Цер: Разлика между версии
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“) |
Utar Sigmal (беседа | приноси) |
||
Ред 17: | Ред 17: | ||
Image:Цер – съцветия (мъжки реси).jpg|Мъжки реси |
Image:Цер – съцветия (мъжки реси).jpg|Мъжки реси |
||
Image:Quercus cerris foliage Bulgaria 2.jpg|Листа |
Image:Quercus cerris foliage Bulgaria 2.jpg|Листа |
||
Image:Цер |
Image:Цер – жълъди.jpg|Жълъди |
||
Image:Цер - клонка.jpg|Зимна клонка |
Image:Цер - клонка.jpg|Зимна клонка |
||
</gallery> |
</gallery> |
Версия от 03:51, 6 август 2020
- Тази статия е за дървото. За селото в Северна Македония вижте Цер (община Кичево). За планината в Сърбия вижте Цер (планина).
Цер | ||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||||
Синоними | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
Цер в Общомедия | ||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Церът (Quercus cerris) е широколистно листопадно дърво със силно развита коренова система, която прониква дълбоко в земята. Церът е сравнително непретенциозен към условията на средата, като издържа и на високи, и на ниски температури. При извънредно ниски температури обаче, студът може да му причини „мразобойни“ - замръзване на водата в тъканите и образуване на пукнатини по стъблото, през които след това навлизат патогенни организми. Расте върху почти всякакви почви, но най-добре се развива в сиви горски почви и канелени горски почви. Церът е сухоустойчив вид и вирее добре при по-сухи и топли условия.
На височина церът достига до 30 – 35 метра. Кората му, сива на цвят, е разпознаваема заради забележимо по-едрото си (в сравнение с Quercus robur например) набраздяване. Листата на цера са прости и продълговати, нарязани на 6 - 12 странични дяла. На дължина достигат до 15 см, а на ширина до 7 - 8 см. Всеки лист има от 6 до 12 двойки странични жилки, завършващи в съответния заострен край на листните дялове. Листата са тъмнозелени отгоре и по-светли отдолу. Покрити са със звездовидни власинки. Интересна особеност на цера са трайните шиловидни израстъци около пъпките, които се запазват през цялата година.
Церът е еднодомно растение, което означава, че и мъжките и женските цветове са разположени върху едно и също дърво. Женските са събрани на групи по 2 - 4, а мъжките са събрани в съцветия „реси“. Околоцветникът на всеки мъжки цвят е образуван от 5 – 6 сраснали жълто-зелени листчета. Всеки мъжки цвят има от 4 до 6 тичинки. Женските цветове са малиновочервени, с напълно сраснал (зелен на цвят) околоцветник.
Плодовете на цера узряват за две години. Те са тип „орехче“ – жълъди с дължина от 2.5 до 4 см. Разположени са в плодни купули, или „калпачета“, от които се отделят след узряването и опадват. Самата купула е гъсто обрасла с шиловидни израстъци - този характерен вид на жълъда позволява церът лесно да бъде отличен от другите наши дъбове. Пределната възраст на Quercus cerris е 600 - 700 години. Дървесината му не е широко използвана. Това се дължи на факта, че тя е сравнително нетрайна и има характерна неприятна миризма. Освен това, за разлика от тази на другите дъбове, тя няма ядро. Става приложима, ако се обработи с химически средства. Жълъдите на цера се използват за храна от някои животни.
Галерия
-
Общ вид
-
Кора
-
Женски цветове
-
Мъжки реси
-
Листа
-
Жълъди
-
Зимна клонка
Източници
- ↑ Quercus cerris (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
Литература
- Цавков, Евгени, Димова, Добромира. Дърветата и храстите в природен парк Витоша. България, Дирекция на Природен парк Витоша, 2001. с. 142. (на български)