Елидже: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 16:09, 17 септември 2020

Беломорски проход
Беломорски проход Беломорски проход Координати: 41°24′01.1″ с. ш. 24°50′12.73″ и. д. / 41.400306° с. ш. 24.83687° и. д. 41.400306, 24.83687
Тип на обекта:	проход
Данни
Надм. височина:	1010 m
държава:	България и Гърция
планина:	Западни и Източни Родопи

Беломорски проход (остаряло, от турски Елидже) е планински проход (седловина) в Южна България и Северна Гърция, между Ардински дял на Западни Родопи на запад и планинския рид Жълти дял на Източните Родопи на изток. Той е един от трите прохода свързващи България с Беломорска Тракия, съответно долината на Чепинска река (десен приток на Арда) с долината на река Сушица (на гръцки Компсатос), вливаща се в Бяло море.

До 1944 г. проходът активно се е използвал за превоз на стоки, товари, хора и животни от България за Беломорието и обратно, но след това е изоставен и по границата е изградена охранителна мрежа, която функционира до промените от 1989 г. След промените започват преговори между България и Гърция за възстановяване на тази транспортна връзка между двете страни. От българска страна е построен нов панорамен път, който започва северозападно от село Чепинци на 764 m н.в. и след 5,9 km завършва при държавната граница на седловината с височина 1010 m. Той е крайният участък от 5,9 km на второкласния Републикански път II-86 Пловдив – Смолян – Рудозем – ГКПП Рудозем - Ксанти.

От км 141,5 до км 147,4 предстои изграждането на ГКПП Рудозем - Ксанти^[1]^[2]. На гръцка територия има камионен път, който от седловината след около 7 km слиза в гръцкото село Демирджик (Димари) на 756 m н.в. и от там продължава на юг, по долината на река Сушица (Компсатос) за град Ксанти и Беломорска Тракия.

Топографска карта

Лист от карта K-35-86. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 199.

Външни препратки

[1] rica.bg

[2] „Плевнелиев: Всеки втори ден ще правим първи копки“

[1]

[2]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
+{{сливане|Беломорски проход}}
 {{Геообект
-|име = Елидже
+|име = Беломорски проход
 |карта1-име = България
-|карта1-описание= Елидже
+|карта1-описание= Беломорски проход
 |текст под координатите =
 |надм-височина = 1010
@@ Ред 12: / Ред 14: @@
 | друго2-инфо = [[Родопи|Западни]] и [[Родопи|Източни Родопи]]
 }}
-'''Проходът Елидже''' (или ''Беломорски проход'') е планински проход (седловина) в [[Южна България]] и [[Северна Гърция]], между [[Кула (Ардински дял)|Ардински дял]] на [[Родопи|Западни Родопи]] на запад и планинския рид [[Жълти дял]] на [[Родопи|Източните Родопи]] на изток. Той е един от трите прохода свързващи [[България]] с [[Беломорска Тракия]], съответно долината на Чепинска река (десен приток на [[Арда]]) с долината на река Сушица (на гръцки Компсатос), вливаща се в [[Бяло море]].
+'''Беломорски проход''' (остаряло, от турски ''Елидже'') е планински проход (седловина) в [[Южна България]] и [[Северна Гърция]], между [[Кула (Ардински дял)|Ардински дял]] на [[Родопи|Западни Родопи]] на запад и планинския рид [[Жълти дял]] на [[Родопи|Източните Родопи]] на изток. Той е един от трите прохода свързващи [[България]] с [[Беломорска Тракия]], съответно долината на [[Чепинска река]] (десен приток на [[Арда]]) с долината на река Сушица (на гръцки Компсатос), вливаща се в [[Бяло море]].
+До 1944 г. проходът активно се е използвал за превоз на стоки, товари, хора и животни от България за [[Беломорие]]то и обратно, но след това е изоставен и по границата е изградена охранителна мрежа, която функционира до промените от 1989 г. След промените започват преговори между България и Гърция за възстановяване на тази транспортна връзка между двете страни. От българска страна е построен нов панорамен път, който започва северозападно от село [[Чепинци (област Смолян)|Чепинци]] на 764 m н.в. и след 5,9 km завършва при държавната граница на седловината с височина 1010 m. Той е крайният участък от 5,9 km на второкласния [[Републикански път II-86]] [[Пловдив]] – [[Смолян]] – [[Рудозем]] – [[ГКПП Рудозем - Ксанти]].
-До 1944 г. проходът активно се е използвал за превоз на стоки, товари, хора и животни от България за [[Беломорие]]то и обратно, но след това е изоставен и по границата е изградена охранителна мрежа, която функционира до промените от 1989 г. След промените започват преговори между България и Гърция за възстановяване на тази транспортна връзка между двете страни. От българска страна е построен нов панорамен път, който започва северозападно от село [[Чепинци (област Смолян)|Чепинци]] на 764 m н.в. и след 5,9 km завършва при държавната граница на седловината с височина 1010 m. Той е крайният участък от 5,9 km на второкласния [[Републикански път II-86]] [[Пловдив]] – [[Смолян]] – [[Рудозем]] – [[ГКПП Елидже - Ехинос]], от km 141,5 до km 147,4. Тук предстои изграждането на [[ГКПП Елидже - Ехинос]]<ref>[http://marica.bg/show.php?id=44214 marica.bg]</ref><ref>[http://www.mediapool.bg/плевнелиев-всеки-втори-ден-ще-правим-първи-копки-news180286.html транспортния коридор Пловдив – Смолян – Рудозем – ГКПП „Елидже“-Ксанти]</ref>. На гръцка територия има камионен път, който от седловината след около 7 km слиза в гръцкото село [[Демирджик]] (Димари) на 756 m н.в. и от там продължава на юг, по долината на река [[Сушица (Гърция)|Сушица]] (Компсатос) за град [[Ксанти]] и Беломорска Тракия.
+От км 141,5 до км 147,4 предстои изграждането на [[ГКПП Рудозем - Ксанти]]<ref>[http://marica.bg/show.php?id=44214 marica.bg]</ref><ref>[http://www.mediapool.bg/плевнелиев-всеки-втори-ден-ще-правим-първи-копки-news180286.html „Плевнелиев: Всеки втори ден ще правим първи копки“]</ref>. На гръцка територия има камионен път, който от седловината след около 7 km слиза в гръцкото село [[Демирджик]] (Димари) на 756 m н.в. и от там продължава на юг, по долината на река [[Сушица (Гърция)|Сушица]] (Компсатос) за град [[Ксанти]] и Беломорска Тракия.
 == Топографска карта ==