Обстоятелствено пояснение: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 213.254.93.248 (б.), към версия на 84.252.32.234
м Плюс източник.
Ред 4: Ред 4:
Пояснява [[сказуемо]]то и принадлежи към неговата група. Изразява се с наречие, предлог + име или с име (съществително, прилагателно, числително, местоимение и други). Пояснява обстоятелсвата, при които протича действието. Обстоятелствените пояснения от мъжки род единствено число се членуват с кратък член: -а, -я.
Пояснява [[сказуемо]]то и принадлежи към неговата група. Изразява се с наречие, предлог + име или с име (съществително, прилагателно, числително, местоимение и други). Пояснява обстоятелсвата, при които протича действието. Обстоятелствените пояснения от мъжки род единствено число се членуват с кратък член: -а, -я.


Открива се с въпросите:<ref>{{cite book | title =Практическа българска граматика | last =Пашов | first =Петър | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year =1994 | edition =второ допълнено издание | publisher =Издателство „Просвета“ | location = | isbn =954-01-0339-8 | doi = | pages =312 }}</ref>
Открива се с въпросите:
* Как? – за начин
* Как? – за начин
* Къде? – за място
* Къде? – за място
Ред 28: Ред 28:


* '''За начин на събитието''' – пример: ''Действително'' (отношение на говорещия), концертът беше голям успех.
* '''За начин на събитието''' – пример: ''Действително'' (отношение на говорещия), концертът беше голям успех.

== Източници ==
<references />


[[Категория:Части на изречението]]
[[Категория:Части на изречението]]

Версия от 13:22, 28 юли 2020

Обстоятелственото пояснение е второстепенната част на изречението, която уточнява времето, мястото, причините, условията и целта на извършеното действие.

Пояснява сказуемото и принадлежи към неговата група. Изразява се с наречие, предлог + име или с име (съществително, прилагателно, числително, местоимение и други). Пояснява обстоятелсвата, при които протича действието. Обстоятелствените пояснения от мъжки род единствено число се членуват с кратък член: -а, -я.

Открива се с въпросите:[1]

  • Как? – за начин
  • Къде? – за място
  • Кога? – за време
  • Колко? – за количество и степен
  • Защо? – за причина

Прието е да се подчертава с 2 прави черти, пресечени oт две наклонени.

Видове обстоятелствени пояснения

Обстоятелствените пояснения са 10 вида, като 2 от тях се изразяват само от подчинени изречения.

  • За време – пример: През деня (кога?) аз бях много натоварен с работата си.
  • За място – пример: Цветето се огъна, полюшна се и с последен сякаш дъх струполи крехкото си телце върху земята (къде?).
  • За начин – пример: Поради така неимоверно жестокия студ и вече посинялото личице на Мири, Страхил обгърна с нежност (как?) премръзналото ѝ тяло и я стопли.
  • За количество и степен – пример: Детето играеше по два (колко) пъти на ден. Уча много(колко?-за степен).
  • За цел – пример: Добре се справи младеж, няма как да го отрека, но единствено защото си го направил веднъж, не значи че съм приключил с теб, трябва да стигнеш до върха (каква е целта?).
  • За условие – пример: Казвам ти сериозно, ако ти не ѝ кажеш (Какво е условието?), то аз ще го направя!
  • За причина – пример: Плаче от радост; Преуморяваш се от работа; Пее от щастие. (Каква е причината?)
  • За отстъпка – пример: Придвижваха се към целта макар и бавно.
  • За изключване (изразява се с подчинени обстоятелствени изречения) – пример: Ще рискува, вместо да се откаже.
  • За последица (изразява се с подчинени обстоятелствени изречения) – пример: Обясни проблема така, че го разбраха.

Освен тези обстоятелствени пояснения, които разкриват различни допълнителни страни от реализирането на събитието, представено от сказуемото, редица наречия – като: действително, вероятно, наистина, означават отношението на говорещия към изказването. В този случай можем да говорим за обстоятелствено пояснение за начин на събитието.

  • За начин на събитието – пример: Действително (отношение на говорещия), концертът беше голям успех.

Източници

  1. Пашов, Петър. Практическа българска граматика. второ допълнено издание. Издателство „Просвета“, 1994. ISBN 954-01-0339-8. с. 312.