Потребител беседа:Dido3

Добре дошъл/дошла

Здравей и добре дошъл/дошла в Уикипедия, свободната енциклопедия!

Това е твоята лична беседа, където останалите уикипедианци ще могат да ти оставят бележки.

Не се колебай да прегледаш помощните страници за редактирането, както и наръчника на уикипедианеца. Можеш също да прелистиш често задаваните въпроси или няколкото препоръки и да изпробваш как работи системата в пясъчника. Винаги можеш да разбереш какво се случва в момента чрез страницата Последни промени. Ако имаш въпроси, можеш да ги зададеш на страницата за разговори.

В Портала за общността има много допълнителни страници и ресурси, полезни за сътрудниците.

Поздрави, Илиян 10:03, 8 ноември 2006 (UTC)

Поздравления

Браво за статията. За това растение, дори в английската уикипедия, която има повече почти милион и половина статии, няма нищо. Поздрави! --Darsie 09:00, 10 ноември 2006 (UTC)

Молба

Видях, че си променил статията за Бъндеришките езера, като си направил галерия под текста, включително със снимките, които аз поставих. Моля те, не го прави повече, защото Не изглежда добре всички снимки да са под текста. Ако искаш да добавиш твои снимки, това много ме радва, но ги добави под статията, без да я променяш. Предварителни благодарности!

Авариумни риби

Здравей! Забелязах, че имаш известни познания в областта на акваристиката. Не съм голям специалист в тази област, но пък се занимавам със стопански видове риба. Ако можеш понапиши някоя друга статия за аквариумни рибки и ако мога да бъда полезен с нещо, ще помогна. Можеш да ми пишеш в моята Беседа. Успех в начинанието!!!(Vetira 21:02, 11 февруари 2008 (UTC))

За връзка

Пише ти авторът на статията за Пирин и повечето от по-малките статии за отделните обекти. Виждам, че проявяваш интерес към предмета и че правиш доста, за да се развива текста. Бих искал да обсъждаме възможните промени във всички статии за Пирин, за да се постигне в крайна сметка най-доброто. Моят e-mail e Lotroo@abv.bg.

Демир капия (Беласица)

Здравей Дидо,

Можеби си погледнал моята нова статия Демир капия (Беласица). Ако имаш забележки или допълнения, оправяй ги смело. Тъй като знам, че обикаляш по тези места, бих те помолил ако имаш снимка от Демир капия да я сложиш. Много се чудих дали Демир капия е седловина или проход, тъй като в повечето източници е посочена като проход. Всъщност двата термина отчасти се препокриват. Какво е твоето мнение по въпроса? С поздрав:Кочев 08:51, 12 декември 2008 (UTC)

И двете е разбира се. Седловина е защото се намира между две съседни връшни повишения. Проход е - защото откъм гръцка страна това е може би единственото място с по-полегати южни склонове - към селата Долни и Горни Порои... На километри в западна и източна посока от Демиркапия склоновете са отвесни и практически непроходими. Иначе мястото е интересно - представлява цепнатина в билото, широкса само около метър. Снимка ще ти намеря, както и координати на мястото. Има останки - зидовете на стара митница там все още - като факт можеш да го споменеш ...

Багодаря ти за ценната информация. За останките от зидове знам, защото съм бил там няколко пъти. Всъщност това са останките от граничен пост №1. В съседство също има зидове, които са от Първата световна война. Разчитам да помогнеш за обогатяването на статията!--Кочев 14:16, 12 декември 2008 (UTC)

Чуриловски манастир

Здравей Дидо и за много години,

Знам, че имаш хубави снимки от Огражден и Чуриловския манастир. Моля те, ако ти е възможно качи някой кадър на статията Чуриловски манастир. Мисля, че има потенциал да стане добра статия, макар за сега да е бедничка. Ако от нещо имаш нужда от мен, обаждай се! С поздрав:--Кочев 15:22, 3 януари 2009 (UTC)

Здрасти Кочев, за много години. От Огражден имам съвсем малко кадри. На манастира имам практически същия кадър като този в статията, сниман е от пътя. До самия манастир не ходих. Тази година може би пак ще отскоча нататък и ще пощракам повече... Поздрави, --Dido3 16:24, 3 януари 2009 (UTC)

Добре, благодаря ти. Разчитам на съдействие. Иначе снимката от Планинарски форум не е лоша. --Кочев 07:03, 4 януари 2009 (UTC)

Преди месец-два обиколих по манастира и нащраках малко снимки на стенописите. Ако е удачно да се качат такива - вече имам под ръка. Поздрави --Dido3 09:57, 2 март 2010 (UTC)

Връх Лозен

Здравей Дидо,

Погледна ли новата статия Лозен (връх). Ако ти е възможно, качи някоя подходяща снимка на върха. Знам, че имаш хубави снимки от Беласица и други планини. Ако откриеш пропуски или неточности редактирай свободно. С поздрав:--Кочев 13:41, 5 юни 2009 (UTC)

Здрасти Кочев, ето една снимка на в. Лозен, направена е от Калабак (Радомир). Нямам по-добра за съжаление. Ще имам предвид да го щракна по-добре като ходя пак нататък. Върхът е при масивът в средата, леко вдясно, със заснежен северен склон. Поздрави --Dido3 15:44, 8 юни 2009 (UTC)

Благодаря за снимката! Добра е, но ще преценя дали да я използвам, тъй като върхът се губи. Ако не е проблем, качи координатите на Лозен, че незнам от къде да ги сваля.--Кочев 11:07, 9 юни 2009 (UTC)

Върхът е със специфично разположение по билото и ме съмнява, че може да бъде заснет добре. Евентуално от района на котата, маркирана като Карталкая (пир. 19), но не е сигурно. Мога да ти дам координати, свалени от топокартата. Вероятната грешка е около 50 м - Шаблон:Coor dms. На същата карта пирамида 11 е дадена встрани от триангулачната точка на върха (т.е. върхът е на около 150 м северозападно от пирамида 11).

Мерси за изчерпателната информация. Ще сложа тези координати, пък ако се наложи ще ги коригираме в движение. Явно скоро трябва да проверим нещата на терена! Поздрави--Кочев 19:53, 9 юни 2009 (UTC)

Здравей Дидо, Гледам си качил снимка на връх Лозен. Винаги съм се питал, кое всъщност е Лозен? Левия скалист масив, приличащ на пресечен конус или десният? От някои местни съм чувал приказки Голям Лозен и Малък Лозен, но това са несериозни неща. Поздрави!--Кочев 09:12, 2 март 2010 (UTC)

Здрасти, трябва да е левия (източния), този със скалистия откос от изток. Според топокартите е малко по-нисък от западния. За топонимията не е много ясна работата. По билото има именувани върхове, които местните не ги знаят. Примерно "Пунктова скала" - чуката с гранична пирамида 27 западно от в. Конгур. Предполагам, че са имена от времето на войната. Поздрави, --Dido3 09:55, 2 март 2010 (UTC)

И аз си мисля, че е източният (кота 1897,6), но в картата на БТС например е дадено, че западният (безименения) е висок 1914 м.? Подобни цифри съм виждал и в някои гръцки карти. Това обаче е някаква грешка, защото във военните карти, които са по-точни, същата кота (пирамида 10) е отбелязана 1800,7 м. Относно Пунктова скала си прав - малко хора я знаят, а е по висока кота от Конгур. Името обаче не е точно предадено в картите. Чувал съм от бивш граничен офицер, че оригиналното име на върха е Пункова скала, производно от личното име Пунко, т.е. Паунко. Дидо, ако искаш изпрати ми някакъв твой мейл за да установим по-тесни контакти, понеже всички тези теми ме интересуват и мен, а имам много въпроси към теб. Моят мейл е:k.kotchev@abv.bg С поздрав:--Кочев 12:07, 2 март 2010 (UTC)

Пратих ти мейл. Западната кота е по-високата от двете - 1900.7, вижда се добре в картата 1:25000. Вероятно целия масив се нарича Лозен, както повечето подобни върхове с няколко коти - Кутело, Баюва дупка в Пирин и т.н.

Да това е най-вероятното обяснение. Все пак ме смущава факта, че името "Лозен" стои при по-ниската, а не при по-високата кота, както е логично. Странна работа...--Кочев 19:19, 2 март 2010 (UTC)

А, това с името не е прецедент. Военните слагат името при триангулачната и нивелачната точка. Най-често двете съвпадат, но въобще не е задължително да са на най-високото място на върха. Слагат я на най-обгледното. Примерно на Кадийца във Влахина е точно така - точката е на по-ниската, но по-добре видимата от двете коти (дели ги отстояние 150 метра). --Dido3 20:56, 2 март 2010 (UTC)

Снимки от Пирин

Здравейте!

В предпоследната ви редакция на статията за Пирин, видях че сте премахнали двете снимки на езера, които аз съм качил. Относно Попово езеро действително най-вероятно сте прав - след като прегледах по-внимателно картата, това на снимката е трябва да е едно от по-малките езера, точно под Поповото ез. В същата редакция, обаче сте премахнали и Голямо Валявишко езеро, за което смятам че не бъркам. В следващата си редакция, обаче сте нанесли корекции по текста, но пък сте върнали снимките ми, които преди това сте махнали. Сега ще махна само снимката на Попово ез., а ще оставя Голямото Валявишко езеро - мисля, че така не би трябвало да има проблем.

Поздрави! -- s-kay 19:55, 26 август 2009 (UTC)

Здрасти, действително премахнах снимката, понеже това е най-горното от групата на Рибните езера, а не Поповото езеро. Впоследствие видях, че връщайки редакцията, съм махнал и втората снимка - очевидна грешка. Следващата редакция на темата ми е била след като съм гледал историята на статията, т.е. редакцията ми е правена неволно върху версия, по-стара с една от актуалната. Оттам е връщането на двете снимки. Все пак радвам се, че си забелязал грешката и си оправил нещата по най-добрия начин. Поздрави, --Dido3 20:06, 26 август 2009 (UTC)

Нидже

Случайно да си ходил на Нидже (Ворас)? Тука има една снимка готина, която може да се използва, защото е свободна на Каймакчалан, Сокол и Рамно бор, но не се знае кой кой е. --Мико 12:33, 6 септември 2009 (UTC)

Здрасти Мико. Не съм ходил. Все пак - според мен снимката е правена от в. Сокол, при азимут от порядъка на 210 градуса. Каймакчалан се пада далеч вляво. Там се вижда едно полегнало ребро, което е или Каймачалан, или котата непосредствено на североизток от него. Поздрави, --Dido3 17:02, 6 септември 2009 (UTC)

Благодарим са бързия и съдържателен отговор.--Мико 18:18, 6 септември 2009 (UTC)

Мнение за шаблон

Дидо, моля те погледни Шаблон беседа:Планини в България и си дай мнението. Според мен трябва да се обнови. С поздрав!--Кочев 15:57, 24 септември 2009 (UTC)

Дженгал

Здравей Дидо. Ще видиш ли тази беседа? Поздрави. -- Vekov 14:37, 10 март 2010 (UTC)

Здрасти Веков! Случаят не е тривиален, изчаках да излязат още малко факти по въпроса и мисля вече имам становище. Поздрави, --Dido3 19:50, 11 март 2010 (UTC)

Видях мнението ти и явно статията си е за преместване, тъй като доводите и на двама ви са основателни. Поздрави. -- Vekov 19:55, 11 март 2010 (UTC)

Алиботуш-снимка

Дидо погледни тази снимка от гръцкия проект Файл:Όρβηλος.jpg. Това в дясно, кое село е според теб?--Кочев 21:33, 1 юни 2010 (UTC)

Здрасти, предполагам, че е Куманич (Дасото) в полите на Стъргач. Снимано е вероятно пак от склоновете на Стъргач посока Зърнево, или от склоновете на Боздаг над Зърнево (по-малко вероятно). Поздрави, --Dido3 06:23, 2 юни 2010 (UTC)

Крушевската котловина е, съдейки по Файл:Alibotush Krushevo IMG 7919.jpg. А това дали е Плевня Файл:Φαλακρό.jpg в подножието на Боздаг, снимано от Драма?--Мико 06:48, 2 юни 2010 (UTC)

Не е Крушовската - от Крушово до планината няма никакви по-ниски ниски хребети със село пред тях. Освен това не пасва релефа - обърни внимание на възвишението вляво - това е хребета Мура, който излиза от Гоцев връх на юг. Също така се вижда и билото при Цари връх. Последният не се вижда от Крушово. Селото на втората снимка с Боздаг е Височани (Ксиропотамо). Плевня (Петруса) е малко по-западно. Поздрави, --Dido3 10:49, 2 юни 2010 (UTC)

Хаха - отлично браво. Благодаря.--Мико 11:05, 2 юни 2010 (UTC)

И аз много благодаря за изчерпателния отговор!--Кочев 17:30, 2 юни 2010 (UTC)

Връх Голак

Дидо, погледни моля те статията Голак (Огражден) и ако можеш постави географските координати. Ако нещо не ти хареса, редактирай го. Пък ако имаш и подходяща снимка, няма да е зле. Жив и здрав!--Кочев 12:57, 21 юли 2010 (UTC)

Ами Кочев, аз съм твърдо на мнението, че Голак и Билска чука е един връх. Местните определено не правят разлика между тях, сочат ги като едно, а и отдалеч куполът с двете привръшия се възприема като едно цяло. За справка погледни статията за Билска чука и снимката в нея. Имам още една забележка - ударението е ГолАк. Поздрави, --Dido3 16:19, 21 юли 2010 (UTC)

Уважавам мнението ти, но за мен въпросът е спорен. За справка припомни си дискусията по този въпрос Потребител беседа:Кочев/ 01.2009 - 12.2009 (8.Относно Билска чука в Огражден). Наистина за местните жители върхът е един, но има източници, които разграничават двата върха. Все пак двете коти са на достатъчно разстояние една от друга. По въпроса за ударението съм напълно съгласен. Преписал съм го машинално от "Пирински край" и веднага го оправям.--17:55, 21 юли 2010 (UTC)*

ОК, наистина трябва да се огледат източниците. Моите са както следва - гледната точка на местното население, топoграфски карти - една военна 1:50000 и една за граждански цели 1:25 000, книгата на Васил Николов и Марина Йорданова "Планините в България". --Dido3 21:44, 22 юли 2010 (UTC)

Още източници - "Огражден" Кирил Назъров - Голак 1639 метра ; Статистически годишник на народна република България (1959) - Билска чука 1639 метра ; Статистически годишник на народна република България (1971, 1972) - Билска чука (Голак) 1642 метра ; Статистически справочник (2007) - Билска чука 1643 метра ; Енциклопедия България, т.4, 1984, изд. на БАН (чл. на гл. редакция Живко Гълъбов) "На бълг. територия най-високият и връх е Голак (1639 м)", + карта на Огражден с Голак Поздрави, --Dido3 10:13, 25 юли 2010 (UTC)

Мусала

Нещо по този въпрос знаеш ли? — Лъчезар • Б/П 13:02, 4 септември 2010 (UTC)

Не съм срещал никакви подобни твърдения из книгите за Рила. Имаше предложения за "преименуване" на върха от Мусала в Тангра и може би оттам иде това недоразумение. Поздрави, --Dido3 20:51, 6 септември 2010 (UTC)

От уики срещата

Здравей, би ли ми изпратил информацията, за която си говорихме на меила - podporuchik(@)gmail.com, а аз ще се постарая да събера материали, които да са ти от полза за бежанските вълни от и към Македония. Поздрав! --Подпоручикъ 11:03, 24 декември 2010 (UTC)

Извинявай

Извинявай, ама се бях отплеснала и случайно кликнак на отмяна за твоя редакция :) --Nadina 20:39, 9 януари 2011 (UTC)

Координати на Кожух

Дидо, нанесох /всъщност копирах/ координатите на възвишението Кожух, но виждам, че не са съвсем точни и бягат малко на запад. Можеш ли да коригираш, че аз не знам как става? Поздрави!--Кочев 13:25, 9 февруари 2011 (UTC)

Готови са Кочев! Поздрави, --Dido3 10:40, 10 февруари 2011 (UTC)

Благодаря ти!--Кочев 11:45, 10 февруари 2011 (UTC)

Лехово?

Дидо, като познавач на местността на терен, погледни моля те Беседа:Лехово (Валовищко) и си дай мнението. Благодаря предварително!--Кочев 19:50, 14 юни 2011 (UTC)

Дебело бърдо

Дидо, моля те, когато можеш постави географските координати на връх Дебело бърдо и ако имаш качи някоя подходяща снимка. Благодаря ти предварително!--Кочев 05:20, 21 юли 2011 (UTC)

Чанакгьолски и Урдини езера

Благодарности към --Dido3!

При посещение на място преди няколко дни се уверих, че си прав! Езерото, което погрешно бях определил като Горен Чанак (Чистотата) се оказа Рибното езеро от групата на Урините езера. Следват промени от моя страна в тези страници с нови снимки и текст. Не знам дали е прието, но предлагам колегата за награждаване! Glagoli 14:40, 25 август 2011 (UTC)

Снимки

Абе тия снимки [1] - що не ги качиш в Комънс? И Калапот и Елеското поле двете стават прекрасни илюстрации. Че и Щудер вече има, освен Елес, Капалот, Зърнево.--Мико 17:56, 22 ноември 2011 (UTC)

Здрасти, успях да кача малко снимки, погледни http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Maarata_IMG_0178.jpg http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Panega_IMG_0174.jpg http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Studer_IMG_2303.jpg http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Studer_IMG_0062.jpg http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Elesko_pole_IMG_0084.jpg http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Elesko_pole_IMG_0062.jpg http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Nikisiani_IMG_3246.jpg Поздрави, --Dido3 (беседа) 20:14, 15 април 2012 (UTC)

Снимките са екстра, като можеш качи още!--Кочев (беседа) 08:26, 19 април 2012 (UTC)

Огражденският Муратов връх

Дидо, прегледай статията Муратов връх и ако можеш постави географските координати на върха. Ако нещо не ти хареса или има да се добави - редактирай смело.--Кочев (беседа) 11:32, 27 април 2013 (UTC)

Готов е Кочев, извинявай за закъснението, --Dido3 (беседа) 18:17, 19 септември 2013 (UTC)

Благодаря! Като си ги подхванал, що не качиш координатите на Коцов гроб, Момин връх и Пункова скала. Виж и ако имаш и някоя подходяща снимка от Коцов гроб.--Кочев (беседа) 05:32, 20 септември 2013 (UTC)

Рай (хижа)

Бяха записани ВСИЧКИ ПУБЛИКУВАНИ телефонни номера на частни превозвачи за улеснение на интересуващите се туристи, а не като реклама САМО НА НЯКОИ ОТ ТЯХ. Но щом толкова Ви притесняват, махнах ги - само е указано, че има и организиран превоз без посочване на имена и телефони. Така не е реклама.
Снимката е удачно да бъде във формат 880 точки, за да заеме цялата ширина на страницата и да се разположи текстът симетрично.
Поздрави.Mihail Al. Mihaylov (беседа) 21:00, 5 септември 2015 (UTC)

Здравей, можеш да прегледаш някои правила относно съдържанието на статиите тук: Уикипедия:Енциклопедичност и общи препоръки тук: Уикипедия:Какво не е Уикипедия. Публикуването на лични телефонни номера, адреси трябва да се избягва. Все пак някакви такива могат да бъдат посочени в секцията Външни препратки в края на статията. Собствени впечатления за описвания обект и друга субективна информация по възможност трябва да се избягва. Относно туристически обекти - трудност на маршрути, описания от първо лице, впечатления от първо лице и т. н. са пример за неенцкиклопедичност. Съгласете се - местата за паркиране, мястото за изстудяване на напитки и временните хрумвания на хижарите може би имат място в един пътепис за туристически поход, но не и в енциклопедия. Поздрави, --Dido3 (беседа) 06:08, 6 септември 2015 (UTC)

ЗдравейТЕ! Благодаря за препратките. Така текстът е без "собствени впечатления за описвания обект и друга субективна информация". Но условията, които се предлагат в хижата, са обективно описани и не трябва да се изпускат някои от тях:
"... лавка, където има готвена храна и напитки. Няма хладилник и бутилките с напитки могат се изстудят на чешмата. Пред хижата няма сянка.
Практика на работа в хижата е да се записват желаещите за нощувка.
РЕЗЕРВАЦИИТЕ НЕ СА СИГУРНИ, АКО НЯМА ПОТВЪРЖДЕНИЕ, ЧЕ СА ЗАПИСАНИ В ТЕТРАДКА.
Ако времето е сухо, условията за собствени палатки са добри – като резервен вариант при липса на места. Често в предпразничните и празнични дни персоналът не осигурява след 22 ч. тишина за нощуващите и допуска нарушението ѝ от шумни компании."
Няма "описания от първо лице, впечатления от първо лице и др. примери за неенцкиклопедичност".
Поздрави.Mihail Al. Mihaylov (беседа) 21:52, 6 септември 2015 (UTC)

Пинд

Разбирам, че си ангажиран към статията и въобще към темата. Прегледай я за корекции. Доколкото успях да събера данни и сведения, то те в голямата си част са лингва франка, т.е. англоезични, а не гръкоезични. Ясно защо! 89.215.139.91 13:28, 16 януари 2017 (UTC)

Здрасти, следя корекциите. Не знам само дали са единствено от тебе, защото редактираш без потребителско име и системата отчита корекции от множество ip-адреси. За прегледност е по-добре промените да стават от явен автор. Относно статията - препоръчвам ти да дадеш източници за някои от споменатите факти. Ще ги маркирам директно в текста. Също така струва ми се, че секциите искат преформатиране - стига да се намери по-приемлива структура от настоящата. Поздрави, --Dido3 (беседа) 22:44, 16 януари 2017 (UTC)

Добавих маркерите за източници. След повторния оглед се появиха следните забележки (предполагам не-последни): 1. Статията има нужда от прецизно форматиране на орографското описание - части - север-юг, съставни планини и върхове. В момента всичко е пръснато из секциите. 2. Да се въведат секции за Хидрология, Селища, Туризъм, Климат, като съответните пасажи се отрежат и преместят (подходящ темплейт за секциите ми се струва https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BB%D0%B0 ). 2. Да се внимава, разбирай преформатират пасажите с понятията север/юг - най-южно разположената планина на северната и по-висока планинска верига, северната планина, южната планина и т.н. 3. Да се осмислят и преформатират пасажите, в които се споменава Аграфа. Аграфа е планински район и историческа област и не може да се споменава в контекста на планина. Поздрави, --Dido3 (беседа) 23:11, 16 януари 2017 (UTC)

Каквото е възможно, съм пооправил откъм източници. За името на планината (и въобще за топонимията в планината) нещата са по-сложни. Затова копнах англоезичния текст в беседата. За Рила статията "бъка" от източници, докато за "планината на мечките" - НЕ! Така че, това отива на по-късен етап. Доколкото съм запознат, гръцкоезичната литература по темата е рехава. И е обяснимо, защо е така.

Аграфа е точно южен Пинд. Няма друго. Това че е исторически район не я прави не-част от планината. В противен случай обхвата на планината е онова което в статията е Северен Пинд, т.е. по-височката - на север. Гледам си снимал от Катафиди. В къщи ми е под ръка една много ценна и стара книга "България и нейните съседи, географска христоматия." 1921 г. Снимката вътре е чернобяла с почти същия поглед от върха. Много интересно. 89.215.136.121 23:02, 17 януари 2017 (UTC)

От дядо помня възклицанието му за Албански планини. Алба, значи бял, т.е. сняг, което предполага по-високи и над 2000 m. Служил по арнаутско по време на ВСВ. Да, обаче трудно се намира литература. Трябва да е нещо специализирано от Тирана. Няма друго. Според мен, Албанските планини са целия масив от Черна гора с Проклетия - на юг до Превеза и Воница с Акарнанските планини. Не съм чул за Гръцки планини. С поздрав. 89.215.136.121 23:32, 17 януари 2017 (UTC)

Това е добре с новата структура на статията за Пинд. Но за мен възникват два въпроса, при това съществени по темата:

1. Логически Северен Пинд е целия масив от Чумерка на север, според географската северна ширина. Условното деление го заключавам от следната информация в книгата на Люба Ризова - "България и нейните съседи", стр. 333 – ПИНДЪ-ПЛАНИНА. географска христоматия, 1921. В книгата пише, че Южен Пинд е чувствително по-нисък от Северен Пинд;

2. Все повече се убеждавам, че коректния топоним на цялата планина не е Пинд, а Мецово или Мечово или нещо производно. Пинд е топоним от времето на Класическа Гърция с който може би е означавана цялата планинската верига на Континентална Гърция - на северозапад от Парнас. Иначе е ясно за къде се е отнасял топонима, т.е. още в началото на известната смяна на топоними в Гърция - от първостепенно значение за гръцката външна политика и териториална експанзия /насочена основно на континента към Тесалия и Епир/ е било преименуването на планината в цялост, и най-вече на заглавието ѝ. Българска етимология на целия този планински масив е била абсолютно недопустима и неприемлива! Ако можеш да изровиш нещо по мечата тема, ще е чудесно. Тук съм се смял на глас на тази случка.

ps. Вече почвам да вдявам защо и планините в Централна Гърция имат негръцки топоними /и до днес/, като Вардуша. 89.215.131.151 16:10, 18 февруари 2017 (UTC)

Намери се доказателство, че днешния /а не древния/ гръцки Пинд е българското Мецово - карта от 1804 г. на суперавторитетния за времето си английски картограф и издател Aaron Arrowsmith. На картата е отбелязана планината на английски като Mount Metzovo, а твоя южен Пинд /Чумерка/ е с изключително странната транслитерация на английски - Jumerka. Даже Аграфа си я има, макар и не на точното ѝ място. Това са действително основните топоними. При това съвсем коректно върху тях фигурира главното RUMELIA.

С поздрав. 89.215.131.164 21:55, 22 февруари 2017 (UTC)

Дай да я видим тая карта. Гръцките на Ероусмит, на които попаднах, са по-скоро административни скици и доста по-малко географски карти.

Относно името Мецово. Силно ти препоръчвам да изтриеш ономастичната връзка на Мецово с българския език. Най-напред - старобългарското е медьвед - не мечка. Меч пък е от старогермански или турски произход. Власите обаче ползват Мицо за Димитър (Мицо-во). Гърците от друга страна търсят връзка с μέσε/μέσον - 'мезо' - среден, което точно описва пространственото положение на селището в континента и като най-висока част на ключовия преход от Македония към Епир. За справка - погледни http://www.520greeks.com/articles/metsovo/ и този ценен труд - http://www.karyes.gr/newsfeed/files/%CE%A4%CE%9F%CE%A0%CE%A9%CE%9D%CE%A5%CE%9C%CE%99%CE%91%20%CE%9F%CE%92%CE%91,%20%CE%9F%CE%92%CE%9F,%20%CE%99%CE%A3%CE%A4%CE%91,%20%CE%99%CE%A4%CE%A3%CE%91.pdf

Мисля особено важно е да се спомене следното: Тия дни паралелно на тукашното изследване започнах да събирам потенциално нашенски имена в съвременен Пинд от налични карти (покриват цялата верига). Уверено мога кажа - базирано на топонимията, планината е влашка. От тях простанствено разпределени за случаен периметър 80% са влашки, 19%-гръцки. Останките от българска топонимия са много малко - примерно нещо като 0.1-1%. Можеш да ги намериш основно в наименования на планински масиви (отделни планини), селища и тук-там нарядко, хидроними. Затова смятам, че залитането в посока 'веригата на Пинд е българска' ще доведе до силно изкривяване на реалността. А тя е - поне от 1200-та година насам във високите части живеят власи. Българи разбира се е имало - след Пресиян, при Самуил - масовото спасяване след разгрома при Сперхей на българските войни в 'близките диви планини' Вардуша и Гьона, под влияние на Охридската архиепископия и не на последно място - по време на Османското владичество.

П.П. Регистрирай все пак едно име, под което да пишеш в бг:Уики. Анонимното писане е несериозно просто. Поздрави, --Dido3 (беседа) 21:54, 23 февруари 2017 (UTC)

Дзумерим се

На село Мироково в южната част на Дзумерка! До 1930 г., обаче. Комай всички са с "влашки" имена. Да, ама не! Армън, значи според най-популярната семантика - НЕрумънин, т.е. жител на планините по османско време, а не на плодната Румелия с Тракия и Мизия. Какво значи "(а)логичен"?

Ето какво пише в "Армъните в Гърция (книга)" на стр. 18, най-долу, за значението от М. Бошкоски - името "армън", с което власите се самоопределят, би трябвало да е отрицателна форма на думата "рмън" (ромей) и да означава неромей, т.е. и негрък. Има логика, съгласи се! Аз се съгласявам, че планината е влашка (в смисъл на троп). Както се съгласих с тебе за Вардуша, което честно ... и мен ме изненада, но го схванах. Ми то най-голямото езеро на Беотия се е казвало до края на 19 век - Тополия! Та действително, по старите карти до 30-те на 19 век има една мислена линия от Тополия до другото сладководното Бълкария, над която на север има много "влашки" топоними.

Иначе, поне на първо четене, открих още две карти на които планината /обаче не целия масив така както днес са го наложили/ е наречена Мецово. Още през средновековието е имало "модна тенденция" към архаизъм, демек към "великата гръцка цивилизация" с антиките. Та и топонимите по възможност са се предавали от пътешествениците и картографите с онези имена по тези земи.

Та за етимологията на Мецово - силно ти препоръчвам да видиш това, след което менталното се свежда да ума.

С поздрав. А между другото, защо не се включиш в чаптъра? 89.215.143.4 00:28, 17 март 2017 (UTC)

Хигрометър

Здравей. Когато искаш да редактираш без други редактори да се месят, моля най-отгоре на статията си да поставиш Шаблон:Редактирам. Благодаря --Nikki070 (беседа) 16:27, 17 юли 2017 (UTC)

След като приключиш със редактирането можеш да премахнеш шаблона. --Nikki070 (беседа) 08:27, 19 юли 2017 (UTC)

Икономика на Царство България

Това ще го разширяваш ли, ще го сливаме ли, или? В момента има много празни раздели, като че ли е подготвено за попълване. --Поздрави, Петър Петров 20:26, 23 декември 2017 (UTC)

Здрасти, за разширяване е, главно с информация от тогавашните статистически годишници и съвременни трудове, които ги обобщават (М. Димитров има такъв). Обобщаването ще е доста дългосрочна задача, предвид какво има в един статистически годишник. Поздрави, --Dido3 (беседа) 20:58, 23 декември 2017 (UTC)

Добре, махнах заявката за бързо изтриване, надявам се скоро да напишеш поне два-три реда текст в началото, за да не е само таблици. --Поздрави, Петър Петров 21:59, 23 декември 2017 (UTC)

Езеро?

Имаш ли неква представа за истинско име на езерото/блато по горното течение на Вода между Нисия, Гугово и Владово? горе десно Заложил съм го засега импровизирано като Владовско езеро. Ако ми разпознаеш и кое е това село. [2] --Мико (беседа) 16:33, 23 януари 2018 (UTC)

Язовир го водят - Τεχνητή Λίμνη Άγρα. Дали е съществувало по османско време, та да има и българско име - нямам идея. До колкото виждам, от него Вода тръгва в деривация за ВЕЦ-а над Воден. Поздрави, --Dido3 (беседа) 17:47, 23 януари 2018 (UTC)

Селото е Гугово, на 95%. Разпознавам от картата височината над къщите вдясно, като Айту Петра, 623.6 m. --Dido3 (беседа) 17:52, 23 януари 2018 (UTC)

Жингов бряст

Здрасти, дали можеш от линковете тук нещо да отвориш? Търся координатите на Жингов бряст, но нищо не се отваря при мен. Също и за това Находище на балканско часовниче [3]--Алиса Селезньова (беседа) 09:54, 16 юли 2018 (UTC)

Около кариерата северно от Нова Ловча е - виж тук: http://www.kade.si/#BG5K=18/2641272.34/5075729.42/0 Поздрави, --Dido3 (беседа) 11:06, 16 юли 2018 (UTC)

Благодарим много. А логодажкото? --Алиса Селезньова (беседа) 11:13, 16 юли 2018 (UTC)

Часовничето е тук: http://www.kade.si/#map,user-data=18/2552675.9/5160785.91/0 по протежение на рида, направление ЮЮИ-ССЗ. Поздрави, --Dido3 (беседа) 11:14, 16 юли 2018 (UTC)

От сайта на ЕЕА свалих периметрите на зоните, но няма как лесно да се изобразят. Ако знаеш начин за покзване на GPX файлове върху онлайн карта в уики - пиши, ще ги кача. --Dido3 (беседа) 11:17, 16 юли 2018 (UTC)

Хахаха - хахаха - не знам наистина какво да ти кажа - ако ти не знаеш, аз ли? :-D --Алиса Селезньова (беседа) 11:25, 16 юли 2018 (UTC)

Сложи моля те, едни координати тук [4] в центъра некъде, горе-долу. --Алиса Селезньова (беседа) 11:28, 16 юли 2018 (UTC)

направих една магария на бряста - погледни дали ти харесва. Това принципно би могло да се вгради в шаблона за национален парк/защитена зона. За съжаление подложката от ОСМ е съвсем бедна и това прави нуждата да закачим картографера към алтернативен тайл-сървър още по-неотложна (визирам ползването на BGMoutanains, която има няколко порядъка повече данни в подобни райони). Лъчо? Поздрави, --Dido3 (беседа) 11:54, 16 юли 2018 (UTC)

Немам аз кво да кажем - в своя защита само за координати помолих. --Алиса Селезньова (беседа) 11:59, 16 юли 2018 (UTC)

Лъчо мъча аз основно :-) Виж и часовничето... --Dido3 (беседа) 12:02, 16 юли 2018 (UTC)

Лъчо горкио има здраво поръчки... Отлично е просто отлично. --Алиса Селезньова (беседа) 12:30, 16 юли 2018 (UTC)

Ще ги питаме или направо да предлагаме? Нещо от типа „Have you considered the ability to switch to alternative tile services besides WMF's own Kartotherian? It would be very beneficial to the users, if for example Kartographer could be switched (e.g. with a parameter "tile-service=...") to the BGMountains tile server. It is a CC BY-SA licenced map of Bulgaria..." Впрочем, сега се загледах, че сегашният ви лиценз е CC BY-NC-ND. Имай предвид, че това няма да устрои Фондацията - те държат на възможността за производни произведения и търговска употреба. Доколкото съм запознат, може би няма да сте на кеф от това, но може би пък може само тайловете да бъдат лицензирани по тоя начин.
— Luchesar • Б/П 15:01, 16 юли 2018 (UTC)

Лицензът е само за данните. Тайл-сървърът може спокойно да мине по CC BY-SA. Да предложим, разбира се :-) --Dido3 (беседа) 18:35, 16 юли 2018 (UTC)

Добавихме Tiles © CC BY-SA в инфото долу вдясно. --Dido3 (беседа) 22:06, 18 юли 2018 (UTC)

Относно многоъгълниците: може да се вгради в шаблона, но ще е доста пипкаво за въвеждане. По принцип подобни неща може да се въвеждат в OSM със съответен Wikidata ID (примерно Благоевградска област), или пък директно в Общомедия като GeoJSON (примерно c:Data:Neighbourhoods/New York City.map), и след това да се рисуват само чрез съответния ID, където е нужно, вместо навсякъде да се въвеждат точка по точка. Ще го пробвам в подходящ момент.
— Luchesar • Б/П 15:24, 16 юли 2018 (UTC)

В двете статии е директен JSON, конверсия от GPX през http://geojson.io . Не е практично, разбира се. Ако в медията може да се качи JSON-файл с ID - това е начина. --Dido3 (беседа) 18:35, 16 юли 2018 (UTC)

Това го бях забравил - ще го пробвам, като ми остане време.
— Luchesar • Б/П 10:17, 18 юли 2018 (UTC)

BGM за Kartographer

Дидо, ако нямаш сметка на https://phabricator.wikimedia.org/, добре е да си направиш. Предлагам да отворим нова задача с име „Support alternative open source tile services in Kartographer“ и следния текст:

„

Currently, Kartographer can only use WMF's own tile server, which is based on (a subset of) OSM's data. While this makes perfect sense in many cases, there are also some downsides to it. Most important is the fact that OSM may be rather incomplete in some regions—not only remote ones, but even in parts of Europe. Bulgaria, in particular, is rather scarcely covered outside of the large urban areas. This means that when showing such areas, e.g. nature reserves, landmarks, and even remote settlements, the maps can look really bland and in some cases plain empty. One way of fixing this obviously is contributing more actively to OSM, but this isn't guaranteed to happen, and—most importantly—there are other open sources of spatial data that have much better coverage of those areas. In the case of Bulgaria, such source is BGMountains, which provides a tile service under a WMF projects compatible license. It would be very beneficial to the users if Kartographer allowed such alternative tile servers to be used. One approach might be adding a suitable parameter to the "mapframe" etc. tags, e.g. "tile-source", which would accept fixed values, e.g. "wmf" (default), "bgm", etc., which would then be resolved to the respective tile service addresses by a configuration. It's probably worth noting that while sources like BGM can also be added to the "External maps" section, this wouldn't solve the problem with the "empty" maps of remote areas being shown in the articles on Wikipedia.

“

Може да е добре да се добави нещо за BGM, но оставям на теб да прецениш. Мисля, че като цяло текстът може да се подобри, но ще трябва да превключвам към други задачи. Като цяло, не очаквам ентусиазирана подкрепа и дори не изключвам да ни отрежат директно. Реалистично позитивно ми се струва да се наложи доста сериозно да се аргументираме. Може би трябва добре да преценим как и доколко. Например, донякъде използването на OSM може да се разглежда като „vendor lock-in“.
— Luchesar • Б/П 10:16, 18 юли 2018 (UTC)

Църква

И аз с една молба - това можеш ли да го намериш къде е Свети Илия (Мечкул)? --Мико (беседа) 07:34, 20 юли 2018 (UTC)

http://kade.si/#map=16/2579261.92/5133586.98/0 Имам и доста снимки оттам, ако са нужни. Поздрави, --Dido3 (беседа) 08:01, 20 юли 2018 (UTC)

Еми, качи неколко - кво значи нужни. Благодарим. --Мико (беседа) 08:03, 20 юли 2018 (UTC)

[5] Това ли е? --Мико (беседа) 08:06, 20 юли 2018 (UTC)

Да, това са зидовете. Виж горе линка дето пуснах - освен на BGMountains, можеш да провериш разните слоеве горе вдясно. Въпросната черква я има в старата топокарта BG1933, в рамките на мечкулската махала Теовци. Тази махала не съм я виждал другаде, но мечкулци я знаят. Поздрави, --Dido3 (беседа) 16:26, 20 юли 2018 (UTC)

За името на Мусала

Здравейте, във връзка с източника на добавката ми (за произхода на името). Базирах се на нещо, което прочетох преди време и ми направи силно впечатление; ще го цитирам тук. С копи-пейст съм го запазила, но за съжаление не съм запазила линка - не съм мислила, че ще ми потрябва, но може би е възможно да се намери. Цитирам: "Големият арабист Кирияк Цанков обясни, че името на върха не идва от Аллах: "Най-близкият превод на думата означава "място за молитва". Коренът ѝ не е Аллах, а Сала (с едно "л" и дълго второ "а"). Което означава просто молитва, независимо за кой Бог се говори. А частичката "му" в началото според арабската граматика означава "място". Освен това названието Мусала се пише с едно "л", така го пишат навремето и старотурските ръкописи, което изведнъж променя смисъла му - думата Аллах е винаги с две "л". (край на цитата). Това съм го прочела, съотв. записала, на 2 септември 2017, по това време беше повдигнат въпроса за смяна на името на Мусала. Оставям да прецените как и дали може да се използва тази информация. Виждам от снимките Ви, че също сте планинар, сигурно това ще Ви е интересно. --Randona.bg (беседа) 08:35, 25 юни 2019 (UTC)

Киряк Цонев може би? Арабист, но не е лингвист. По темата са писали няколко души, вкл Иван Батаклиев, Иван Вазов, Светослав Колев, вероятно има и други. Подобно твърдение няма как остане в статията освен ако не се приложи цитат от източник с тежест по мерките на Уики - печатно издание, а не непроверен текст от уебсайт. Поздрави, --Dido3 (беседа) 13:07, 25 юни 2019 (UTC)

Да, Киряк Цонев. Предполагам, че го е написал някъде и тук са го цитирали с грешка в името (т.е. не особено надежден източник, прав сте). Все пак за мен той е с повече тежест, отколкото Вазов напр.;, Светослав Колев застъпва същото - че произлиза от съществителното салад – молитва, и означава място за молитва . Батаклиев - не знам. Не съм амбицирана да доказвам нещо, но мисля, че трябва да се дадат различните мнения, а в статията се набляга на Аллах и фразата "място за молитва" се схваща пак свързана с Аллах, а не като различно мнение, несвързано с Аллаха. Може би просто лека редакция в тази посока? Поздрави. --Randona.bg (беседа) 20:14, 25 юни 2019 (UTC)

За доказване тук не може да се говори - това е работа на лингвисти, географи и историци. В Уики можем единствено да изброим известните обосновани предположения заедно с връзка към източника. Такова систематизиране вече са направили хронологично П. Делирадев в "Мусала", 30-те години на XX в. и Светослав Колев - отново "Мусала" на МТБ, три издания от 70-те години на XX в. В статията е най-добре да се ползва синтез от горните две книги, които ще покрият 90% от наличните хипотези за името на върха. Поздрави, --Dido3 (беседа) 06:54, 26 юни 2019 (UTC)

Височини на върхове

Моля, не променяйте височините на върховете, без да цитирате източника, от който е взета информацията. Уикипедия не се самореферира, независимо на кой език е написана статията. Не трийте източниците в статиите, освен ако не цитирате още по-достоверни. Изтривам всичките Ви корекции, а ако намерите източници, заслужаващи доверие, могат да бъдат върнати отново. Поздрави! --Молли (беседа) 14:22, 13 август 2019 (UTC)

Здравей, ще прикача адекватни референции при първа възможност. Междувременно бих препоръчал да се премахнат всички позовавания на peakbagger.com, тъй като най-често съдържат неточна и подвеждаща информация (напр. за височината на Монблан). Поздрави, Dido3 (беседа) 10:57, 14 август 2019 (UTC)

Църкви

Рождество Богородично (Влахи). Това църкве дали можеш да го намериш на картата? Нещо с тоя лев брег ме утепа. -- Мико (беседа) 15:03, 6 октомври 2019 (UTC)

Здрасти, тая силно подозирам да е Драколовска черква, но не я откривам по картите. В Драколово съм ходил към ВЕЦ-а, но нямам спомен да съм виждал руини на черква. Все пак ако загадката стане нетърпима, мога да отскоча натам за оглед. Сещам се също за мой познат, грамотен човек от Езерец, който мога да ангажирам да издири поне някакво начално инфо. Поздрави, Dido3 (беседа) 22:07, 7 октомври 2019 (UTC)

И тая ми се губи. Успение Богородично (Обел). -- Мико (беседа) 15:44, 6 октомври 2019 (UTC)

Тука съм изгубен. 3-4 км от Ивановци е все едно нищо да не кажеш - Логодаж е на 3 км от Ивановци, както и всички останали махали на Обел. Добре ще е да се намери описание с по-точна локализация. Dido3 (беседа) 22:07, 7 октомври 2019 (UTC)

Езеро

Това не си ли го снимал Гиздово? -- Мико (беседа) 21:07, 8 ноември 2019 (UTC)

Не, не съм стъпвал там. Но е добър повод да се иде... Поздрави, Dido3 (беседа) 22:23, 8 ноември 2019 (UTC)

А, бех останал с впечатление, че си се качвал на Грамос. А Праморица? Мости некви? -- Мико (беседа) 06:36, 9 ноември 2019 (UTC)

Само над Денско, но не успях да прехвърля билото преди да завали. Това е доста километри преди езерото и въобще най-високите части на планината. Покрай Праморица не съм минавал. Но - вземи направи един списък от интересни обекти да ги имам предвид като се мотая в района. Dido3 (беседа) 10:18, 9 ноември 2019 (UTC)

Градище

Как мислиш къде е това Градище (Драмче). Тука има картинка [6]. И на кое отговаря: mk:Градиште (Драмче), mk:Градиште I (Драмче) или mk:Градиште II - Присој (Драмче)? -- Мико (беседа) 14:22, 22 ноември 2019 (UTC)

И това Мало Градище (Дзвегор) много ми прилича да е [7], но е малко. 0,7 ha? -- Мико (беседа) 14:47, 22 ноември 2019 (UTC)

Има няколко гънки, на които пасва подобно укрепление 150х50 м., но не го виждам на картите, нито го разпознавам по сателитните снимки. В никакъв случай няма нещо, приличащо на картинката и на описанието. Въобще - доколко е надежден източника ти (Иван Микулчиќ)? Възможно ли е да е нарисувано неточно, а описанието да е приблизително - да речем по сведения от други хора? Поздрави, Dido3 (беседа) 07:14, 23 ноември 2019 (UTC)

Силно надежден. Нищо, благодарим за усилието. А горните Градища? -- Мико (беседа) 10:43, 23 ноември 2019 (UTC)

Горните Градища са там някъде, като Градиште II - Присој (Драмче) прилича най-много на описаното от Микулчиќ. Височината ѝ (785 м) обаче предполага да е доста отдалечена от речното корито а не както е дал Микулчиќ - в гънка на реката. Илиовци го намерих, но ми се губи Ваканица, за да определя Градиште I (Драмче). Градиште (Драмче) е съвсем неясно - нямам никъде по картите Дечанска махала. - Dido3 (беседа) 20:28, 23 ноември 2019 (UTC)

Ей това мосте сигурно ще ти е интересно. el:Γέφυρα του Αρκαδικού -- Мико (беседа) 15:04, 23 ноември 2019 (UTC)

Аха мерси. Тая пролет бях наоколо, явно съм го пропуснал - пишем го за следващото ходене. Него ден огледах една микенска дига източно от Тиринт, куполната гробница на Тиринт, цитаделата на Мидея и некропола на Дендра. Все материал за статии... -- Dido3 (беседа) 20:28, 23 ноември 2019 (UTC)

Карта

Неква топографска гръцка карта на Костурско да имаш? Като тая грамоската, но по-северна? -- Мико (беседа) 11:43, 12 май 2020 (UTC)

Здрасти, единствено съветската. Ако поразровя, ще намеря македонска на Пелистер вкл малка част от граничните райони. Поздрави, --Dido3 (беседа) 07:27, 13 май 2020 (UTC)

Недей. Исках да видя нещо на запад от Четирок една местност, която на съветската е Дроболиска, но силно подозирам, че е изкривяване на Добролища (Калохори), което е още малко на запад. -- Мико (беседа) 07:39, 13 май 2020 (UTC)

Аха, това - https://www.kade.si/#BG50K=15/2353147.68/4938409.05/0 . Нямам, за съжаление, гръцка топокарта. Преди време пратих искане до военно-топографската им служба за един лист в района на Зеленбег - отсвириха ме. Поздрави, --Dido3 (беседа) 18:46, 13 май 2020 (UTC)

Бешичко езеро

Мислиш ли, че селото тук Файл:View of Lake Beshec, in Macedonia - Clarke Edward Daniel - 1816.jpg е Малък Бешик? -- Мико (беседа) 09:38, 18 юни 2020 (UTC)

То така пише под снимката - "looking towards the West, and Town of the Lesser Beshec". Но чак пък town... Има все пак доста голямо творчество в изображението, което ме кара да се съмнявам дали литографията не показва Костур :-) Просто баирите около Бешик не би трябвало да изглеждат толкова остри и импозантни. Поздрави, --Dido3 (беседа) 22:31, 18 юни 2020 (UTC)

О, Боже - извинявай. , изобщо и не го дочетох. Не е Костур - там полуостровът завършва с баир. -- Мико (беседа) 06:09, 19 юни 2020 (UTC)

Прегледах и текста на E. D. Clarke. Минал е покрай езерото с планините вляво първо покрай Голям Бешик, после покрай Малък Бешик и нататък за Гюмюрджина. Таа, твърде вероятно е да е рисувал от източния бряг на Бешичкото езеро, както пише.

Орловец (Рила)

Здравей, Дидо, като сме се разговорили днес, да питам и друго – дали би възразил, ако се направи статия за вр. Орловец в Рила, тя да бъде основната, когато се изпише Орловец? Не знам дали се изразявам ясно. Сега при изписване се отива към Джано в Пирин, пък той си е Джано :), нали? Поздрави и от мен. --Randona.bg (беседа) 09:59, 4 август 2020 (UTC)

Уф, дори „Орловец“ е директно към село, а „Орловец (връх)“ е към Джано. Какво да правим? Да дадем ли предимство на известния връх пред незивестното село ? --Randona.bg (беседа) 10:04, 4 август 2020 (UTC)

Направих някои размествания. По-специално Орловец (връх) отиде като Орловец (връх в Пирин). Селото Орловец остава. Създадох Орловец (връх в Рила), която можеш да редактираш както намериш за добре.