Иван Атанасов – Инджето: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 11: Ред 11:


== Биография ==
== Биография ==
[[Файл:Revolutionary group in Dupnitsa2.jpg|ляво|мини|Войводите Иванчо Атанасов, [[Кръстьо Захариев]], [[Кочо Муструка]] с легалните дейци [[Никола Малешевски]], Георги Христов, Михал Христов и неизвестен в Дупница.]]
[[Файл:Revolutionary group in Dupnitsa2.jpg|ляво|мини|Войводите Иванчо Атанасов, [[Кръстьо Захариев]], [[Кочо Муструка]] с легалните дейци [[Никола Малешевски]], [[Георги Христов (Дупница)|Георги Христов]], Михал Христов и неизвестен в Дупница.]]
Атанасов е роден във [[Валовища|валовищкото]] село [[Ветрен (дем Синтика)|Ветрен]], тогава в Османската империя, днес Нео Петрици, Гърция. Според други сведения е роден в съседното село [[Хаджи бейлик]].<ref>Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903)", Македонски научен институт, София, 2008, стр.19.</ref> При избухването на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] в 1877 година влиза в [[Българско опълчение|Българското опълчение]] и е награден с медал за проявена храброст в боевете при Шипка.
Атанасов е роден във [[Валовища|валовищкото]] село [[Ветрен (дем Синтика)|Ветрен]], тогава в Османската империя, днес Нео Петрици, Гърция. Според други сведения е роден в съседното село [[Хаджи бейлик]].<ref>Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903)", Македонски научен институт, София, 2008, стр.19.</ref> При избухването на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] в 1877 година влиза в [[Българско опълчение|Българското опълчение]] и е награден с медал за проявена храброст в боевете при Шипка.



Версия от 19:12, 8 септември 2020

Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Атанасов.

Иван Атанасов – Инджето
български революционер

Роден
1846 г.
Починал
11 април 1896 г. (50 г.)

Иван или Иванчо Атанасов, наречен Инджето[1], известен още и като Иванчо войвода, е български революционер, опълченец, участник в Кресненско-Разложкото въстание, деец на Върховния македонски комитет.

Биография

Войводите Иванчо Атанасов, Кръстьо Захариев, Кочо Муструка с легалните дейци Никола Малешевски, Георги Христов, Михал Христов и неизвестен в Дупница.

Атанасов е роден във валовищкото село Ветрен, тогава в Османската империя, днес Нео Петрици, Гърция. Според други сведения е роден в съседното село Хаджи бейлик.[2] При избухването на Руско-турската война в 1877 година влиза в Българското опълчение и е награден с медал за проявена храброст в боевете при Шипка.

По време на Кресненско-Разложкото въстание е войвода на чета, действаща по десния бряг на Струма. През Сръбско българската война от 1885 година е войвода на доброволческа чета от македонски българи. На 26 февруари 1895 година е сред учредителите на македондско дружество „Единство“ в Дупница и е избран за член на настоятелството му.

Участва в Четническата акция на Македонския комитет през 1895 година, като със собствени пари въоръжава чета от 50 души, която действа в родния му край, Поройско и Малешевско. Четата „Планина Беласица“ в редуциран състав от 40 души, на 27 юли 1895 година преминава границата. Най-значимото постижение в бойния и път е изгарянето на мюсюлманското село Катунци, Демирхисарско.

Убит е през 1896 година от граничен партрул при пресичане на българо-турската граница при село Цървище.[3][4][5]

Бележки

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.46
  2. Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903)", Македонски научен институт, София, 2008, стр.19.
  3. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 48.
  4. Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903)", Македонски научен институт, София, 2008
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 13.