Министър-председател на България: Разлика между версии
Ted Masters (беседа | приноси) м Премахнати редакции на 151.237.9.30 (б.), към версия на Mihail Al. Mihaylov Етикет: Отмяна |
|||
Ред 765: | Ред 765: | ||
== Време за управление == |
== Време за управление == |
||
* Обща продължителност на управлението над 3 г. за всички мандати към 9 |
* Обща продължителност на управлението над 3 г. за всички мандати към 9 септември 2020 г. |
||
{| class="wikitable" |
{| class="wikitable" |
||
!№!!Име!!Време за управление |
!№!!Име!!Време за управление |
||
Ред 775: | Ред 775: | ||
| 2 |
| 2 |
||
| [[Бойко Борисов]] |
| [[Бойко Борисов]] |
||
| 9 г. |
| 9 г. 2 м. 12 д. |
||
|- |
|- |
||
| 3 |
| 3 |
Версия от 11:22, 9 септември 2020
Министър-председател на Република България | |
Действащ Бойко Борисов от 4 май 2017 г. | |
Информация | |
---|---|
Назначен от | Народно събрание |
Мандат | 4 години |
Създаден | 17 юли 1879 |
Първи | Тодор Бурмов |
Заместник | вицепремиер |
Заплата | 7133 лева на месец |
Сайт | www.government.bg |
Министър-председател на Република България в Общомедия |
Министър-председател на Република България, наричан от 1879 г. до 1991 г. председател на Министерския съвет (неофициално: премиер-министър или само премиер), е най-високата длъжност в изпълнителната власт на България от 1878 г.
В България министър-председателят се избира и освобождава непосредствено от Народното събрание.[1]
В списъка датите за назначаването и освобождаването на министър-председателите са изписани по нов стил, възприет през 1916 г. при приемането на григорианския календар за България. В скоби са дадени датите по стар стил, така както са изписвани в държавните документи до 1916 г.[2] Това се налага, за да няма различия с данните, показвани тук и в друга литература по този въпрос,[3] ползвана също като източник за правителствените кабинети на България.
Княжество България (1878 – 1908)
Княжество България съществува от 1878 г. (според Санстефанския и Берлинския договори, България е автономно трибутарно княжество с държавен глава княз) до обявяване на независимостта на България през 1908 г.
№ | Портрет | Име (Роден-Починал) |
Встъпил в длъжност | Напуснал длъжност | Партия/ Коалиция |
Правителство | Бележки |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Председатели на Министерския съвет 1879 – 1908 | |||||||
1 | Тодор Бурмов (1834 – 1906) |
17 юли (5 юли) 1879 |
6 декември (24 ноември) 1879 | Консервативна партия | Бурмов | Служебен кабинет, назначен с Указ № 1 / 5 юли 1879 г.[4][5] | |
2 | Васил Друмев (епископ Климент Браницки) (1841 – 1906) |
6 декември (24 ноември) 1879 | 7 април (26 март) 1880 | Консервативна партия | Климент 1 | Служебен кабинет, назначен с Указ № 334 / 24 ноември 1879 г.[6][7] | |
3 | Драган Цанков (1828 – 1911) |
7 април (26 март) 1880 | 10 декември (28 ноември) 1880 | Либерална партия | Д. Цанков 1 | [8][9][10] | |
4 | Петко Каравелов (1843 – 1903) |
10 декември (28 ноември) 1880 | 9 май (27 април) 1881 | Либерална партия | Каравелов 1 | [11][12] | |
5 | Казимир Ернрот (1833 – 1913) |
9 май (27 април) 1881 |
13 юли (1 юли) 1881 |
безпартиен | Ернрот | [13][14] | |
Вакантен (13 юли (1 юли) 1881 – 5 юли (23 юни) 1882) | |||||||
6 | Леонид Соболев (1844 – 1913) |
5 юли (23 юни) 1882 | 19 септември (7 септември) 1883 | безпартиен | Соболев | [15][16] | |
(3) | Драган Цанков (1828 – 1911) |
19 септември (7 септември) 1883 (2-ри мандат) 13 януари (1 януари) 1884 (3-ти мандат) |
12 януари (31 декември) 1883 (2-ри мандат) 11 юли (29 юни) 1884 (3-ти мандат) |
Либерална партия | Д. Цанков 2, Д. Цанков 3 |
||
(4) | Петко Каравелов (1843 – 1903) |
11 юли (29 юни) 1884
(2-ри мандат) |
21 август (9 август) 1886 | Либерална партия (каравелисти) | Каравелов 2 | ||
(2) | Васил Друмев (митрополит Климент Търновски) (1841 – 1906) |
21 август (9 август) 1886
(2-ри мандат) |
24 август (12 август) 1886 | Консервативна партия | Климент 2 | ||
(4) | Петко Каравелов (1843 – 1903) |
24 август (12 август) 1886
(3-ти мандат) |
28 август (16 август) 1886 | Либерална партия | Каравелов 3 | ||
7 | Васил Радославов (1854 – 1929) |
28 август (16 август) 1886 | 10 юли (28 юни) 1887 | Либерална партия (радослависти) | Радославов 1 | [17][18] | |
8 | Константин Стоилов (1853 – 1901) |
10 юли (29 юни) 1887 | 1 септември (20 август) 1887 | Консервативна партия | Стоилов 1 | [19][20] | |
9 | Стефан Стамболов (1854 – 1895) |
1 септември (20 август) 1887 | 31 май (19 май) 1894 | Народнолиберална партия | Стамболов | [21] | |
(8) | Константин Стоилов (1853 – 1901) |
31 май (19 май) 1894 (2-ри мандат) (9 декември) 1894 (3-ти мандат) |
(9 декември) 1894 (2-ри мандат) |
Народна партия | Стоилов 2, Стоилов 3 |
||
10 | Димитър Греков (1847 – 1901) |
30 януари (19 януари) 1899 | 13 октомври (1 октомври) 1899 | Народнолиберална партия | Греков | 5 министри от ЛП (радослависти), 2 – от НЛП[22][23] | |
11 | Тодор Иванчов (1858 – 1906) |
13 октомври (1 октомври) 1899 (1-ви мандат) (27 ноември) 1900 (2-ри мандат) |
(27 ноември) 1900 (1-ви мандат) 25 януари (12 януари) 1901 (2-ри мандат) |
безпартиен | Иванчов 1, Иванчов 2 |
В първото правителство на Иванчов – 5 министри от ЛП (радослависти), във второто правителство – 1 министър от ЛП (радослависти)[24] | |
12 | Рачо Петров (1861 – 1942) |
25 януари (12 януари) 1901 | 5 март (20 февруари) 1901 | безпартиен | Петров 1 | [25][26] | |
(4) | Петко Каравелов (1843 – 1903) |
5 март (20 февруари) 1901
(4-ти мандат) |
4 януари 1902 (21 декември 1901) | Демократическа партия | Каравелов 4 | ||
13 | Стоян Данев (1858 – 1949) |
4 януари 1902 (22 декември 1901) (1-ви мандат) (4 ноември 1902) (2-ри мандат) (18 март 1903) (3-ти мандат) |
(2 ноември 1902) (1-ви мандат) (18 март 1903) (2-ри мандат) 19 май (6 май) 1903 (3-ти мандат) |
Прогресивнолиберална партия | Данев 1, 2, 3 | [27] | |
(11) | Рачо Петров (1861 – 1942) |
19 май (6 май) 1903 (2-ри мандат) |
5 ноември (22 октомври) 1906 | безпартиен | Петров 2 | ||
14 | Димитър Петков (1858 – 1907) |
5 ноември (23 октомври) 1906 | 11 март (26 февруари) 1907 | Народнолиберална партия | Петков | [28] | |
15 | Димитър Станчов (1863 – 1940) |
12 март (27 февруари) 1907 | 16 март (3 март) 1907 | безпартиен | Станчов | НЛП е представена с 5 министри[29] | |
16 | Петър Гудев (1863 – 1932) |
16 март (3 март) 1907 | 29 януари (16 януари) 1908 | Народнолиберална партия | Гудев | [30] | |
17 | Александър Малинов (1867 – 1938) |
29 януари 1908 | 5 октомври 1908 | Демократическа партия | Малинов 1 | [29] |
Царство България (1908 – 1946)
Царство България възниква непосредствено след обявената независимост на княжество България през 1908 г.
№ | Портрет | Име (Роден-Починал) |
Встъпил в длъжност | Напуснал длъжност | Партия/Коалиция | Правителство | Бележки |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Председатели на Министерския съвет 1908 – 1946 | |||||||
17 | Александър Малинов (1867 – 1938) |
5 октомври 1908 | 29 март 1911 | Демократическа партия | Малинов 1, Малинов 2 |
||
18 | Иван Гешов (1849 – 1924) |
29 март 1911 | 14 юни 1913 | Народна партия | Гешов | [31] | |
(13) | Стоян Данев (1858 – 1949) |
14 юни 1913 (4-ти мандат) |
17 юли 1913 | Прогресивнолиберална партия | Данев 4 | ||
(7) | Васил Радославов (1854 – 1929) |
17 юли 1913 (2-ри мандат) |
21 юни 1918 | Либерална партия (радослависти) | Радославов 2, Радославов 3 |
||
(17) | Александър Малинов (1867 – 1938) |
21 юни 1918 (2-ри мандат) |
28 ноември 1918 | Демократическа партия | Малинов 3, 4 | ||
19 | Теодор Теодоров (1859 – 1924) |
28 ноември 1918 | 6 октомври 1919 | Народна партия | Теодоров 1, 2 | [32] | |
20 | Александър Стамболийски (1879 – 1923) |
6 октомври 1919 | 9 юни 1923 | БЗНС | Стамболийски 1, Стамболийски 2 |
[33][34] | |
21 | Александър Цанков (1879 – 1959) |
9 юни 1923 (след военен преврат) |
4 януари 1926 | Демократически сговор | А. Цанков 1, А. Цанков 2 |
[29] | |
22 | Андрей Ляпчев (1866 – 1933) |
4 януари 1926 | 29 юни 1931 | Демократически сговор | Ляпчев 1, Ляпчев 2, 3 |
[35] | |
(17) | Александър Малинов (1867 – 1938) |
29 юни 1931 (3-ти мандат) |
12 октомври 1931 | Народен блок | Малинов 5 | ||
23 | Никола Мушанов (1872 – 1951) |
12 октомври 1931 | 19 май 1934 | Народен блок | Мушанов 1, 2, 3 | [36][29] | |
24 | Кимон Георгиев (1882 – 1969) |
19 май 1934 (след военен преврат) |
22 януари 1935 | безпартиен | Георгиев 1 | [37][38] | |
25 | Пенчо Златев (1881 – 1948) |
22 януари 1935 | 21 април 1935 | безпартиен | Златев | [29] | |
26 | Андрей Тошев (1867 – 1944) |
21 април 1935 | 23 ноември 1935 | безпартиен | Тошев | [29] | |
27 | Георги Кьосеиванов (1884 – 1960) |
23 ноември 1935 | 16 февруари 1940 | безпартиен | Кьосеиванов 1, Кьосеиванов 2, 3, 4 |
[39] | |
28 | Богдан Филов (1883 – 1945) |
16 февруари 1940 | 9 септември 1943 | безпартиен | Филов 1, Филов 2 |
[40] | |
- | Петър Габровски (1898 – 1945) |
9 септември 1943 | 14 септември 1943 | безпартиен | — | Временно, замества Богдан Филов [29] | |
29 | Добри Божилов (1884 – 1945) |
14 септември 1943 | 1 юни 1944 | безпартиен | Божилов | [41] | |
30 | Иван Багрянов (1891 – 1945) |
1 юни 1944 | 2 септември 1944 | безпартиен | Багрянов | [42][29] | |
31 | Константин Муравиев (1893 – 1965) |
2 септември 1944 (с царски указ на Регентския съвет) |
9 септември 1944 | БЗНС Врабча 1 | Муравиев | [29] | |
(24) | Кимон Георгиев (1882 – 1969) |
9 септември 1944 (2-ри мандат) (след държавен преврат) |
23 ноември 1946 | ОФ | Георгиев 2, Георгиев 3 |
Народна република България (1946 – 1990)
България е народна република от 15 септември 1946 до 15 ноември 1990 г.
№ | Портрет | Име (Роден-Починал) |
Встъпил в длъжност | Напуснал длъжност | Партия/Коалиция | Правителство | Бележки |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Председател на Министерския съвет 1946 – 1990 | |||||||
32 | Георги Димитров (1882 – 1949) |
23 ноември 1946 | 2 юли 1949 | ОФ | Г. Димитров 1, Г. Димитров 2 |
[43] | |
33 | Васил Коларов (1877 – 1950) |
2 юли 1949 | 23 януари 1950 | ОФ | Коларов 1, 2 | [44][45] | |
34 | Вълко Червенков (1900 – 1980) |
3 февруари 1950 | 17 април 1956 | ОФ | Коларов 2, Червенков |
[46] | |
35 | Антон Югов (1904 – 1991) |
17 април 1956 | 19 ноември 1962 | ОФ | Югов 1, 2, 3 | [29] | |
36 | Тодор Живков (1911 – 1998) |
19 ноември 1962 | 7 юли 1971 | ОФ | Живков 1, Живков 2 |
[47] | |
37 | Станко Тодоров (1920 – 1996) |
7 юли 1971 | 16 юни 1981 | ОФ | Тодоров 1, Тодоров 2 |
[48][49] | |
38 | Гриша Филипов (1919 – 1994) |
16 юни 1981 | 21 март 1986 | ОФ | Филипов | [29] | |
39 | Георги Атанасов (род. 1933) |
21 март 1986 | 3 февруари 1990 | ОФ | Атанасов | [29] | |
40 | Андрей Луканов (1938 – 1996) |
3 февруари 1990 | 7 декември 1990 | БСП | Луканов 1, Луканов 2 |
[50] |
Конституционна история
На 21 ноември 1946 г. на заседание на IV Велико народно събрание министър-председателят Кимон Георгиев обявява, че правителството смята да подаде оставка. В речта му пред депутатите се посочва:
„ | За да даде възможност на Народното събрание и на Председателството на народната република да се произнесат, след станалите на 27 октомври избори, върху бъдещото управление на страната, правителството реши да сложи своята оставка и смята за своя длъжност да ви уведоми за това си решение. | “ |
Кимон Георгиев |
Същия ден министър-председателят депозира в Председателството на народната република оставката на кабинета си, която е уважена, а Георги Димитров – лидерът на победилата в изборите БРП (к.) – е натоварен да състави следващия кабинет, като му е даден неограничен мандат. На 22 ноември Димитров представя пред Председателството състава на кабинета си, който е утвърден. На 28 ноември министър-председателят чете пред депутатите програмата на своето правителство, която е одобрена единодушно.
На 3 юли 1949 г. в санаториума „Барвиха“, край съветската столица Москва, след продължително и тежко боледуване умира Георги Димитров. В медицинското заключение за смъртта му се посочва, че министър-председателят е имал диабет и проблеми с черния дроб. На 6 юли тялото на Димитров пристига в София и е положено в специално издигнат за него мавзолей. На 19 юли е открита извънредна сесия на Великото народно събрание, на която председателят на Бюрото на ВНС Райко Дамянов прави официално съобщение за смъртта на Димитров, съгласно чл. 39 и чл. 40 от Конституцията, и предлага в дневния ред да бъде включено избиране на министър-председател, което е одобрено. На 20 юли депутатът от БКП Минчо Минчев предлага за поста Васил Коларов, чиято кандидатура е одобрена единодушно, с явно гласуване, одобрени са и промени в правителството.
На 17 януари 1950 г. е открита първата редовна сесия на I Народно събрание, на която председателят Фердинанд Козовски чете писмо от министър-председателя Коларов, в което се посочва:
„Предвид на това, че на 18 декември миналата година бе избрано първото Народно събрание след гласуването по новата конституция и за да бъде дадена пълна свобода и възможност на Народното събрание да създаде такова правителство, което по негово разбиране ще може най-успешно при днешните условия да ръководи управлението на страната, слагам пред Народното събрание оставката на председателстваното от мене правителство.“
На 18 януари Ф. Козовски прочита пред депутатите предложение, подписано от депутатите от БКП Иван Пашов и Власи Власовски, и от БЗНС – Николай Георгиев и Стоян Тончев, Народното събрание да възложи отново на Васил Коларов съставянето на правителство. Предложението е одобрено единодушно и на 19 януари, след като министър-председателят представя министрите, те са гласувани без възражения. Коларов умира 5 дни по-късно – на 23 януари 1950 г. В медицинското заключение за смъртта му се посочва, че причина за кончината му е „сърдечна слабост“, след като в началото на месеца той е прекарал инфаркт.
На 1 февруари 1950 г. е открита втората редовна сесия на Народното събрание. Председателят на Президиума на НС Минчо Нейчев прави предложение от името на парламентарните групи на БКП и БЗНС за министър-председател да бъде избран Вълко Червенков. Кандидатурата му е гласувана единодушно. На 16 април 1956 г. е открита петата извънредна сесия на народното събрание. На следващия ден (17 април) председателстващият заседанието Георги Атанасов (подпредседател на бюрото на народното събрание) съобщава, че в бюрото е постъпило писмо от Вълко Червенков, в което той моли да бъде освободен от поста председател на Министерския съвет. В писмото се посочва:
„Поради допуснати от мен неправилни методи на работа като председател на Министерския съвет, които нанесоха известни вреди на държавната работа, моля Народното събрание да ме освободи от длъжността председател на Министерския съвет на Народна република България.“
Предложението на бюрото на НС за освобождаването на Червенков е прието единодушно от депутатите, след което от името на ЦК на БКП и постоянното бюро на националния съвет на ОФ, и на парламентарните групи на БКП и БЗНС, народният представител Тодор Живков предлага за нов председател на Министерския съвет да бъде избран Антон Югов. Предложението му е одобрено единодушно, гласувани са и промени в правителството.
На 19 ноември 1962 г. е открита втората редовна сесия на IV Народно събрание, на която председателят на Президиума на НС Димитър Ганев прочита предложение от името на парламентарните групи на БКП и БЗНС за освобождаването на Югов от поста му, начело на правителство. В предложението са посочени следните мотиви за това:
„Парламентарните групи на БКП и БЗНС изразяват пълно съгласие с оценките и изводите на Осмия конгрес на БКП за дейността на Антон Югов като председател на Министерския съвет и намират, че той не оправда високото доверие на Народното събрание.
Антон Югов като министър на вътрешните работи и заместник-председател на Министерския съвет има тежка вина за арестуването и репресирането на видни партийни и държавни дейци, които не са извършили никакво престъпление.
Като председател на Министерския съвет Антон Югов със своето антипартийно поведение и бюрократични методи на работа е спъвал осъществяването на политиката на партията след Априлския пленум за довеждане докрай борбата против култа към личността, за укрепване единството на партията, за ускоряване икономическото развитие на страната, за реорганизирането на държавното и стопанско ръководство, за засилване на материалната заинтересованост в стопанската дейност и прочее.
Той принизи ролята на Народното събрание, обезличаваше работата му, създаваше големи трудности за своевременното и правилно решаване на назрелите въпроси. Като председател на Министерския съвет Антон Югов не прояви инициатива да отчете цялостно пред Народното събрание дейността на Министерския съвет, въпреки съществуващото за това задължение по чл. 40 от Конституцията на Народна република България и правилника за вътрешния ред на Народното събрание.
По изложените съображения парламентарните групи на БКП и БЗНС смятат, че Антон Югов трябва да бъде освободен като председател на Министерския съвет.“
Предложението е прието единодушно, след което Димитър Ганев прочита от името на парламентарните групи на БКП и БЗНС предложение за избирането на първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков за председател на Министерския съвет. Той е избран единодушно. На 27 ноември продължава работа втората редовна сесия на IV Народно събрание, на която е одобрено новото правителство, а неговият председател прочита програмата.
Република България (след 1990)
Възниква след обявяването на Република България (15 ноември 1990 г.).
№ | Портрет | Име (Роден-Починал) |
Встъпил в длъжност | Напуснал длъжност | Партия/Коалиция | Правителство | Бележки |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Председател на Министерския съвет 1990 – 1991 |
|||||||
41 | Димитър Попов (1927 – 2015) |
22 декември 1990 | 8 ноември 1991 | безпартиен | Попов | [29][51] | |
Министър-председател 1991- | |||||||
42 | Филип Димитров (род. 1955) |
8 ноември 1991 | 30 декември 1992 | СДС | Ф. Димитров | [52][53] | |
43 | Файл:L.berov.jpg | Любен Беров (1925 – 2006) |
30 декември 1992 | 17 октомври 1994 | безпартиен | Беров | Управлява с мандат на Движението за права и свободи. [29] |
44 | Ренета Инджова (род. 1953) |
17 октомври 1994 (служебен) |
25 януари 1995 | безпартиен | Инджова | [54][29] | |
45 | Жан Виденов (род. 1959) |
25 януари 1995 | 13 февруари 1997 | Демократична левица | Виденов | [55] | |
46 | Стефан Софиянски (род. 1951) |
13 февруари 1997 (служебен) |
21 май 1997 | ОДС | Софиянски | [56][57] | |
47 | Иван Костов (род. 1949) |
21 май 1997 | 24 юли 2001 | ОДС | Костов | [58][59] | |
48 | Симеон Сакскобургготски (род. 1937) |
24 юли 2001 | 17 август 2005 | НДСВ | Симеон II | [60][61] | |
49 | Сергей Станишев (род. 1966) |
17 август 2005 | 27 юли 2009 | Коалиция за България | Станишев | Управлява с мандат на Движението за права и свободи. [62][63] | |
50 | Бойко Борисов (род. 1959) |
27 юли 2009 | 13 март 2013 | ГЕРБ | Борисов 1 | [64][65] | |
51 | Марин Райков (род. 1960) |
13 март 2013 (служебен) |
29 май 2013 | безпартиен | Райков | ||
52 | Пламен Орешарски (род. 1960) |
29 май 2013 | 6 август 2014 | безпартиен | Орешарски | Управлява с мандат на Коалиция за България. | |
53 | Георги Близнашки (род. 1956) |
6 август 2014 (служебен) |
7 ноември 2014 | безпартиен | Близнашки | ||
(50) | Бойко Борисов (род. 1959) |
7 ноември 2014 | 27 януари 2017 | ГЕРБ | Борисов 2 | [66] | |
54 | Огнян Герджиков (род. 1946) |
27 януари 2017 (служебен) |
4 май 2017 | безпартиен | Герджиков | ||
(50) | Бойко Борисов (род. 1959) |
4 май 2017 | ГЕРБ | Борисов 3 |
Време за управление
- Обща продължителност на управлението над 3 г. за всички мандати към 9 септември 2020 г.
№ | Име | Време за управление |
---|---|---|
1 | Станко Тодоров | 9 г. 11 м. 9 д. |
2 | Бойко Борисов | 9 г. 2 м. 12 д. |
3 | Тодор Живков | 8 г. 7 м. 18 д. |
4 | Стефан Стамболов | 6 г. 9 м. |
5 | Антон Югов | 6 г. 7 м. 2 д. |
6 | Вълко Червенков | 6 г. 2 м. 14 д. |
7 | Васил Радославов | 5 г. 9 м. 16 д. |
8 | Андрей Ляпчев | 5 г. 5 м. 24 д. |
9 | Гриша Филипов | 4 г. 9 м. 5 д. |
10 | Константин Стоилов | 4 г. 8 м. 21 д. |
11 | Георги Кьосеиванов | 4 г. 2 м. 24 д. |
12 | Иван Костов | 4 г. 2 м. 3 д. |
13 | Симеон Сакскобургготски | 4 г. 24 д. |
14 | Сергей Станишев | 3 г. 11 м. 10 д. |
15 | Александър Малинов | 3 г. 10 м. 24 д. |
16 | Георги Атанасов | 3 г. 10 м. 14 д. |
17 | Александър Стамболийски | 3 г. 8 м. 3 д. |
18 | Богдан Филов | 3 г. 6 м. 24 д. |
19 | Рачо Петров | 3 г. 5 м. 14 д. |
20 | Петко Каравелов | 3 г. 4 м. 15 д. |
Живи бивши министър-председатели
Име | Мандат | Дата на раждане |
---|---|---|
Георги Атанасов | 1986 – 1990 | 25 юли 1933 г. |
Филип Димитров | 1991 – 1992 | 31 март 1955 г. |
Ренета Инджова | 1994 – 1995 | 6 юли 1953 г. |
Жан Виденов | 1995 – 1997 | 22 март 1959 г. |
Стефан Софиянски | 1997 | 7 ноември 1951 г. |
Иван Костов | 1997 – 2001 | 23 декември 1949 г. |
Симеон Сакскобургготски | 2001 – 2005 | 16 юни 1937 г. |
Сергей Станишев | 2005 – 2009 | 5 май 1966 г. |
Марин Райков | 2013 | 17 декември 1960 г. |
Пламен Орешарски | 2013 – 2014 | 21 февруари 1960 г. |
Георги Близнашки | 2014 | 4 октомври 1956 г. |
Огнян Герджиков | 2017 | 19 март 1946 г. |
Най-скорошната смърт на бивш министър-председател е тази на Димитър Попов (1990 – 1991) – починал на 5 декември 2015 г., на 88-годишна възраст.
Времева линия
Вижте също
- Павел Бобеков – председател на Привременното революционно (военно) правителство – Априлско въстание с център гр. Панагюрище -1876 г.
- Председатели на Постоянния комитет на Източна Румелия
- Държавно устройство на България
- Президент на България
- Министър-председатели на България по продължителност на управление
- Заместник министър-председател на България
Бележки
- ↑ Конституция на България. Ст. 84
- ↑ Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2008, ISBN 978-954-528-790-9
- ↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО., 1999 ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9
- ↑ Тодор Бурмов // 8 септември 2012. Архивиран от оригинала. Посетен на 18 октомври 2012.
- ↑ Тодор Бурмов // Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria, 18 октомври 2012. Архивиран от оригинала. Посетен на 8 септември 2012.
- ↑ Васил Друмев // 18 октомври 2012. Архивиран от оригинала. Посетен на 8 септември 2012.
- ↑ Биография. Nordisk Familjebok, 1907.
- ↑ Биография // [1] Nordisk Familjebok. Архивиран от [{{{url}}} оригинала]. Посетен на 1920.
- ↑ ДРАГАН ЦАНКОВ // Стилиян Чилингиров, 18 октомври 2012. Архивиран от оригинала. Посетен на 8 септември 2012.
- ↑ ДРАГАН ЦАНКОВ – НЕСПОКОЕН ДУХ НА ГРАНИЦАТА НА ДВЕ ЕПОХИ // Мария Узунова, 18 октомври 2012. Архивиран от оригинала. Посетен на 8 септември 2012.
- ↑ Петко Каравелов
- ↑ Петко Каравелов // Koprivshtitza.com, 18 октомври 2012. Архивиран от оригинала. Посетен на 8 септември 2012.
- ↑ Ehrnrooth, Johan Casimir // Biografiakeskus. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 8 септември 2012.
- ↑ Biografie // Nordisk Familjebok, 1907. с. 43.
- ↑ Соболев, Леонид Николаевич.
- ↑ Ташо Ташев. Министрите на България 1879 – 1999 // АИ „Проф. Марин Дринов“, 1999.
- ↑ Vasil Radoslavov // Who's Who in First World War. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 8 септември 2012.
- ↑ Василь Радославов // hrono.ru. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 8 септември 2012.
- ↑ Биография. Nordisk Familjebok, 1918. с. 95.
- ↑ Георги Кокеров. Създател на българската държавност // tripod.com. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 8 септември 2012.
- ↑ Стамболов Стефан.
- ↑ Д-р Димитър Панайотов Греков // Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 8 септември 2012.
- ↑ Греков Димитр // ЭСБЕ. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 8 септември 2012.
- ↑ Todor Ivanchov // Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 8 септември 2012.
- ↑ Генералъ отъ пехотата Рачо Петровъ. София, 1939.
- ↑ Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“, 1999. ISBN 978-954-430-603-8.
- ↑ Stoyan Danev // Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 8 септември 2012.
- ↑ Борислав Гърдев. Памет за Димитър Петков // liternet.bg. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 12 септември 2012.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п Prime ministers // Bulgaria // Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 12 септември 2012.
- ↑ Доктор Петър Гудев – Политик и държавник. Варна, LiterNet, 2002. ISBN 978-954-304-015-X.
- ↑ Ivan Geshov // Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 13 септември 2012.
- ↑ Teodor Teodorov // Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 13 септември 2012.
- ↑ John McClaughry. Alexander Stambolisky // cooperativeindividualism.org, 1997. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 13 септември 2012.
- ↑ Giacomo Brucciani. Alexandăr Stambolijski // esamizdat.it, 2003. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 13 септември 2012.
- ↑ Andrey Lyapchev // Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 13 септември 2012.
- ↑ Nikola Mushanov, Bulgaria (1872 – 1951) // liberal-international.org. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 14 септември 2012.
- ↑ Кимон Георгиев.
- ↑ Кимон Георгиев – опит за портрет // bg-history.info. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 14 септември 2012.
- ↑ Борислав Гърдев. За Георги Кьосеиванов 125 години след рождението му // Сп. „Палитра“, 15 март 2009. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 14 септември 2012.
- ↑ Борислав Гърдев. Богдан Филов – противоречивият // argumenti.net. АРГУМЕНТИ. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 14 септември 2012.
- ↑ Dobri Bozhilov // Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 14 септември 2012.
- ↑ Bagrianov, Ivan Ivanov // Seconde-Guerre.com. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 14 септември 2012.
- ↑ Биография Димитрова Георгия Михайловича // БСЭ. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 15 септември 2012.
- ↑ Васил Коларов
- ↑ Vasil Kolarov // Marxistischen Internetarchiv. Посетен на 15 септември 2012.
- ↑ Chervenkov, Vulko // rulers.org. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 15 септември 2012.
- ↑ Тодор Живков
- ↑ Станко Тодоров.
- ↑ Stanko Todorov, 76, Ex-Premier of Bulgaria // The New York Times, 20 декември 1996. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 15 септември 2012.
- ↑ Lukanov, Andrey // rulers.org. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 15 септември 2012.
- ↑ www.24chasa.bg
- ↑ Dimitrov, Filip // rulers.org. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 16 септември 2012.
- ↑ PHILIP DIMITROV DIMITROV // National Assembly of the Republic of Bulgaria. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 16 септември 2012.
- ↑ Ренета Инджова // omda.bg. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 16 септември 2012.
- ↑ Жан Виденов // ОМДА. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 16 септември 2012.
- ↑ Стефан Софиянски // ОМДА. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 16 септември 2012.
- ↑ STEFAN ANTONOV SOFIANSKI // National Assembly of the Republic of Bulgaria. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 16 септември 2012.
- ↑ IVAN KOSTOV // Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 17 септември 2012.
- ↑ Иван Костов // ОМДА. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 17 септември 2012.
- ↑ Simeon II // rulers.org. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 17 септември 2012.
- ↑ Simeon Sakskoburggotski // Fundación CIDOB. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 17 септември 2012.
- ↑ Stanishev, Sergey // rulers.org. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 17 септември 2012.
- ↑ СЕРГЕЙ ДМИТРИЕВИЧ СТАНИШЕВ // Министерски съвет на Република България, 9 септември 2005. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 17 септември 2012.
- ↑ Автобиография Бойко Борисова // sofia.bg. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 17 септември 2012.
- ↑ Andrew Stevens. From City Mayor of Sofia to Prime Minister of Bulgaria // citymayors.com. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 17 септември 2012.
- ↑ Парламентът започна с процедура по избор на министър-председател и членове на Министерския съвет // Народно събрание. Посетен на 7 ноември 2014.
Външни препратки
|