Живи влакна: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Общи промени; козметични промени
Редакция без резюме
 
Ред 3: Ред 3:
'''Живи влакна''' (''Nematomorpha'', на [[гръцки]]: ''nema'' – „[[косъм]]“ и ''morphe'' – „форма“) са предимно водни [[безгръбначни животни]]. Срещат се и с алтернативното име '''''Gordiacea'''''.
'''Живи влакна''' (''Nematomorpha'', на [[гръцки]]: ''nema'' – „[[косъм]]“ и ''morphe'' – „форма“) са предимно водни [[безгръбначни животни]]. Срещат се и с алтернативното име '''''Gordiacea'''''.


== Морфология ==
== Устройство ==
Живите влакна са [[червеи]] с цилиндрично и сегментирано тяло обвито с [[кутикула]], на което се проектират участъци с папили. Тялото достига дължина 30 - 40 cm, а дебелината му е едва 2 - 5 mm. Под телесната стена се намира [[Целом|псевдоцелом]], който при някои видове е изпълнен с [[паренхим]] наречен мезенхим. [[Храносмилателна система|Храносмилателната система]] при [[ларви]]те е дегенерирала, а храната се поема с повърхността на тялото. Възрастните форми не се хранят. Липсва [[Дихателна система|дихателна]], [[Кръвоносна система|кръвоносна]] и [[отделителна система]]. [[Нервната система]] е представена от нервен кръг около [[хранопровод]]а и върви в коремната област.
Живите влакна са [[червеи]] с цилиндрично и сегментирано тяло обвито с [[кутикула]], на което се проектират участъци с папили. Тялото достига дължина 30 - 40 cm, а дебелината му е едва 2 - 5 mm. Под телесната стена се намира [[Целом|псевдоцелом]], който при някои видове е изпълнен с [[паренхим]] наречен мезенхим. [[Храносмилателна система|Храносмилателната система]] при [[ларви]]те е дегенерирала, а храната се поема с повърхността на тялото. Възрастните форми не се хранят. Липсва [[Дихателна система|дихателна]], [[Кръвоносна система|кръвоносна]] и [[отделителна система]]. [[Нервната система]] е представена от нервен кръг около [[хранопровод]]а и върви в коремната област.


== Жизнен цикъл ==
Живите влакна са разделнополови животни. Половите жлези са една или две. Имат чифтни полови проводници, които се отварят в [[клоака]]. Снасят във вид на шнурове милиони [[Яйце (зоология)|яйца]]. Яйцата се излюпват след 15 - 80 дни. Ларвите [[Паразитизъм|паразитират]] в два [[гостоприемник]]а. Първите са ларви на [[насекоми]], а вторите [[ракообразни]] и насекоми. Обикновено ларвата се инцистира върху [[растения]] или повърхност на хранителен продукт и заедно с него бива погълната от гостоприемника. В него обвивката се разтваря, ларвата навлиза в телесната празнина и се храни с [[тъкани]]те на гостоприемника. Накрая пробива тялото и се превръща във възрастен индивид. Пълният цикъл на развитие продължава около 18 месеца.
Живите влакна са разделнополови животни. Половите жлези са една или две. Имат чифтни полови проводници, които се отварят в [[клоака]]. Снасят във вид на шнурове милиони [[Яйце (зоология)|яйца]]. Яйцата се излюпват след 15 - 80 дни. Ларвите [[Паразитизъм|паразитират]] в два [[гостоприемник]]а. Първите са ларви на [[насекоми]], а вторите [[ракообразни]] и насекоми. Обикновено ларвата се инцистира върху [[растения]] или повърхност на хранителен продукт и заедно с него бива погълната от гостоприемника. В него обвивката се разтваря, ларвата навлиза в телесната празнина и се храни с [[тъкани]]те на гостоприемника. Накрая пробива тялото и се превръща във възрастен индивид. Пълният цикъл на развитие продължава около 18 месеца.

== Екология ==
Живите влакна обитават предимно сладководни и по-рядко соленоводни басейни. Има и сухоземни видове. Не са опасни за хората и другите [[гръбначни животни]] защото не паразитират в тях. Наличието им в сладководни басейни е доказателство за чистотата на водата.

Живите влакна са разпространени навсякъде включително и в [[България]]. Възрастните живеят в малки сладководни басейни. Продължителността на живота им е едва 2 - 4 седмици. Лесно се откриват кълба ([[Гордиев възел|гордиеви възли]]) от чифтосващи се възрастни вплетени помежду си.


== Произход и систематика ==
== Произход и систематика ==
Ред 15: Ред 21:
* ''[[Nectonematoida]]'' – включва едва 4 морски вида от род ''[[Nectonema]]''. Ларвата им паразитира в ракообразни.
* ''[[Nectonematoida]]'' – включва едва 4 морски вида от род ''[[Nectonema]]''. Ларвата им паразитира в ракообразни.
* ''[[Gordioidea]]'' – включва 20 рода сладководни вида. Ларвите паразитират у насекоми, [[паякообразни]] и [[многоножки]].
* ''[[Gordioidea]]'' – включва 20 рода сладководни вида. Ларвите паразитират у насекоми, [[паякообразни]] и [[многоножки]].

== Екология ==
Живите влакна обитават предимно сладководни и по-рядко соленоводни басейни. Има и сухоземни видове. Не са опасни за хората и другите [[гръбначни животни]] защото не паразитират в тях. Наличието им в сладководни басейни е доказателство за чистотата на водата.

Живите влакна са разпространени навсякъде включително и в [[България]]. Възрастните живеят в малки сладководни басейни. Продължителността на живота им е едва 2 - 4 седмици. Лесно се откриват кълба ([[Гордиев възел|гордиеви възли]]) от чифтосващи се възрастни вплетени помежду си.


== Литература ==
== Литература ==

Текуща версия към 18:19, 7 септември 2020

Живи влакна
Класификация
царство:Животни (Animalia)
подцарство:Същински многоклетъчни (Eumetazoa)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
инфрацарство:Първичноустни (Protostomia)
(без ранг):Ecdysozoa
тип:Живи влакна (Nematomorpha)
Научно наименование
Vejdovsky, 1886
Живи влакна в Общомедия
[ редактиране ]

Живи влакна (Nematomorpha, на гръцки: nema – „косъм“ и morphe – „форма“) са предимно водни безгръбначни животни. Срещат се и с алтернативното име Gordiacea.

Устройство[редактиране | редактиране на кода]

Живите влакна са червеи с цилиндрично и сегментирано тяло обвито с кутикула, на което се проектират участъци с папили. Тялото достига дължина 30 - 40 cm, а дебелината му е едва 2 - 5 mm. Под телесната стена се намира псевдоцелом, който при някои видове е изпълнен с паренхим наречен мезенхим. Храносмилателната система при ларвите е дегенерирала, а храната се поема с повърхността на тялото. Възрастните форми не се хранят. Липсва дихателна, кръвоносна и отделителна система. Нервната система е представена от нервен кръг около хранопровода и върви в коремната област.

Жизнен цикъл[редактиране | редактиране на кода]

Живите влакна са разделнополови животни. Половите жлези са една или две. Имат чифтни полови проводници, които се отварят в клоака. Снасят във вид на шнурове милиони яйца. Яйцата се излюпват след 15 - 80 дни. Ларвите паразитират в два гостоприемника. Първите са ларви на насекоми, а вторите ракообразни и насекоми. Обикновено ларвата се инцистира върху растения или повърхност на хранителен продукт и заедно с него бива погълната от гостоприемника. В него обвивката се разтваря, ларвата навлиза в телесната празнина и се храни с тъканите на гостоприемника. Накрая пробива тялото и се превръща във възрастен индивид. Пълният цикъл на развитие продължава около 18 месеца.

Екология[редактиране | редактиране на кода]

Живите влакна обитават предимно сладководни и по-рядко соленоводни басейни. Има и сухоземни видове. Не са опасни за хората и другите гръбначни животни защото не паразитират в тях. Наличието им в сладководни басейни е доказателство за чистотата на водата.

Живите влакна са разпространени навсякъде включително и в България. Възрастните живеят в малки сладководни басейни. Продължителността на живота им е едва 2 - 4 седмици. Лесно се откриват кълба (гордиеви възли) от чифтосващи се възрастни вплетени помежду си.

Произход и систематика[редактиране | редактиране на кода]

Spinochordodes tellinii паразитиращ в скакалец

Неясен е произхода на живите влакна, но по своите белези се доближават до кръглите червеи. Вероятно са произлезли от тях.

Типът включва 326 вида систематизирани в 2 класа:

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • А. Германов, „Приложна зоология“, Земиздат 1992, ISBN 954-05-0187-3, стр.67

Източници[редактиране | редактиране на кода]