Кунинкперт: Разлика между версии
м overlinking |
Редакция без резюме |
||
Ред 23: | Ред 23: | ||
}} |
}} |
||
'''Кунинкперт''' (''Cunincpert''; † [[700]], погребан в църквата „Св. Салваторе“ в [[Павия]]) е |
'''Кунинкперт''' (''Cunincpert''; † [[700]], погребан в църквата „Св. Салваторе“ в [[Павия]]) е [[крал]] на [[лангобарди]]те от [[688]] до 700 г. |
||
Кунинкперт е от [[Бавария|баварската]] династия [[Агилолфинги]]. |
Кунинкперт е от [[Бавария|баварската]] династия [[Агилолфинги]]. Той е син и наследник на Роделинда и на крал [[Перктарит]], който още през [[679]] или [[680]] г. го провъзгласява за съ[[регент]] в [[Милано]] и за съкрал. |
||
След смъртта на Перктарит [[узурпатор]]ът [[херцог]] Алахис от [[Тренто]] |
След смъртта на Перктарит [[узурпатор]]ът [[херцог]] Алахис от [[Тренто]] вдига въстание срещу него, преди всичко в областта на [[херцогство Фриули]] през 679 г. Въстаниците в началото имат успех и превземат [[Павия]]. Кунинкперт бяга на остров Комавина в езерото [[Лаго ди Комо|Комо]]. През [[688]] г. той ги побеждава в кървава [[битка при Коронате]] на река [[Ада (река)|Ада]]. |
||
След това се стреми да сложи край на |
След това се стреми да сложи край на [[Трикапитолинска схизма|Трикапитолинската схизма]], от десетилетия разклащаща италианската [[църква]]. През [[698]] г. на Помирителния синод в Павия той обединява италианските епископи по въпросите на [[Христология]]та. |
||
Кунинкперт |
Кунинкперт се жени през 688 г. за англосансконката ''Хермелинда'', от която има син, Лиутперт. Има връзка и с русокосата ''Теодота'' от много благороднически римски род. |
||
[[Лиутперт]] става негов наследник през [[700]] г. и понеже е малолетен, баща му определя [[Анспранд]] за негов [[регент]]. |
[[Лиутперт]] става негов наследник през [[700]] г. и понеже е малолетен, баща му определя [[Анспранд]] за негов [[регент]]. |
||
Понеже други Агилолфингери-претенденти се надигат, се стига до многогодишна гражданска война. |
Понеже и други Агилолфингери-претенденти се надигат за властта, се стига до многогодишна гражданска война. |
||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 10:18, 30 юли 2020
Кунинкперт | |
крал на лангобардите | |
Управление | 688 – 700 |
---|---|
Наследил | Перктарит |
Наследник | Алахис |
Лични данни | |
Роден | около 660 г.
|
Починал | 700 г.
|
Погребан в | църквата „Св. Салваторе“ (Павия) |
Семейство | |
Династия | Агилолфинги |
Баща | Перктарит |
Майка | Роделинда |
Брак | Хермелинда |
Потомци | Лиутперт |
Кунинкперт в Общомедия |
Кунинкперт (Cunincpert; † 700, погребан в църквата „Св. Салваторе“ в Павия) е крал на лангобардите от 688 до 700 г.
Кунинкперт е от баварската династия Агилолфинги. Той е син и наследник на Роделинда и на крал Перктарит, който още през 679 или 680 г. го провъзгласява за сърегент в Милано и за съкрал.
След смъртта на Перктарит узурпаторът херцог Алахис от Тренто вдига въстание срещу него, преди всичко в областта на херцогство Фриули през 679 г. Въстаниците в началото имат успех и превземат Павия. Кунинкперт бяга на остров Комавина в езерото Комо. През 688 г. той ги побеждава в кървава битка при Коронате на река Ада.
След това се стреми да сложи край на Трикапитолинската схизма, от десетилетия разклащаща италианската църква. През 698 г. на Помирителния синод в Павия той обединява италианските епископи по въпросите на Христологията.
Кунинкперт се жени през 688 г. за англосансконката Хермелинда, от която има син, Лиутперт. Има връзка и с русокосата Теодота от много благороднически римски род.
Лиутперт става негов наследник през 700 г. и понеже е малолетен, баща му определя Анспранд за негов регент.
Понеже и други Агилолфингери-претенденти се надигат за властта, се стига до многогодишна гражданска война.
Източници
- Павел Дякон, Historia Langobardorum, hrsg. Ludwig Bethmann und Georg Waitz, in: Monumenta Germaniae Historica, Scriptores rerum Langobardicarum et Italicarum saec. VI–IX, Hahn, Hannover 1878
- Wilfried Menghin: Die Langobarden. Theiss-Verlag, Stuttgart 1985, ISBN 978-3806203646.
- Walter Pohl, Peter Erhard (Hrsg.): Die Langobarden Herrschaft und Identität. Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, Wien 2005, ISBN 978-3-7001-3400-8.
- Jörg Jarnut: Geschichte der Langobarden, Stuttgart 1982. ISBN 3-17-007515-2.
- Sergio Rovagnati, I Longobardi, Milano, Xenia, 2003. ISBN 88-7273-484-3
|