Цони Чанков

Цони Чанков
български революционер
ЦониЧанков.jpg
Роден	28 септември 1894 Калипетрово, България
Починал	не по-рано от 1943 г.

Цони Цонев Чанков е български революционер, деен участник в борбата за освобождението на Добруджа.

Семейство

Роден е в с. Калипетрово, Силистренско на 28 септември 1894 г. Женен е за Мита Цонева Цонева, родена на 15 април 1895 г. Има 2 сина и 1 дъщеря – Пейчо Цонев Цонев (р. 7 ноември 1921) и Иван Цонев Цонев (р. 2 януари 1933). Жечка Цонева Алипиева (р. 2 август 1923 г.)

Дейност

През 1913 г. Румъния окупира Добруджа. Румънците го викат като новобранец на 15 септември 1915 г. Той използва коледния отпуск, като същата година дезертира от румънската армия и постъпва в българската, където участва в Първата световна война.

На 19 декември 1918 г. румънците отново окупират родното му село. На 6 януари 1919 г. отново бяга в България. В началото на следващата година се връща, но румънците го издирват, за да го съди военен съд в Кюстенджа, и той избягва окончателно на 16 май 1921 г.

Емигранският живот на Цони Чанков в България не е лесен. Среща се с много добруджански емигранти и е сред основателите на ВДРО. Става четник в четата на Стефан Боздуганов и заместник на войводата в 1-ви революционен район (Силистренския). С четата непрекъснато преминава границата и влиза в сражения с румънски въоръжени банди и жандармерия. Участва в боевете при Олуклийските ниви, при Гьолеркьойската гора, където раняват войводата Стефан Боздуганов, при Алфатарските лозя, при местността Даскаловите чаири, при гората Каракуз и при Саръбаир.

Значение

Цони Чанков участва в създаването на местни революционни комитети в родния си край. С дейността си допринася за поддържане духа на българския народ и респектиране на румънската власт в целия революционен район. На 11 декември 1943 г. Иван Хаджииванов му издава удостоверение, че е преминавал въоръжен във вътрешността на Добруджа с четите на Слави Алексиев, Стефан Боздуганов и Иван Чапкънов. Пак той му издава легитимация под №5 за помощник началник на 1-ви революционен район на 1 май 1925 г.

За заслуги към Родината е предложен за награда с народна пенсия.

Слави Алексиев сред четници ЦониЧанков - втория отдясно, Иван Чапкънов отдясно,отляво Стайко Колев

Литература

• Димитрова, М., С. Йорданов. Лицата на Русе. Русе 2012
• Златев, Л., Х. Лебикян. Иван Хаджииванов. Родови корени, общественик и деен ръководител на борбата за освобождението на Добруджа. Русе, 2005.

Външни препратки

• Златев, Л. Вътрешната добруджанска революционна организация (ВДРО) 1923 – 1940 г. Русе, 2009 г.
• Златев, Л., Х. Лебикян. Иван Хаджииванов. Родови корени, общественик и деен ръководител на борбата за освобождението на Добруджа. Русе, 2005.
• Уебстраница, посветена на ВДРО