Червенаково: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 20: | Ред 20: | ||
В западна посока на 9,2 km от селото се намира язовирната стена на яз. Жребчево. |
В западна посока на 9,2 km от селото се намира язовирната стена на яз. Жребчево. |
||
== История == |
|||
След завладяването на България от турците (втората половина на 14 век) Сливенският край се оказал в непосредствена близост до новата османска столица - град Одрин, затова и поробителите взели съответни мерки да обезопасят своя тил, настанявайки в полските райони множество анадолски колонисти от най-различни националности. Така например, тюркмени основали селище в днешната местност Тюркмен юрту, наследник на което станало сегашното с. Сърцево. Като брой обаче племето на юруците доминирало, а негови представители били настанени на доста повече места в околността, усядайки първоначално във временни лагери. Тези първи непостоянни селища на новите заселници били наричани от юруците обасъ /временен лагер/, като наследници на поселенията им станали известните от по-късната история села Ал обасъ /Алобас/ - днешно Червенаково, Дерз обасъ /Терзобас/ - сега гр. Шивачево, Чок обасъ - понастоящем Чокоба, както и изчезналите вече Касъм обасъ, Сипат обасъ и Хасан обасъ. |
|||
== Религия == |
== Религия == |
Версия от 11:41, 25 август 2020
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Червенаково | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 120 души[1] (15 март 2024 г.) 9,54 души/km² |
Землище | 12,59 km² |
Надм. височина | 262 m |
Пощ. код | 8896 |
Тел. код | 04592 |
МПС код | СН |
ЕКАТТЕ | 80474 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Сливен |
Община – кмет | Твърдица Мария Гвоздейкова-Златева (КОЙ; 2023) |
Червенаково е село в Югоизточна България. То се намира в югоизточната част на община Твърдица, в Област Сливен, на 4 километра от община Нова Загора.
До началото на XX век селото се е наричало Алобас, когато с указ № 462/обн. на 21.12.1906 г. е преименувано на Червенаково.
География
Село Червенаково е разположено на югоизточното подножие на Шивачевския рид, който е последния, най-източен планински праг в Задбалканските котловини. Южно от селото минава една от най-дългите реки в България – Тунджа.
Селото отстои на 30,5 km от областния град Сливен, на 19,1 km от общинския център Твърдица, на 17,4 km от Нова Загора и на 26,5 km от Автомагистрала "Тракия".
В западна посока на 9,2 km от селото се намира язовирната стена на яз. Жребчево.
История
След завладяването на България от турците (втората половина на 14 век) Сливенският край се оказал в непосредствена близост до новата османска столица - град Одрин, затова и поробителите взели съответни мерки да обезопасят своя тил, настанявайки в полските райони множество анадолски колонисти от най-различни националности. Така например, тюркмени основали селище в днешната местност Тюркмен юрту, наследник на което станало сегашното с. Сърцево. Като брой обаче племето на юруците доминирало, а негови представители били настанени на доста повече места в околността, усядайки първоначално във временни лагери. Тези първи непостоянни селища на новите заселници били наричани от юруците обасъ /временен лагер/, като наследници на поселенията им станали известните от по-късната история села Ал обасъ /Алобас/ - днешно Червенаково, Дерз обасъ /Терзобас/ - сега гр. Шивачево, Чок обасъ - понастоящем Чокоба, както и изчезналите вече Касъм обасъ, Сипат обасъ и Хасан обасъ.
Религия
Православно християнската църква „Свети Свети Константин и Елена“ е построена през 1893 - 1894 година и е част от Старозагорската епархия. Намира се в центъра на селото.
Тракийските бежанци от Одринска Тракия, Лозенградска околия, които след Освобождението се заселват в Червенаково оставят трайна следа в историята на селото, като са инициатори за изграждането на православния храм.
Храмовият празник е в деня на Светите равноапостоли Константин и Елена – 21 май. Празникът е в памет на император Константин и неговата майка Елена.
Обществени институции
В селото функционира читалище "Паисий Хилендарски - 1928", дейностите на което са насочени в няколко направления - съхраняване на съществуващите традиции, местни обредни ритуали и песенен фолклор, посредством силно акцентиране на самобитността и особеностите на региона.
|