Василево (община Василево): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
| Ред 26: | Ред 26: | ||
== История == |
== История == |
||
През XIX век селото е чисто |
През XIX век селото е чисто македонско. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Василево е посочено като село с 80 домакинства, като жителите му са 298 [[македонци]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 188-189.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 г. селото е населявано от 275 жители, всички македонци[[християнство|християни]].<ref>{{МЕС|160}}</ref> |
||
В началото на XX век цялото село е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през 1905 година в селото има 224 българи екзархисти и 24 [[цигани]]. Там функционира българско училище.<ref>Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905. pp. 106-107</ref> |
В началото на XX век цялото село е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през 1905 година в селото има 224 българи екзархисти и 24 [[цигани]]. Там функционира българско училище.<ref>Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905. pp. 106-107</ref> |
||
Версия от 16:28, 9 август 2020
Тази статия е за селото в Македония. За Василево вижте [[{{{3}}}]].
| Василево Василево | |
| — село — | |
  | |
 | |
[[File:Открито зацикляне на шаблон: Шаблон:ПК|250px|]]<div style="font-size:%;line-height:1.2em;position:absolute;z-index:2;left:Грешка в записа: Неразпозната дума „strong“.%; top:Грешка в израза: Неочакван оператор <.%">  Василево | |
| Надм. височина | 208 m |
|---|---|
| Население | 2174 души (2002) |
| Пощенски код | 2411 |
| МПС код | SR |
| Василево в Общомедия | |
Василево (на македонска литературна норма: Василево) е село в Македония, център на едноименната община Василево.
История
През XIX век селото е чисто македонско. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Василево е посочено като село с 80 домакинства, като жителите му са 298 македонци.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. селото е населявано от 275 жители, всички македонцихристияни.[2]
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 224 българи екзархисти и 24 цигани. Там функционира българско училище.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Василево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
Според преброяването от 2002 година селото има 2174 жители.[5]
| Националност | Всичко |
| македонци | 1819 |
| албанци | 0 |
| турци | 349 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 6 |
Личности
- Родени във Василево
Евтим Юруков (1873 – ?), български революционер от ВМОРО
- Други
- Арсо Куюмджиев (1899 - 1968), български революционер от ВМРО, кмет на община Василево до 1944 г., брат на Тома Куюмджиев, деец на ВМРО, убит от сръбската власт[6]
Външни препратки
Бележки
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 188-189.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 160.
- ↑ Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905. pp. 106-107
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.833.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Парцел 9 // София помни. Посетен на 8 януари 2016.
| |||||||||||||||||||
