Целофан: Разлика между версии
{{xxx-мъниче}} → {{мъниче|xxx}} |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{без източници}} |
|||
[[Файл:Cellofan.jpg|мини|Целофанова обвивка за хранителни продукти.]] |
[[Файл:Cellofan.jpg|мини|Целофанова обвивка за хранителни продукти.]] |
||
'''Целофанът''' представлява прозрачен целулозен материал във формата на тънки листове, използван основно за опаковане на продукти.<ref name="btr" /><ref name="fmte3" /> Химически, целофанът е [[целулоза]] в определена [[Кристална структура|кристална]] форма (целулоза II). |
|||
'''Целофанът''' представлява прозрачни листове от [[целулоза]], които се получават при екструдиране на разтвор на целулозен [[ксантогенат]] в кисела баня. |
|||
== История == |
|||
Открит е през 1908 г. от швейцарски текстилен инженер. Чувствителен е на влага, макар че чрез покритие може да бъде направен водоустойчив. Лесно възпламеним е. Използва се като опаковъчен материал за хранителни продукти, но неговата употреба намалява, тъй като постепенно бива изместен от [[полиетилен]]а и [[полипропилен]]а. |
|||
Целофанът е изобретен през 1908 г. от швейцарския текстилен инженер ''Jacques Brandenberger''.<ref name="britannica" /> |
|||
== Производство == |
|||
{{мъниче|органична химия}} |
|||
[[Първична суровина|Първичната суровина]] за целофана са различни източници на целулоза като [[дървесина]], [[памук]], [[коноп]] и др. Целофанът се получава чрез т.нар. „вискозен процес“. |
|||
Естествената целулозата се обработва в алкален разтвор и взаимодейства с [[въглероден дисулфид]] до получаването на вискозен разтвор наречен [[вискоза]], подходящ за формуване. Вискозата се [[Екструдиране|екструдира]] през тънък процеп във вида на лист, който преминава през кисела баня, при което вискозата се превръща обратно в целулоза (регенерира се).<ref name="fmte3" /><ref name="fmte1" /> |
|||
По подобен начин се получават и други материали от [[регенерирана целулоза]]. Регенерираната целулоза има различна кристална структура от тази на естествената целулоза. |
|||
== Свойства == |
|||
Целофанът е прозрачен, гъвкав, лесно възпламеним, сравнително здрав и устойчив на мазнини. Силно влагопроницаем е и когато се навлажни, здравината му силно се влошава. За да се подобри водоустойчивостта му, може да се покрие с лак от [[нитроцелулоза]].<ref name="fmte3" /> Тъй като е форма на целулозата и се произвежда от нея, той е [[Биоразградими отпадъци|биоразградим]] и [[Възобновяеми ресурси|възобновим]]. |
|||
== Употреба == |
|||
С навлизането на лесните за производство синтетични материали като [[полиетилен]] и [[полипропилен]], целофанът започва да се измества от тях.<ref name="britannica" /> Освен това, вискозният производствен процес използва силно токсичният въглероден дисулфид, което допълнително намалява неговата привлекателност. |
|||
== Източници == |
|||
{{Reflist|refs= |
|||
<ref name="btr">{{cite book |
|||
| title = Български тълковен речник |
|||
| year = 1996 |
|||
| publisher = Наука и изкуство |
|||
| location = София |
|||
| isbn = 954020156X |
|||
| url = https://archive.org/details/sns_dg_abv_20180930/page/n1051/mode/2up |
|||
| pages = 1052 }}</ref> |
|||
<ref name="fmte3">{{ФМТЕ|3|624}}</ref> |
|||
<ref name="fmte1">{{ФМТЕ|1|353}}</ref> |
|||
<ref name="britannica">{{Цитат уеб |
|||
| уеб_адрес = https://www.britannica.com/technology/cellophane |
|||
| заглавие = Cellophane |
|||
| достъп_дата = {{subst:today ymd}} |
|||
| език = en }}</ref> |
|||
}} |
|||
[[Категория:Биоразградима пластмаса]] |
[[Категория:Биоразградима пластмаса]] |
||
Версия от 01:57, 5 август 2020
Целофанът представлява прозрачен целулозен материал във формата на тънки листове, използван основно за опаковане на продукти.[1][2] Химически, целофанът е целулоза в определена кристална форма (целулоза II).
История
Целофанът е изобретен през 1908 г. от швейцарския текстилен инженер Jacques Brandenberger.[3]
Производство
Първичната суровина за целофана са различни източници на целулоза като дървесина, памук, коноп и др. Целофанът се получава чрез т.нар. „вискозен процес“.
Естествената целулозата се обработва в алкален разтвор и взаимодейства с въглероден дисулфид до получаването на вискозен разтвор наречен вискоза, подходящ за формуване. Вискозата се екструдира през тънък процеп във вида на лист, който преминава през кисела баня, при което вискозата се превръща обратно в целулоза (регенерира се).[2][4]
По подобен начин се получават и други материали от регенерирана целулоза. Регенерираната целулоза има различна кристална структура от тази на естествената целулоза.
Свойства
Целофанът е прозрачен, гъвкав, лесно възпламеним, сравнително здрав и устойчив на мазнини. Силно влагопроницаем е и когато се навлажни, здравината му силно се влошава. За да се подобри водоустойчивостта му, може да се покрие с лак от нитроцелулоза.[2] Тъй като е форма на целулозата и се произвежда от нея, той е биоразградим и възобновим.
Употреба
С навлизането на лесните за производство синтетични материали като полиетилен и полипропилен, целофанът започва да се измества от тях.[3] Освен това, вискозният производствен процес използва силно токсичният въглероден дисулфид, което допълнително намалява неговата привлекателност.
Източници
- ↑ Български тълковен речник. София, Наука и изкуство, 1996. ISBN 954020156X. с. 1052.
- ↑ а б в Иванов, Ячко. Физико-математическа и техническа енциклопедия, Т. 3. Р-Я. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2008. ISBN 978-954-322-309-1. с. 624.
- ↑ а б Cellophane // Посетен на {{subst:today ymd}}. (на английски)
- ↑ Петканчин, Боян. Физико-математическа и техническа енциклопедия, Т. 1. А-Й. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 353.