Паспалово: Разлика между версии
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: Special:Diff/10401099 |
|||
| Ред 58: | Ред 58: | ||
* {{флагче|България}} Дядо Георги, деец на ВМОРО, четник{{Small|<ref name="Герджиков 401">Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 401.</ref>}} |
* {{флагче|България}} Дядо Георги, деец на ВМОРО, четник{{Small|<ref name="Герджиков 401">Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 401.</ref>}} |
||
* {{флагче|България}} Желю Петков, български революционер от ВМОРО, четник на [[Петър Ангелов (ВМОРО)|Петър Ангелов]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.19]</ref> |
* {{флагче|България}} Желю Петков, български революционер от ВМОРО, четник на [[Петър Ангелов (ВМОРО)|Петър Ангелов]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.19]</ref> |
||
* {{флагче|България}} Желязко Петров (1881 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на [[Иван Варналиев]]<ref name="Спомени 2">{{cite book | title = Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков | last = Недкова | first = Надежда, Евдокия Петрова (съставители) | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2002 | edition = | publisher = Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите | location = София | isbn = | doi = | pages = | url = http://macedonia.kroraina.com/giliev/mg/mg_5.htm#15 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> |
|||
* {{флагче|България}} [[Иван Тамахкяров]] (? – ?), четник на ВМОРО |
* {{флагче|България}} [[Иван Тамахкяров]] (? – ?), четник на ВМОРО |
||
* {{флагче|България}} Костадин Петров (Константин, 1877 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на Лозенградската партизанска дружина, 1 рота на 13 кукушка дружина{{Small|<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 561.</ref>}} |
* {{флагче|България}} Костадин Петров (Константин, 1877 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на Лозенградската партизанска дружина, 1 рота на 13 кукушка дружина{{Small|<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 561.</ref>}} |
||
Версия от 13:58, 29 август 2020
| Паспалово Armutveren | |
| — село — | |
 Изглед към селото през май 2009 г. | |
  Паспалово  Паспалово | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Регион | Мармара |
| Вилает | Лозенград |
| Околия | Малък Самоков |
| Надм. височина | 331 m |
| Население | 110 души (Оценки на TÜİK през 2018 г.) |
| Пощенски код | 39500 |
| Телефонен код | (+90) 288 |
| МПС код | 39 |
| Часова зона | FET (UTC+3) |
| Паспалово в Общомедия | |
Паспалово (също и Паспалево и Паспала; на турски: Armutveren, Армутверен) е село в околия Малък Самоков, вилает Лозенград (Къркларели), Турция. Според оценки на Статистическия институт на Турция през 2018 г. населението на селото е 110 души.[1]
География
Селото се намира в историко–географската област Източна Тракия, разположено в северните склонове на Странджа, в непосредствена близост до българо-турската граница, на левия бряг на Резовската река (Паспалдереси). От вилаетския център Лозенград (Къркларели) е отдалечено на 45 километра в североизточна посока, а от околийския Малък Самоков (Демиркьой) на 30 в северозападна.
История
През 19 век Паспалово е българско село в Малкотърновска кааза на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Паспалево (Paspalevo) е село в Бунархисарска каза със 100 домакинства и 485 жители българи.[2] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 84 екзархийски български семейства или 357 души.[3]
На 6 август 1903 г. в сражение при селото с османски потери е убит войводата Георги Кондолов. При потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Паспалово силно пострадва. Всичките 120 къщи са ограбени, а населението е избягало[4]. От селото след Преображенското въстание се изселват много българи.
По време на Балканската война 4 души от Паспалово се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
Българското население на Паспалово се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. В 1997 година в селото има 209 жители, а в 2000 - 224. Те са наследници на помаци от село Михалково, Девинско, преселили се тук след Балканските войни, които още съхраняват своя език.[6]
Личности
- Родени в Паспалово
Велико Матов (? – 1913), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина, загинал на 1 юли 1913 година[7]- Вълкан Киров (Вълчан, 1887 – 1913), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 13 кукушка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен, починал от рани на 1 юли 1913 година[8]
- Вълчо Тамахкяров (? – 1903), малкотърновски селски войвода на ВМОРО
- Дядо Георги, деец на ВМОРО, четник[9]
- Желю Петков, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ангелов[10]
- Желязко Петров (1881 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Иван Варналиев[11]
- Иван Тамахкяров (? – ?), четник на ВМОРО
- Костадин Петров (Константин, 1877 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на Лозенградската партизанска дружина, 1 рота на 13 кукушка дружина[12]
- Тодор Панчалиев (1880 - 1916), сподвижник на Георги Кондолов, участник в двете Балкански и Първата световна война.
- Желязко Николов (1857 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 11 серска дружина[13]
Бележки
- ↑ „Kırklareli Belde ve Köy Nüfusları“ // trakyanet.com. Посетен на 26 декември 2019. (на турски)
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 40-41.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.298.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 451.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 869.
- ↑ "Осман Нури Ефенди - Големият помак на българите", Тодор Балкански, ИК "Знак’94", Велико Търново, 1997
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 432.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 346.
- ↑ Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 401.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.19
- ↑ Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 561.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 503.
Външни препратки
В Общомедия има медийни файлове относно село Паспалово, околия Малък Самоков
| |||||||||||||
