Гастроезофагеална рефлуксна болест: Разлика между версии
Допълнение, разширение, редактиране, източници. |
Допълнение, разширение, редактиране, източници. |
||
Ред 12: | Ред 12: | ||
[[File:Peptic stricture.png|център|230п|мини|Ендоскопско изображение на доброкачествена пептична стриктура]] |
[[File:Peptic stricture.png|център|230п|мини|Ендоскопско изображение на доброкачествена пептична стриктура]] |
||
<br> |
<br> |
||
⚫ | |||
== Диагностика == |
|||
⚫ | Методите за диагностика са: [[гастроскопия]], [[рентген]]ови снимки на радиоконтрастна следа в хранопровода от каша с [[бариев сулфат]], наблюдение на [[рН]] на хранопровода (горна стомашно-чревна серия), манометрия на хранопровода. <ref name="NIH2014"></ref><ref>''Маев И. В., Вьючнова Е. С., Щекина М. И.'' [http://www.gastroscan.ru/ulcer/maev01.htm Гастроэзофагеальная рефлюксная болезнь] М. Журнал «Лечащий Врач», № 04, 2004.</ref><ref name="Rap">''Рапопорт С. И.'' [http://www.gastroscan.ru/literature/authors/197 Гастроэзофагеальная рефлюксная болезнь]. (Пособие для врачей). — М.: ИД «МЕДПРАКТИКА-М». — 2009. −12 с. ISBN 978-5-98803-157-4.{{не АИ|15|09|2015}}</ref> |
||
{| class="wikitable" |
|||
!Методи за изследване |
|||
!Възможности на метода |
|||
|- |
|||
|[[Ежедневно наблюдение на рН]] в долната третина на хранопровода |
|||
|[[Файл:PH-gramm with GERD.jpg|250п|мини|Фрагмент от денонощната рН-грама при пациент с гастроезофагеална рефлуксна болест]] Определя количеството и продължителността на епизодите, при които показателят [[рН]] е по-малък от 4 и по-голям от 7, неговата връзка със субективните симптомами, приема на храна, положението на тялото, приёма на лекарства. Дава възможност за индивидуален подбор на терапия и контрол на ефективността на действие на лекарствата. |
|||
|- |
|||
|[[Рентгеноскопия|Рентгеново изследване]] на хранопровода |
|||
|Идентифицира хиатална херния на [[диафрагма (анатомия)|диафрагмата]], ерозия, язви, стриктура на хранопровода. |
|||
|- |
|||
|[[Ендоскопия|Ендоскопично изследване]] на хранопровода |
|||
|Открива възпалителни промени в хранопровода, ерозия, язви, [[стеноза|стриктури]] на хранопровод, [[хранопровод на Барет]]. |
|||
|- |
|||
|[[Манометрия пищевода|Манометрическо изслеование]] пищеводных сфинктеров |
|||
|Позволява да се прояви изменението на тонуса на [[долен хранопроводен сфинктер|хранопроводните сфинктери]]. |
|||
|- |
|||
|[[Сцинтиграфия]]на хранопровода |
|||
|Позволяда се оцени хранопроводния [[Клиренс (медицина)|клиренс]]. |
|||
|- |
|||
|[[Импедансометрия на хранопровода]] |
|||
|Позволява да се изследва нормалната и ретроградна [[перисталтика|перисталтика]] на хранопровода и рефлукси от различен произход (кисели, алкални, газови). |
|||
|} |
|||
[[Диференциална диагноза]]: [[язвена болест]], [[рак на хранопровода]], спазъм на хранопровода, [[ангина]]. <ref>{{cite book|last1=Kahan|first1=Scott|title=In a Page: Medicine|date=2008|publisher=Lippincott Williams & Wilkins|isbn=9780781770354|page=124|url=https://books.google.com/books?id=46wpAUhUHjMC&pg=PA124|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20170908180953/https://books.google.com/books?id=46wpAUhUHjMC&pg=PA124|archive-date=8 September 2017}}</ref> |
[[Диференциална диагноза]]: [[язвена болест]], [[рак на хранопровода]], спазъм на хранопровода, [[ангина]]. <ref>{{cite book|last1=Kahan|first1=Scott|title=In a Page: Medicine|date=2008|publisher=Lippincott Williams & Wilkins|isbn=9780781770354|page=124|url=https://books.google.com/books?id=46wpAUhUHjMC&pg=PA124|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20170908180953/https://books.google.com/books?id=46wpAUhUHjMC&pg=PA124|archive-date=8 September 2017}}</ref> |
Версия от 19:06, 16 септември 2020
Гастроезофагеалната рефлуксна болест (ГЕРБ) е хронично нарушение на гастроинтестиналния тракт, засягащо долния езофагеален сфинктер (еднопосочна мускулна клапа, свързваща хранопровода с горния отвор на стомаха), при което съдържанието на стомаха се издига нагоре в хранопровода. Това състояние води или до симптоми, или до усложнения. [1],[2] Симптомите включват неволно връщане на хранопроводно или стомашно съдържание обратно към устната кухина (регургитация), вкус на киселина в задната част на устата, киселини в стомаха, лош дъх, болка в гърдите, проблеми с дишането и износване на зъбите. [1] Усложненията включват езофагит, езофагеална стриктура и хранопровод на Барет. [1]
Известна е още като стомашна рефлуксна болест, киселинна рефлуксна болест, киселинен рефлукс, гастроезофагеален рефлукс, рефлукс. [3]
Когато сфинктерът е слаб или се отваря неадекватно, позволявайки по този начин връщането на стомашно съдържание в хранопровода, настъпва т. нар. гастроезофагеален рефлукс. Думата идва от гръцкото gaster (на старогръцки: γαστήρ – свързан със стомаха), от esophagus (на латински: œsóphagus – хранопровод), и от reflux (на латински: refluo – връщам се).
Начинът на живот и диетичните навици може да благоприятстват за развитието на ГЕРБ. Някои храни и безалкохолни напитки, включително шоколад, мента, пържени и мазни храни, кафе или алкохолни напитки, може да предизвикат рефлукс и парене зад гръдната кост. Заболяването могат да причинят и други фактори: затлъстяване, тютюнопушене, бременност, хиатална херния, прием на определени лекарства. [1]
Понякога болестта води до сериозни усложнения. По-продължителното агресивно действие на стомашните киселини върху лигавицата на хранопровода може да доведе до възпаление на лигавицата на хранопровода (езофагит). Езофагитът може да се усложни с кървене и с образуване на язви (улцерация). [1]
Диагностика
Методите за диагностика са: гастроскопия, рентгенови снимки на радиоконтрастна следа в хранопровода от каша с бариев сулфат, наблюдение на рН на хранопровода (горна стомашно-чревна серия), манометрия на хранопровода. [1][4][5]
Методи за изследване | Възможности на метода |
---|---|
Ежедневно наблюдение на рН в долната третина на хранопровода | Определя количеството и продължителността на епизодите, при които показателят рН е по-малък от 4 и по-голям от 7, неговата връзка със субективните симптомами, приема на храна, положението на тялото, приёма на лекарства. Дава възможност за индивидуален подбор на терапия и контрол на ефективността на действие на лекарствата. |
Рентгеново изследване на хранопровода | Идентифицира хиатална херния на диафрагмата, ерозия, язви, стриктура на хранопровода. |
Ендоскопично изследване на хранопровода | Открива възпалителни промени в хранопровода, ерозия, язви, стриктури на хранопровод, хранопровод на Барет. |
Манометрическо изслеование пищеводных сфинктеров | Позволява да се прояви изменението на тонуса на хранопроводните сфинктери. |
Сцинтиграфияна хранопровода | Позволяда се оцени хранопроводния клиренс. |
Импедансометрия на хранопровода | Позволява да се изследва нормалната и ретроградна перисталтика на хранопровода и рефлукси от различен произход (кисели, алкални, газови). |
Диференциална диагноза: язвена болест, рак на хранопровода, спазъм на хранопровода, ангина. [6]
Лечението се извършва с промени в начина на живот, хирургия, лекарства (антиациди, блокери на H2-хистаминовите рецептори, инхибитори на протоновата помпа, прокинетичен агент). [1]
В Западния свят между 10 и 20% от населението е засегнато от ГЕРБ. Случайният гастроезофагеален рефлукс без обезпокоителни симптоми или усложнения е още по-чест. [1]
Етиология
За развитието на гастроезофагеална рефлуксна болест допринасят следните причини:
- Намален тонус на долния езофагеален сфинктер (LES).
- Намалена способност на хранопровода да се самопрочиства.
- Вредните свойства на рефлуксанта, т.е. съдържанието на стомаха и / или дванадесетопръстника, хвърлени в хранопровода.
- Неспособност на лигавицата да се противопостави на вредните ефекти на рефлуксанта.
- Нарушено изпразване на стомаха.
- Повишено вътрекоремно налягане.
Развитието на гастроезофагеална рефлуксна болест се влияе и от особеностите на начина на живот като стрес, работа, свързана с наклонен торс, затлъстяване, бременност, пушене, хранителни фактори (мазни храни, шоколад, кафе, плодови сокове, алкохол, пикантни храни), както и прием на лекарства, които повишават периферната концентрация на допамин (фенамин, первитин, други производни на фенилетиламин).
Клиника
ГЕРБ се проявява предимно чрез киселини в стомаха, регургитация, кисели оригвания и киселинен вкус в устата, които по-често се появяват след хранене, когато тялото се навежда напред или през нощта. Втората най-честа проява на това заболяване е болката в гърдите, която се излъчва в междулопаточната област, шията, долната челюст и лявата половина на гръдния кош. [7]
Екстраезофагеалните прояви на заболяването включват белодробни симптоми (кашлица, задух, често се появяват в легнало положение), отоларингологични симптоми (пресипналост, сухота в гърлото, тонзилит, синузит, бяла плака на езика) и стомашни симптоми (бързо засищане, подуване на корема, гадене, повръщане ), също включват лимфаденопатия и желязодефицитна анемия като симптоми. По-рядко срещаните симптоми включват болка при преглъщане / възпалено гърло и повишено слюноотделяне (известно още като воден писък). [8],[9]
Поражения
ГЕРБ понякога причинява нараняване на хранопровода. Тези наранявания могат да включват едно или повече от следните:
- Рефлуксен езофагит - възпаление на езофагеален епител, което може да причини язви в близост до кръстовището на стомаха и хранопровода.
- Стриктури на хранопровода - постоянното стесняване на хранопровода, причинено от възпаление, предизвикано от рефлукс.
- Хранопровод на Барет - чревна метаплазия (промени в епителните клетки от сквамозен в чревен колонен епител) на дисталния хранопровод. [10]
- Аденокарцином на хранопровода - форма на рак. [9]
ГЕРБ понякога причинява нараняване на ларинкса (LPR). [11][12] Други усложнения могат да включват аспирационна пневмония. [13]
Външни препратки
Източници
- ↑ а б в г д е ж з Acid Reflux (GER & GERD) in Adults, National Institute of Diabetes and Digestive and Kidney Diseases (NIDDK), 5 November 2015. Archived from the original on 22 February 2020. Retrieved 21 February 2020.
- ↑ American Gastroenterological Association Institute technical review on the management of gastroesophageal reflux disease, Gastroenterology. 135 (4): 1392 – 1413, 1413.e1–5. doi: 10.1053/j.gastro.2008.08.044. PMID 18801365.
- ↑ Carroll, Will. Gastroenterology & Nutrition: Prepare for the MRCPCH. Key Articles from the Paediatrics & Child Health journal. Elsevier Health Sciences, 14 October 2016. ISBN 9780702070921. с. 130. Gastro-oesophageal reflux disease (GORD) is defined as 'gastrooesophageal reflux' associated with complications including oesophagitis...
- ↑ Маев И. В., Вьючнова Е. С., Щекина М. И. Гастроэзофагеальная рефлюксная болезнь М. Журнал «Лечащий Врач», № 04, 2004.
- ↑ Рапопорт С. И. Гастроэзофагеальная рефлюксная болезнь. (Пособие для врачей). — М.: ИД «МЕДПРАКТИКА-М». — 2009. −12 с. ISBN 978-5-98803-157-4.Шаблон:Не АИ
- ↑ Kahan, Scott. In a Page: Medicine. Lippincott Williams & Wilkins, 2008. ISBN 9780781770354. с. 124. Архивиран от оригинала на 8 September 2017.
- ↑ An overview: Current clinical guidelines for the evaluation, diagnosis, treatment, and management of dyspepsia // Osteopathic Family Physician 5 (2). March–April 2013. DOI:10.1016/j.osfp.2012.10.005. с. 79–85.
- ↑ GERD – Global Perspective on Gastroesophageal Reflux Disease, World Gastroenterology Organisation Global Guidelines, Update October 2015.
- ↑ а б Gastroesophageal Reflux Disease // The New England Journal of Medicine 359 (16). 2008. DOI:10.1056/NEJMcp0804684. с. 1700–7.
- ↑ ACG Clinical Guideline: Diagnosis and Management of Barrett's Esophagus // Am. J. Gastroenterol. 111 (1). January 2016. DOI:10.1038/ajg.2015.322. с. 30–50; quiz 51.
- ↑ Laryngopharyngeal reflux disease: clinical presentation, diagnosis and therapeutic challenges in 2018 // Curr Opin Otolaryngol Head Neck Surg 26 (6). December 2018. DOI:10.1097/MOO.0000000000000486. с. 392–402.
- ↑ Gastroesophageal reflux in laryngopharyngeal reflux patients: Clinical features and therapeutic response // Laryngoscope 130 (8). December 2019. DOI:10.1002/lary.28482. с. E479–E489.
- ↑ Fass, R и др. Review article: supra-oesophageal manifestations of gastro-oesophageal reflux disease and the role of night-time gastro-oesophageal reflux. // Alimentary Pharmacology & Therapeutics 20 Suppl 9. December 2004. DOI:10.1111/j.1365-2036.2004.02253.x. с. 26–38.