Шрек: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 105: Ред 105:


== Критични източници ==
== Критични източници ==
На много места филмът споменава класически филми, предимно тези на [[Уолт Дисни Къмпани|Дисни]]. Когато Тинкър Бел пада на Магаре и той казва „Аз мога да летя”, а хората наоколо, включително и трите малки прасета, казват „Той може да лети, той може да лети”; това е препратка към „[[Питър Пан (филм, 1953)|Питър Пан]]“ на Дисни. Тази сцена е препратка и към филма на Дисни „[[Дъмбо]]“, където Магарето казва, докато лети: „Може би сте виждали домашна муха, може би дори супер муха, но се обзалагам, че никога не сте виждали магарешка муха“.<ref name = "A List of Spoofs and References in PDI/DreamWorks Animated Shrek">{{cite web |url=http://www.digitalmediafx.com/Shrek/shrekfeature07.html |title=A List of Spoofs and References in PDI/DreamWorks Animated Shrek |publisher=digitalmediafx.com |year=2001 |accessdate=February 10, 2012}}</ref> Сцената, в която Фиона пее на синята птица, е препратка към „[[Снежанка и седемте джуджета (филм, 1937)|Снежанка и седемте джуджета]]“.<ref name = "A List of Spoofs and References in PDI/DreamWorks Animated Shrek"/> The transformation scene at the end of the film references Disney's ''[[Beauty and the Beast (1991 film)|Beauty and the Beast]]''.<ref name = "A List of Spoofs and References in PDI/DreamWorks Animated Shrek"/> Сцената на трансформацията в края на филма се споменава в анимационния филм на Дисни „[[Красавицата и звярът (филм, 1991)|Красавицата и звярът]]“.<ref name = "A List of Spoofs and References in PDI/DreamWorks Animated Shrek"/>
На много места филмът споменава класически филми, предимно тези на [[Уолт Дисни Къмпани|Дисни]]. Когато Тинкър Бел пада на Магаре и той казва „Аз мога да летя”, а хората наоколо, включително и трите малки прасета, казват „Той може да лети, той може да лети”; това е препратка към „[[Питър Пан (филм, 1953)|Питър Пан]]“ на Дисни. Тази сцена е препратка и към филма на Дисни „[[Дъмбо]]“, където Магарето казва, докато лети: „Може би сте виждали домашна муха, може би дори супер муха, но се обзалагам, че никога не сте виждали магарешка муха“.<ref name = "A List of Spoofs and References in PDI/DreamWorks Animated Shrek">{{cite web |url=http://www.digitalmediafx.com/Shrek/shrekfeature07.html |title=A List of Spoofs and References in PDI/DreamWorks Animated Shrek |publisher=digitalmediafx.com |year=2001 |accessdate=February 10, 2012}}</ref> Сцената, в която Фиона пее на синята птица, е препратка към „[[Снежанка и седемте джуджета (филм, 1937)|Снежанка и седемте джуджета]]“.<ref name = "A List of Spoofs and References in PDI/DreamWorks Animated Shrek"/> Сцената на трансформацията в края на филма се споменава в анимационния филм на Дисни „[[Красавицата и звярът (филм, 1991)|Красавицата и звярът]]“.<ref name = "A List of Spoofs and References in PDI/DreamWorks Animated Shrek"/>


Когато Шрек преминава моста към Замъка и казва: „Браво, Магаренце, браво!“, това е препратка към филма „[[Бейб]]“.<ref name = "A List of Spoofs and References in PDI/DreamWorks Animated Shrek"/> Сцената, в която принцеса Фиона се бори с веселите мъже, е продължителна препратка към филма „[[Матрицата]]“.<ref name = "A List of Spoofs and References in PDI/DreamWorks Animated Shrek"/> В края на филма, Джинджифиловото човече в края с патерица (и един крак) казва „Господ да благослови всички ни“, което е препратка към Малкия Тим в „Коледна песен“.<ref name = "A List of Spoofs and References in PDI/DreamWorks Animated Shrek"/>
Когато Шрек преминава моста към Замъка и казва: „Браво, Магаренце, браво!“, това е препратка към филма „[[Бейб]]“.<ref name = "A List of Spoofs and References in PDI/DreamWorks Animated Shrek"/> Сцената, в която принцеса Фиона се бори с веселите мъже, е продължителна препратка към филма „[[Матрицата]]“.<ref name = "A List of Spoofs and References in PDI/DreamWorks Animated Shrek"/> В края на филма, Джинджифиловото човече в края с патерица (и един крак) казва „Господ да благослови всички ни“, което е препратка към Малкия Тим в „Коледна песен“.<ref name = "A List of Spoofs and References in PDI/DreamWorks Animated Shrek"/>

Версия от 10:57, 27 август 2020

Вижте пояснителната страница за други значения на Шрек.

Шрек
Shrek
РежисьориАндрю Адамсън
Вики Дженсън
ПродуцентиДжефри Кеценбърг
Арън Уорнър
Джон Уилямс
СценаристиТед Елиът
Тери Росио
Джо Стилман
Роджър Шулман
Базиран на„Шрек!“ на Уилям Стийг
В ролитеМайк Майърс
Еди Мърфи
Камерън Диас
Джон Литгоу
МузикаХари Грегсън-Уилямс
Джон Пауъл
МонтажСим Евън-Джоунс
Филмово студиоPacific Data Images
РазпространителDreamWorks Pictures
Премиера18 май 2001 г.
(Германия)
Времетраене90 минути
Страна САЩ
ЕзикАнглийски
Бюджет$60 милиона
Приходи$484,4 милиона[1]
Хронология
Шрек 2 (2004)
Външни препратки
IMDb Allmovie
Шрек в Общомедия

„Шрек“ (на английски: Shrek) е американски компютърно-анимационен комедиен филм, базиран на едноименната книга с приказки от 1990 г. на Уилям Стийг. Режисиран е от Андрю Адамсън и Вики Дженсън в техния режисьорски дебют, главния озвучаващ състав се състои от Майк Майърс, Еди Мърфи, Камерън Диас и Джон Литгоу. Филмът пародира други филми от адаптиран от приказни сюжетни линии, насочени основно към анимационните филми на Дисни.[2] В историята, едно чудовище наречено Шрек (Майърс) намира, че неговото блато е залято от приказни създания, които са прогонени от корумпирания лорд Фаркуад (Литгоу), стремящ се да бъде крал. Шрек прави сделка с Фаркуод да си върне контрола над блатото в замяна на спасяването на принцеса Фиона (Диас), за която Фаркуад възнамерява да се ожени. С помощта на Магарето (Мърфи), Шрек се впуска в стремежа си, но скоро се влюбва в принцесата, която крие тайна, която ще промени живота му завинаги.

Правата към книгата на Стийг е закупена от Стивън Спилбърг през 1991 г. Първоначално той е планирал да продуцира традиционно анимационен филм, базиран на книгата, но Джон Х. Уилямс го убеждава да внесе филма в новосъздадения DreamWorks през 1994 г. Джефри Каценбърг започва активно развитие на филма през 1995 г. веднага след закупуването на студиото на правата от Спилбърг. Крис Фарли първоначално е бил глас за главния герой, записвайки почти целия необходим диалог. След като Фарли умира през 1997 г., преди работата да бъде завършена, Майк Майерс се намеси, за да изрази героя, който в процеса беше променен на шотландски акцент. Филмът е трябвало да бъде заснет, но след лоши резултати, студиото решава да наеме Pacific Data Images, за да завърши финалната компютърна анимация.

Филмът прави премиера в Филмовия фестивал в Кан през 2001 г., където се състезаваше за „Златна палма“ (Palme d'Or)[3], което го прави първият анимационен филм, след като „Питър Пан“ (1953) на Дисни е направен, за да бъде избран.[4] Той беше широко похвален като анимационен филм, включващ хумор и теми, ориентирани към възрастни, като същевременно се грижи за деца. Филмът е театрално пуснат в Съединените щати на 18 май 2001 г. и събра 484,4 милиона долара по целия свят срещу продуцентски бюджет от 60 милиона долара. „Шрек“ спечели първата в историята награда „Оскар“ за най-добър пълнометражен анимационен филм и също е номиниран за Най-добър адаптиран сценарий. Освен това спечели шест номинации за награда от Британската академия за филмово и телевизионно изкуство, в крайна сметка печели наградата за най-добър адаптиран сценарий. Успехът на филма помогна да се създаде DreamWorks Animation като основен конкурент на Pixar в компютърните анимационни филми, постига сериозен финансов успех и дава начало на едноименната поредица, която включва още три продължения – „Шрек 2“ (2004), „Шрек Трети“ (2007) и „Шрек завинаги“ (2010) – заедно с две специални спешъли, спин-оф филм и сценичен мюзикъл, Въпреки че плановете за пети филм бяха отменени преди излизането на четвъртия филм, проектът бе възобновен през 2016 г. и оттогава закъснява, като производството и потенциалната дата на пускане се връщат назад.

Сюжет

Шрек (Майк Майърс) е антисоциален и силно териториален зелен огър, който обича усамотението на своето блато. Животът му е прекъснат, след като вертикално предизвиканият крал на Дулок, лорд Фаркуод (Джон Литгоу), той се опитва да изгони безброй много приказни същества в блатото на Шрек. Разгневен от нахлуването, той решава да посети Фаркуод и да поиска те да бъдат преместени на друго място. Той неохотно позволява приказливото Магаре (Еди Мърфи), което също беше заточено, да го маркира и да го насочи към Дулок.

Междувременно Фаркоуд измъчва Джинджифиленото човече заради местоположението на приказните същества, които все още се крият. Пазачите му го прекъсват и го представят с вълшебното огледало на Снежанка. На въпрос на Огледалото дали царството му е най-справедливото от всички, Фаркуод му отговаря, че дори не е цар и трябва да се ожени за принцеса, за да стане такава. Той решава да преследва принцеса Фиона (Камерън Диас), която е затворена в замкова кула, охранявана от дракон. Нежелаейки сам да изпълни задачата, той организира турнир, в който победителят получава „привилегията“ да спаси Фиона. Шрек и Магарето пристигат по време на турнира и лесно побеждават рояк от рицарите на Фаркуод. Фаркуод ги провъзгласява за шампиони и под заплахата от смърт изисква да спасят Фиона. Шрек се договаря да бъдат преместени приказните създания, ако успее и с удоволствие приема.

Шрек и Магарето пътуват до замъка и са нападнати от Дракон, който притиска в ъгъла Магарето. В отчаяние той сладко говори на звяра, за когото се разкрива, че е женски. Дракон се влюбва и отвежда Магарето в покоите си. Междувременно Шрек открива Фиона, която се ужасява от липсата му на романтизъм и се изненадва, че не е убил Дракона. Бягат от замъка, след като спасяват магарето, а развълнуваната Фиона бързо се разочарова, след като Шрек разкрива, че е огром. Въпреки че настоява Фаркуад да пристигне лично, Шрек насилствено превозва Фиона, докато се осмелява да отиде в Дюлок заедно с магарето. Същата вечер след създаването на лагера Шрек обяснява на магарето си неудовлетвореност от обществото, като го преценява несправедливо въз основа на външния му вид; Фиона подслушва и решава да бъде мила с Шрек. На следващия ден те се натъкват на снизходителения Робин Худ и групата му „Весели мъже“, а Фиона ги изпраща лесно с бойни изкуства, когато нападат. Шрек е впечатлен от Фиона и те започват да се влюбват.

Когато тримата приближава Дулок, Фиона се приютява във една вятърна мелница за вечерта. Магарето чува странни шумове отвътре и разследва, откривайки, че Фиона се е трансформирала в прогрес. Тя обяснява, че е прокълната от детството, принудена да се преобразява всяка вечер след залез и да се сменя обратно при изгрев слънце. Тя казва на Магаре само „целувката на истинската любов“ ще наруши заклинанието и ще я промени в „истинската форма на любовта“. Междувременно Шрек е на път да признае чувствата си към Фиона, когато подслушва разговора, тъй като тя нарича себе си „грозен звяр“. Шрек, вярвайки, че Фиона говори за него, ядосано си тръгва и се връща на следващата сутрин с лорд Фаркуод. Объркана и наранена от рязката враждебност на Шрек към нея, Фиона приема предложението за брак на Фаркуод и моли те да бъдат женени преди нощта. Шрек изоставя магарето и се връща в своето вече освободено блато.

Разгневен, Магарето пристига в блатото и се сблъсква с все още разстроения Шрек. По време на тяхната кавга, магарето обяснява, че „грозният звяр“, с който Фиона имала предвид, е някой друг и двете се примиряват. Магарето настоява Шрек да изрази чувствата си към Фиона, преди тя да се омъжи, и двамата бързо пътуват до Дулок, като яздят Дракона, с когото Магаре сега е в отношения.

Шрек прекъсва сватбата точно преди церемонията да завърши и казва на Фиона, че Фаркуод се жени само за нея, за да стане крал. Слънцето залязва, докато Фиона се преобразува в настъпление пред всички, което кара изненадан Шрек да разбере какво е чул. Възмутен, Фаркуод нарежда Шрек да бъде екзекутиран, а Фиона задържана. Дракон се взривява заедно с магарето и поглъща Фаркуод жив. Шрек и Фиона изповядват любовта си и споделят целувка, която вдига проклятието на Фиона. Фиона приема „истинската форма на любовта“, както проклятието предвиждаше и остава завинаги прогрес. Вече не вярва, че е красива, Шрек утешава Фиона, като ѝ казва, че винаги е била. Те се женят в блатото, заобиколени от други приказни същества и тръгват на медения си месец.

Актьорски състав

  • Майк Майърс:
    • Шрек, чудовище, който спасява принцеса Фиона от кулата, в края на филма се жени за нея.[5]
    • Един от трите слепи мишки, които се качват в масата на Шрек.[6]
  • Еди Мърфи – Магарето, най-добрият приятел на Шрек, който му помага да спаси принцеса Фиона от кулата.[7]
  • Камерън Диас – Принцеса Фиона, която е спасена от Шрек в кулата на Дракона, за да бъде омъжена за Лорд Фаркуод, и накрая тя се влюбва в Шрек и в края на филма се омъжва за него.[8]
  • Джон Литгоу – Лорд Фаркуод, който иска да се жени за принцеса Фиона и да стане крал на Дулок.[9]
  • Венсан КаселМосю Робин Худ, който се опитва да убие Шрек.[10]
  • Конрад Върнън – Джинджефиленото човече, който е разпитан от Лорд Фаркуод къде се крият приказните същества, докато неговите крака са счупени от палача Телоний.[11]
  • Крис Милър:
    • Магическото огледало, който избра Принцеса Фиона за Лорд Фаркуод[6]
    • Джепето – дърводелецът на Пинокио, който го предава на стражите на Лорд Фаркуод, за да бъде арестуван.
  • Коуди Камерън:
    • Пинокио – куклата, която е арестуван от стражите на Лорд Фаркуод, но по-късно избяга и нахлува в блатото на Шрек с останалите приказни герои.
    • Трите малки прасенца – които също нахлуват в блатото на Шрек.[6]
  • Саймън Дж. Смит – Един от трите слепи мишки, който се качват в масата на Шрек[6]
  • Кристофър Найтс:
    • Телоний – палачът от Дулок
    • Един от трите слепи мишки, който се качват в масата на Шрек
  • Арън Уорнър – Големият лош вълк[6]
  • Джим Къмингс – Капитанът на стражите, който отговаря за Дулок, за да арестува приказните герои.[6]
  • Катлийн Фрийман – Старицата, която предава Магарето на стражите от Дулок, но по-късно е арестувана. Това е последния филм на Фрийман, която също участва в музикалната комедия „Аз пея под дъжда“ (1952) в ролята на логопед, умира на 23 август, 3 месеца след пускането на филма.[6]
  • Андрю Адамсън – Талисманът на Дулок (мъж, облечен в костюм, който прилича на лорд Фаркуод), който се плаши и бяга от Шрек.[6]
  • Боби Блок – Бебе мече от Трите мечки, която плаче в клетка[6]
  • Майкъл Галасо – Питър Пан[6]

Продукция

Развитие

В момента, в който DreamWorks е основан, продуцентът Джон Х. Уилямс получи книгата от децата си и когато я доведе до DreamWorks, тя привлече вниманието на Джефри Каценберг и студиото реши да го превърне във филм.[12] Отчитайки вдъхновението за създаването на филма, Уилямс каза:

Всяка сделка за развитие започва със стъпка и моята стъпка идва от тогавашния ми детскартнер, в сътрудничество с брат му от предучилищна възраст. След второто ни четене на Шрек, детъргартнърът започна да цитира големи сегменти от книгата, преструвайки се, че може да ги прочете. Още като възрастен смятах, че Шрек е възмутителен, непочтителен, иконоборски, груб и просто много забавен. Той беше страхотен филмов герой в търсене на филм.[13]

След като купи правата на филма, Каценберг бързо го постави в активно развитие през ноември 1995 г.[14][15]

Стивън Спилбърг е мислил да направи традиционна анимационна филмова адаптация на книгата и преди, когато купува правата върху книгата през 1991 г. преди основаването на DreamWorks, където Бил Мъри ще играе Шрек, а Стив Мартин ще играе Магарето.[16] В началото на продукцията сърежисьорът Андрю Адамсън отказа да бъде сплашен от Каценберг и спори с него колко трябва филмът да се хареса на възрастните. Каценберг искаше и двете публики, но смята, че някои от идеите на Адамсън, като добавяне на сексуални шеги и музика на Guns N 'Roses към саундтрака, са твърде възмутителни.[17][18] Адамсън и Кели Ашбъри се присъединяват през 1997 г., за да режисират филма. Въпреки това, Асбъри напусна година по-късно за работа по филма „Спирит: Жребецът от Симарон“ (Spirit: Stallion of the Cimmaron) от 2002 г. и беше заменен с художника на историята Вики Дженсън. И Адамсън, и Дженсън решиха да работят над филма наполовина, така че екипът поне можеше да знае на кого да отиде с конкретни подробни въпроси относно последователностите на филма; „И двамата в крайна сметка правехме много неща“, каза Адамсън. „И двамата сме с вид на контролни изроди и двамата искахме да направим всичко.“[19]

Някои ранни скици на къщата на Шрек са направени между 1996 и 1997 г. с помощта на Photoshop, като скиците показват, че Шрек за първи път живее на сметище в близост до човешко село, наречено Wart Creek. Един път се смяташе, че той живее с родителите си и държи да изгнива риба в спалнята си.[20] Магарето е моделирано след Перикъл (роден през 1994 г.; известен също като Пери), истинско миниатюрно магаре от парк Барън в Пало Алто, Калифорния.[21] Раман Хюи, ръководителя на аниматора на Шрек, заяви, че Фиона „не се основава на никакъв реален човек“ и той направи много различни скици за нея. Той е направил над 100 скулптури на Фиона, преди режисьорите да изберат окончателния дизайн.[22] В ранното развитие художествените директори посетиха замъка Хърст, Стратфорд на Ейвън и Дордон за вдъхновение. Художественият директор Дъглас Роджърс посети плантация на магнолия в Чарлстън, Южна Каролина за вдъхновение от блатото на Шрек.[23][24] Планираните герои, които не се използват във филма, включват Златокоска и Спящата красавица.[25]

По време на продукцията аниматорите, които се проваляха по време на работа по други проекти, като например рисувания анимационен филм „Принцът на Египет“ (The Prince of Egypt), често бяха изпращани да работят върху Шрек. Преназначаването е било известно като Shreked и е изпратено в Gulag.[26][27]

Кастинг

Първоначално на Никълъс Кейдж му беше предложена ролята на Шрек, но той го отказа, защото не искаше да изглежда като чудовище. През 2013 г. Кейдж обясни освен това: „Когато си привлечен, по някакъв начин това говори повече за това как децата ще те виждат, отколкото всичко друго, и аз толкова се интересувам от това.“[28]

Крис Фарли първоначално беше нает да озвучи Шрек и той бе записал почти целия диалог за героя, но почина преди да завърши проекта.[29] През август 2015 г. публиката излезе с историческа макара с извадка от записания диалог на Фарли.[30] След това DreamWorks пренасочи гласовата роля към Майк Майърс, който настоя за цялостно пренаписване на сценария, за да не остави следи от версията на Шрек на Фарли.[29] Според Майърс, той искал да изрази героя „по две причини: исках възможността да работя с Джефри Каценберг; и [книгата е] страхотна история за това да приемеш себе си такъв, какъвто си“.[13]

След като Майърс завърши с предоставянето на гласа за героя, когато филмът вече е в производство, той помоли да запише отново всичките си линии с шотландски акцент, подобен на този, който майка му използваше, когато тя му разказваше истории за лягане и също използва за ролите му в други филми, като например „Омъжих се за убиец с брадва“ (So I Married an Axe Murderer) и „Остин Пауърс 2: Шпионинът любовник“ (Austin Powers: The Spy Who Shagged Me).[29] Според коментара на DVD той също е опитал да използва акценти на страната и на Канада.[31] След като чул алтернативата, Каценберг се съгласил да повтори сцените във филма, казвайки: „Беше толкова хубаво, че извадихме анимация на стойност 4 милиона долара и я направихме отново“.[32] В точката Майърс оспорва, казвайки, че „това не струва на студиото милиони долари“, както се носят слухове. „Това означаваше, вместо да вляза в десет сесии, аз влязох в двайсет сесии. Платих същото.“[33] Защото Майърс изрази героя, започнаха да идват още идеи. Имаше по-ясни истории, по-свежи гафове и комедийни парчета.[34] „Получих писмо от Спилбърг, в което ми благодари толкова много за грижата за героя“, каза Майърс. „И каза, че шотландският акцент е подобрил филма.“[35]

Друг човек, който планира да огласи герой във филма, е Джейнън Гарофало, която трябваше да участва заедно с Фарли като принцеса Фиона. Тя обаче е уволнена от проекта по необясними причини. Години по-късно Гарофало заяви: „Никога не ми беше казано защо [бях уволнена]. Предполагам, защото понякога звучам като мъж? Не знам защо. Никой не ми каза ... Но, знаете, филмът не направи нещо, така че на кого му пука?“[36]

Анимация

Първоначално Шрек е създаден като игрално/компютърно анимационен хибрид с миниатюрни декори и главните герои, композирани на сцената като компютърна графика, заснета с движение, като се използва система от камери ExpertVision Hires Falcon 10 за заснемане и прилагане на реалистично човешко движение към героите.[37] Беше нает значителен екип за провеждане на тест и след година и половина R & D тестът беше окончателно проверен през май 1997 г.[38] Резултатите не бяха задоволителни, като Каценберг заяви: „Изглеждаше ужасно, не работи, не беше смешно и не ни хареса.“[29] След това студиото се обърна към своите продуцентски партньори в Pacific Data Images (PDI), който започва производството си в студиото през 1998 г. и помага на Шрек да стигне до окончателния си, компютърно-анимиран вид.[29] По това време „Мравката Z“ (Antz) все още е в производство в студиото,[29] а Арон Уорнър е поискал от ръководителя на ефектите Кен Биленбърг „да започне разработка за Шрек“. [39] Подобно на предишните PDI филми, PDI използва собствен собствен софтуер (като собствената си система за анимация Fluid) за своите анимационни филми. За някои елементи обаче се възползва и от част от софтуера за анимация на електростанцията на пазара. Това е особено вярно с Maya, която PDI използва за по-голямата част от динамичната си анимация с плат и за косите на Фиона и Фаркуод.[40]

„Направихме много работа по характера и настройката и след това продължихме да променяме настройката, докато правехме анимацията“, отбеляза Хюи. „В „Мравката Z“ имахме лицева система, която ни даваше всички мускули на лицето под кожата. В Шрек прилагахме това върху цялото тяло. Така че, ако обърнете внимание на Шрек, когато той говори, ще видите, че когато той отваря челюстта си“, той оформя двойна брадичка, защото имаме мазнините и мускулите отдолу. Този вид детайли ни отне много време, за да се оправим.“[41] Една от най-трудните части на създаването на филма е да накара козината на магарето да тече плавно така че да не изглежда като това на Chia Pet. Това попадна в ръцете на напластяващите аниматори, които използваха контрола на потока в сложен шейдър, за да осигурят на козината много атрибути (способност да променя посоките, да лежи плоско, да се върти и т.н.).[24] Тогава беше работата на групата за визуални ефекти, ръководена от Кен Биленберг, да накара козината да реагира на условията на околната среда. След овладяването на технологията, тя беше в състояние да се приложи в много аспекти от филма на Шрек, включително трева, мъх, бради, вежди и дори конци върху туниката на Шрек. Осъществяването на човешка коса реалистично се различаваше от козината на Магарето, което изискваше отделна система за изобразяване и много внимание от екипите за осветление и визуални ефекти.[24]

Шрек има 31 последователности, с общо 1288 заснети във всяка сцена.[23] Арон Уорнър каза, че създателите „са предвидили магическа среда, в която можете да се потопите“. Шрек включва 36 отделни локации във филма, за да направи света на филма, за който DreamWorks твърди, че е повече от която и да е предишна компютърно анимирана функция. Местата във филма бяха финализирани и както беше показано от минали анимационни филми на DreamWorks, цветът и настроението бяха от изключително значение.[24]

Музика

Шрек е третия анимационен филм на DreamWorks (и единствения филм в едноименната поредица) да има да накара Хари Грегсън-Уилямс да си партнира с Джон Пауъл, за да състави партитурата след първия анимационен филм на DreamWorks „Мравката Z“ (Antz) (1998) и британския анимационен стоп моушън филм „Бягството на пилето“ (Chicken Run) (2000).[42] Джон Пауъл беше оставен да композира партитурите за по-късни филми на „Шрек“ с Уилямс поради конфликт.[43] Партитурата е записана в Abbey Road Studios от Nick Wollage и Slamm Andrews, като последният го смесва в Media Ventures и Патриша Съливан-Форстар се справя с мастеринга.[44]

Критични източници

На много места филмът споменава класически филми, предимно тези на Дисни. Когато Тинкър Бел пада на Магаре и той казва „Аз мога да летя”, а хората наоколо, включително и трите малки прасета, казват „Той може да лети, той може да лети”; това е препратка към „Питър Пан“ на Дисни. Тази сцена е препратка и към филма на Дисни „Дъмбо“, където Магарето казва, докато лети: „Може би сте виждали домашна муха, може би дори супер муха, но се обзалагам, че никога не сте виждали магарешка муха“.[45] Сцената, в която Фиона пее на синята птица, е препратка към „Снежанка и седемте джуджета“.[45] Сцената на трансформацията в края на филма се споменава в анимационния филм на Дисни „Красавицата и звярът“.[45]

Когато Шрек преминава моста към Замъка и казва: „Браво, Магаренце, браво!“, това е препратка към филма „Бейб“.[45] Сцената, в която принцеса Фиона се бори с веселите мъже, е продължителна препратка към филма „Матрицата“.[45] В края на филма, Джинджифиловото човече в края с патерица (и един крак) казва „Господ да благослови всички ни“, което е препратка към Малкия Тим в „Коледна песен“.[45]

В сцената, в която Вълшебното огледало дава възможност на лорд Фаркуад да се омъжи за три принцеси, то пародира популярното американско телевизионно шоу The Game Dating с участието на Пепеляшка и Снежанка.[46] В допълнение, тематичният парк на лорд Фаркод, Дулок силно имитира Дисниленд, дори дотолкова, че пародира известното музикално возене It’s a Small World на сцената с пеещите марионетки.[46]

Синхронен дублаж

Озвучаващи артисти
Роля Английски език Български език
Шрек Майк Майърс Кръстьо Лафазанов[47][48]
Магаре Еди Мърфи Тодор Николов[49]
Фиона Камерън Диас Ася Рачева[50]
Лорд Фаркуод Джон Литгоу Веселин Калановски[51]
Робин Худ Венсан Касел Мирослав Цветанов
Капитанът на стражите Джим Къмингс Атанас Бончев
Огледало Крис Милър Мариан Маринов
Други гласове Питър Денис
Клайв Пиърс
Боби Блок
Крис Милър
Коуди Камерън
Катлийн Фрийман
Майкъл Галасо
Кристофър Кнайтс
Саймън Джей Смит
Конрад Върнън
Вал Бетин
Василка Сугарева
Атанас Бончев
Мариан Маринов
Мирослав Цветанов
Тодор Николов
Екип
Обработка Александра Аудио (2002)
Режисьор на дублажа Василка Сугарева
Превод Христо Христов
Музикален режисьор Десислава Софранова
Български текст на песните Десислава Софранова
Цветомира Михайлова
Тонрежисьори Николай Вътов
Стамен Янев
Постпродукция и мастеринг Виктор Стоянов
Стамен Янев
Видеомонтаж и надписи Красимир Геновски
Златомир Златев
Изпълнителен продуцент Васил Новаков
Продуцент на българската версия АЛЕКСАНДРА ГРУПХОЛДИНГ ЕООД

Източници

  1. Shrek // Box Office Mojo.
  2. Lori Reese. Is Shrek the anti-Disney fairy tale? // May 29, 2001. Посетен на August 12, 2020.
  3. Shrek // Festival de Cannes. Посетен на October 18, 2009.
  4. Shrek scores at the US box office // London, The Guardian, May 21, 2011. Посетен на February 7, 2012.
  5. Stars and Stories. Mike Myers: how I nailed Shrek's accent // The Daily Telegraph. London, June 15, 2007. Посетен на January 21, 2014.
  6. а б в г д е ж з и к 10 Top 10 // AFI, May 18, 2001. Посетен на January 21, 2014.
  7. Eddie Murphy: Hollywood's Million-Dollar Donkey : Tell Me More // NPR. Посетен на January 21, 2014.
  8. Itzkoff, Dave. Mike Myers and Cameron Diaz on 'Shrek' // The New York Times. May 10, 2010. Архивиран от оригинала на May 18, 2010. Посетен на January 11, 2014.
  9. Peter Bradshaw. Shrek | Film // June 29, 2001. Посетен на January 21, 2014.
  10. Paul Willis For CNN. Vincent Cassel: Playing France's tough guys // CNN, August 24, 2009. Посетен на January 21, 2014.
  11. Brian, Greg. Conrad Vernon: Today's funniest unknown voice actor, from 'Shrek' to 'Madagascar 3' – Yahoo News // Yahoo! News, June 5, 2012. Архивиран от оригинала на February 19, 2014. Посетен на January 21, 2014.
  12. Shrek: Interview With Mike Myers // Culture.com. Архивиран от оригинала на October 29, 2012. Посетен на January 4, 2012.
  13. а б Shrek: Production Notes // cinema.com. Архивиран от оригинала на September 5, 2014. Посетен на March 30, 2014.
  14. Beck, Jerry. The Animated Movie Guide. Chicago Review Press, 2010. ISBN 978-1-55652-591-9. с. 248.
  15. Hill, Jim. "From the Swamp to the Screen" is a really entertaining look at the creation of the first two Shrek films // Jim Hill Media, May 19, 2004. Посетен на February 10, 2012.
  16. The 50 Best Animated Movie Characters // с. 30. Архивиран от оригинала на October 18, 2012. Посетен на February 5, 2012.
  17. Laporte, Nicole. The Men Who Would Be King: An Almost Epic Tale of Moguls, Movies, and a Company Called DreamWorks. Houghton Mifflin Harcourt, 2010. ISBN 978-0-547-48716-8. с. 277.
  18. Thompson, Anne. DreamWorks Tell-All Exposes Katzenberg Shrek Bail-Out // IndieWire, April 30, 2010. Архивиран от оригинала на October 16, 2012. Посетен на February 21, 2012.
  19. Neuwirth 2003, с. 30.
  20. Shrek's house, early concept // Paul Shardlow. Sketchbook., May 27, 2010. Архивиран от оригинала на July 8, 2011. Посетен на October 29, 2010.
  21. Barron Park Donkeys // RosettaStoneInc.com. Архивиран от оригинала на November 30, 2001. Посетен на December 22, 2007.
  22. Tracy, Joe. dFX Interview: Raman Hui // digitalmediafx.com, 2001. Посетен на January 4, 2012.
  23. а б Shrek : Production Information // Culture.com. Архивиран от оригинала на April 17, 2013. Посетен на February 4, 2012.
  24. а б в г Tracy, Joe. Animating Shrek – Behind the scenes // digitalmediafx.com, 2001. Посетен на February 5, 2012.
  25. Wloszczyna, Susan. Pigs, dwarfs and Pinocchio, but no Goldilocks // USA Today. May 18, 2001. Посетен на May 9, 2012.
  26. LaPorte, Nicole. The Men Who Would Be King: An Almost Epic Tale of Moguls, Movies, and a Company Called DreamWorks. Boston, MA, Houghton Mifflin Harcourt, 2010. ISBN 9780547487168. с. 58.
  27. Cahalan, Susannah. When DreamWorks punished animators by making them work on ‘Shrek’ // May 16, 2010. Посетен на July 17, 2020.
  28. Nicolas Cage: No regrets on turning down 'Shrek' // March 18, 2013. Посетен на August 10, 2015.
  29. а б в г д е Hill, Jim. How Shrek went from being a train wreck to one for the record books // JimHillMedia.com, May 16, 2004. Архивиран от оригинала на October 18, 2012. Посетен на August 3, 2011.
  30. Hear Chris Farley's Shrek in newly unearthed clip // CNN. Посетен на August 10, 2015.
  31. Shrek. DVD Commentary, 2001.
  32. Mike Myers forces £4m rejig of Shrek // London, The Guardian, May 2, 2001. Посетен на January 28, 2012.
  33. The Best Revelations from Mike Myers' WTF Podcast: 'Wayne's World,' 'Shrek,' and More // Yahoo!, July 29, 2014. Архивиран от оригинала на October 4, 2015. Посетен на March 29, 2015.
  34. Neuwirth 2003, с. 31.
  35. Shrek's appeal; WHY MYERS' OGRE JUST HAD TO HAVE SCOTS ACCENT // thefreelibrary.com. Посетен на March 29, 2015.
  36. Villalobos, Brian. Janeane Garofalo Talks Ratatouille // Film.com, June 29, 2007. Посетен на January 28, 2012.
  37. DreamWorks SKG chooses MotionAnalysis Corp. ExpertVision HiRES motion capture system for Shrek // thefreelibrary.com. Посетен на March 29, 2015.
  38. Neuwirth 2003, с. 28.
  39. Blair 2001, с. 1.
  40. Shrek FAQ // Digital Media FX, 2001.
  41. Blair 2001, с. 2.
  42. Gregson-Williams scores many toons // Variety. April 22, 2009. Посетен на March 8, 2015. The first three – Antz, Chicken Run and Shrek – were jointly done by Gregson-Williams and Powell,...
  43. Alex Ben Block, Lucy Autrey Wilson. George Lucas's Blockbusting: A Decade-by-Decade Survey of Timeless Movies Including Untold Secrets of Their Financial and Cultural Success. HarperCollins, 2010. ISBN 978-0061778896. с. 885.
  44. Shrek (Original Motion Picture Score). 2001. 302 066 308 2.
  45. а б в г д е A List of Spoofs and References in PDI/DreamWorks Animated Shrek // digitalmediafx.com, 2001. Посетен на February 10, 2012.
  46. а б Zipes, Jack. The Enchanted Screen Unknown History of Fairy-Tale Films. UK, Routledge, 2011. ISBN 978-0-415-99061-5.
  47. old.segabg.com
  48. www.dnevnik.bg
  49. www.dnevnik.bg
  50. www.dnevnik.bg
  51. www.dnevnik.bg

Външни препратки