Обикновен повет: Разлика между версии
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“) |
Termininja (беседа | приноси) |
||
Ред 19: | Ред 19: | ||
* [http://www.burgasmuseums.bg/index.php?tab=nathist&page=encyc&enc=flora&eid=145 Обикновен повет - Регионален Бургаски Музей] |
* [http://www.burgasmuseums.bg/index.php?tab=nathist&page=encyc&enc=flora&eid=145 Обикновен повет - Регионален Бургаски Музей] |
||
[[Категория: |
[[Категория:Повет]] |
Версия от 14:54, 16 август 2020
Обикновен повет | ||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||
Обикновен повет в Общомедия | ||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Обикновен повет (Clematis vitalba) е растителен вид от семейство Лютикови. То е плевелно, храстовидно растение, което се среща и в България.
Местообитание
Видът се среща в различни части на страната до 2000 m н.в. Обикновеният повет предпочита влажни ареали – в гористите зони край реките, с наличие на по-ниски дървета и храсти. В селищата може да бъде видян върху огради, стълбове и запустели постройки. Поради своята приспособимост към разнообразни външни условия, растението е считано за инвазивно (т.е. „бурен“) в някои части на света (Нова Зеландия), където се срещат местни представители на същия род.
Описание
Обикновеният повет е лиана с разклонени и възлести стъбла. Поветът се развива както в хоризонтално, така и във вертикално направление, използвайки най-близката естествена (храсти, дървета) или изкуствена (огради и пр.) структура като опора. Растението има силна коренова система. Листата са сложни, нечифтоперести, разположени един срещу друг на дълги дръжки. Прикрепването на стъблата се подпомага от дългите листни дръжки – те се увиват около всяка подходяща опорна точка в заобикалящата ги среда. Цъфтежът е от края на май до началото на септември. Цветовете образуват метличести съцветия. Тичинките и плодниците са многобройни. Образуват се съплодия; червеникавокафяви плодчета („орехчета“), всяко от които с разперено окосмено стълбче, наречено „хвърчилка“. Хвърчилката дава възможност на отделните плодчета да се разпространяват с помощта на вятъра.
Употреба
Clematis vitalba бива използван за направата на въжета в Швейцария през Каменната епоха. В Словения, стъблото на растението се използвало за плетене на кошници за лук и за връзване на снопи на различни култури. Особено полезно за връзване на снопи жито, защото гризачите не го прегризват.
Източници
- Атлас по ботаника, Сл. Петров и Е. Паламарев, стр.126 – 127