Бърчево (община Струга): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-}}, {{lang +}}; {{lang)
Ред 39: Ред 39:


В селото има църкви „Света Варвара“, „Свети Архангел Михаил“ и „Свети великомъченик Димитър“, осветена на 30 август 1998 година от митрополит [[Тимотей Дебърско-Кичевски]].<ref name="Дебарско-кичевска епархија">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dke.org.mk/namesnistva/strusko.asp | заглавие = Струшко архијерејско намесништво | достъп_дата = 16 март 2014 г | издател = Дебарско-кичевска епархија }}</ref>
В селото има църкви „Света Варвара“, „Свети Архангел Михаил“ и „Свети великомъченик Димитър“, осветена на 30 август 1998 година от митрополит [[Тимотей Дебърско-Кичевски]].<ref name="Дебарско-кичевска епархија">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dke.org.mk/namesnistva/strusko.asp | заглавие = Струшко архијерејско намесништво | достъп_дата = 16 март 2014 г | издател = Дебарско-кичевска епархија }}</ref>

== Личности ==
;Родени в Бърчево
* {{флагче|България}} Вело Трифунов Христов, български революционер от ВМОРО<ref name=":4" />
* {{флагче|България}} Марко Гюров Марков, български революционер от ВМОРО<ref>{{cite book|title=Илинденски сведоштва том III, дел I.|author=Јасмина Дамјановска|author2=Ленина Жила|publisher=Државен архив на Република Македонија|author3=Филип Петровски|year=2017|isbn=|location= Скопје|pages=}}</ref>
* {{флагче|България}} Никола Василов Кръстанов, български революционер от ВМОРО<ref>{{cite book|title=Илинденски сведоштва. том II, дел II.|author=Јасмина Дамјановска|author2=Ленина Жила|author3=Филип Петровски|publisher=Државен архив на Република Македонија|others=|year=2016|isbn=|location=|pages=}}</ref>
* {{флагче|България}} Профил Христов, български революционер от ВМОРО<ref name=":4">{{cite book|title=Илинденски сведоштва том III, дел II.|author=Јасмина Дамјановска|author2=Ленина Жила|publisher=Државен архив на Република Македонија|author3=Филип Петровски|year=2017|isbn=|location=Скопје|pages=}}</ref>


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==

Версия от 08:06, 2 септември 2020

Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Бърчево.

Бърчево
Брчево
— село —
41.2978° с. ш. 20.6731° и. д.
Бърчево
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаСтруга
Географска областКараорман
Надм. височина921 m
Население9 души (2002)
Пощенски код6338

Бърчево или Бърчово (на македонска литературна норма: Брчево; на албански: Bruqeva) е село в Северна Македония, в община Струга.

География

Селото е разположено в югозападните поли на планината Караорман.

История

В XIX век Бърчево е българско село в Охридска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Бърчово има 300 жители българи християни.[1]

Четири от престолните икони на църквата в Бърчево – на Света Богородица, Свети Йоан Предтеча, Свети Архангел Михаил и Свети Никола, са дело на дебърския майстор Йосиф Мажовски и са датирани в 1870 г. На иконата на Света Богородица се подписва: „їз рȢки Їѡсиф зȢграфъ“.[2]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бърчово има 336 българи екзархисти и функционира българско училище.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Бърчево е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4]

Според преброяването от 2002 година селото има 9 жители македонци.[5]

В селото има църкви „Света Варвара“, „Свети Архангел Михаил“ и „Свети великомъченик Димитър“, осветена на 30 август 1998 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски.[6]

Личности

Родени в Бърчево
  • Вело Трифунов Христов, български революционер от ВМОРО[7]
  • Марко Гюров Марков, български революционер от ВМОРО[8]
  • Никола Василов Кръстанов, български революционер от ВМОРО[9]
  • Профил Христов, български революционер от ВМОРО[7]

Външни препратки

Бележки

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
  2. Прилози, том 38, бр. 1-2. МАНУ, 2007. с. 102.
  3. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.162-163.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 832.
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  6. Струшко архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г.
  7. а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  8. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  9. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Државен архив на Република Македонија, 2016.