Червенаково: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 14: Ред 14:
== География ==
== География ==
Селото е разположено в малка котловина в [[Средна гора]], като южно от селото минава една от най-дългите реки в България – [[Тунджа]].
Селото е разположено в малка котловина в [[Средна гора]], като южно от селото минава една от най-дългите реки в България – [[Тунджа]].

== История ==
След завладяването на България от турците Сливенският край се оказал в непосредствена близост до новата османска столица - град Одрин, затова и поробителите взели съответни мерки да обезопасят своя тил, настанявайки в полските райони край Твърдица множество анадолски колонисти от най-различни националности. Така например, тюркмени основали селище в днешната местност Тюркмен юрту, наследник на което станало сегашното с. Сърцево.
Като брой обаче племето на юруците (Юруците са тюркска етническа група, обитавала от 14 до 20 век главно планински области в Мала Азия, Тракия, Македония и Епир. Смята се, че те произлизат от огузите. Те са мюсюлмани и говорят турски език, като основното им разграничение от турското население е номадският им начин на живот. Днес отделни юрушки общности съществуват в някои планински области на Турция, като тенденцията е те да преминават към уседнал начин на живот и да бъдат асимилирани от турското мнозинство.)доминирало, а негови представители били настанени на доста повече места в околността, усядайки първоначално във временни лагери. Тези първи непостоянни селища на новите заселници били наричани от юруците обасъ /временен лагер/, като наследници на поселенията им станали известните от по-късната ни история села Ал обасъ /Алобас/ - днешно Червенаково, Дерз обасъ /Терзобас/ - сега гр. Шивачево, Чок обасъ - понастоящем Чокоба, както и изчезналите вече Касъм обасъ, Сипат обасъ и Хасан обасъ.


== Религии ==
== Религии ==

Версия от 07:10, 11 август 2020

Червенаково
Общи данни
Население120 души[1] (15 март 2024 г.)
9,54 души/km²
Землище12,59 km²
Надм. височина262 m
Пощ. код8896
Тел. код045992
МПС кодСН
ЕКАТТЕ80474
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСливен
Община
   кмет
Твърдица
Мария Гвоздейкова-Златева
(КОЙ; 2023)

Червенаково е село в Югоизточна България. То се намира в югоизточната част на община Твърдица, в Област Сливен, на 4 километра от община Нова Загора.

География

Селото е разположено в малка котловина в Средна гора, като южно от селото минава една от най-дългите реки в България – Тунджа.

История

След завладяването на България от турците Сливенският край се оказал в непосредствена близост до новата османска столица - град Одрин, затова и поробителите взели съответни мерки да обезопасят своя тил, настанявайки в полските райони край Твърдица множество анадолски колонисти от най-различни националности. Така например, тюркмени основали селище в днешната местност Тюркмен юрту, наследник на което станало сегашното с. Сърцево. Като брой обаче племето на юруците (Юруците са тюркска етническа група, обитавала от 14 до 20 век главно планински области в Мала Азия, Тракия, Македония и Епир. Смята се, че те произлизат от огузите. Те са мюсюлмани и говорят турски език, като основното им разграничение от турското население е номадският им начин на живот. Днес отделни юрушки общности съществуват в някои планински области на Турция, като тенденцията е те да преминават към уседнал начин на живот и да бъдат асимилирани от турското мнозинство.)доминирало, а негови представители били настанени на доста повече места в околността, усядайки първоначално във временни лагери. Тези първи непостоянни селища на новите заселници били наричани от юруците обасъ /временен лагер/, като наследници на поселенията им станали известните от по-късната ни история села Ал обасъ /Алобас/ - днешно Червенаково, Дерз обасъ /Терзобас/ - сега гр. Шивачево, Чок обасъ - понастоящем Чокоба, както и изчезналите вече Касъм обасъ, Сипат обасъ и Хасан обасъ.

Религии

Православно християнската църква „Свети Свети Константин и Елена“ е построена през 1893 година и е част от Старозагорската епархия. Намира се в центъра на селото.

Храмовият празник е в деня на Светите равноапостоли Константин и Елена – 21 май. Празникът е в памет на император Константин и неговата майка Елена.