F.D1.82.D0.B0 ''Холандия отхвърля Евроконституцията'', Wikinews, 02. 06. 2005 г.]</ref> Общо договорът е ратифициран от 18 страни-членки (включително от [[България]] и [[Румъния]], които по това време са кандидат-членки), отхвърлен е от 2, а 7 други са отложили процеса на ратифициране за неопределен период.
Отначало се очаква, че всички страни ще ратифицират договора на ниво парламент, където той да мине безпроблемно, предвид подкрепата на всички управляващи правителства и одобрението на мнозинството от [[Европейски парламент|Европейския парламент]]. Първата държава, която изпробва подкрепата на обществото е [[Испания]], където на [[20 февруари]] [[2005]] договорът е подкрепен чрез [[референдум]] от близо 77% от гласувалите (42%). Изненадващо британският министър-председател [[Тони Блеър]] също обещава провеждането на референдум. До такъв обаче не стига, защото договорът е отхвърлен във Франция на 29 май<ref>[http://www.mediapool.bg/show/?storyid=105350 ''Франция отхвърли Европейската конституция'', Mediapool, 30. 05. 2005 г.]</ref> и в Холандия на 1 юни 2005 г.<ref>[http://bg.wikinews.org/wiki/Март_2007#.D0.A5.D0.BE.D0.BB.D0.B0.D0.BD.D0.B4.D0.B8.D1.8F_.D0.BE.D1.82.D1.85.D0.B2.D1.8A.D1.80.D0.BB.D1.8F_.D0.95.D0.B2.D1.80.D0.BE.D0.BA.D0.BE.D0.BD.D1.81.D1.82.D0.B8.D1.82.D1.83.D1.86.D0.B8.D1.8F.D1.82.D0.B0 ''Холандия отхвърля Евроконституцията'', Wikinews, 02. 06. 2005 г.]</ref> Общо договорът е ратифициран от 18 страни-членки (включително от [[България]] и [[Румъния]], които по това време са кандидат-членки), отхвърлен е от 2, а 7 други са отложили процеса на ратифициране за неопределен период.


=== Дебат за бъдещето на конституцията ===
=== Дебат за бъдещето на конституцията ===
Провалът на договора във Франция и Холандия е сериозен удар за Европейския съюз, защото тези две страни са смятани за отдадени поддръжници на европейския проект. Впоследствие текстът на договора е пренаписан от [[Група Амато|Групата Амато]] (по името на бившия министър-председател на Италия Джулиано Амато), официално Активен комитет за европейска демокрация (ACED), група от високопоставени европейски политици.<ref>[http://www.eui.eu/RSCAS/Research/ACED/Index.shtml ACED - Action Committee for European Democracy]</ref> По време на немското председателство на Съюза e предложен нов договор - [[Договор от Лисабон]] - който да замени първоначалния проект за Конституция. <ref>[http://nellyo.wordpress.com/2007/06/24/reform-treaty/ ''Reform Treaty'', Нели Огнянова, 24. 06. 2007 г.]</ref>
Провалът на договора във Франция и Холандия е сериозен удар за Европейския съюз, защото тези две страни са смятани за отдадени поддръжници на европейския проект. Впоследствие текстът на договора е пренаписан от [[Група Амато|Групата Амато]] (по името на бившия министър-председател на Италия Джулиано Амато), официално Активен комитет за европейска демокрация (ACED), група от високопоставени европейски политици.<ref>[http://www.eui.eu/RSCAS/Research/ACED/Index.shtml ACED – Action Committee for European Democracy]</ref> По време на немското председателство на Съюза е предложен нов договор – [[Договор от Лисабон]] – който да замени първоначалния проект за Конституция. <ref>[http://nellyo.wordpress.com/2007/06/24/reform-treaty/ ''Reform Treaty'', Нели Огнянова, 24. 06. 2007 г.]</ref>


На 12 юни 2008 Лисабонският договор също е отхвърлен на референдум в [[Ирландия]].<ref>[http://evropa.dnevnik.bg/show/?storyid=513375 Ирландия отхвърля Лисабонския договор, иде голяма бъркотия в ЕС]</ref>
На 12 юни 2008 Лисабонският договор също е отхвърлен на референдум в [[Ирландия]].<ref>[http://evropa.dnevnik.bg/show/?storyid=513375 Ирландия отхвърля Лисабонския договор, иде голяма бъркотия в ЕС]</ref>

Версия от 05:56, 27 юли 2020

Различни версии на Европейската конституция

Конституцията за Европа, наричана неофициално Европейска конституция и официално Договор, установяващ Конституция за Европа (на английски: Treaty establishing a Constitution for Europe), е неуспешен договор, целящ създаването на конституция на Европейския съюз.

Той е подписан през 2004 г. от представители на всички държави-членки на Съюза, но е отхвърлен след два неуспешни референдума за неговото ратифициране във Франция и Нидерландия. Ако е била приета, Конституцията е щяла да влезе в сила на 1 ноември 2006 г.

История

Проектодоговор

Европейската конституция има за цел да кодифицира двата основни договора на Европейския съюз – Договора от Рим от 1957 г. и Договора от Маастрихт от 1992 г., изменени с Договора от Амстердам (1997) и Договора от Ница (2001). Смята се, че дебатът за бъдещето на Европа започва от реч на германския външен министър Йошка Фишер в Берлин през 2000 г.[1] Процесът започва след Декларацията от Лаакен, когато е създаден Европейският конвент с председател бившият френски президент Валери Жискар д'Естен, чиято цел е да създаде проект за конституция. Проектодоговорът е публикуван през юли 2003 г.[2] След дълги обсъждания и спорове около предложението за гласуване с квалифицирано мнозинство, финалният текст е одобрен през юни 2004 г. и подписан от представители на страните-членки на 29 октомври 2004 г.[3]

Ратификация

Отначало се очаква, че всички страни ще ратифицират договора на ниво парламент, където той да мине безпроблемно, предвид подкрепата на всички управляващи правителства и одобрението на мнозинството от Европейския парламент. Първата държава, която изпробва подкрепата на обществото е Испания, където на 20 февруари 2005 договорът е подкрепен чрез референдум от близо 77% от гласувалите (42%). Изненадващо британският министър-председател Тони Блеър също обещава провеждането на референдум. До такъв обаче не стига, защото договорът е отхвърлен във Франция на 29 май[4] и в Холандия на 1 юни 2005 г.[5] Общо договорът е ратифициран от 18 страни-членки (включително от България и Румъния, които по това време са кандидат-членки), отхвърлен е от 2, а 7 други са отложили процеса на ратифициране за неопределен период.

Дебат за бъдещето на конституцията

Провалът на договора във Франция и Холандия е сериозен удар за Европейския съюз, защото тези две страни са смятани за отдадени поддръжници на европейския проект. Впоследствие текстът на договора е пренаписан от Групата Амато (по името на бившия министър-председател на Италия Джулиано Амато), официално Активен комитет за европейска демокрация (ACED), група от високопоставени европейски политици.[6] По време на немското председателство на Съюза е предложен нов договор – Договор от Лисабон – който да замени първоначалния проект за Конституция. [7]

На 12 юни 2008 Лисабонският договор също е отхвърлен на референдум в Ирландия.[8]

Структура на Договора за Конституция

Договорът за Конституция на ЕС се състои от четири части с еднаква важност.[9] Той започва с Преамбюл с позоваване на историята и наследството на Европа и с решимостта ѝ да преодолее различията. Следват:

  • Част I, посветена на принципите, целите и институциите на реформирания Европейски съюз
  • Част II, състояща се от Европейската харта за основните права
  • Част III с разпоредби за управление на политиките и функционирането на Съюза. Описани са вътрешните и външните политики на Съюза, включително правилата на вътрешния пазар, икономическия и валутен съюз, установяването на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, общата външна политика и политиката на сигурност и функционирането на институциите.
  • Част IV съдържа общи и заключителни разпоредби, включително влизането в сила и процедурата за ревизиране на Конституцията, както и отмяната на предишните договори.

Към Конституцията са приложени определен брой протоколи, сред които Протокол за ролята на националните парламенти в Европейския съюз, Протокол за прилагането на принципа на субсидиарността и пропорционалността, Протокол за еврогрупата, Протокол за изменение на договора за ЕВРАТОМ, Протокол за преходните разпоредби, засягащи институциите и останалите органи на Съюза.

В добавка към Заключителния акт на Конституцията са приложени голям брой декларации.

Вижте също

Източници