Покрит мост (Ловеч): Разлика между версии

Покрит мост (Ловеч)
	Покрит мост (Ловеч)
	Мостът на архитект Христо Златев
Основни данни
Предназначение	пешеходен покрит мост
Пресича	река Осъм
Местоположение	Ловеч, България
Технически данни
Конструкция	непрекъсната греда
Материал	стоманобетон
Обща дължина	106 m
Брой отвори	3
История
Построен	1874 – 1876, 1926 – 1931, 1981 – 1982
Проектант	Колю Фичето (транспортен и пешеходен); арх. Стефан Олеков и инж. Цветков (транспортен и пешеходен); арх. Христо Златев и инж. А. Малеев (пешеходен)
Заменил	по-стар дървен мост
Експлоатация
Собственик	Община Ловеч
Карта
	Местоположение в България Координати: 43°07′56.63″ с. ш. 24°42′59.4″ и. д. / 43.1324° с. ш. 24.7165° и. д.
	Покрит мост (Ловеч) в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 15:59, 28 юли 2020

Покритият мост в Ловеч е покрит мост над река Осъм в Ловеч. Свързва новата част на града с Архитектурно-историческия резерват „Вароша“. Единственият по рода си на Балканския полуостров. В Европа съществуват множество подобни мостове – в Люцерн, Флоренция, Басано дел Грапа, Ерфурт, Бад-Зекинген, Страсбург, Бат и др. Покритият мост е официалният символ на Ловеч.

Покритият мост

Първото сведения за съществуването на покрит мост (транспортен и пешеходен) в Ловеч е на френския пътешественик Ами Буе от 1838 г.:

„Покрит и украсен с дюкянчета каменен мост“.

През 1871 г. Феликс Каниц при посещението си в град Ловеч записва:

„Мост...с прохладна сянка, която дава на минувачите и продавачите неговият надвиснал и клатещ се покрив“.

Местни документи и спомени показват, че тези мостове са отнесени от придошлата река. ^[1]

Мост на Колю Фичето

През 1874 – 1876 г. българският строител Никола Фичев (познат още като Уста Колю Фичето), построява прочутия покрит мост.^[2] В строежа се включват много жители на Ловеч. Мостът е проектиран като транспортен и пешеходен. Поръчката е на Османската държава. Просъществува половин столетие и е изграден на 5 каменни устоя с височина 4.50 м и ширина 3.50 м (от пясъчник от близкото с. Радювене), изцяло от дърво, без метални части, като при сглобките са използвани дървени клинове. Дължината му е 84 м, височина 7 м, ширината 10 м (от които 5 м. пътно платно) и 6 отвора.^[3] Горните части на каменните устои са украсени с патриотични скулптурни изображения на лъв, двуглав орел, женски торс, бича на поробителя и др. По идея на ловчанските занаятчии е изграден като покрит мост. Във вътрешността, от двете страни на улицата, са устроени 64 малки дюкянчета с размери 2.50/2,50 м. Мостът се осветява от газови фенери.

На 3 август 1925 г. мостът изгаря почти до основи.

Мост на архитект Стефан Олеков

На мястото на изгорелия мост през 1926 – 1931 г. е изграден нов железобетонен покрит мост по проект на архитект Стефан Олеков и инженер Цветков. Мостът е проектиран като транспортен и пешеходен. Разполага с два стълба, два устоя, 3 отвора и 40 дюкянчета. Между тях минава транспортен път с ширина 4.25 м, два тротоара по 0.80 м и две тераси с парапети за наблюдение. Покривът е от армирано стъкло и осигурява естествено осветление.

Мост на архитект Христо Златев

През 1981 – 1982 г., по проект на архитект Христо Златев и инженер А. Малеев, железобетонният мост е реконструиран като придобива днешния си вид – реплика, която напомня оригинала на Кольо Фичето (пешеходен)^[4]. Строежът се извършва от бригадата на Иван Куцаров. Автомобилният път е заменен с пешеходна алея, около която са разположени 3 работилници, 9 магазинчета и две сладкарници^[5]. Целият мост е топлоизолиран и е с изградено електроподово отопление. Всеки магазин е със собствен електромер. Днешната дължина на моста е 106 метра. Той е основна атракция за гостите на Ловеч, а магазинчетата в него предлагат всевъзможни сувенири, свързани с Ловеч и региона. Осветен е по Програма „Красива България“.

Вижте също

Покрит мост

Източници

↑ Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Л., 2007, с. 3 – 4
↑ Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Л., 2007, С. 5
↑ Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Л., 2007, с. 8 – 9
↑ Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Л., 2007, с. 43
↑ Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Л, 2007, с. 44

Литература

Енциклопедия България в 7 тома, т.3 (И-Л), БАН, Българска енциклопедия, Издателство на Българската академия на науките, София, 1982 г., Ловешки покрит мост
Енциклопедия на изобразителните изкуства България в 3 тома, т. 2 (М-Р). Институт за изкуствознание на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1987, Покритият мост в Ловеч, с. 406
Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, РИМ-Ловеч, Л., 2007
Еврев П., Отново за Покрития мост в Ловеч. в. „Народна култура“, бр. 32/7 август 1981

[1] Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Л., 2007, с. 3 – 4

[2] Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Л., 2007, С. 5

[3] Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Л., 2007, с. 8 – 9

[4] Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Л., 2007, с. 43

[5] Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Л, 2007, с. 44

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

@@ Ред 66: / Ред 66: @@
 * Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, РИМ-Ловеч, Л., 2007
 * [[Петко Еврев|Еврев П.]], Отново за Покрития мост в Ловеч. в. „Народна култура“, бр. 32/7 август 1981
+{{Портал|Транспорт|България}}
 [[Категория:Покрити мостове|Ловеч]]