Мехмед III: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
{{xxx-мъниче}} → {{мъниче|xxx}}
Етикети: добавен етикет nowiki в статията Визуален редактор
Ред 1: Ред 1:
{{незавършена}}
{{Личност|султан
{{Личност|султан
| вложки =
| вложки =
Ред 21: Ред 20:
Въпреки че Мехмед III е бил развратен, покварен и кръвожаден (особено в преследването си към християните), той е обичал литературата и поезията, с които се е занимавал сам.
Въпреки че Мехмед III е бил развратен, покварен и кръвожаден (особено в преследването си към християните), той е обичал литературата и поезията, с които се е занимавал сам.


След неговата смърт го наследява синът му [[Ахмед I]].
След неговата смърт го наследява синът му

== Семейство ==
Лесли Пиърс отбелязва, че имената на неговите дъщери, както и на съпруги и наложници, с изключение на Хандан Султан<ref>''Пърс, Лесли П.'' Императорският харем: Жените и суверенитетът в Османската империя . - Oxford: Oxford University Press, 1993. - С. 311. - 374 с. - <nowiki>ISBN 0195086775</nowiki> , 9780195086775.</ref>  , не са запазени в документите на харема по време на управлението на Мехмед III ; освен това тя вярва, че никой от любимите на султана не носи титлата Хасеки<ref>''Пърс, Лесли П.'' Императорският харем: Жените и суверенитетът в Османската империя . - Oxford: Oxford University Press, 1993. - С. 104. - 374 с. - <nowiki>ISBN 0195086775</nowiki>, 9780195086775.</ref>  . Антъни Алдерсън вярвал, че майката на Шехзаде Махмуд е екзекутирана с него; в същото време той погрешно нарича Хандан майката на двамата султан Ахмед I и султан Мустафа I<ref>''Алдерсън, Антъни Делфин.'' Структурата на Османската династия. -<abbr>Oxf.</abbr> : Clarendon Press, 1956 .-- стр. 169.

↑ Назад:<sup>''1 2''</sup></ref>  . Също така той нарича друга наложница на Мехмед - Махпейкер<ref>Алдерсън, Антъни Делфин. Структурата на Османската династия. -Oxf. : Clarendon Press, 1956 .-- стр. 169.</ref>  .

Броят на децата на султана също не е известен; така според различни източници синовете на Мехмед били Селим<ref>''Öztuna, Yılmaz.'' Devletler ve hânedanlar. - Kültür ve Turizm Bakanlığı, 2005. - С. 176. -<nowiki>ISBN 9751704693</nowiki>, 9789751704696.</ref>  , Махмуд , Ахмед и Мустафа ; последните два шехзаде по-късно стават султани. Шехзаде Селим, роден около 1585 г.<ref>''Сенека, Федерико.'' Il Doge Leonardo Donà: la sua vita e la sua prepara-zione politica prima del dogado. - Падова: Editrice Antenore, 1959 .-- стр. 286.</ref>  , се смята от някои историци за син на Хандан; обаче, Хандан, който изпадна в харема през втората половина на 1583<ref>''Börekçi, Günhan.'' İnkırâzın Eşiğinde Bir Hanedan: III. Мехмед, И. Ахмед, И. Мустафа ве 17. Yüzyıl Osmanlı Siyasî Krizi  ( тур .)  : Докторска дисертация. - Охайо, Ъниверситеси, 2009. - С. 80 .</ref>  , става наложница на султана само през 1589<ref>''Öztuna, Yılmaz.'' Devletler ve hânedanlar. - Kültür ve Turizm Bakanlığı, 2005. - С. 176. -<nowiki>ISBN 9751704693</nowiki>, 9789751704696.</ref>  . Селим умира от скарлатина на 20 април 1597 г.<ref>''Айцибин, Зейнеп.'' Kâtip Çelebi, Fezleke: Tahlil ve Metin ( тур  .)  : Докторска дисертация. - Mimar Sinan Ü Universalitesi, 2007 .-- S. 452 .</ref>  . Роденият около 1587 г. Шехзаде Махмуд се счита за пълноправен брат на Мустафа I, чиято майка е Халиме Султан<ref>''Гюнхан Бьорекчи.'' В съдилищата Любими на Ахмед I и неговите непосредствени предшественици  (англ.)  : Дисертация. - 2010. - С. 65 .</ref> ; Махмуд, заподозрян в заговор за сваляне на баща си, е екзекутиран на 1 и 7 юни 1603 г.<ref>''Алдерсън, Антъни Делфин.'' Структурата на Османската династия. -<abbr>Oxf.</abbr> : Clarendon Press, 1956 .-- стр. 169.</ref>  . Също така Алдерсън нарича синовете на Мехмед III Сюлейман, починал през декември 1603 г., и Севгилим  .

Според генеалогичния списък на османския клан Мехмед III имал и синове: Шехзаде Джихангир (1581-1596) и Шехзаде Мехмед (1597-1603).

Според Алдерсън Мехмед III имал няколко дъщери, но имената им не са известни<ref>''Алдерсън, Антъни Делфин.'' Структурата на Османската династия. -<abbr>Oxf.</abbr> : Clarendon Press, 1956 .-- стр. 169.</ref>  :

* дъщеря (г. 1628 г.)
* дъщеря - беше омъжена за Тиряки Хасан паша (ум. 1611).
* дъщеря - от ноември 1604 г. тя е омъжена за Мирахур Мустафа паша (ум. 1610 г.).
* дъщеря - от 10 февруари 1612 г. тя е омъжена за Махмуд паша ( ум . 1643), син на Джигалазаде Юсуф Синан паша и втората му съпруга, дъщеря Айше Хюмаша Султан<ref>''Ghisalberti, на Alberto M.'' Dizionario degli Italiani Biografico . - Рим: Istituto della Enciclopedia Italiana, 1981. - Т. 25.</ref>  .
* дъщеря - пълна сестра на султан Мустафа I. От 1604 г. тя е омъжена за Кара Давут паша (г. 8 януари 1623 г.), която става известна с убийството на внука на Мехмед III, султан Осман II<ref>Енциклопедия на исляма / изд. М. Th. Houtsma, AJ Wensinck, TW Arnold. - Брил издателство, 1927. - С. 183.</ref>  . В брака се роди син, когото според някои източници планираха да направят султана, измествайки психично болния Мустафа I.
* дъщеря - беше омъжена за Али паша (ум. 1617 г.).


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 19:31, 25 август 2020

Мехмед III
محمد ثالث
османски султан
Роден
Починал
ПогребанИстанбул, Турция
Религияислям
Управление
Период1595 – 1603
ПредшественикМурад III
НаследникАхмед I
Семейство
РодОсманска династия
БащаМурад III
МайкаСафийе Султан
Братя/сестриАйше Султан
ПартньорХандан Султан
Уикипедия:Инкубатор/Статии/Халиме Султан
ДецаАхмед I
Мустафа I
Подпис
Мехмед III в Общомедия

Мехмед III е 13-ият султан на Османската империя. Погубва 19-те си братя[1][2][3]. Загубва Молдова, Трансилвания и Влашко. Известен е с прякора „Казана“.

Биография

Възкачва се на престола през 1595 г. и веднага екзекутира 19 от братята си, страхувайки се от заговор от тяхна страна. Точно този страх е причината да въведе вредния обичай принцове да не участват в управлението, докато бащата е жив, както е правено до този момент, като нарежда да бъдат заключвани в харема, в помещения „kafes“ („клетка“)[4].

В началото на царуването на Мехмед III е арестуван в Цариград руският посланик Данило Ислениев, който след това изчезва без следа.

Успехите на австрийците по река Дунав предизвикват в Константинопол въстания сред народа и еничарите. По настояване на Великия везир и шейх-ул-Ислам, Мехмед III през 1596 г. се отправя с армията си към Унгария, печели битката при Kерестец, но не се възползва от това и се връща в Константинопол към своя живот.

В азиатските райони завладени от персите има въстания, в които се намесват и персите. Вътрешното управление се разстройва, а също така и управлението на войските. С управлението на Мехмед III започва упадъкът на Османската империя.

Въпреки че Мехмед III е бил развратен, покварен и кръвожаден (особено в преследването си към християните), той е обичал литературата и поезията, с които се е занимавал сам.

След неговата смърт го наследява синът му

Семейство

Лесли Пиърс отбелязва, че имената на неговите дъщери, както и на съпруги и наложници, с изключение на Хандан Султан[5]  , не са запазени в документите на харема по време на управлението на Мехмед III ; освен това тя вярва, че никой от любимите на султана не носи титлата Хасеки[6]  . Антъни Алдерсън вярвал, че майката на Шехзаде Махмуд е екзекутирана с него; в същото време той погрешно нарича Хандан майката на двамата султан Ахмед I и султан Мустафа I[7]  . Също така той нарича друга наложница на Мехмед - Махпейкер[8]  .

Броят на децата на султана също не е известен; така според различни източници синовете на Мехмед били Селим[9]  , Махмуд , Ахмед и Мустафа ; последните два шехзаде по-късно стават султани. Шехзаде Селим, роден около 1585 г.[10]  , се смята от някои историци за син на Хандан; обаче, Хандан, който изпадна в харема през втората половина на 1583[11]  , става наложница на султана само през 1589[12]  . Селим умира от скарлатина на 20 април 1597 г.[13]  . Роденият около 1587 г. Шехзаде Махмуд се счита за пълноправен брат на Мустафа I, чиято майка е Халиме Султан[14] ; Махмуд, заподозрян в заговор за сваляне на баща си, е екзекутиран на 1 и 7 юни 1603 г.[15]  . Също така Алдерсън нарича синовете на Мехмед III Сюлейман, починал през декември 1603 г., и Севгилим  .

Според генеалогичния списък на османския клан Мехмед III имал и синове: Шехзаде Джихангир (1581-1596) и Шехзаде Мехмед (1597-1603).

Според Алдерсън Мехмед III имал няколко дъщери, но имената им не са известни[16]  :

  • дъщеря (г. 1628 г.)
  • дъщеря - беше омъжена за Тиряки Хасан паша (ум. 1611).
  • дъщеря - от ноември 1604 г. тя е омъжена за Мирахур Мустафа паша (ум. 1610 г.).
  • дъщеря - от 10 февруари 1612 г. тя е омъжена за Махмуд паша ( ум . 1643), син на Джигалазаде Юсуф Синан паша и втората му съпруга, дъщеря Айше Хюмаша Султан[17]  .
  • дъщеря - пълна сестра на султан Мустафа I. От 1604 г. тя е омъжена за Кара Давут паша (г. 8 януари 1623 г.), която става известна с убийството на внука на Мехмед III, султан Осман II[18]  . В брака се роди син, когото според някои източници планираха да направят султана, измествайки психично болния Мустафа I.
  • дъщеря - беше омъжена за Али паша (ум. 1617 г.).

Източници

  1. ↑ Donald Quataert, The Ottoman Empire, 1700 – 1922, p. 90. Cambridge University Press, 2000, ISBN 0-521-63328-1
  2. ↑ John Patrick Kinross, Ottoman Centuries, p. 288. William Morrow & Co., 1977, ISBN 0-688-03093-9
  3. ↑ Hamit Bozarslan, Histoire de la Turquie, de l'Empire à nos jours, Tallandier (2015), p.51 – 53, ISBN 979-10-210-1040-6
  4. ↑ Jean-Michel Sallmann, Géopolitique du XVIe siècle (1490 – 1618), (Nouvelle histoire des relations internationales, t. 1), Paris, Le Seuil, „Points histoire“, 2003 p. 92
  5. ↑ Пърс, Лесли П. Императорският харем: Жените и суверенитетът в Османската империя . - Oxford: Oxford University Press, 1993. - С. 311. - 374 с. - ISBN 0195086775 , 9780195086775.
  6. ↑ Пърс, Лесли П. Императорският харем: Жените и суверенитетът в Османската империя . - Oxford: Oxford University Press, 1993. - С. 104. - 374 с. - ISBN 0195086775, 9780195086775.
  7. ↑ Алдерсън, Антъни Делфин. Структурата на Османската династия. -Oxf. : Clarendon Press, 1956 .-- стр. 169. ↑ Назад:1 2
  8. ↑ Алдерсън, Антъни Делфин. Структурата на Османската династия. -Oxf. : Clarendon Press, 1956 .-- стр. 169.
  9. ↑ Öztuna, Yılmaz. Devletler ve hânedanlar. - Kültür ve Turizm Bakanlığı, 2005. - С. 176. -ISBN 9751704693, 9789751704696.
  10. ↑ Сенека, Федерико. Il Doge Leonardo Donà: la sua vita e la sua prepara-zione politica prima del dogado. - Падова: Editrice Antenore, 1959 .-- стр. 286.
  11. ↑ Börekçi, Günhan. İnkırâzın Eşiğinde Bir Hanedan: III. Мехмед, И. Ахмед, И. Мустафа ве 17. Yüzyıl Osmanlı Siyasî Krizi  ( тур .)  : Докторска дисертация. - Охайо, Ъниверситеси, 2009. - С. 80 .
  12. ↑ Öztuna, Yılmaz. Devletler ve hânedanlar. - Kültür ve Turizm Bakanlığı, 2005. - С. 176. -ISBN 9751704693, 9789751704696.
  13. ↑ Айцибин, Зейнеп. Kâtip Çelebi, Fezleke: Tahlil ve Metin ( тур  .)  : Докторска дисертация. - Mimar Sinan Ü Universalitesi, 2007 .-- S. 452 .
  14. ↑ Гюнхан Бьорекчи. В съдилищата Любими на Ахмед I и неговите непосредствени предшественици  (англ.)  : Дисертация. - 2010. - С. 65 .
  15. ↑ Алдерсън, Антъни Делфин. Структурата на Османската династия. -Oxf. : Clarendon Press, 1956 .-- стр. 169.
  16. ↑ Алдерсън, Антъни Делфин. Структурата на Османската династия. -Oxf. : Clarendon Press, 1956 .-- стр. 169.
  17. ↑ Ghisalberti, на Alberto M. Dizionario degli Italiani Biografico . - Рим: Istituto della Enciclopedia Italiana, 1981. - Т. 25.
  18. ↑ Енциклопедия на исляма / изд. М. Th. Houtsma, AJ Wensinck, TW Arnold. - Брил издателство, 1927. - С. 183.
Тази статия, свързана с Османската империя, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Мехмед_III&oldid=10447336“.