Радио Свободна Европа

Radio Free Europe
Радио Свободна Европа
Излъчвател на Радио Свободна Европа (Германия)
Стартиране	1949 -
Уебсайт	www.rferl.org
Radio Free Europe в Общомедия

Радио „Свободна Европа“ е създадено след края на Втората световна война.

То се финансира от правителството на САЩ. До 1972 г. радиото е финансирано и от ЦРУ. Основната задача на радиото е активна пропаганда срещу действащите по онова време просъветски режими с цел предаването на нецензурирана информация за слушателската аудитория зад Желязната завеса. Радио „Свободна Европа“ изиграва важна роля за възхода на демокрациите в посткомунистическа Европа. Започва да работи от 1949 г., като първото излъчване на български език е от 1950 г. в Ню Йорк. От 1951 г. радиото излъчва от Мюнхен, а от 1995 г. – в Прага.

Предавания за НРБ

Първото излъчване на български език е на 11 август 1950 г. До към средата на 1960-те години забавните програми на „Свободна Европа“, излъчвани на къси вълни, не се заглушават от българските власти, а само новините. Положението се променя след събитията в Чехословакия, когато заглушаването става пълно. До 1989 г. работещите в радиото са определяни в НРБ като „изменници на родината“, „невъзвращенци“ и пр.

Новините играят особено важна роля и първи „новинари“ са Стефан Груев и Евдоким Евдокимов, а директор на Българския отдел е Димитър Мацанкиев. По-късно предаванията са под ръководството на Милю Милев, Методи Захариев, Владимир Найденов и Кирил Панов-повечето следвали на Запад и напуснали България преди 1944 година. Между редакторите известни имена са Христо Огнянов, Евгени Силянов, Стефан Попов, д-р Васко Иванов, Димитър Инкьов – познат на слушателите като Велко Верин и героя му „Ботуш Каишев“.

Сред знаковите водещи на забавни предавания в българската редакция на радиото е Джилда Карол. С майка българка и баща унгарец тя бяга от България в първите години на установяване на социалистическата система – през 1948 година, и скоро попада в току-що основаната радиостанция. През годините е водила различни музикални предавания, най-популярно от които е „Музикално рандеву“, просъществувало почти до края на 1980-те години. Тя излъчва интервюта с най-големите музикални и кинозвезди от онзи период, много от които тя моли да изрекат и по няколко български думи. Така Адриано Челентано, Далида, артисти от Холивуд са излъчени да поздравяват българите с „Честита Нова година“ в новогодишни издания на предаването

В новинарския отдел по това време работят д-р Милчо Неболиев, Любен Мутафов, Любка Мутафова, Янко Миновски, Николай Калчев.

В Изследователския отдел и архив дълги години работят Рада Николаева и Атанас Славов.Между редакторите познати имена са Димитър Бочев, Душко Петров, Ана Манолова.

С Радио Свободна Европа са свързани и някои от големите български журналисти, емигрирали от България по времето на социализма – Георги Марков, Владимир Костов, Румяна Узунова. Георги Марков предоставя от Лондон своите ръкописи на „Задочни репортажи“, които са четени и излъчвани от Мюнхен. Владимир Костов работи в радиото, след като през 1977 г. получава политическо убежище, докато е кореспондент на в. „Работническо дело“ в Париж. През 1978 г. Георги Марков предоставя за излъчване своите „Задочни репортажи за България“, които са остра критика на социалистическите порядки.

Румяна Узунова започва да работи в българския отдел в Мюнхен през 1981 г. През 1988 – 1989 г. излъчва близо 400 интервюта с представители на прохождащата опозиция (Независимо дружество за защита правата на човека, Движение за права и свободи, клуб „Екогласност“, КТ „Подкрепа“, Клуб за защита на гласността и преустройството) в София и провинцията, особено районите на турските протести.

Дейност след 1989 г.

В периода след 1989 година радиото отваря свое бюро в София, а централата се премества през 1995 година от Мюнхен в Прага. Директор на българския отдел в това време е Румен Трайчев, емигрант от 1966 година. За радиото работят от София някои от най-добрите български журналисти на 1990-те години – Милен Минчев, Георги Папакочев, Георги Коритаров/разкрит по-късно като сътрудник на ДС/, Красимир Лаков, Елена Никлева, Татяна Ваксберг, Диана Иванова, Екатерина Бончева, Асен Гешаков, Стояна Георгиева, Румяна Червенкова, Антони Георгиев/също в списъка на сътрудници на ДС/, Георги Стойчев, Стефка Маймарева.

След падането на социалистическите режими в Източна Европа нуждата от радиото в тях се обезсмисля, но за нуждите на пропагандата се поддържат емисии в Интернет и в социалните мрежи. Българската редакция на Радио „Свободна Европа“ съществува без прекъсване до 31 януари 2004 г., когато е закрита заедно с отделите за новите страни-членки на НАТО – Естония, Литва, Латвия, Словакия. От 2004 до 2006 г. в България работи радио „Нова Европа“ – наследник на „Свободна Европа“. Понастоящем Радио „Свободна Европа“ е една от най-цялостните медийни платформи в света, която произвежда радио, интернет и телевизионни програми в страни, където свободната преса е забранена от правителството или не е напълно изградена. Радио „Свободна Европа“ излъчва на 26 езика в 22 държави, включително Афганистан, Иран, Русия и Средноазиатския регион. Също така достига и до рускоезична аудитория в 26 държави (12 извън региона на „Свободна Европа“) и в световен мащаб чрез цифровата телевизионна мрежа Current Time.

На 21 януари 2019 г. Радио „Свободна Европа“ подновява работата си в България, като дигитална платформа за предоставяне на мултимедийно съдържание.

Източници

6. Архив ХУВЪР, САЩ

7.Списание „Тема“, бр. 3 – 4, 2004

Външни препратки

• Официална страница на радио Свободна Европа/радио Свобода
• сборник с интервюта на Румяна Узунова по Свободна Европа от 1989 година