Червенаково: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 20: Ред 20:


В западна посока на 9,2 km от селото се намира язовирната стена на яз. Жребчево.
В западна посока на 9,2 km от селото се намира язовирната стена на яз. Жребчево.

== История ==
След завладяването на България от турците (втората половина на 14 век) Сливенският край се оказал в непосредствена близост до новата османска столица - град Одрин, затова и поробителите взели съответни мерки да обезопасят своя тил, настанявайки в полските райони множество анадолски колонисти от най-различни националности. Така например, тюркмени основали селище в днешната местност Тюркмен юрту, наследник на което станало сегашното с. Сърцево. Като брой обаче племето на юруците доминирало, а негови представители били настанени на доста повече места в околността, усядайки първоначално във временни лагери. Тези първи непостоянни селища на новите заселници били наричани от юруците обасъ /временен лагер/, като наследници на поселенията им станали известните от по-късната история села Ал обасъ /Алобас/ - днешно Червенаково, Дерз обасъ /Терзобас/ - сега гр. Шивачево, Чок обасъ - понастоящем Чокоба, както и изчезналите вече Касъм обасъ, Сипат обасъ и Хасан обасъ.


== Религия ==
== Религия ==

Версия от 11:41, 25 август 2020

Червенаково
Общи данни
Население120 души[1] (15 март 2024 г.)
9,54 души/km²
Землище12,59 km²
Надм. височина262 m
Пощ. код8896
Тел. код04592
МПС кодСН
ЕКАТТЕ80474
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСливен
Община
   кмет
Твърдица
Мария Гвоздейкова-Златева
(КОЙ; 2023)

Червенаково е село в Югоизточна България. То се намира в югоизточната част на община Твърдица, в Област Сливен, на 4 километра от община Нова Загора.

До началото на XX век селото се е наричало Алобас, когато с указ № 462/обн. на 21.12.1906 г. е преименувано на Червенаково.

География

Село Червенаково е разположено на югоизточното подножие на Шивачевския рид, който е последния, най-източен планински праг в Задбалканските котловини. Южно от селото минава една от най-дългите реки в България – Тунджа.

Селото отстои на 30,5 km от областния град Сливен, на 19,1 km от общинския център Твърдица, на 17,4 km от Нова Загора и на 26,5 km от Автомагистрала "Тракия".

В западна посока на 9,2 km от селото се намира язовирната стена на яз. Жребчево.

История

След завладяването на България от турците (втората половина на 14 век) Сливенският край се оказал в непосредствена близост до новата османска столица - град Одрин, затова и поробителите взели съответни мерки да обезопасят своя тил, настанявайки в полските райони множество анадолски колонисти от най-различни националности. Така например, тюркмени основали селище в днешната местност Тюркмен юрту, наследник на което станало сегашното с. Сърцево. Като брой обаче племето на юруците доминирало, а негови представители били настанени на доста повече места в околността, усядайки първоначално във временни лагери. Тези първи непостоянни селища на новите заселници били наричани от юруците обасъ /временен лагер/, като наследници на поселенията им станали известните от по-късната история села Ал обасъ /Алобас/ - днешно Червенаково, Дерз обасъ /Терзобас/ - сега гр. Шивачево, Чок обасъ - понастоящем Чокоба, както и изчезналите вече Касъм обасъ, Сипат обасъ и Хасан обасъ.

Религия

Православно християнската църква „Свети Свети Константин и Елена“ е построена през 1893 - 1894 година и е част от Старозагорската епархия. Намира се в центъра на селото.

Тракийските бежанци от Одринска Тракия, Лозенградска околия, които след Освобождението се заселват в Червенаково оставят трайна следа в историята на селото, като са инициатори за изграждането на православния храм.

Храмовият празник е в деня на Светите равноапостоли Константин и Елена – 21 май. Празникът е в памет на император Константин и неговата майка Елена.

Обществени институции

В селото функционира читалище "Паисий Хилендарски - 1928", дейностите на което са насочени в няколко направления - съхраняване на съществуващите традиции, местни обредни ритуали и песенен фолклор, посредством силно акцентиране на самобитността и особеностите на региона.